Тъкмо си мислехме, че съдбата на паметника „1300 години България“

...
Тъкмо си мислехме, че съдбата на паметника „1300 години България“
Коментари Харесай

Три причини да се махне паметникът пред НДК


Тъкмо си мислехме, че ориста на паметника „ 1300 години България “ пред НДК е към този момент конкретизирана и чакаме единствено багерите, когато още веднъж се надигна ропот от средите на създателите и експертите в отбрана на изделието. Отново се извадиха всички привеждани през години причини и започнаха да се размятат в така наречен „ обществено пространство “. Който желае – да ги чете.

Това разяснява в блога си Иван Стамболов – Сула.

Аз нямам нерви да ги синтезирам. Ще посочи единствено три изцяло задоволителни аргументи паметникът да бъде махнат и повече няма да се занимавам. Тези аргументи условно можем да назовем същностни, механически и етични.

Съмнителна идейна, историческа и естетическа стойност

Професионалистите, тези, които са приключили някакво обучение по изкуствата, изкарват си хляба с изкуства или пък и двете дружно, се пробват да ни убедят нас, простите жители, че не разбираме нито от архитектура, нито от статуя, нито от градоустройство, и по тази причина не е редно да се изричаме по такива фундаментални въпроси като какви монументи къде да се поставят. Винаги съм казвал, че изкуството умира, когато спре да бъде приложно и стане академично. Така е и с театъра, по този начин е и с операта, по този начин е значително и с живописта. Да не приказваме за гоблените и трагичната им орис, когато престават да бъдат калъфки за възглавници и ги окачват в рамка на стената.

Монументалните произведения в градска среда имат една единствена причина да съществуват – да радват окото на жителите и да показват тяхната визия за себе си, за историята им и за съвремието им. Когато пристигна някой навъсен учен да им изяснява кое е хубаво и по какъв начин те не могат да го схванат заради личната си дребнавост, когато монументалното изкуство спре да радва и стартира да възпитава, когато се трансформира в държавна агитация, тогава, съгласете се, то към този момент не е никакво изкуство.

Какво ни споделя паметникът пред НДК? Разказва ни историята на нашата татковина, такава, каквато сме длъжни да я мислим съгласно тоталитарната идеология и персоналните бълнувания на Людмила Живкова. Тази история стартира в дивите и волни степи и свършва, увенчава се в апотеоза на социалистическия човек. Социалистическият модернизъм е най-модерният модернизъм!!! А, несъмнено, най-модерният социалистически модернизъм е руският.

Паметникът се състои от остарели произведения на Старчев и нова архитектура. Символиката му е напълно в духа на руския окултизъм, агни-йога, Рьорих, тибетски кристали и сили, спиралата на Людмила Живкова и така нататък – т.е., символиката му е куха и наивна. Истината е, че монументалното изкуство постоянно е повече или по-малко казионно, тъй като е скъпо и се излага на публично място. Поръчките за монументално изкуство в градска среда съвсем постоянно са държавни или общински. Е, на коя власт е монумент „ паметникът “ пред НДК? Кои хрумвания желаеме да са живи посредством него, каква тъкмо „ нематериалност “ съхраняваме?

Паметникът е срутен

Той стартира да се разпада незабавно след откриването си, като че ли анатемосан от небесата. Днес стърчи като развален зъб в центъра на нашия другояче относително добре изглеждащ град. Каква естетическа приятност носи? В какво възпитава? Как издига духа и накъде го води? В последна сметка, с каква информация ни обогатява? Това е просто развалина. Даже не е монумент на руините, тъй като тук не е нито Дрезден, нито Хирошима. Нашата развалина не припомня за разрухата, а самата тя е съсипия. Тъй че който търси хармония в настоящето положение на паметника (защото има и такива интелектуалци), търси под вола теле.

Как се постъпва с такива порутини? Или се ремонтират, или се отстраняват. В настоящето положение на паметника пред НДК всевъзможни диалози за естетическите му качества, духовната му стойност, исторически послания и прочувствен заряд са безусловно безпредметни. Те вероятно биха били настоящи, в случай че паметникът се намираше в първичния си тип. Сега, защото ремонтът е както финансово, по този начин и механически неосъществим, да отнесат бронзовите фигури в музея на социалистическото изкуство и да разчистят терена с грижата на положителни стопани.

Заради този монумент е погубен различен монумент

Без да съпоставяме двата паметника идейно, исторически и естетически, това е неправда, а несправедливостите би трябвало да се поправят. Да построиш нов монумент до остарелия, това е, да речем, допълнение на историята, прибавяне на обстоятелства и гледни точки към нея. Но да разрушиш монумент, с цел да построиш на негово място различен – това е изтриване на историята, замяна на историята.

Пък и да желаеме, отново не можем да съпоставяме паметника на Людмила Живкова с паметника на Желязната дивизия. Защото, до момента в който първият показва някакъв историко-естетико-идеен делириум, то вторият е същински монумент, същинска история, същински имена и ориси на хора с чест, достолепие и всеотдайност. Техният монумент заслужава да бъде възобновен на мястото си, а ние като жители и техни потомци сме длъжни да го създадем. Защото в случай че не го създадем, ще приличаме на осквернители на гробове.

Това са трите аргументи да бъде отстранен паметникът пред НДК: тъй като е притежател на уродлива хармония, тъй като е непоправимо повреден и тъй като е заел непознато място. Слава Богу, в вярната посока има решение и на Общината, и на съда. Да го приемем като дисциплинирани и цивилизовани жители и да вървим да дирим духа на Блаватска и Щайнер другаде. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: fakti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР