Хората погъщат миниатюрни парченца пластмаса с водата и храната. Но без паника - засега.
Сякаш не ни стигат горещите талази, пожарите, ураганите и всевъзможни други климатични екстремности, само че в последно време учени започнаха да разкриват и нов евентуален световен хорър: микропластмасата. Или по-точно здравният резултат от дребните нанопарченца, които попадат в човешките тела. Че гълтаме микропластмаса няма подозрения - десетки проучвания в последната година свидетелстват, че микрочастиците пластмаса са във водата, във въздуха и храната ни и оттова влизат и в телата ни.
Ключовият въпрос в този момент е рисково ли е това и какви могат да са последствията върху човешкото здраве - краткосрочно и дълготрайно.
Потенциалният резултат може да бъде доста огромен, само че към този момент аргументи за суматоха няма, споделят от Световната здравна организация, която предходната седмица разгласи резултатите си от разбор на няколко обособени изследвания за микропластмасата във водата. Но не тъй като е потвърдено, че тя не ни вреди, а тъй като липсват задоволително данни и доказателства за противоположното. Темата е нова и е във фокуса на учените неотдавна, тъй че по-подробни и надеждни проучвания занапред ще бъдат правени и занапред ще стане ясно дали човечеството няма да се окаже под нова сериозна опасност, родена от личния му " прогрес ".
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Тя е на всички места
Пластмасата не се разгражда. Тя просто се разпада на все по-малки и по-малки частици с времето. Фактът че знаем това доста добреq обаче не ни пречи да произвеждаме големи количества от нея - над 400 млн. тона годишно. Най-малките късчета пластмаса, които към този момент са невидими за окото, намират път към телата ни.
Те да вземем за пример попадат във водоемите посредством така наречен градски прахуляк - частиците са носени от обувки, коли и така нататък, само че също и през канализацията - нишки от изкуствени тъкани, отделяни при прането, наночастици в козметиката и др, както и от самия разпад на пластмасови боклуци, попаднали във водоемите.
В по-развития свят източниците на питейна вода, несъмнено, се пречистват, преди да стигне водата до хората, само че стотици милиони хора световно не разполагат с тази " екстра ".
Но не е единствено водата. В по-силно нечисти зони човек може да вдиша наночастици пластмаса, носени във въздуха. Те полепват и по храната и се отделят в напитките посредством опаковките. Особено уязвима е морската храна, защото елементи на океаните са мощно нечисти. Най-рискови са мидите, само че микроскопични пластмасови частици са открити в риби и мекотели и даже в морската сол.
Диета с пластмаса
Изследване на екип от Медицинския университет във Виена, оповестено преди няколко месеца в Annals of Internal Medicine, демонстрира, че микропластмаса има в проби от изпражненията на доброволци от разнообразни географски места - Япония, Русия, Холандия, Англия, Съединени американски щати, Италия, Полша, Финландия и Австрия. Във всички тях има частици в друга централизация от девет разнообразни типа пластмаси с размери от 50 до 500 микрометра. Най-често срещаните са полипропилен (втората най-произвеждана пластмаса в света, необятно употребена за изработката на опаковки) и полиетилен терефталат (или така наречен PET, който се употребява за изкуствени нишки за облекла, опаковки за храни и питиета и др.).
С какъв генезис са микрочастиците в пробите на доброволците не е ясно, нито пък по какъв начин са били погълнати - през храна, вода или през въздуха. Но защото е имало разнообразни типове пластмаса, откривателите подозират, че източниците са разнообразни и варират от опаковки на храни и питиета до морски артикули. Никой от доброволците не е бил вегетарианец, а шест от осем да вземем за пример са докладвали, че са консумирали океанска риба.
Очевидно малко по-едрите частици пластмаса минават безобидно през телата ни посредством отделителната система. Но дали най-малките частици не остават в тялото ни?
Някои наночастици са задоволително дребни, тъй че теоретично могат да преминат през чревната стена, да влязат в кръвоносната система и да преминат в други органи. Дали това обаче се случва или не и отразява ли се на здравето на човек остава незнайно.
Оптимизъм и няколко много неприятни сюжета
Докладът на СЗО, които преглежда казуса с микропластмасата във водата, обрисува три вероятни сюжета, по които наночастиците могат да повлияят на човешкото здраве:Физически: може да проникне във значими органи и да повреди вътрешните структуриХимически: нездравословни добавки в пластмасата като пластификаторите да вземем за пример могат да бъдат освободениБиофилм: микроорганизми могат да се прикрепят към микропластмасата и да образуват колонии, което може да аргументи щета на организма.Докладът стига до извода, че доказателствата и за трите сюжета са прекомерно лимитирани, като последните два са минимум притеснителни. Що се отнася до първият сюжет - изследвания върху животни са дали доказателства, че телата ни могат да всмукват доста дребните частици микропластмаса. Докладът на СЗО обаче изяснява, че в тези изследвания са употребявани " извънредно високи експозиции, които всекидневно не биха зародили в действителна среда ".
Също по този начин лимитирани обаче към този момент са и данните, с които те разполагат, тъй че проучванията по тематиката занапред предстоят. " Спешно би трябвало да знаем повече за въздействието на микропластиците върху здравето, тъй като те са на всички места - в това число и в нашата питейна вода ", изяснява доктор Мария Нейра, шеф на Департамента за публично здраве при СЗО.
" Необходими са по-големи изследвания за препотвърждаване на откритията, както и незабавни проучвания за произхода на микропластиците, признати от хората, евентуалната чревна всмукване и резултатите върху човешкото здраве ", написа и екипът на учени, управителен от доктор Филип Швалб от Медицинския университет във Виена, които са изследвали изпражненията на доброволци.
Ключовият въпрос в този момент е рисково ли е това и какви могат да са последствията върху човешкото здраве - краткосрочно и дълготрайно.
Потенциалният резултат може да бъде доста огромен, само че към този момент аргументи за суматоха няма, споделят от Световната здравна организация, която предходната седмица разгласи резултатите си от разбор на няколко обособени изследвания за микропластмасата във водата. Но не тъй като е потвърдено, че тя не ни вреди, а тъй като липсват задоволително данни и доказателства за противоположното. Темата е нова и е във фокуса на учените неотдавна, тъй че по-подробни и надеждни проучвания занапред ще бъдат правени и занапред ще стане ясно дали човечеството няма да се окаже под нова сериозна опасност, родена от личния му " прогрес ".
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Тя е на всички места
Пластмасата не се разгражда. Тя просто се разпада на все по-малки и по-малки частици с времето. Фактът че знаем това доста добреq обаче не ни пречи да произвеждаме големи количества от нея - над 400 млн. тона годишно. Най-малките късчета пластмаса, които към този момент са невидими за окото, намират път към телата ни.
Те да вземем за пример попадат във водоемите посредством така наречен градски прахуляк - частиците са носени от обувки, коли и така нататък, само че също и през канализацията - нишки от изкуствени тъкани, отделяни при прането, наночастици в козметиката и др, както и от самия разпад на пластмасови боклуци, попаднали във водоемите.
В по-развития свят източниците на питейна вода, несъмнено, се пречистват, преди да стигне водата до хората, само че стотици милиони хора световно не разполагат с тази " екстра ".
Но не е единствено водата. В по-силно нечисти зони човек може да вдиша наночастици пластмаса, носени във въздуха. Те полепват и по храната и се отделят в напитките посредством опаковките. Особено уязвима е морската храна, защото елементи на океаните са мощно нечисти. Най-рискови са мидите, само че микроскопични пластмасови частици са открити в риби и мекотели и даже в морската сол.
Диета с пластмаса
Изследване на екип от Медицинския университет във Виена, оповестено преди няколко месеца в Annals of Internal Medicine, демонстрира, че микропластмаса има в проби от изпражненията на доброволци от разнообразни географски места - Япония, Русия, Холандия, Англия, Съединени американски щати, Италия, Полша, Финландия и Австрия. Във всички тях има частици в друга централизация от девет разнообразни типа пластмаси с размери от 50 до 500 микрометра. Най-често срещаните са полипропилен (втората най-произвеждана пластмаса в света, необятно употребена за изработката на опаковки) и полиетилен терефталат (или така наречен PET, който се употребява за изкуствени нишки за облекла, опаковки за храни и питиета и др.).
С какъв генезис са микрочастиците в пробите на доброволците не е ясно, нито пък по какъв начин са били погълнати - през храна, вода или през въздуха. Но защото е имало разнообразни типове пластмаса, откривателите подозират, че източниците са разнообразни и варират от опаковки на храни и питиета до морски артикули. Никой от доброволците не е бил вегетарианец, а шест от осем да вземем за пример са докладвали, че са консумирали океанска риба.
Очевидно малко по-едрите частици пластмаса минават безобидно през телата ни посредством отделителната система. Но дали най-малките частици не остават в тялото ни?
Някои наночастици са задоволително дребни, тъй че теоретично могат да преминат през чревната стена, да влязат в кръвоносната система и да преминат в други органи. Дали това обаче се случва или не и отразява ли се на здравето на човек остава незнайно.
Оптимизъм и няколко много неприятни сюжета
Докладът на СЗО, които преглежда казуса с микропластмасата във водата, обрисува три вероятни сюжета, по които наночастиците могат да повлияят на човешкото здраве:Физически: може да проникне във значими органи и да повреди вътрешните структуриХимически: нездравословни добавки в пластмасата като пластификаторите да вземем за пример могат да бъдат освободениБиофилм: микроорганизми могат да се прикрепят към микропластмасата и да образуват колонии, което може да аргументи щета на организма.Докладът стига до извода, че доказателствата и за трите сюжета са прекомерно лимитирани, като последните два са минимум притеснителни. Що се отнася до първият сюжет - изследвания върху животни са дали доказателства, че телата ни могат да всмукват доста дребните частици микропластмаса. Докладът на СЗО обаче изяснява, че в тези изследвания са употребявани " извънредно високи експозиции, които всекидневно не биха зародили в действителна среда ".
Също по този начин лимитирани обаче към този момент са и данните, с които те разполагат, тъй че проучванията по тематиката занапред предстоят. " Спешно би трябвало да знаем повече за въздействието на микропластиците върху здравето, тъй като те са на всички места - в това число и в нашата питейна вода ", изяснява доктор Мария Нейра, шеф на Департамента за публично здраве при СЗО.
" Необходими са по-големи изследвания за препотвърждаване на откритията, както и незабавни проучвания за произхода на микропластиците, признати от хората, евентуалната чревна всмукване и резултатите върху човешкото здраве ", написа и екипът на учени, управителен от доктор Филип Швалб от Медицинския университет във Виена, които са изследвали изпражненията на доброволци.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ