Собибор – лагерът за смърт и еврейското въстание
Свят Собибор – лагерът за гибел и еврейското въстание Собибор в никакъв случай не е бил политически затвор или концентрационен лагер за насилствен труд, той съществува единствено за едно - убийството на пленници 
17 септември 2019, 12:19 .a{fill:#fff;}.b{fill:#676767;} 
Русия дава преимущество на електрическите автомобили
Собибор – лагерът за гибел и еврейското въстание
Euractiv: Новата Европейска комисия с новооткрита жадност за власт
Как Централно разузнавателно управление на САЩ употребява гълъби за шпионски задачи по време на Студената война
Турция, Русия и Иран с „ продуктивна ” среща за Сирия
Атаките в Саудитска Арабия: 11 септември в петролния свят
Едуард Сноудън: Това е светът на тоталния надзор
Мъже с маски, подправени опиати - предложение за брак в Русия
а разлика от Дахау и Аушвиц, Собибор в никакъв случай не е бил политически затвор или концентрационен лагер за насилствен труд в всеобщи мащаби. Той съществува от момента на основаването си само, с цел да убива хора.
Смята се, че до 350 000 души са били убити в лагера на гибелта Собибор. По знамение стотици от тях вършат въстание, а десетки евреи съумели да избягат от лагера. За страдание обаче разказите им за Собибор остават значително незнайни, споделя уеб сайтът All That Is Interesting.
Собибор и „ Окончателното решение “
Адолф Хитлер и дясната му ръка Хайнрих Химлер неведнъж повдигат „ еврейския въпрос “ и се обръщат към един човек – Райнхард Хайдрих да предложи „ решения “ и той привиква конференцията във Ванзее на 20 януари 1942 година, с цел да могат висшите държавни чиновници в Германия да обсъдят по какъв начин сполучливо да решат въпроса дефинитивно.
До края на октомври 1941 година 537 000 евреи са разселени и изведени от следените от Германия региони, в това число от Германия и Австрия. Но прекалено много останаха към момента и разселването в подобен всеобщ мащаб се считаше за невероятно.
Новото и дефинитивно „ решение “ за нацистите е „ евакуацията на евреите на изток “ или с други думи тяхното напредване по-дълбоко в нацистката територия за насилствен труд, „ в хода на което несъмнено огромна част ще бъде отстранена от естествени аргументи “.
Операция Райнхард: Изграждане и употреба на лагери на гибелта
Планът за преместването и убийството на повече от 2 млн. евреи в Полша в последна сметка приема името Операция Райнхард като смущаваща респект към нацисткия военачалник, който управлява Ванзейската конференция и по-късно е погубен от чешки партизани. Нацистите построяват три обособени лагера на гибелта в окупирана Полша – Белжец, Собибор и Треблинка II – и тези обекти трябваше да изпълнят единствено една цел: да убият колкото се може повече еврейски пандизчии.
След като строителството на Собибор приключва напролет на 1942 година, евреи от полските гета бяха качени във влакове и депортирани в лагера, а когато центровете за убийства стартират да действат, немската Секретен сътрудник и полицията стартират да унищожават гетата, в които живеели доста евреи, като ги възпламеняват.
Въпреки че по-голямата част от евреите, изпратени в лагерите на гибелта са от региона на Люблин в Полша, всеки лагер приема пандизчии и от други нацистки територии. Депортираните в Собибор идват и от Франция, Холандия, Словакия и Германия; множеството са евреи, само че има и много роми.
Масовите убийства в Собибор
Изграждането на лагера Собибор стартира през март 1942 година покрай жп гарата на Собибор край Влодава, Полша. Това е вторият лагер на гибелта, садистично издигнат от насилствения еврейски труд. Той стартира да работи през май 1942 година и е разграничен на три съществени секции: администриране, приемане и убийства.
Повечето пандизчии са изпратени в газовите камери незабавно след идването им в лагера. Тясна пътека, наречена „ тръба “, свързва одобряваната зона – където пандизчиите са свалени от влаковете, с „ душовете “ – зоните за убийства.
По свидетелства, дадени от самите нацисти по време на трибунала на Собибор, състоял се в Хага почти 20 години след Втората международна война, професор Волфганг Шефлер пресмята, че минимум 250 000 евреи са били убити в Собибор, до момента в който „ Газмайсторът “ Ерих Бауер декларирал, че броят на жертвите е най-малко 350 000. Няколкото късметлии, които не са били изпратени незабавно на гибел е трябвало да работят в лагера при такива тежки условия, че в последна сметка и те умирали.
Въстанието в Собибор
На 14 октомври 1943 година група пандизчии възнамерява комплицирано и рисково бягство от Собибор. По това време лагерът работи от година и половина и се популяризират клюки, че скоро ще бъде премахнат в опит на нацистите да прикрият военните си закононарушения. Опасявайки се от това, групата сформира дръзновен проект за бягство.
Ръководителите на въстанието в Собибор съумяват да убият най-малко 11 офицери от Секретен сътрудник. След като избухва протеста, към 600 евреи щурмуват укрепленията на Собибор, формирани от минни полета и бодлива ограда, по която тече ток в опит да избягат в гората извън. Мнозина не претърпяват кървавото въстание.
В този ден 300 пандизчии съумяват да избягат от лагера на гибелта, въпреки множеството от тях да са хванати и убити скоро по-късно. Само към 47 от бегълците оцеляват до края на войната. Само няколко дни след протеста се случва това, от което се страхували бунтовниците – нацистите унищожават лагера, убивайки останалите в него пленници.
17 септември 2019, 12:19 .a{fill:#fff;}.b{fill:#676767;} Русия дава преимущество на електрическите автомобили
Собибор – лагерът за гибел и еврейското въстание
Euractiv: Новата Европейска комисия с новооткрита жадност за власт
Как Централно разузнавателно управление на САЩ употребява гълъби за шпионски задачи по време на Студената война
Турция, Русия и Иран с „ продуктивна ” среща за Сирия
Атаките в Саудитска Арабия: 11 септември в петролния свят
Едуард Сноудън: Това е светът на тоталния надзор
Мъже с маски, подправени опиати - предложение за брак в Русия
а разлика от Дахау и Аушвиц, Собибор в никакъв случай не е бил политически затвор или концентрационен лагер за насилствен труд в всеобщи мащаби. Той съществува от момента на основаването си само, с цел да убива хора.
Смята се, че до 350 000 души са били убити в лагера на гибелта Собибор. По знамение стотици от тях вършат въстание, а десетки евреи съумели да избягат от лагера. За страдание обаче разказите им за Собибор остават значително незнайни, споделя уеб сайтът All That Is Interesting.
Собибор и „ Окончателното решение “
Адолф Хитлер и дясната му ръка Хайнрих Химлер неведнъж повдигат „ еврейския въпрос “ и се обръщат към един човек – Райнхард Хайдрих да предложи „ решения “ и той привиква конференцията във Ванзее на 20 януари 1942 година, с цел да могат висшите държавни чиновници в Германия да обсъдят по какъв начин сполучливо да решат въпроса дефинитивно.
До края на октомври 1941 година 537 000 евреи са разселени и изведени от следените от Германия региони, в това число от Германия и Австрия. Но прекалено много останаха към момента и разселването в подобен всеобщ мащаб се считаше за невероятно.
Новото и дефинитивно „ решение “ за нацистите е „ евакуацията на евреите на изток “ или с други думи тяхното напредване по-дълбоко в нацистката територия за насилствен труд, „ в хода на което несъмнено огромна част ще бъде отстранена от естествени аргументи “.
Операция Райнхард: Изграждане и употреба на лагери на гибелта
Планът за преместването и убийството на повече от 2 млн. евреи в Полша в последна сметка приема името Операция Райнхард като смущаваща респект към нацисткия военачалник, който управлява Ванзейската конференция и по-късно е погубен от чешки партизани. Нацистите построяват три обособени лагера на гибелта в окупирана Полша – Белжец, Собибор и Треблинка II – и тези обекти трябваше да изпълнят единствено една цел: да убият колкото се може повече еврейски пандизчии.
След като строителството на Собибор приключва напролет на 1942 година, евреи от полските гета бяха качени във влакове и депортирани в лагера, а когато центровете за убийства стартират да действат, немската Секретен сътрудник и полицията стартират да унищожават гетата, в които живеели доста евреи, като ги възпламеняват.
Въпреки че по-голямата част от евреите, изпратени в лагерите на гибелта са от региона на Люблин в Полша, всеки лагер приема пандизчии и от други нацистки територии. Депортираните в Собибор идват и от Франция, Холандия, Словакия и Германия; множеството са евреи, само че има и много роми.
Масовите убийства в Собибор
Изграждането на лагера Собибор стартира през март 1942 година покрай жп гарата на Собибор край Влодава, Полша. Това е вторият лагер на гибелта, садистично издигнат от насилствения еврейски труд. Той стартира да работи през май 1942 година и е разграничен на три съществени секции: администриране, приемане и убийства.
Повечето пандизчии са изпратени в газовите камери незабавно след идването им в лагера. Тясна пътека, наречена „ тръба “, свързва одобряваната зона – където пандизчиите са свалени от влаковете, с „ душовете “ – зоните за убийства.
По свидетелства, дадени от самите нацисти по време на трибунала на Собибор, състоял се в Хага почти 20 години след Втората международна война, професор Волфганг Шефлер пресмята, че минимум 250 000 евреи са били убити в Собибор, до момента в който „ Газмайсторът “ Ерих Бауер декларирал, че броят на жертвите е най-малко 350 000. Няколкото късметлии, които не са били изпратени незабавно на гибел е трябвало да работят в лагера при такива тежки условия, че в последна сметка и те умирали.
Въстанието в Собибор
На 14 октомври 1943 година група пандизчии възнамерява комплицирано и рисково бягство от Собибор. По това време лагерът работи от година и половина и се популяризират клюки, че скоро ще бъде премахнат в опит на нацистите да прикрият военните си закононарушения. Опасявайки се от това, групата сформира дръзновен проект за бягство.
Ръководителите на въстанието в Собибор съумяват да убият най-малко 11 офицери от Секретен сътрудник. След като избухва протеста, към 600 евреи щурмуват укрепленията на Собибор, формирани от минни полета и бодлива ограда, по която тече ток в опит да избягат в гората извън. Мнозина не претърпяват кървавото въстание.
В този ден 300 пандизчии съумяват да избягат от лагера на гибелта, въпреки множеството от тях да са хванати и убити скоро по-късно. Само към 47 от бегълците оцеляват до края на войната. Само няколко дни след протеста се случва това, от което се страхували бунтовниците – нацистите унищожават лагера, убивайки останалите в него пленници.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ