Предания, свързани с магически места, скрити пещери със специални кодове за отварянето им
Така от уста на уста се носят легендите за секрети тунели под Царевец, за места с огромен енергиен заряд, като Богородичната стъпка край Стара Загора, и за пещерата Утробата в Родопите, за неразрешена обич, поради която се разцепила скалата на Мадарския конник, за доста огромни съкровища, скрити в секрети пещери със специфични кодове за отварянето им, както и за змейове, построили домове на обичаните си красиви българки.
Лечебни извори и специфични зони пък оказват помощ на хората да се излекуват и да осъществен фантазията си за бебе.
И макар че любопитните пътешественици знаят доста истории за разнообразни места в България, постоянно научават нови и нови митове. Така, до момента в който човек се разхожда из красивите градове и местности, съумява да се придвижи в други светове и да се потопи в истории от от дълго време отминали времена.
Предания измежду “болярите” описват:Тунели под Царевец крият царски секрети и съкровища.
Пътят към най-голямото подземие минавал през малко подземно езеро, а за източването на водата също имало загадка.
Като остаряла българска столица, Велико Търново има централно място в редица митове, някои от които са несъмнено причудливи.
Преданията описват за митични манастири, съкровищници и тунели, цялостни със съкровища, и даже редки книги, дело на средновековните книжовници. И въпреки историците да са скептични за множеството митове, за някои от разказите са открити доказателства, въпреки и косвени.
Най-разпространеното поверие е, че още от римско време хълмовете Царевец, Трапезица и Момина цитадела са свързани с тунели и галерии, където са скрити остарели римски съкровища.
В Античността на мястото на средновековната българска столица се издигали замъци, които пазели пътя към Никополис пъкъл Иструм. Когато варварите завладяли римския град, локалните първенци скрили всички съкровища в тунелите. Входовете им били замаскирани и криели многочислени трудности, които можел да преодолее единствено човек, образован в римските секрети.
Според преданието съкровищата били защитавани в три галерии, а най-голямото от тях било в подземие под хълма Трапезица. Пътят към него минавал даже през малко подземно езеро, а за източването на водата също имало загадка, съвсем невъзможна за разрешаване. Входът към най-голямото имане бил локален бунар.
Друга от опциите за влизане в подземията била от Царевец - там тайната врата била в южната част, където са намира фамозната Балдуинова кула.
Историците: Тунели няма, има коридори към Янтра
Историческата колегия е безапелационна, че до момента научни данни за съществуването на сходни подземия, тунели и съкровища няма. Според историка Евгени Коев легендата за тунелите сред трите замъци не датира нито от римско време, нито даже от Средновековието, а от по-скорошни времена.
Дух на духовник и истории за несметни съкровища в Аладжа манастир
Смята се, че преданието се е родило малко след Освобождението от турско иго. Тогава локалното население към този момент е било позволено до останките от Царевец и Трапезица. Там те видели така наречен секрети входове, които отвеждали някъде към дълбините на Царевец. По същия метод бил открит и така наречен хлътнал бунар.
Науката изяснява, че тунелите в действителност са директни пътища от вътрешността на крепостите, които минавали около стените и отвеждали до Янтра, само че не и под реката.
Легенда за дракон води туристи в село Пирин. Той пази селото от градушки.
На пръв взор санданското село Пирин е като всички останали високопланински селища в едноименната планина. Но са нужни единствено няколко минути, с цел да усети човек, че тук нищо не е такова, каквото наподобява. И не става въпрос за грохналите от години самотни и празни къщи, за неналичието на младежи, няколкото старци, които се греят и зиме, и лете със своите мемоари.
Реално и мистично в селото се преплитат от епохи. Няма локален гражданин, който да не знае легендата за змея.
“В нашето село преди време е живял дракон. На един хълм е била къщата му. Построил я за жена си Стана. Родил им се наследник, кръстили го Гинчо, който имаше закърнели криле на гърба си. Тук всички старци сме ги виждали “, изясняват хора от Пирин.
Разкриват, че никой не желае да влиза в необитаемия дом на змея. Постройката е кирпичена, а архитектурата й прилича кръст. В основата й са вградени две големи скали, които човешка ръка мъчно би пренесла. Местните описват, че каменните блокове са донесени от змея, който построил къщата за себе си и за Стана - най-хубавата мома в селото.
Няма човек в село Пирин, който да не има вяра в тази история. Знаят я и мъжете, и дамите. И всичките до един имат вяра, че тук в миналото е живяло създание от долната земя. “Ами ей там, горе, е змейовата дупка. И в този момент живее в тази пещера, въпреки че скоро не е излизал “, споделят локалните баби.
Те потвърждават думите си с обстоятелството, че в Пирин в никакъв случай не пада градушка, тъй като змеят гони облаците и пази обитаемото място. Озари ли се небето над селото, значи змеят е излязъл от бърлогата си.
Някога змеят се спуснал от връх Ореляк и сграбчил от хорото хубавата Стана.
Отвлякъл я първо в пещерата, а по-късно построил къща в Пирин за нея и момчето Гинчо.
Черепишкият манастир - най-красивото място на земята, край което и до момента иманярите търсят изобилно богатство
Години наред локалните се страхували от похожденията на змея, вярвайки, че той ще открадне за себе си и други невести. И през днешния ден старците в планинското селце описват мистериозната история на Николинка, която змеят харесал и желал да залюби.
В селото се споделя и втора легенда за мома, която сама намазала лицето си с отровна запарка, с цел да погрознее и да не бъде открадната. Дали поради това, или поради нещо друго, само че змеят се отказал да краде пиринските невести, прибрал се в своята пещера и оставил локалните дами на мира.
Тишината е властникът в Пирин, тя се нарушава единствено от ромона на реката. Малцината поданици на селото не престават да имат вяра, че някъде под връх Ореляк бди змеят. Той гони буреносните облаци и единствено понякога излиза от пещерата, с цел да нагледа къщата, в която е живял с булка Стана. Тогава прелита над къщите и озарява селището със светлината си.
Забранена обич разцепила скалата с Мадарския конник
Ханската щерка се влюбила в славянина, дялал конника в скалата.
Мадарският конник край Шумен е магическо място, което притегля доста посетители. То е паметен център, изпълнен с доста сила и мистичност. Тайнственото лъчение на величествените скали притегля вниманието на индивида от най-дълбока античност. За това приказват останките на тракийското светилище на трите нимфи, издигнатите под скалите храмове за езически обреди, останките от християнски църкви, построени след приемане на християнството през IХ век.
Изсеченият върху отвесна канара на височина от 23 м Мадарски конник е един от центровете на това паметно място. Размерите на изображението са 2,6 м във височина и 3,1 м широчина в основата. Изобразява конник, лъв, куче, орел и надписи на гръцки език. Конникът е в ход надясно, в близка до естествената величина и с връхна дреха до коленете. С лявата си ръка държи юздите на коня, който е възседнал, а с дясната ръка хвърля късо копие върху поваления под предните крайници на коня лъв, а зад коня има тичащо ловно куче.
Отдясно, над равнището на главата на коня, е изобразен орел.
Различни са тезите за това кой е конникът на скалата
Различни са историите, легендите и преданията, свързани с магическото място край Мадарските скали и Мадарския конник.
Според едно от преданията латински (римски) цар паднал от скалите на платото, до момента в който ловувал. Близките му решили да го увековечат, като му създадат монумент, и поръчали на майстори да издялат облика му в скалите.
Друга легенда за конника придобива по-голяма известност. Според нея ханът желал да покаже уважението си към войните конници, като в тяхна чест трябвало в скалата да бъде издялан конник. Той разгласил, че търси занаятчия, който да изсече боец на кон на 100-метрова канара.
Никой обаче не се престрашил да се заеме със задачата. Един ден се явил занаятчия от славянски генезис, който бил подготвен да издялка конник върху скалата. Ханът се зарадвал и разрешил на славянина да покаже майсторлъка си.
Ханът имал щерка, която, щом зърнала красивия славянин, се влюбила в него. Младежът също отвърнал на нейните усеща и двамата решили да се оженят. Когато работата на майстора завършила, той и дъщерята на хана разкрили, че са влюбени.
Но на владетеля не му се понравило щерка му да вземе за мъж славянин и се противопоставил на младите. Тогава в изблик на обезсърчение дъщерята на хана скочила от пропастта, а скалата с конника от тъга се пропукала. Тази легенда разказва в един от разказите си и Ангел Каралийчев.
Лечебни извори и специфични зони пък оказват помощ на хората да се излекуват и да осъществен фантазията си за бебе.
И макар че любопитните пътешественици знаят доста истории за разнообразни места в България, постоянно научават нови и нови митове. Така, до момента в който човек се разхожда из красивите градове и местности, съумява да се придвижи в други светове и да се потопи в истории от от дълго време отминали времена.
Предания измежду “болярите” описват:Тунели под Царевец крият царски секрети и съкровища.
Пътят към най-голямото подземие минавал през малко подземно езеро, а за източването на водата също имало загадка.
Като остаряла българска столица, Велико Търново има централно място в редица митове, някои от които са несъмнено причудливи.
Преданията описват за митични манастири, съкровищници и тунели, цялостни със съкровища, и даже редки книги, дело на средновековните книжовници. И въпреки историците да са скептични за множеството митове, за някои от разказите са открити доказателства, въпреки и косвени.
Най-разпространеното поверие е, че още от римско време хълмовете Царевец, Трапезица и Момина цитадела са свързани с тунели и галерии, където са скрити остарели римски съкровища.
В Античността на мястото на средновековната българска столица се издигали замъци, които пазели пътя към Никополис пъкъл Иструм. Когато варварите завладяли римския град, локалните първенци скрили всички съкровища в тунелите. Входовете им били замаскирани и криели многочислени трудности, които можел да преодолее единствено човек, образован в римските секрети.
Според преданието съкровищата били защитавани в три галерии, а най-голямото от тях било в подземие под хълма Трапезица. Пътят към него минавал даже през малко подземно езеро, а за източването на водата също имало загадка, съвсем невъзможна за разрешаване. Входът към най-голямото имане бил локален бунар.
Друга от опциите за влизане в подземията била от Царевец - там тайната врата била в южната част, където са намира фамозната Балдуинова кула.
Историците: Тунели няма, има коридори към Янтра
Историческата колегия е безапелационна, че до момента научни данни за съществуването на сходни подземия, тунели и съкровища няма. Според историка Евгени Коев легендата за тунелите сред трите замъци не датира нито от римско време, нито даже от Средновековието, а от по-скорошни времена.
Дух на духовник и истории за несметни съкровища в Аладжа манастир
Смята се, че преданието се е родило малко след Освобождението от турско иго. Тогава локалното население към този момент е било позволено до останките от Царевец и Трапезица. Там те видели така наречен секрети входове, които отвеждали някъде към дълбините на Царевец. По същия метод бил открит и така наречен хлътнал бунар.
Науката изяснява, че тунелите в действителност са директни пътища от вътрешността на крепостите, които минавали около стените и отвеждали до Янтра, само че не и под реката.
Легенда за дракон води туристи в село Пирин. Той пази селото от градушки.
На пръв взор санданското село Пирин е като всички останали високопланински селища в едноименната планина. Но са нужни единствено няколко минути, с цел да усети човек, че тук нищо не е такова, каквото наподобява. И не става въпрос за грохналите от години самотни и празни къщи, за неналичието на младежи, няколкото старци, които се греят и зиме, и лете със своите мемоари.
Реално и мистично в селото се преплитат от епохи. Няма локален гражданин, който да не знае легендата за змея.
“В нашето село преди време е живял дракон. На един хълм е била къщата му. Построил я за жена си Стана. Родил им се наследник, кръстили го Гинчо, който имаше закърнели криле на гърба си. Тук всички старци сме ги виждали “, изясняват хора от Пирин.
Разкриват, че никой не желае да влиза в необитаемия дом на змея. Постройката е кирпичена, а архитектурата й прилича кръст. В основата й са вградени две големи скали, които човешка ръка мъчно би пренесла. Местните описват, че каменните блокове са донесени от змея, който построил къщата за себе си и за Стана - най-хубавата мома в селото.
Няма човек в село Пирин, който да не има вяра в тази история. Знаят я и мъжете, и дамите. И всичките до един имат вяра, че тук в миналото е живяло създание от долната земя. “Ами ей там, горе, е змейовата дупка. И в този момент живее в тази пещера, въпреки че скоро не е излизал “, споделят локалните баби.
Те потвърждават думите си с обстоятелството, че в Пирин в никакъв случай не пада градушка, тъй като змеят гони облаците и пази обитаемото място. Озари ли се небето над селото, значи змеят е излязъл от бърлогата си.
Някога змеят се спуснал от връх Ореляк и сграбчил от хорото хубавата Стана.
Отвлякъл я първо в пещерата, а по-късно построил къща в Пирин за нея и момчето Гинчо.
Черепишкият манастир - най-красивото място на земята, край което и до момента иманярите търсят изобилно богатство
Години наред локалните се страхували от похожденията на змея, вярвайки, че той ще открадне за себе си и други невести. И през днешния ден старците в планинското селце описват мистериозната история на Николинка, която змеят харесал и желал да залюби.
В селото се споделя и втора легенда за мома, която сама намазала лицето си с отровна запарка, с цел да погрознее и да не бъде открадната. Дали поради това, или поради нещо друго, само че змеят се отказал да краде пиринските невести, прибрал се в своята пещера и оставил локалните дами на мира.
Тишината е властникът в Пирин, тя се нарушава единствено от ромона на реката. Малцината поданици на селото не престават да имат вяра, че някъде под връх Ореляк бди змеят. Той гони буреносните облаци и единствено понякога излиза от пещерата, с цел да нагледа къщата, в която е живял с булка Стана. Тогава прелита над къщите и озарява селището със светлината си.
Забранена обич разцепила скалата с Мадарския конник
Ханската щерка се влюбила в славянина, дялал конника в скалата.
Мадарският конник край Шумен е магическо място, което притегля доста посетители. То е паметен център, изпълнен с доста сила и мистичност. Тайнственото лъчение на величествените скали притегля вниманието на индивида от най-дълбока античност. За това приказват останките на тракийското светилище на трите нимфи, издигнатите под скалите храмове за езически обреди, останките от християнски църкви, построени след приемане на християнството през IХ век.
Изсеченият върху отвесна канара на височина от 23 м Мадарски конник е един от центровете на това паметно място. Размерите на изображението са 2,6 м във височина и 3,1 м широчина в основата. Изобразява конник, лъв, куче, орел и надписи на гръцки език. Конникът е в ход надясно, в близка до естествената величина и с връхна дреха до коленете. С лявата си ръка държи юздите на коня, който е възседнал, а с дясната ръка хвърля късо копие върху поваления под предните крайници на коня лъв, а зад коня има тичащо ловно куче.
Отдясно, над равнището на главата на коня, е изобразен орел.
Различни са тезите за това кой е конникът на скалата
Различни са историите, легендите и преданията, свързани с магическото място край Мадарските скали и Мадарския конник.
Според едно от преданията латински (римски) цар паднал от скалите на платото, до момента в който ловувал. Близките му решили да го увековечат, като му създадат монумент, и поръчали на майстори да издялат облика му в скалите.
Друга легенда за конника придобива по-голяма известност. Според нея ханът желал да покаже уважението си към войните конници, като в тяхна чест трябвало в скалата да бъде издялан конник. Той разгласил, че търси занаятчия, който да изсече боец на кон на 100-метрова канара.
Никой обаче не се престрашил да се заеме със задачата. Един ден се явил занаятчия от славянски генезис, който бил подготвен да издялка конник върху скалата. Ханът се зарадвал и разрешил на славянина да покаже майсторлъка си.
Ханът имал щерка, която, щом зърнала красивия славянин, се влюбила в него. Младежът също отвърнал на нейните усеща и двамата решили да се оженят. Когато работата на майстора завършила, той и дъщерята на хана разкрили, че са влюбени.
Но на владетеля не му се понравило щерка му да вземе за мъж славянин и се противопоставил на младите. Тогава в изблик на обезсърчение дъщерята на хана скочила от пропастта, а скалата с конника от тъга се пропукала. Тази легенда разказва в един от разказите си и Ангел Каралийчев.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ