Александър Йорданов: Рашков употребява руската дума „чрезвичайно“ за трагедията на Струма. Те пак са тук и пак са същите, да не се подвеждаме по овчите им кожи
" Така стартира „ смяната “ в България през 1944 година С " изчегъртване " на знаещите и можещите. Започва с животинска ненавист към " някогашните ". Бездарните унищожават надарените. Но за какво? Защото комунистическият режим е незначителност и ненавист облечени във власт. И припмням това, тъй като тази заран чух министър Рашков да използва съветската дума „ чрезвичайно “ за нещастието на автомагистрала „ Струма “. Тя ми прозвуча като сигнал: те отново са тук и отново са същите! И не би трябвало да се подвеждаме по овчите им кожи. Ако ще плачем, дано да е за България! " Това написа в профила си във " Facebook " евродепутатът Александър Йорданов. Той е озаглавил поста си " Не би трябвало да плачем за нас, а за България ".
Ето какво написа Александър Йорданов в обществената мрежа:
ПАМЕТ: „ НЕ ТРЯБВА ДА ПЛАЧЕМ ЗА НАС, А ЗА БЪЛГАРИЯ! “
На този ден през 1944 година в салона на кинотеатър „ Балкан “ в столицата се организира заседание на Съюза на българските писатели. Секретарят на Съюза, бездарният комунистически стихотворец Младен Исаев, прочита решение на Управителния съвет взето на 14 ноември. С него от Писателския съюз са изключени 29 от най-талантливите и заслужили за българската просвета писатели, учени, журналисти и публицисти. Всички те са оповестени за „ реакционери “ и „ фашисти “. Достатъчно е да загатна имената на такива почтени създатели и учени като Фани Попова-Мутафова, проф. Михаил Арнаудов, Димитър Талев, Димитър Шишманов, Кирил Кръстев, Георги Константинов, Йордан Стубел, проф. Богдан Филов, Йордан Бадев, проф. Борис Йоцов, Славчо Красински, Владимир Василев. Към момента на " изчегъртването " им някои от тях към този момент не са сред живите, а други ще ги последват единствено няколко месеца по-късно. Убити от руските подлоги - комунистите, са Йордан Бадев, Богдан Филов и Борис Йоцов.
В записките на Царица Йоанна четем: „ На наказаните, преди да ги убият бе отнета последната вяра да видят още веднъж околните си, защото фамилиите им бяха депортирани...Ескортът беше спретнат в двора на Съдебната палата...Беше дадена заповед да се удря и убива всеки, който протестираше, повишавайки глас. Един млад народен представител, Иван Батембергски, извика: „ Помощ! “, само че незабавно му бе строшен черепа с приклад. Друг, министърът Тодор Кожухаров, неработоспособен от войната и ослепителен публицист, вървеше, опирайки се на бастун, внезапно извика: „ Не би трябвало да плачем за нас, а за България! “. И запя националния химн „ Шуми Марица “. Бе погубен с удар от револвер.
Духаше мразовит вятър. Върху телата на жертвите бяха изсипани камиони със сгурия... “
Така стартира „ смяната “ в България през 1944 година С " изчегъртване " на знаещите и можещите. Започва с животинска ненавист към " някогашните ". Бездарните унищожават надарените. Но за какво? Защото комунистическият режим е незначителност и ненавист облечени във власт. И припмням това, тъй като тази заран чух министър Рашков да използва съветската дума „ чрезвичайно “ за нещастието на автомагистрала „ Струма “. Тя ми прозвуча като сигнал: те отново са тук и отново са същите! И не би трябвало да се подвеждаме по овчите им кожи. Ако ще плачем, дано да е за България!
Ето какво написа Александър Йорданов в обществената мрежа:
ПАМЕТ: „ НЕ ТРЯБВА ДА ПЛАЧЕМ ЗА НАС, А ЗА БЪЛГАРИЯ! “
На този ден през 1944 година в салона на кинотеатър „ Балкан “ в столицата се организира заседание на Съюза на българските писатели. Секретарят на Съюза, бездарният комунистически стихотворец Младен Исаев, прочита решение на Управителния съвет взето на 14 ноември. С него от Писателския съюз са изключени 29 от най-талантливите и заслужили за българската просвета писатели, учени, журналисти и публицисти. Всички те са оповестени за „ реакционери “ и „ фашисти “. Достатъчно е да загатна имената на такива почтени създатели и учени като Фани Попова-Мутафова, проф. Михаил Арнаудов, Димитър Талев, Димитър Шишманов, Кирил Кръстев, Георги Константинов, Йордан Стубел, проф. Богдан Филов, Йордан Бадев, проф. Борис Йоцов, Славчо Красински, Владимир Василев. Към момента на " изчегъртването " им някои от тях към този момент не са сред живите, а други ще ги последват единствено няколко месеца по-късно. Убити от руските подлоги - комунистите, са Йордан Бадев, Богдан Филов и Борис Йоцов.
В записките на Царица Йоанна четем: „ На наказаните, преди да ги убият бе отнета последната вяра да видят още веднъж околните си, защото фамилиите им бяха депортирани...Ескортът беше спретнат в двора на Съдебната палата...Беше дадена заповед да се удря и убива всеки, който протестираше, повишавайки глас. Един млад народен представител, Иван Батембергски, извика: „ Помощ! “, само че незабавно му бе строшен черепа с приклад. Друг, министърът Тодор Кожухаров, неработоспособен от войната и ослепителен публицист, вървеше, опирайки се на бастун, внезапно извика: „ Не би трябвало да плачем за нас, а за България! “. И запя националния химн „ Шуми Марица “. Бе погубен с удар от револвер.
Духаше мразовит вятър. Върху телата на жертвите бяха изсипани камиони със сгурия... “
Така стартира „ смяната “ в България през 1944 година С " изчегъртване " на знаещите и можещите. Започва с животинска ненавист към " някогашните ". Бездарните унищожават надарените. Но за какво? Защото комунистическият режим е незначителност и ненавист облечени във власт. И припмням това, тъй като тази заран чух министър Рашков да използва съветската дума „ чрезвичайно “ за нещастието на автомагистрала „ Струма “. Тя ми прозвуча като сигнал: те отново са тук и отново са същите! И не би трябвало да се подвеждаме по овчите им кожи. Ако ще плачем, дано да е за България!
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ