Сюзан Валодон (на френски: Suzanne Valadon, 23 септември 1865 –

Сюзан Валодон (на френски: Suzanne Valadon, 23 септември 1865 – 7 април 1938) е френска художничка. През 1894 година Валодон става първата жена-художник призната в Société Nationale des Beaux-Arts.
Мари-Клементин Валодон (Marie-Clémentine Valadon) е родена в Бесине сюр Гартам, От Виен, Франция. Дъщеря е на неомъжена перачка. Сюзан Валодон става циркова акробатка на петнадесетгодишна възраст, само че година по-късно рухване от трапец поставя завършек на кариерата ѝ.
Роден е Георги Бенковски
Георги Бенковски е роден в Копривщица на 21 септември 1843 година Има две сестри – Куна и Василя. Има тежко детство, татко му Грую Хлъ...
В Монмартър, квартал на Париж, тя се увлича по изкуството. Първоначално работи като модел, а по-късно се трансформира във изтъкнат художник. Докато театралничи на майсторите, тя следи и учи техниките им.
Тя работи за художници като Анри дьо Тулуз-Лотрек (който ѝ дава уроци по рисуване), Пиер-Огюст Реноар и Пиер-Сесил Пюви дьо Шаван и е известно, че е имала интимна връзка с първия. Сюзан се сприятелява с Едгар Дега, който е удивен от смелите ѝ линеарни скици и положителни картини, купува нейни творби и окуражава опитите ѝ.
Валодон е героиня в картината на Реноар „ Танц в Бугивал “ от 1883 година, същата година в която тя театралничи за „ Градски танц “. През 1885 година Реноар още веднъж рисува неин портрет „ Момиче сплита косата си “, където са изобразени главата ѝ и раменете отстрани.
Валодон постоянно посещава питейните заведения и таверните на Париж дружно със своята компания художници. През 1889 година Тулуз-Лотрек я рисува като основна фигура в „ Махмурлукът “.
Тя ражда наследник през 1883 година и без да открива самоличността на бащата, кръщава детето Морис Валодон. По късно бащински грижи за сина ѝ поставя непосредствен другар на художничката – Мигел Утрильо Морлис, който е притежател на кръчмата Auberge du Clou. Посетители на заведението са локални хора, търговци, служащи и артистите от бохемското общество в Монмартър. Таверната също има спектакъл на сенките, помещаващ се в мазето. Мигел измисля сюжета на постановките, структурите и сценографията. Сюзан Валодон възпитава сина си и го учи да рисува. Той става един от най-известните художници в Монмартър с името Морис Утрильо.
Учредена е Световна федерация на глухите
Световната федерация на глухите (World Federation of the Deaf), кратко СФГ (WFD), е интернационална неправителствена организация, обеди...
Сюзан Валодон рисува натюрморти, портрети, цветя и пейзажи. Известна е с ясно открита комбинация и звънливи цветове в творбите си. Тя е фамозна най-много със своите откровени голи женски фигури.
Първата ѝ галерия е при започване на 90-те години на XIX век, формирана най-вече от портрети. Измежду тях има портрет на композитора Ерик Сати, с който тя има шестмесечна връзка през 1893 година Влюбен, Сати ѝ предлага брак още в първата им вечер прекарана дружно. За Сати интимността във връзката му с Валодон е единствената сходна в живота му. След като се разделят, той остава с, както споделя, „ нищо с изключение на ледена самотност, която запълва главата с празнина и сърцето с тъга “.
Свободомислеща и разкрепостена, Сюзан Валодон носи корсаж от моркови и отглежда коза в студиото си, която да изяжда неприятните ѝ рисунки. Перфекционист, тя работи по картини в продължение на 13 години, преди да ги покаже. Тя работи също с пастели. Въпреки финансовия ѝ триумф и извоюваното самопризнание за артистичните ѝ достижения, нейната популярност е засенчена от сина ѝ.
Бракът ѝ с борсовия медиатор Пол Мосис от 1896 завършва през 1909, когато Валодон напуща Мосис поради художник два пъти по-млад от нея Андре Утер. Тя се омъжва за Утер, само че и този брак не е последният.
Сюзан Валодон умира на 7 април 1938 година в Париж. Сред присъстващите на погребението близки, другари и сътрудници са Пабло Пикасо, Жорж Брак и Андре Дерен.