Тайните служби в Европа - митове и проза
Свят Тайните служби в Европа - легенди и прозаичност За петте мита за тайните служби споделя " Дойче веле " 14 юли 2019, 11:40 .a{fill:#fff;}.b{fill:#676767;} 
Тайните служби в Европа - легенди и прозаичност
Жълтите жилетки стачкуваха на Северната гара
Мнението на германците за треперенето на Меркел
Опасно време в Гърция във вторник, туристите не се отхвърлят от почивката
Ще изпрати ли Европа бойци в Сирия
Русия достави първите елементи за С-400 в Турция
Очакват се нови стихии в Гърция, препоръки към българите там
Къде е Емануела и два празни гроба във Ватикана
акто наподобява от време на време, днешният свят не върви на добре - и във всички несгоди непроменяемо са забъркани тайните служби. Случай на отравяне във Англия, опит за прелом в Черна гора, хакерски атаки против немското външно министерство, опити за въздействие върху изборите в Съединените щати и във Франция или пък някогашни сътрудници на комунистическите секрети служби по върховете в политиката, стопанската система и обществото в Чехия, Русия и на Балканите.
Последният скандал в този незнаен лист е аферата "Щрахе ", която коства поста на австрийския вицеканцлер, сниман да дава обещание публични поръчки на мнима съветска бизнес дама против подпомагане в изборите. Най-вероятно и в този случай не е минало без интервенция на тайните служби - защото кой различен би разполагал с сходни благоприятни условия?
От друга страна, те въпреки всичко не са всемогъщи и нерядко това, което им се приписва, се оказва чисто и просто мит. Основен фактор за митологизацията е дълбоката загадъчност, в която са обгърнати - изключително в някогашните социалистически страни от Източна и Югоизточна Европа, в които сътрудниците са подпомагали държавните репресии. Същевременно тайните служби са неотменима част от демократична Европа - само че от това ни минимум не следва, че митовете за тях не трябва да бъдат развенчани.
Мит първи: Само страните имат секрети служби
Ако се проследят дебатите по случая "Щрахе " в Австрия, неизбежно се натрапва прибързаният извод, изработен от някои специалисти, - че интервенцията може да е проведена единствено от тайните служби. А това е мит!
Из цяла Европа наред с държавните, от десетилетия работят и частни секрети служби. Т.нар. "фирми за сигурност " оферират доставката на информация от всевъзможен темперамент против надлежно възнаграждение. Обичайно тези компании се основават от някогашни държавни чиновници - експерти, които освен оферират висококачествени услуги, само че и тяхната съгласуваност с избрани политически или частни клиенти е доста мъчно доказуема.
Мит втори: Фалшивите вести са оригиналност
Понятието "фейк " за съзнателно популяризирана дезинформация, която цели избран резултат, стана съвременно в последните пет години и стремително се популяризира из целия свят. Междувременно това разбиране мутира в политическо противоборство сред страни, партии и отзиви в цифровата епоха, с която се свързва. А в действителност дезинформацията въобще не е от през вчерашния ден, нито от през днешния ден - най-много социалистическите секрети служби в Източна Европа са поддържали в продължение на години специфични отдели, чиято единствена задача е била да създават и да популяризират подвеждащи сведения. При това тази тип активност ни минимум не е прекъснала след 1990-а, единствено е прикрита под повърхността на политическата система, с цел да се насочи през днешния ден с нови сили назад към центъра на събитията.
Мит трети: Европейският съюз не разполага с секрети служби
Принципно Европейският съюз не би могъл да има секрети служби - в случай, че както е записано в Лисабонските контракти, външната политика и политиката за сигурност са в ръцете на обособените страни и не се реализират взаимно. Въпреки това съществува звено, в което Брюксел получава разследваща информация от държавите-членки, добавя я с публично налични сведения, прави лични разбори и ги дава на европейските институции: това е INTCEN - Центърът за разузнаване и разбори на Европейския съюз.
Разликата сред него и "истинските " секрети служби е в това, че той не може самичък да обезпечава информация с секрети разследващи средства, а е подвластен от сведенията (явни и тайни), които му дават страните-членки.
Мит четвърти: Тайните служби са безконтролни
При всеки следващ скандал, обвързван с тайните служби, пресата тръби: те не са следени, безконтролни си и са и без друго непознато тяло за демокрацията! Особено там, където обществата имат исторически опит с тайните служби, употребявани от техните политически управления за налагането на диктатури, недоверието е необятно публикувано и разбираемо.
Това визира и Германия, само че най-много - посткомунистическите европейски страни. В тях 30 години след краха на комунизма процесите на промени по този начин и не са завършили. Но - и в Западна Европа минават към 50 години след Втората международна война, до момента в който формите на либерален надзор се развият изцяло, те не пораждат от единствено себе си. Тяхното непрекъснато рационализиране и пригаждане към новите провокации е значим детайл от демокрацията. Контролът над тайните служби, осъществяван от надзорни органи, парламентарни комисии, съд или медии не е съвършен. Но съществува!
Мит пети: Тайните служби работят за международната интрига
Най-вече в посткомунистическите страни, чиито секрети служби са били капсулирани и са насаждали боязън, надалеч надхвърлящ действителните им благоприятни условия, митът за всемогъществото им е към момента необятно публикуван. А Русия заема изключително постоянно централното място.
Този мит не е като да няма действителна почва, имайки поради намесата на тайните служби в свалянето на един или различен общественик, в атентати, опити за преврати и други "секретни интервенции ". От Афганистан до Панама тайните служби - по предписание на своите държавни управления - са забъркани в нечестни каузи.
Но те никога не управляват света - по този начин считат единствено теоретиците на конспирацията. Тайните служби са служби като другите, разполагат с лимитирани лични и финансови запаси, подвластни са от държавните управления си и не са в положение да опазят напълно тайните си. Още повече - в днешната цифрова епоха. Там, където тайните служби в действителност се занимават с интрига, те са единствено принадлежности и средства, освен това не безусловно най-хубавите!
Във видеото вижте историята на Мата Хари - една от най-известните шпионки в историята
Тайните служби в Европа - легенди и прозаичност
Жълтите жилетки стачкуваха на Северната гара
Мнението на германците за треперенето на Меркел
Опасно време в Гърция във вторник, туристите не се отхвърлят от почивката
Ще изпрати ли Европа бойци в Сирия
Русия достави първите елементи за С-400 в Турция
Очакват се нови стихии в Гърция, препоръки към българите там
Къде е Емануела и два празни гроба във Ватикана
акто наподобява от време на време, днешният свят не върви на добре - и във всички несгоди непроменяемо са забъркани тайните служби. Случай на отравяне във Англия, опит за прелом в Черна гора, хакерски атаки против немското външно министерство, опити за въздействие върху изборите в Съединените щати и във Франция или пък някогашни сътрудници на комунистическите секрети служби по върховете в политиката, стопанската система и обществото в Чехия, Русия и на Балканите.
Последният скандал в този незнаен лист е аферата "Щрахе ", която коства поста на австрийския вицеканцлер, сниман да дава обещание публични поръчки на мнима съветска бизнес дама против подпомагане в изборите. Най-вероятно и в този случай не е минало без интервенция на тайните служби - защото кой различен би разполагал с сходни благоприятни условия?
От друга страна, те въпреки всичко не са всемогъщи и нерядко това, което им се приписва, се оказва чисто и просто мит. Основен фактор за митологизацията е дълбоката загадъчност, в която са обгърнати - изключително в някогашните социалистически страни от Източна и Югоизточна Европа, в които сътрудниците са подпомагали държавните репресии. Същевременно тайните служби са неотменима част от демократична Европа - само че от това ни минимум не следва, че митовете за тях не трябва да бъдат развенчани.
Мит първи: Само страните имат секрети служби
Ако се проследят дебатите по случая "Щрахе " в Австрия, неизбежно се натрапва прибързаният извод, изработен от някои специалисти, - че интервенцията може да е проведена единствено от тайните служби. А това е мит!
Из цяла Европа наред с държавните, от десетилетия работят и частни секрети служби. Т.нар. "фирми за сигурност " оферират доставката на информация от всевъзможен темперамент против надлежно възнаграждение. Обичайно тези компании се основават от някогашни държавни чиновници - експерти, които освен оферират висококачествени услуги, само че и тяхната съгласуваност с избрани политически или частни клиенти е доста мъчно доказуема.
Мит втори: Фалшивите вести са оригиналност
Понятието "фейк " за съзнателно популяризирана дезинформация, която цели избран резултат, стана съвременно в последните пет години и стремително се популяризира из целия свят. Междувременно това разбиране мутира в политическо противоборство сред страни, партии и отзиви в цифровата епоха, с която се свързва. А в действителност дезинформацията въобще не е от през вчерашния ден, нито от през днешния ден - най-много социалистическите секрети служби в Източна Европа са поддържали в продължение на години специфични отдели, чиято единствена задача е била да създават и да популяризират подвеждащи сведения. При това тази тип активност ни минимум не е прекъснала след 1990-а, единствено е прикрита под повърхността на политическата система, с цел да се насочи през днешния ден с нови сили назад към центъра на събитията.
Мит трети: Европейският съюз не разполага с секрети служби
Принципно Европейският съюз не би могъл да има секрети служби - в случай, че както е записано в Лисабонските контракти, външната политика и политиката за сигурност са в ръцете на обособените страни и не се реализират взаимно. Въпреки това съществува звено, в което Брюксел получава разследваща информация от държавите-членки, добавя я с публично налични сведения, прави лични разбори и ги дава на европейските институции: това е INTCEN - Центърът за разузнаване и разбори на Европейския съюз.
Разликата сред него и "истинските " секрети служби е в това, че той не може самичък да обезпечава информация с секрети разследващи средства, а е подвластен от сведенията (явни и тайни), които му дават страните-членки.
Мит четвърти: Тайните служби са безконтролни
При всеки следващ скандал, обвързван с тайните служби, пресата тръби: те не са следени, безконтролни си и са и без друго непознато тяло за демокрацията! Особено там, където обществата имат исторически опит с тайните служби, употребявани от техните политически управления за налагането на диктатури, недоверието е необятно публикувано и разбираемо.
Това визира и Германия, само че най-много - посткомунистическите европейски страни. В тях 30 години след краха на комунизма процесите на промени по този начин и не са завършили. Но - и в Западна Европа минават към 50 години след Втората международна война, до момента в който формите на либерален надзор се развият изцяло, те не пораждат от единствено себе си. Тяхното непрекъснато рационализиране и пригаждане към новите провокации е значим детайл от демокрацията. Контролът над тайните служби, осъществяван от надзорни органи, парламентарни комисии, съд или медии не е съвършен. Но съществува!
Мит пети: Тайните служби работят за международната интрига
Най-вече в посткомунистическите страни, чиито секрети служби са били капсулирани и са насаждали боязън, надалеч надхвърлящ действителните им благоприятни условия, митът за всемогъществото им е към момента необятно публикуван. А Русия заема изключително постоянно централното място.
Този мит не е като да няма действителна почва, имайки поради намесата на тайните служби в свалянето на един или различен общественик, в атентати, опити за преврати и други "секретни интервенции ". От Афганистан до Панама тайните служби - по предписание на своите държавни управления - са забъркани в нечестни каузи.
Но те никога не управляват света - по този начин считат единствено теоретиците на конспирацията. Тайните служби са служби като другите, разполагат с лимитирани лични и финансови запаси, подвластни са от държавните управления си и не са в положение да опазят напълно тайните си. Още повече - в днешната цифрова епоха. Там, където тайните служби в действителност се занимават с интрига, те са единствено принадлежности и средства, освен това не безусловно най-хубавите!
Във видеото вижте историята на Мата Хари - една от най-известните шпионки в историята
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ