Такава актуализация на бюджета напомня теглене на бързи кредити, смята Мая Манолова
Така препоръчана от държавното управление без ясни планове, тази актуализация на бюджета наподобява на тегленето на бързи заеми – вдишване на дълг при неразбираеми условия. Актуализацията не регистрира епидемията от безработица и банкрути, за които няма приложена реалистична прогноза. Предложението на държавното управление за актуализация на бюджета няма реалистични данни за растежа на безработицата и верижните банкрути, а прогнозите от 2 % растеж за оставащите без работа са прекомерно противоречиви. Това се споделя в позиция на Гражданската платформа „ Изправи се.БГ “ с ръководител Мая Манолова. От организацията поместиха на уеб страницата си мнение за оповестената от държавното управление актуализация на Бюджет 2020 година
Според Манолова актуализацията не планува нито икономии в обществения бранш, нито преструктуриране на европейските фондове и стратегии, нито промени, които да насърчат стопанската самодейност. Така „ стягането на коланите” остава обвързване за жителите и частния бранш, а за обществения бранш остава привилегията да харчат парите.
На фона на основаната изключителна обстановка е обикновено упованието за понижаване на приходите и спомагателни непредвидени разноски в бюджета. Но за първи път (от 2010 година насам) актуализация се прави на подобен ранен стадий от осъществяването на бюджета, се споделя в позицията.
„ Представеното искане да се позволи прилагане на дългово финансиране до 10 милиарда лева е фискално неиздържано. Извън фискалните правила е да се желае бланково одобрение на дълг, без да се уточни неговото направление. Така се дава и сигнал, който може да оскъпи търсените от страната пари”, счита още Манолова, като добавя, че по този начин изпълнена, тази актуализация вместо да е „ цялостно каско”, е презастраховане.
По думите й преди да се търси укрепване на фискалните запаси с нови задължения за осъществяване на финансиращи интервенции, каквато е капитализирането на Банката за развиване, е редно да се замразят всички финансиращи интервенции. „ В този подтекст, може да се отсрочи плануваното финансиране на инфраструктурни планове за сметка на запаси от фискалния резерв”, предлага Манолова.
Според нея за жителите остава неясно по какъв начин до неотдавна държавните представители ни убеждаваха какъв брой постоянна е фискалната позиция на страната, а през днешния ден ни убеждават, че имат потребност от най-големия еднократен заем в новата ни история. Двете изказвания няма по какъв начин да са правилни по едно и също време. „ За да са осведомени жителите, следваше държавното управление да напомни, че България изплаща към този миг 16 милиарда лв., заеми, теглени в предходните няколко години, а в този момент се кани да изиска нови до 10 милиарда лева заеми”, акцентира Мая Манолова.
Според Манолова актуализацията не планува нито икономии в обществения бранш, нито преструктуриране на европейските фондове и стратегии, нито промени, които да насърчат стопанската самодейност. Така „ стягането на коланите” остава обвързване за жителите и частния бранш, а за обществения бранш остава привилегията да харчат парите.
На фона на основаната изключителна обстановка е обикновено упованието за понижаване на приходите и спомагателни непредвидени разноски в бюджета. Но за първи път (от 2010 година насам) актуализация се прави на подобен ранен стадий от осъществяването на бюджета, се споделя в позицията.
„ Представеното искане да се позволи прилагане на дългово финансиране до 10 милиарда лева е фискално неиздържано. Извън фискалните правила е да се желае бланково одобрение на дълг, без да се уточни неговото направление. Така се дава и сигнал, който може да оскъпи търсените от страната пари”, счита още Манолова, като добавя, че по този начин изпълнена, тази актуализация вместо да е „ цялостно каско”, е презастраховане.
По думите й преди да се търси укрепване на фискалните запаси с нови задължения за осъществяване на финансиращи интервенции, каквато е капитализирането на Банката за развиване, е редно да се замразят всички финансиращи интервенции. „ В този подтекст, може да се отсрочи плануваното финансиране на инфраструктурни планове за сметка на запаси от фискалния резерв”, предлага Манолова.
Според нея за жителите остава неясно по какъв начин до неотдавна държавните представители ни убеждаваха какъв брой постоянна е фискалната позиция на страната, а през днешния ден ни убеждават, че имат потребност от най-големия еднократен заем в новата ни история. Двете изказвания няма по какъв начин да са правилни по едно и също време. „ За да са осведомени жителите, следваше държавното управление да напомни, че България изплаща към този миг 16 милиарда лв., заеми, теглени в предходните няколко години, а в този момент се кани да изиска нови до 10 милиарда лева заеми”, акцентира Мая Манолова.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ