Ще анексира ли Израел Западния бряг?
Свят Ще анексира ли Израел Западния бряг? След три десетилетия на провали, през днешния ден летвата е още по-ниска: светът желае просто да резервира обстановката, която от дълго време е избрана като неустойчива, написа Руслан Трад в разбор за Vesti.bg 
5 юли 2020, 16:41 
Източник: Thinkstock/Getty Images
а 22 юни хиляди палестинци организираха митинг в Йерихон против проектите за анексиране на части от Западния бряг на река Йордан. На демонстрацията участваха огромен брой дипломати и общественици от целия свят, включително от Англия, Русия, Йордания и Япония, а специфичния делегат на Организация на обединените нации и някогашен български външен министър Николай Младенов изнесе тирада. Според думите и изказванията на израелския министър председател Бенямин Нетаняху, на 1 юли той трябваше да започва процеса по анексиране, само че на тази дата започнаха полемиките на израелският кабинет по този противоречив и за израелските политици въпрос. Израел може да реши да анексира огромни елементи от територията, да не анексира нищо или – което е най-вероятно – да направи нещо приблизително сред тези две благоприятни условия.
Нетаняху и неговия нов съдружен кабинет евентуално няма да подхващат ход и през идващите дни или седмици. Международната общественост застана против проектите за анексиране на Западния бряг и дните до 1 юли, когато се очакваше тези проекти да станат факт, бяха наситени от речи, дипломатически совалки и апели от палестинската страна.
Израелският водач е напрегнат и напън от еврейските заселнически групи и политически партии, които желаят от него да предприеме решителни дейности и да разшири израелския суверенитет с още 30% от Западния бряг. Ултранационалистическите обединения в Израел бързат да осъществят предизборните хрумвания на Нетаняху преди изборите в Съединени американски щати, които могат да бъдат тежки за Доналд Тръмп – главен покровител на политиките на Нетаняху. През последните три години администрацията на американския президент сподели недвусмислено коя страна заема в разногласието сред израелци и палестинци, в това число и с така наречен Близкоизточен кротичък проект на Джаред Къшнър.
Today, I joined #EU, #Russia, #China, #Japan, #Jordan to express support to the #Palestinian people. My message was simple— do not stray away from the path of non violence, do not lose hope for a Palestinian state living side-by-side and in peace with #Israel.
— Nickolay E. MLADENOV (@nmladenov) June 22, 2020
Прилагането на проектите за анексиране би означавало завършек на концепцията за цялостна палестинска страна. Останалата част от света, в това число политици във Вашингтон, към момента имат съществени проблеми с визията на Нетаняху и приканват за придържане към концепцията за битие на две страни – Израел и Палестина. Анексирането на Западния бряг несъмнено бе отречено от палестинското водачество, което приключи съдействието си с израелските сили за сигурност и организации. Официални лица от Европейски Съюз повдигнаха въпроса за налагане на наказания върху Израел – Нидерландия към този момент предизвести, че ще желае налагане на рестрикции при вероятно анексиране на Западния бряг. В същото време демократите в Съединени американски щати предложиха прекъсване на военната помощ за държавното управление на Нетаняху. Редица арабски страни, с които Израел построи сложни връзки през годините, предизвестиха за съществени последствия.
Консенсусното мнение сред анализатори и интернационалните наблюдаващи е, че Нетаняху ще предприеме не по този начин нападателен ход, евентуално с разширение на суверенитета на Израел върху част от заселническите селища, издигнати на територията на Западния бряг.
За палестинците няма доста ходове напред. Договорите от Осло, подписани през 1993 година са считани за стъпка по пътя за основаване на палестинска страна. 30 години по-късно, светът се намира съвсем в същото състояние, а процесът буксува поради неналичието на политическа воля да бъдат изпълнени всички наставления на поетите задължения по договорите. Израел към този момент анексира Източен Йерусалим и Голанските възвишения (и двете територии завзети по време на войната през 1967 година), само че не и Западния бряг, който е дом на три милиона палестинци, виждащи територията като сърцето на бъдещата им страна. В Западния бряг през десетилетията след 1967 Израел също по този начин построи заселнически селища, обсъждани като противозаконни от интернационалната общественост, в които през днешния ден живеят над 430 000 души. Статусът на Западния бряг дълго време съставлява главен въпрос за финалната права по пътя към мирното съглашение сред израелци и палестинци.
Днес Палестинската автономност – основана, с цел да управлява процеса по основаване на самостоятелна страна – се намира в дълбока рецесия. От една страна са дълбоките неразбирателства с кабинета на Нетаняху, който няма желание да извърши даже базовите претенции. От друга страна е опцията от фалит и напрежението сред другите палестински фракции, в това число конкуренцията за въздействие с Хамас в Ивицата Газа. Не на последно място, палестинците от ден на ден показват съмнение към водачите си и към концепцията за кротичък развой. Обществени изследвания, направени през февруари тази година демонстрират, че концепцията за две страни се поддържа от 39% - най-ниското равнище за цяло потомство. Анексирането на Западния бряг няма да помогне. Израелските военни шефове предизвестяват постоянно Нетаняху, че при анексиране палестинците ще изискват равни права като жители на Израел, а израелският министър председател няма желание да им даде тази привилегия. Всъщност, Нетаняху и съдружниците му имат вяра, че палестинците ще капитулират и ще се съгласят с лимитирани условия.
Concerns have been expressed around the world over plans by Israel’s PM Benjamin Netanyahu to annex parts of the West Bank
But what is the West Bank, what might happen and why does it matter?https://t.co/4YDye7kIr0 pic.twitter.com/acq9W29No8
— BBC News (World) (@BBCWorld) July 1, 2020
Администрацията на Тръмп също е разграничена по въпроса дали да поддържа анексиране. Посланикът на Съединени американски щати в Йерусалим Дейвид Фридман е прочут с поддръжката си за заселническите селища. Той също поддържа концепцията да се направи крачка към анексирането в този момент, преди изборите в Съединени американски щати. Джаред Къшнър, който е създател на Близкоизточния кротичък проект на администрацията на Тръмп, е по-малко въодушевен. Идеологически няма проблем с политиките на Нетаняху, само че се съмнява, че анексирането ще има положителни последствия. Държавният секретар Майк Помпео зае по-лаконична позиция – че нещата са в ръцете на Израел.
Извън администрацията във Вашингтон, проектите за анексиране на Западния бряг, носят огромен риск за връзките с Израел. Нетаняху имаше съществени пречки по времето на Барак Обама, а близостта му до Тръмп отдръпна демократите. Джо Байдън, който е главният противник на Тръмп на идните избори, застава против анексирането на палестински територии. Европейските водачи са още по-малко въодушевени, защото смятат, че сходен ход ще дестабилизира целия район.
Притесненията са действителни. Египет, една от двете арабски страни, които имат публични връзки с Израел, е подозрително безмълвен. Кайро е ангажиран с други рецесии като борбата с Ковид-19 и войната в прилежаща Либия, където взе участие интензивно на страната на военачалник Халифа Хафтар. Едва ли президентът Ел Сиси ще желае още един неустойчив фронт по границите си, каквото може да се случи, в случай че Нетаняху извърши заканите си. Двете страни споделят граница с Ивицата Газа и Египет постоянно служеше като посредник сред Хамас и израелците. Самата Ивица е пред експлоадиране под натиска на израелските блокади, финансовите проблеми и районната геополитика. В същото време, йорданският крал Абдула обществено изрази терзанията си от ходовете на Нетаняху и предизвести, че ще има съществени последствия. Малцина имат вяра, че Йордания ще скъса мирния си контракт с Израел, само че връзките могат да пострадат доста.
Бенямин Нетаняху през последните години откри от ден на ден допирни точки с арабските страни в Персийския залив. Нито една от монархиите не е признала публично Израел, само че армиите и разследващите им служби разменят отчети и информация. Те поддържат и дискретни стопански връзки, намирайки общ зложелател в лицето на Иран. На 12 юни обаче, Юсеф ал Утайба, посланикът на Обединените арабски емирства във Вашингтон, предизвести посредством публикация в един от израелските вестници, че анексирането на Западния бряг ще сложи всичко в риск. „ Иска ни се да имаме вяра, че Израел е опция, а не зложелател “, написа той в коментара си. „ Решението на Израел за анексиране ще е безапелационен сигнал дали вижда нещата по същия метод. “
Yousef Al Otaiba, UAE ambassador to the US, on Friday warned that a planned annexation of the occupied West Bank and Jordan Valley would be a major impediment to Israel’s hope of establishing ties with the Arab world https://t.co/K8Qz1Lgrdt pic.twitter.com/2CKQRxMtt6
— The National (@TheNationalUAE) June 15, 2020
Тези предизвестия значат, че може да се стигне до ограничение на другарството сред арабските монархии в Залива и Израел. Все отново, общите ползи, в това число омразата към Иран и политическия ислям, евентуално ще си кажат думата. Ануар Гаргаш, външният министър на ОАЕ изрази мнението си с изказване на 16 юни, че страната му може да е по едно и също време несъгласна с Израел и да пробва да „ построява мостове “ – намек за околните връзки сред страните. Вероятно най-показателно е заглавието на публикацията на ал Утайба: „ Анексиране и нормализиране “. В продължение на десетилетия, арабските страни настояват, че Израел може да разчита на другарски връзки, единствено в случай че подсигурява основаването на Палестина. Но в публикацията си, Утайба съвсем не загатва палестинската самостоятелност. За него, респективно и за страната му, Израел би трябвало да избере сред анексиране или запазването на статуквото, което е мощно несигурно за палестинската администрация. В Израел, публикацията на посланика на Абу Даби е считана като положителна.
Междувременно, Западния бряг се тресе още веднъж. Демонстрации могат да бъдат видени по цялата територия. Възможностите за възобновяване на договарянията сред Израел и палестинците са съмнителни. Израелските водачи са прекомерно националистически настроени, а палестинските са прекомерно разграничени. Планът на Тръмп е мъртвороден и за това предизвестяват непрекъснато редица наблюдаващи. След три десетилетия на провали, през днешния ден летвата е още по-ниска: светът желае просто да резервира обстановката, която от дълго време е избрана като неустойчива. Това значи, че идната ескалация в района, без значение дали Нетаняху предприеме стъпки към анексиране на Западния бряг или не, може би не е по този начин надалеч.
5 юли 2020, 16:41 Източник: Thinkstock/Getty Images а 22 юни хиляди палестинци организираха митинг в Йерихон против проектите за анексиране на части от Западния бряг на река Йордан. На демонстрацията участваха огромен брой дипломати и общественици от целия свят, включително от Англия, Русия, Йордания и Япония, а специфичния делегат на Организация на обединените нации и някогашен български външен министър Николай Младенов изнесе тирада. Според думите и изказванията на израелския министър председател Бенямин Нетаняху, на 1 юли той трябваше да започва процеса по анексиране, само че на тази дата започнаха полемиките на израелският кабинет по този противоречив и за израелските политици въпрос. Израел може да реши да анексира огромни елементи от територията, да не анексира нищо или – което е най-вероятно – да направи нещо приблизително сред тези две благоприятни условия.
Нетаняху и неговия нов съдружен кабинет евентуално няма да подхващат ход и през идващите дни или седмици. Международната общественост застана против проектите за анексиране на Западния бряг и дните до 1 юли, когато се очакваше тези проекти да станат факт, бяха наситени от речи, дипломатически совалки и апели от палестинската страна.
Израелският водач е напрегнат и напън от еврейските заселнически групи и политически партии, които желаят от него да предприеме решителни дейности и да разшири израелския суверенитет с още 30% от Западния бряг. Ултранационалистическите обединения в Израел бързат да осъществят предизборните хрумвания на Нетаняху преди изборите в Съединени американски щати, които могат да бъдат тежки за Доналд Тръмп – главен покровител на политиките на Нетаняху. През последните три години администрацията на американския президент сподели недвусмислено коя страна заема в разногласието сред израелци и палестинци, в това число и с така наречен Близкоизточен кротичък проект на Джаред Къшнър.
Today, I joined #EU, #Russia, #China, #Japan, #Jordan to express support to the #Palestinian people. My message was simple— do not stray away from the path of non violence, do not lose hope for a Palestinian state living side-by-side and in peace with #Israel.
— Nickolay E. MLADENOV (@nmladenov) June 22, 2020
Прилагането на проектите за анексиране би означавало завършек на концепцията за цялостна палестинска страна. Останалата част от света, в това число политици във Вашингтон, към момента имат съществени проблеми с визията на Нетаняху и приканват за придържане към концепцията за битие на две страни – Израел и Палестина. Анексирането на Западния бряг несъмнено бе отречено от палестинското водачество, което приключи съдействието си с израелските сили за сигурност и организации. Официални лица от Европейски Съюз повдигнаха въпроса за налагане на наказания върху Израел – Нидерландия към този момент предизвести, че ще желае налагане на рестрикции при вероятно анексиране на Западния бряг. В същото време демократите в Съединени американски щати предложиха прекъсване на военната помощ за държавното управление на Нетаняху. Редица арабски страни, с които Израел построи сложни връзки през годините, предизвестиха за съществени последствия.
Консенсусното мнение сред анализатори и интернационалните наблюдаващи е, че Нетаняху ще предприеме не по този начин нападателен ход, евентуално с разширение на суверенитета на Израел върху част от заселническите селища, издигнати на територията на Западния бряг.
За палестинците няма доста ходове напред. Договорите от Осло, подписани през 1993 година са считани за стъпка по пътя за основаване на палестинска страна. 30 години по-късно, светът се намира съвсем в същото състояние, а процесът буксува поради неналичието на политическа воля да бъдат изпълнени всички наставления на поетите задължения по договорите. Израел към този момент анексира Източен Йерусалим и Голанските възвишения (и двете територии завзети по време на войната през 1967 година), само че не и Западния бряг, който е дом на три милиона палестинци, виждащи територията като сърцето на бъдещата им страна. В Западния бряг през десетилетията след 1967 Израел също по този начин построи заселнически селища, обсъждани като противозаконни от интернационалната общественост, в които през днешния ден живеят над 430 000 души. Статусът на Западния бряг дълго време съставлява главен въпрос за финалната права по пътя към мирното съглашение сред израелци и палестинци.
Днес Палестинската автономност – основана, с цел да управлява процеса по основаване на самостоятелна страна – се намира в дълбока рецесия. От една страна са дълбоките неразбирателства с кабинета на Нетаняху, който няма желание да извърши даже базовите претенции. От друга страна е опцията от фалит и напрежението сред другите палестински фракции, в това число конкуренцията за въздействие с Хамас в Ивицата Газа. Не на последно място, палестинците от ден на ден показват съмнение към водачите си и към концепцията за кротичък развой. Обществени изследвания, направени през февруари тази година демонстрират, че концепцията за две страни се поддържа от 39% - най-ниското равнище за цяло потомство. Анексирането на Западния бряг няма да помогне. Израелските военни шефове предизвестяват постоянно Нетаняху, че при анексиране палестинците ще изискват равни права като жители на Израел, а израелският министър председател няма желание да им даде тази привилегия. Всъщност, Нетаняху и съдружниците му имат вяра, че палестинците ще капитулират и ще се съгласят с лимитирани условия.
Concerns have been expressed around the world over plans by Israel’s PM Benjamin Netanyahu to annex parts of the West Bank
But what is the West Bank, what might happen and why does it matter?https://t.co/4YDye7kIr0 pic.twitter.com/acq9W29No8
— BBC News (World) (@BBCWorld) July 1, 2020
Администрацията на Тръмп също е разграничена по въпроса дали да поддържа анексиране. Посланикът на Съединени американски щати в Йерусалим Дейвид Фридман е прочут с поддръжката си за заселническите селища. Той също поддържа концепцията да се направи крачка към анексирането в този момент, преди изборите в Съединени американски щати. Джаред Къшнър, който е създател на Близкоизточния кротичък проект на администрацията на Тръмп, е по-малко въодушевен. Идеологически няма проблем с политиките на Нетаняху, само че се съмнява, че анексирането ще има положителни последствия. Държавният секретар Майк Помпео зае по-лаконична позиция – че нещата са в ръцете на Израел.
Извън администрацията във Вашингтон, проектите за анексиране на Западния бряг, носят огромен риск за връзките с Израел. Нетаняху имаше съществени пречки по времето на Барак Обама, а близостта му до Тръмп отдръпна демократите. Джо Байдън, който е главният противник на Тръмп на идните избори, застава против анексирането на палестински територии. Европейските водачи са още по-малко въодушевени, защото смятат, че сходен ход ще дестабилизира целия район.
Притесненията са действителни. Египет, една от двете арабски страни, които имат публични връзки с Израел, е подозрително безмълвен. Кайро е ангажиран с други рецесии като борбата с Ковид-19 и войната в прилежаща Либия, където взе участие интензивно на страната на военачалник Халифа Хафтар. Едва ли президентът Ел Сиси ще желае още един неустойчив фронт по границите си, каквото може да се случи, в случай че Нетаняху извърши заканите си. Двете страни споделят граница с Ивицата Газа и Египет постоянно служеше като посредник сред Хамас и израелците. Самата Ивица е пред експлоадиране под натиска на израелските блокади, финансовите проблеми и районната геополитика. В същото време, йорданският крал Абдула обществено изрази терзанията си от ходовете на Нетаняху и предизвести, че ще има съществени последствия. Малцина имат вяра, че Йордания ще скъса мирния си контракт с Израел, само че връзките могат да пострадат доста.
Бенямин Нетаняху през последните години откри от ден на ден допирни точки с арабските страни в Персийския залив. Нито една от монархиите не е признала публично Израел, само че армиите и разследващите им служби разменят отчети и информация. Те поддържат и дискретни стопански връзки, намирайки общ зложелател в лицето на Иран. На 12 юни обаче, Юсеф ал Утайба, посланикът на Обединените арабски емирства във Вашингтон, предизвести посредством публикация в един от израелските вестници, че анексирането на Западния бряг ще сложи всичко в риск. „ Иска ни се да имаме вяра, че Израел е опция, а не зложелател “, написа той в коментара си. „ Решението на Израел за анексиране ще е безапелационен сигнал дали вижда нещата по същия метод. “
Yousef Al Otaiba, UAE ambassador to the US, on Friday warned that a planned annexation of the occupied West Bank and Jordan Valley would be a major impediment to Israel’s hope of establishing ties with the Arab world https://t.co/K8Qz1Lgrdt pic.twitter.com/2CKQRxMtt6
— The National (@TheNationalUAE) June 15, 2020
Тези предизвестия значат, че може да се стигне до ограничение на другарството сред арабските монархии в Залива и Израел. Все отново, общите ползи, в това число омразата към Иран и политическия ислям, евентуално ще си кажат думата. Ануар Гаргаш, външният министър на ОАЕ изрази мнението си с изказване на 16 юни, че страната му може да е по едно и също време несъгласна с Израел и да пробва да „ построява мостове “ – намек за околните връзки сред страните. Вероятно най-показателно е заглавието на публикацията на ал Утайба: „ Анексиране и нормализиране “. В продължение на десетилетия, арабските страни настояват, че Израел може да разчита на другарски връзки, единствено в случай че подсигурява основаването на Палестина. Но в публикацията си, Утайба съвсем не загатва палестинската самостоятелност. За него, респективно и за страната му, Израел би трябвало да избере сред анексиране или запазването на статуквото, което е мощно несигурно за палестинската администрация. В Израел, публикацията на посланика на Абу Даби е считана като положителна.
Междувременно, Западния бряг се тресе още веднъж. Демонстрации могат да бъдат видени по цялата територия. Възможностите за възобновяване на договарянията сред Израел и палестинците са съмнителни. Израелските водачи са прекомерно националистически настроени, а палестинските са прекомерно разграничени. Планът на Тръмп е мъртвороден и за това предизвестяват непрекъснато редица наблюдаващи. След три десетилетия на провали, през днешния ден летвата е още по-ниска: светът желае просто да резервира обстановката, която от дълго време е избрана като неустойчива. Това значи, че идната ескалация в района, без значение дали Нетаняху предприеме стъпки към анексиране на Западния бряг или не, може би не е по този начин надалеч.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ