Тъжната истина е, че в наши дни финансовата грамотност на

Тъжната истина е, че в наши дни финансовата просветеност на по-голямата част от хората е извънредно ниска. Повечето въобще не икономисват по една или друга причина, а даже и да желаят да спестят, им липсват обикновени знания по какъв начин да го вършат по допустимо най-разумен метод. В случая би трябвало да се имат поради четири фундаментални правила на рационалното икономисване, които би трябвало да бъдат запаметени и прецизно следвани от всеки, който желае да ръководи своите спестявания по метод, който да му подсигурява финансова сигурност и добър стандарт на живот в старческите години.

За да реализират тези цели в наши дни множеството хора разчитат на други – главно на държавни и частни пенсионни фондове. Единствените спестявания, които множеството хора в наши дни имат, са вноските, които постъпват в самостоятелните им партиди в частните пенсионни фондове, където ги обезпечава техният шеф (ако изобщо се обезпечават по подобен метод ). А доста хора даже не разчитат на такива фондове, а единствено и само на държавния пенсионен модел, което е доста огромна неточност. Поради неговите структурни характерности спестяванията, които постъпват в държавния фонд, не се влагат – те отиват за изплащането на пенсиите на сегашните пенсионери. Така на процедура когато разчитаме на страната отговорно да ръководи нашите спестявания, ние разчитаме, че в бъдеще тя ще успее да събере задоволително пари от работещите тогава, с цел да изплати нашите пенсии. А в действителност когато се доверяваме на други да подсигурят нашето финансово бъдеще, били те държавни или частни институции, ние на процедура абдикираме от една от най-важните отговорности в нашия живот. Истината е, че никой различен няма да се грижи за нашите пари по-добре от самите нас. Това се отнася и за всички финансови и капиталови съветници и гурута. Груба неточност е да поверим своята финансова сигурност напълно в непознати ръце, даже в случай че става дума за потвърдени експерти. В последна сметка даже те не са непогрешими и техните тактики и подходи могат да не са подобаващи за нашите цели. Те би трябвало само да ни поучават, само че не и да взимат решения във връзка с нашите спестявания вместо нас.

В последна сметка сполучливото икономисване не изисква изключителни тактики. То изисква само някои обикновени знания по стопанска система и финанси, с които всеки човек може относително бързо да се снабди в свободното си време. Така стигаме до първото златно предписание на спестяването:

Поемете спестяването в свои ръце и не очаквайте някой различен да подсигурява финансовото ви бъдеще

Както към този момент споменахме, задачата на спестяването е постигането на финансова сигурност. Много хора обаче имат неверна визия какво значи това. Заделянето на 100 лева всеки месец и пъхането им под матрака или в някой различен прикрит ъгъл в къщата надалеч не е добър метод за реализиране на на финансова сигурност и даже пари за така наречен “черни дни”. Разбира се, по-добре е да се заделят пари по този метод, в сравнение с да не заделят изобщо, само че в случай че се търси финансова сигурност въпреки всичко са нужни вложения.

Спестяването постоянно е инвестиция. Дори трупането на пари под матрака на процедура съставлява инвестиция. Именно по този метод би трябвало да разсъждаваме, когато заделяме пари в брой, даже когато ги слагаме на влог в банката. Когато се научим да гледаме на всяка форма на икономисване по този метод, въпросът, който би трябвало да си зададем, е следният – считаме ли, че възвръщаемостта на нашата инвестиция ще е задоволително огромна, с цел да покрие нашите потребности?

Една от аргументите елементарното трупане на валута у дома да е неприятен способ на икономисване в наши дни е съществуването на непрекъсната инфлация. Политиката на централните банки, която води до парична и след това до ценова инфлация, предизвиква ерозия на покупателната дарба на нашите пари. На елементарен език това значи, че с годините нашите пари се обезценяват и с една единица от тях можем да си купим все по-малко и по-малко артикули. Именно по тази причина спестяването в кеш в множеството случаи е неприятна концепция и е целесъобразно да се търсят активи, чиято стойност не се въздейства негативно от инфлацията и най-малкото остава постоянна в дълготраен проект.

Така стигаме до второто златно предписание на спестяването:

Спестявайте единствено посредством вложение в активи, чиято възвръщаемост е по-висока от равнището на инфлация.

Спестяването в каквито и да е други типове активи, чиято възвръщаемост не може да компенсира равнището на инфлация, е изцяло безсмислено. Това се отнася и за спестяването на пари посредством вложението им в пенсионни фондове или внасянето им на влог в банката.

<!--[if--> <!--[endif]--> <!--![endif]--> <!--![if-->

За някои от вас това може и да е изненадващо, само че има случаи, в които възвръщаемостта по такива инвестиции не е задоволително висока, с цел да компенсира обезценяването, породено от инфлацията в дълготраен проект. Затова постоянно, когато се влага би трябвало да се съпоставя предстоящата възвръщаемост на съответната инвестиция с равнището на инфлация. Разликата сред двете ще покаже каква е действителната възвръщаемост, която е допустимо да натрупате.

Това в действителност е една от главните аргументи, заради които златото и среброто са доста добър избор за капиталови активи. Стойността на тези скъпоценни метали не търпи вреди от високи равнища на инфлация, както се случва с най-различните финансови капиталови принадлежности със подобен рисков профил, като корпоративните и държавните облигации да вземем за пример. Особено в случай че нямаме желанието или просто опцията да диверсифицираме повече, вложението в злато и сребро е съвсем толкоз просто, колкото криенето на пари под матрака, само че в същото време е и инвестиция с доста по-висока възвръщаемост.

В какви активи да влагаме своите пари? Това е доста значим въпрос, който би трябвало да си изясним, в случай че желаеме да спестяваме сполучливо и да не претърпим непредвидени и евентуално съдбовни загуби от нашите вложения. За да си отговорим на този въпрос обаче, първо би трябвало да си зададем други два въпроса – каква възвръщаемост търсим и какъв брой висок риск сме склонни или по-скоро способни да толерираме?

Това какъв брой по-висока желаеме да е възвръщаемостта по нашите вложения зависи от самостоятелните ни желания. Някои хора желаят просто да имат задоволително пари, с цел да могат да си заплащат сметките и да живеят без да се тормозят, че могат да изпаднат във финансова неволя, а други биха желали да натрупат благосъстояние.

А това какъв брой висок риск сме способни да толерираме оказва директно въздействие върху това към какъв брой висока възвръщаемост можем реалистично да се стремим. Напълно разумно, в множеството случаи, с цел да реализираме по-висока възвръщаемост, би трябвало да влагаме в относително по-рискови активи. Инвестирането в такива активи може и да ни обезпечи доста по-високи облаги и даже да ни направи богати, само че в същото време вероятността да загубим огромна част от парите си също е по-висока.

В множеството случаи, когато спестяваме и влагаме, ние не търсим колосални облаги, а просто задоволителна възвръщаемост, която да подсигури нашето финансово положение в дълготраен проект (особено след пенсионирането). За тази цел е належащо нашата инвестиция да има възвръщаемост по-висока от равнището на инфлация. А това какъв брой риск сме способни да толерираме зависи от някои субективни фактори, като да вземем за пример нашата персонална настройка и преценка (което е строго самостоятелен фактор), само че и от справедливи условия като финансовото ни положение да вземем за пример.

То би трябвало да е водещ фактор, когато преценяме какъв брой висок риск сме склонни да понесем във връзка с своите спестявания. Ако приходите ни са ниски или пък не са непрекъснати, предприемането на вложения с висок риск може да е прекомерно рисково за нас, тъй като би могло да докара до непредвидени загуби, които да ни слагат в неприятна финансова обстановка. Тук стигаме то третото предписание:

Спестявайте единствено посредством вложения, чийто риск сте способни да понесете.

<!--[if--> <!--[endif]--> <!--![endif]--> <!--![if-->

Накрая, само че не на последно място, е доста значимо да не усложняваме нашата капиталова тактика прекалено много. Всъщност тя би трябвало да е допустимо най-проста. За множеството хора вложението е нещо, което те вършат като допълнение към своята съществена специалност за да запазят и да покачат цената на своите спестявания. Повечето хора, които влагат, в действителност не са професионални вложители, а и не би трябвало да бъдат.

На вложението би трябвало да се гледа като прелестно занимание, което ни носи задоволително добра възвръщаемост по спестяванията. Именно тъй като е занимание, няма по какъв начин да се задълбочим дотам в региона, че да можем да се съревноваваме с професионалните вложители и хедж фънд мениджъри. Поради този факт нашите знания постоянно ще са по-ограничени и доста от по-сложните капиталови тактики и принадлежности ще останат неразбираеми за нас.

Твърде доста хора се подвеждат по следването на капиталови тактики, които дават обещание доста висока възвръщаемост без да ги схващат или пък доверяват своите пари на вложители, чиито тактики също не схващат задоволително добре. Това е огромна неточност и един от най-сигурните способи ненадейно бързо да се сбогуваш със спестяванията си. Ако не разбираме дадена капиталова тактика или инструмент тя просто не е подобаваща за нас. Без да я разбираме няма по какъв начин да знаем какви са рисковете, на които се излагаме, няма по какъв начин да знаем кои са тънкостите на нейния метод, няма по какъв начин да знаем по какъв начин действат финансовите принадлежности, които тя употребява. Същото се отнася и за вложението в съответен актив – в случай че не разбираме от какво зависи неговата възвръщаемост, то по какъв начин можем да се надяваме да реализираме положителни резултати посредством вложение в него? Ако не разбираме всички тези неща, то ние на процедура нямаме никаква визия какво се случва с парите ни! A това е най-лошото нещо, което може да се случи с нашите спестявания.

Ако се доверим на капиталова тактика, която не разбираме, можем с изненада да установим, че сме натрупали непредвидени загуби или пък че възвръщаемостта е по-ниска, в сравнение с сме очаквали. Предприемането на такива вложения в най-хубавия случай е бърз път към финансово отчаяние, а в най-лошия – до загуба на спестяванията ни. Затова четвъртото златно предписание на спестяването е:

Предприемайте единствено вложения, които са изцяло разбираеми за вас.

Ако не разбираме изцяло за какво подхващаме дадена инвестиция, това е сигурен знак, че е най-добре въобще да не я подхващаме.

Златото и среброто са измежду активите, които най-добре пасват на тези четири правила, разясняват финансистите. Тяхната възвръщаемост е по-висока от равнището на инфлация – съвсем по формулировка, главната функционалност на златото и среброто като вложения са ограничение на резултата от инфлацията. Същевременно те са и активи, които носят доста невисок риск, вложението в злато и сребро от позиция на риска в действителност не е по-различно от вложението в кеш. Скъпоценните метали са дори може би още по-нискорискова инвестиция, тъй като непредвидени политически и стопански рецесии могат да доведат до още по-неочаквани загуби на спестявания във валута. И не на последно място, златото и среброто са “прости” вложения. В положителния смисъл на думата – те не са комплицирани и трудноразбираеми финансови принадлежности, които изискват дълбоки знания по финанси, с цел да разбираме по какъв начин действат като инвестиция и надлежно какви са техните преимущества и дефекти.