Летни маршрути: Добре че има бар!
Такааа... нашето първо “с деца на море ”. Дълго събиране на багаж, дълго пътешестване, само че пък в куфара сложих стоманените нерви и летния дух, и мероприятието потръгва на добре.
На плажа – пясък, вода, мидички... децата пищят и вършеят на всички места, влизат в басейнчето с все памперси и облекла, групирам ги от прилежащите хавлии, търча след всякакви русначета да им връщам завлечените играчки... Абе, всичко както си би трябвало.
Радвам се и аз, ровя пясък с боси крайници и мечтателствам синия безспир. Уж всичко е ток и жица, но... не напълно. Нещо ми липсва, липсва ми осезаемо, започвам да се въртя и да се чудя какво може да съм не запомнила, че по този начин да ми липсва. Въртя се иии... ето го! Ей там, на 10 метра.
Барът!
И то какъв бар! Веднага споделям името, с цел да го намерите и вие, в случай че ви отвее лятото в тази посока – Extreme Surf School & Bar Pomorie. Мястото е такова, че даже да беше в центъра на София, отново ще ти стане морско. Страхотни елементи – ще се убедите от фотосите. Кеф ти шезлонг, кеф ти хамак, кеф ти стол. И нещо много впечатляващо – чиста и поддържана тоалетна, което си е необичайност по принцип, какво остава за морето. Има даже украса по стените и в умивалника, без подбив!
Нямах време да тествам целия подбор от питиета. Но кафето им е отлично и вършат всякакви най-разнообразни лимонади.
Персоналът! Тези хора би трябвало да се клонират и да завладяват всички питейни заведения по Черноморието. Честно! Отнасят се с всеки клиент като със остарял другар, който не са виждали дълго и в този момент им е драго да го посрещнат в дома си.
О, за малко да пропусна – има и детски ъгъл. Или по-точно един вагон играчки, изсипани на плажа за общо прилагане. По мое мнение и без него децата се усещат добре пристигнали. Моите, в частност, си отнасят оттова всекидневно по една торба чашки, сламки, мидички от декора и така нататък Едната ми бандитка се изпишква на пода. Срам огромен! Е, момчето го измива и нищо не споделя. (Използвам случая да се извиня обществено – следващата година ще сме по-внимателни.)Такива ми ти работи. Рядкост са такива места и заслужават възторженостти.
Пораснах в среда, в която барът е нещо като окултна вяра. Баропосещението на плажа беше наложително и съвсем постоянно се превръщаше в баровисене. Денонощно.
За да не ме разбере някой изкривено, споделям: не бих заменила тази си почивка с което и да е плажно баровисене до момента! Да не приказваме, че този тип фетиш към Посейдон е трагично неосъществим, когато си с две дребни деца на море. Но концепцията, че щом заспят на обяд, можеш да изпиеш едно кафе уединено с морето, напълно трансформира нещата. Просто е добре, че има бар.
Винаги е добре, че има бар!
Весела Учкунова-Даскалова
Весела Учкунова-Даскалова е основателка на блога “Кафето, виното и кифлите... ”. На 26 година е, инженер по обучение, има близначки на 1 година и 4 месеца. Семейството й е най-ценният подарък, който е получила от живота. Иначе е най-обикновено момиче, заобиколено от зрели, съществени индивиди, които се занимават със зрели, съществени неща. Обича мощно кафе, хубаво вино и ванилов сладолед. Много мечтае, малко написа, въпреки и още от ученическите си години. Първоначално – в един огромен кожен бележник, прикрит от света. След като ражда момиченцата си, взема решение, че е време наличието на бележника да стигне най-малко до близки и другари, а някой ден и до дъщерите й. Така се появява блогът.
На плажа – пясък, вода, мидички... децата пищят и вършеят на всички места, влизат в басейнчето с все памперси и облекла, групирам ги от прилежащите хавлии, търча след всякакви русначета да им връщам завлечените играчки... Абе, всичко както си би трябвало.
Радвам се и аз, ровя пясък с боси крайници и мечтателствам синия безспир. Уж всичко е ток и жица, но... не напълно. Нещо ми липсва, липсва ми осезаемо, започвам да се въртя и да се чудя какво може да съм не запомнила, че по този начин да ми липсва. Въртя се иии... ето го! Ей там, на 10 метра.
Барът!
И то какъв бар! Веднага споделям името, с цел да го намерите и вие, в случай че ви отвее лятото в тази посока – Extreme Surf School & Bar Pomorie. Мястото е такова, че даже да беше в центъра на София, отново ще ти стане морско. Страхотни елементи – ще се убедите от фотосите. Кеф ти шезлонг, кеф ти хамак, кеф ти стол. И нещо много впечатляващо – чиста и поддържана тоалетна, което си е необичайност по принцип, какво остава за морето. Има даже украса по стените и в умивалника, без подбив!
Нямах време да тествам целия подбор от питиета. Но кафето им е отлично и вършат всякакви най-разнообразни лимонади.
Персоналът! Тези хора би трябвало да се клонират и да завладяват всички питейни заведения по Черноморието. Честно! Отнасят се с всеки клиент като със остарял другар, който не са виждали дълго и в този момент им е драго да го посрещнат в дома си.
О, за малко да пропусна – има и детски ъгъл. Или по-точно един вагон играчки, изсипани на плажа за общо прилагане. По мое мнение и без него децата се усещат добре пристигнали. Моите, в частност, си отнасят оттова всекидневно по една торба чашки, сламки, мидички от декора и така нататък Едната ми бандитка се изпишква на пода. Срам огромен! Е, момчето го измива и нищо не споделя. (Използвам случая да се извиня обществено – следващата година ще сме по-внимателни.)Такива ми ти работи. Рядкост са такива места и заслужават възторженостти.
Пораснах в среда, в която барът е нещо като окултна вяра. Баропосещението на плажа беше наложително и съвсем постоянно се превръщаше в баровисене. Денонощно.
За да не ме разбере някой изкривено, споделям: не бих заменила тази си почивка с което и да е плажно баровисене до момента! Да не приказваме, че този тип фетиш към Посейдон е трагично неосъществим, когато си с две дребни деца на море. Но концепцията, че щом заспят на обяд, можеш да изпиеш едно кафе уединено с морето, напълно трансформира нещата. Просто е добре, че има бар.
Винаги е добре, че има бар!
Весела Учкунова-Даскалова
Весела Учкунова-Даскалова е основателка на блога “Кафето, виното и кифлите... ”. На 26 година е, инженер по обучение, има близначки на 1 година и 4 месеца. Семейството й е най-ценният подарък, който е получила от живота. Иначе е най-обикновено момиче, заобиколено от зрели, съществени индивиди, които се занимават със зрели, съществени неща. Обича мощно кафе, хубаво вино и ванилов сладолед. Много мечтае, малко написа, въпреки и още от ученическите си години. Първоначално – в един огромен кожен бележник, прикрит от света. След като ражда момиченцата си, взема решение, че е време наличието на бележника да стигне най-малко до близки и другари, а някой ден и до дъщерите й. Така се появява блогът.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ