„Aз бях весел с сърце ясно, като слънце в младий ден“: 192 години от раждането на Петко Рачов Славейков
Тъжен съм в този момент... на вятъра
вий за туй гълчите мен,
аз бях радостен с сърце ясно,
като слънце в младий ден.
(откъс от стихотворението "Промяна ", П. Р. Славейков)
Петко Рачов Славейков е роден на 17.11.1827 година във Велико Търново, в дома на Рачо Казанджията - в остарял занаятчийски жанр. Бащата е едва просветен, само че е с горделив български дух.
П. Р. Славейков учи поредно във Велико Търново, Дряново, Трявна и Преображенския манастир. Независимо от това, интензивно се самообразова с доста четене в библиотеките на манастирите към Велико Търново. Голяма роля за образованието му изиграва и запознаването му с "История славянобългарска " на Паисий Хилендарски.
По-късно учи в Свищов (при Е. Васкидович), уголемява познанията си по гръцки и се среща с творби от сръбската и западно-европейската литература. Първото му литературно произведение - "Акатист на три светители " - е непокътнато. През 1843 година става преподавател във В. Търново. Но за написаното "Прославило се Търново със славни гръцки владици " е изпъден и поредно става преподавател в други села и градове - Видин, Враца, Плевен, Берковица, Лясковец, Бяла, Елена и други
Преподава по взаимо-учителния способ като продължава да чете. Развива значима културно-просветна активност и до 1847 година събира 2263 песни, пословици и поговорки. Н. Михайловски го среща с съветските поети и писатели. От 1852 година отпечатва първите си книги - "Смесена китка ", "Песнопойка ", "Басненик ".
Пише поемата "Бойка челник " (1853) под въздействие на революционните събития към Кримската война (1853-1856) и доста бунтовни песни. След несполучливото въстание на дядо Никола в Търново П. Р. Славейков насочва напъните си към събуждане на националното схващане. Като преподавател в Търговище издава български язвителен вестник "Гайда ". След като работи известно време във Варна, отпътува за Цариград, поканен да редактира българския превод на Библията от Българското библейско сдружение наред с А. Лонг, Ел. Ригс, Хр. К. Сичан-Николов.
В Цариград П. Р. Славейков издава вестник "Гайда " (1863-1867), вестник "Македония " (1866-1872), списание "Ружица " (1871), сп. "Пчелица " (1871), сп. "Читалище " (1872-1873), "Звънчатий глумчо " (1872), в. "Шутош " (1873-1874), "Костурка " (1874). Славейков се обрисува като най-известният български публицист по това време в Цариград. Издава повече от 60 книги, вестници и списания (оригинални и преводни). Взема присъединяване в черковната битка и става един от ръководителите й. По-късно бива преподавател в българската Екзархия.
EDNA ОБ(Л)ИЧА: 5 хрумвания за дарове без мотив ПОД 30 ЛВ (купи през днешния ден с НАМАЛЕНИЕ) На фокус
За публикацията "Двете касти и управляващи " (в. "Македония ") е задържан и упрекнат във връзки с революционния комитет в Букурещ.
1873 година основава известната поема "Изворът на белоногата ". В 1874 година основава българска гимназия в Одрин, където се бори с гръцкото въздействие върху българите. По-късно е преподавател в Стара Загора. Пише героичен стихотворения (1876), бива окован и затворен след Априлското въстание. Във зародилия пожар в Стара Загора изгубва ръкописите си и събраните 15000 пословици.
По време на Руско-турската освободителна война се сближава с съветските войни, превежда през Стара планина отряда на военачалник М. Д. Скобелев, става очевидец на шипченската победа и ги съпровожда до Сан Стефано.
След Освобождението се бори за демократична конституция дружно с Петко Каравелов като народен представител във Великото национално заседание. Става ръководител на Народното събрание (1880) и министър на просвещението и вътрешните работи (1880-1881). Издава в. "Остен " (1879), в. "Целокупна България " (1879), в. "Независимост " (1880-1883), в. "Търновска конституция " (1884), в. "Истина " (1886), в. "Софийски дневник " (1886) и в. "Правда " (1888).
Edna предлага Терапия с конопено масло – тайната за здрава, блестяща и подхранена коса
За подчертани демократични хрумвания и присъединяване в политическите битки е задържан, неразрешено му е да учителствува и му понижават пенсията. Дълбоко наскърбен, умира в София на 1 юли 1895 година
И в истинските, и в подражателните си произведения П. Р. Славейков доразвива българския език. Пише исторически патриотични песни и поеми, любовна и пейзажна поезия под въздействие на съветските поети Пушкин, Фед и Карамзин. Запазени са елементи от исторически патриотични поеми (написани най-вероятно под въздействие на Паисиевата история - "Крумиада ", "Кралев Марко ", "Самуилка "). Издава два сборника с национални песни (1860, 1868), възвръща събраните пословици (17000 на брой).
Освен стихотворец, публицист и публицист, П. Р. Славейков остава в българската литература и като преводач, лингвист, фолклорист, учредител на българската литература за деца, създател на учебници; демонстрира се като географ, историк и мемоарист. Издава "Български притчи и пословици и присъщи думи ", изследва българските традиции, обредната система, демонологията и народопсихологията. Пише под голям брой псевдоними.
вий за туй гълчите мен,
аз бях радостен с сърце ясно,
като слънце в младий ден.
(откъс от стихотворението "Промяна ", П. Р. Славейков)
Петко Рачов Славейков е роден на 17.11.1827 година във Велико Търново, в дома на Рачо Казанджията - в остарял занаятчийски жанр. Бащата е едва просветен, само че е с горделив български дух.
П. Р. Славейков учи поредно във Велико Търново, Дряново, Трявна и Преображенския манастир. Независимо от това, интензивно се самообразова с доста четене в библиотеките на манастирите към Велико Търново. Голяма роля за образованието му изиграва и запознаването му с "История славянобългарска " на Паисий Хилендарски.
По-късно учи в Свищов (при Е. Васкидович), уголемява познанията си по гръцки и се среща с творби от сръбската и западно-европейската литература. Първото му литературно произведение - "Акатист на три светители " - е непокътнато. През 1843 година става преподавател във В. Търново. Но за написаното "Прославило се Търново със славни гръцки владици " е изпъден и поредно става преподавател в други села и градове - Видин, Враца, Плевен, Берковица, Лясковец, Бяла, Елена и други
Преподава по взаимо-учителния способ като продължава да чете. Развива значима културно-просветна активност и до 1847 година събира 2263 песни, пословици и поговорки. Н. Михайловски го среща с съветските поети и писатели. От 1852 година отпечатва първите си книги - "Смесена китка ", "Песнопойка ", "Басненик ".
Пише поемата "Бойка челник " (1853) под въздействие на революционните събития към Кримската война (1853-1856) и доста бунтовни песни. След несполучливото въстание на дядо Никола в Търново П. Р. Славейков насочва напъните си към събуждане на националното схващане. Като преподавател в Търговище издава български язвителен вестник "Гайда ". След като работи известно време във Варна, отпътува за Цариград, поканен да редактира българския превод на Библията от Българското библейско сдружение наред с А. Лонг, Ел. Ригс, Хр. К. Сичан-Николов.
В Цариград П. Р. Славейков издава вестник "Гайда " (1863-1867), вестник "Македония " (1866-1872), списание "Ружица " (1871), сп. "Пчелица " (1871), сп. "Читалище " (1872-1873), "Звънчатий глумчо " (1872), в. "Шутош " (1873-1874), "Костурка " (1874). Славейков се обрисува като най-известният български публицист по това време в Цариград. Издава повече от 60 книги, вестници и списания (оригинални и преводни). Взема присъединяване в черковната битка и става един от ръководителите й. По-късно бива преподавател в българската Екзархия.
EDNA ОБ(Л)ИЧА: 5 хрумвания за дарове без мотив ПОД 30 ЛВ (купи през днешния ден с НАМАЛЕНИЕ) На фокус За публикацията "Двете касти и управляващи " (в. "Македония ") е задържан и упрекнат във връзки с революционния комитет в Букурещ.
1873 година основава известната поема "Изворът на белоногата ". В 1874 година основава българска гимназия в Одрин, където се бори с гръцкото въздействие върху българите. По-късно е преподавател в Стара Загора. Пише героичен стихотворения (1876), бива окован и затворен след Априлското въстание. Във зародилия пожар в Стара Загора изгубва ръкописите си и събраните 15000 пословици.
По време на Руско-турската освободителна война се сближава с съветските войни, превежда през Стара планина отряда на военачалник М. Д. Скобелев, става очевидец на шипченската победа и ги съпровожда до Сан Стефано.
След Освобождението се бори за демократична конституция дружно с Петко Каравелов като народен представител във Великото национално заседание. Става ръководител на Народното събрание (1880) и министър на просвещението и вътрешните работи (1880-1881). Издава в. "Остен " (1879), в. "Целокупна България " (1879), в. "Независимост " (1880-1883), в. "Търновска конституция " (1884), в. "Истина " (1886), в. "Софийски дневник " (1886) и в. "Правда " (1888).
Edna предлага Терапия с конопено масло – тайната за здрава, блестяща и подхранена коса За подчертани демократични хрумвания и присъединяване в политическите битки е задържан, неразрешено му е да учителствува и му понижават пенсията. Дълбоко наскърбен, умира в София на 1 юли 1895 година
И в истинските, и в подражателните си произведения П. Р. Славейков доразвива българския език. Пише исторически патриотични песни и поеми, любовна и пейзажна поезия под въздействие на съветските поети Пушкин, Фед и Карамзин. Запазени са елементи от исторически патриотични поеми (написани най-вероятно под въздействие на Паисиевата история - "Крумиада ", "Кралев Марко ", "Самуилка "). Издава два сборника с национални песни (1860, 1868), възвръща събраните пословици (17000 на брой).
Освен стихотворец, публицист и публицист, П. Р. Славейков остава в българската литература и като преводач, лингвист, фолклорист, учредител на българската литература за деца, създател на учебници; демонстрира се като географ, историк и мемоарист. Издава "Български притчи и пословици и присъщи думи ", изследва българските традиции, обредната система, демонологията и народопсихологията. Пише под голям брой псевдоними.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ