Либия стана арена на геополитически сблъсъци и икономически интереси
Свят Либия стана сцена на геополитически конфликти и стопански ползи Събитията в Либия стават все по-важни както за Европейски Съюз, по този начин и за интернационалната сигурност, написа в разбор за Vesti Руслан Трад 
31 декември 2019, 16:20 
Либия стана сцена на геополитически конфликти и стопански ползи
Италиански доктор: Шумахер към този момент е доста друг от това, което помним
В Австралия: Хората бягат към плажовете под кървавочервено небе
Осъдиха китаеца, променял гени на бебета
Пожарите в Австралия: прекомерно късно за евакуация
Съединени американски щати нападнаха бази в Ирак и Сирия, Помпейо: Това беше обръщение
Бащата на Грета Тунберг: Не желая да спася Земята, а детето си
Стрелба в черква в Тексас, има жертви
ъбитията в Либия стават все по-важни както за Европейски Съюз, по този начин и за интернационалната сигурност. През последните седмици има сериозна ескалация, която няма изгледи да спре скоро и за това виновност носят ползите на районни играчи, конкуренцията за газовите находища в Средиземно море и борбата за въздействие, в която са забъркани и прилежащи на България страни. Турция изпрати сили в Либия, Гърция пробва да блокира газовото съглашение сред Триполи и Анкара, а Русия желае надзор върху петрола и газта в Либия, до момента в който Европейски Съюз следи с от ден на ден терзание ставащото по южната си граница.
Руски наемници от "Вагнер " накланят везните във войната в Либия
Погледнато отдалеко, Либия наподобява като още едно поле, на което се разиграват разнообразни ползи от районни играчи. В момента съществуват две държавни управления, които си оспорват взаимно легитимността и се състезават за превъзходство на терен. Само едно от тях е подкрепено от интернационалната общественост в лицето на Организация на обединените нации – държавното управление, ситуирано в столицата Триполи.
Но и двете – както в Триполи, по този начин и в Тобрук (в Източна Либия), разполагат с голям брой милиции, които не всеки път се преценяват с тези държавни управления. Има случаи, в които огромни градове като Мисрата, чието пристанище е едно от най-важните в Либия, имат свои милиции, въпреки публично да са под контрола на държавното управление в Триполи. Не единствено това – Либия има две правосъдни системи и две национални банки , чиито пари се печатат на разнообразни места: по този начин да вземем за пример, парите в Източна Либия са от Москва.
Ситуацията в #Либия в навечерието на турската намеса в поддръжка на Правителството на националното единение на Сарадж. pic.twitter.com/DWBEmhf96r
— De Re Militari (@remilitari) December 30, 2019
Либия е доста значима в икономическо, политическо и стратегическо значение. Страната разполага с едни от най-големите петролни находища в света , а през нейна територия минават натоварени търговски пътища, свързващи Африка със Средиземно море и Европа. Тези фактори неименуемо притеглят интереса на районни играчи, които желаят да имат повече интернационално въздействие и да управляват по-голяма част от ресурсите.
Един взор към картата е задоволителен, с цел да аргументи главоболие на всеки анализатор. Към края на 2019 година в източната част на страната се намират сили от Обединените арабски емирства, а помощ от Саудитска Арабия и Египет подкрепя силите на военния водач Халифа Хафтар, който предвожда армията на така наречен „ държавно управление в Тобрук “.
Сблъсък на ползи в Средиземно море тресе Европейски Съюз и НАТО
В Тобрук действително се намира Народното събрание на Либия, който се изнесе от столицата Триполи след 2015 г,, отказвайки да показа властта с държавното управление. На хиляда километра западно, в Триполи, пък се намира кабинетът на Файез Сераж, който има поддръжката на Организация на обединените нации и носи публично името Правителство на националното единодушие. Съгласие, явно няма, а сраженията се възобновяват многократко за последните четири години. Последната вълна от принуждение е обвързвана с офанзивата на Хафтар към Триполи от април насам, преминаваща с изменчив триумф.
За да е още по-неясна обстановката в Либия, би трябвало да допълним картата с многочислени въоръжени сили, представляващи ползите на непознати страни. Така да вземем за пример в Източна Либия се борят судански и чадски наемници, чиито заплати се изплащат от Емирствата и Египет – съществени поддръжници на държавното управление в Тобрук. ОАЕ носи виновност и за осъществяването на многочислени удари с дронове над Триполи, в това число в жилищни региони. Кайро пък дава логистична и военновъздушна поддръжка. В Либия се виждат ползите и на европейски страни – Франция поддръжка Хафтар, а Италия държавното управление в Триполи. Англия има свои разследващи елементи в Западна Либия, до момента в който очевидно е отсъствието на американците, които сега най-вече следят обстановката.
Конте: Русия и Турция, а не Европейски Съюз, дефинират какво се случва в Либия
В Либия е и Русия. През 2011 година Москва поддържа резолюцията за потребление на мощ против режима на Кадафи, а през днешния ден публично е с Хафтар, само че импровизирано договаря и с двете либийски държавни управления. По фронтовите линии на страната на Хафтар са ситуирани съветски наемници от известната компания „ Вагнер “, чиито сили през последната година бяха отчасти пренасочени от Сирия към Африка. Руснаците имат за цел да засилят наличието си в Северна Африка и Средиземно море посредством определяне на либийска военна база в допълнение към огромната съветска база в Тартус на сирийското крайбрежие.
Ердоган и Путин приказваха за Либия и Сирия
Тъй като към този момент не се вижда завършек на рецесията в Либия, Москва залага и на двете страни. Ако приетото държавно управление победи, Русия ще има позиция да договаря за своите позиции. Ако Хафтар победи и успее да сформира каквото и да е държавно управление, Москва ще може да съобщи претенциите си към неизпълнените от Кадафи задължения, а точно изплащането на милиарди долари по подписани в предишното покупко-продажби. Заради помощта, която Кремъл оказва на Хафтар, военният водач даде обещание да възобнови споразуменията.
На сцената обаче се появи още един състезател. Турция от години поддържа държавното управление в Триполи, само че до момента го правеше импровизирано. През ноември Анкара подписа серия от съглашения със Сераж, които имат за цел да обслужат районните ползи на Турция. Сделките включват установяването на нови стопански зони сред двете страни, които усилват въздействието на Анкара в зони в Средиземно море, където има находища на газ.
Три аргументи, заради които Турция господства срещата на НАТО
Друго съглашение планува военно съдействие, което значи, че Триполи може да изиска военна помощ от Турция при нужда. Подобно искане беше направено и се чака скоро Анкара да изпрати свои военни сили. Междувременно Турция изпрати близо двеста бойци от така наречен Сирийска национална войска – групировка от някогашни бунтовници, които участваха интензивно в турската интервенция в Северна Сирия през октомври 2019 година и по-рано в Африн в Северозападна Сирия. С изпращането на турски сили, войната в Либия става още по-заплетена.
The Special Representative of Secretary-General (SRSG) in Libya, @GhassanSalame, strongly condemns repeated airstrikes targeting civilian installations in western #Libya, including Al-Zawiya, Tajoura and Abu Salim. https://t.co/0GCPYKjehI pic.twitter.com/k8I7PXhTL6
— UNSMIL (@UNSMILibya) December 28, 2019
Газовото съглашение сред Турция и Триполи беше утвърдено скоростно от турския парламент в ущърб на Гърция и Кипър, които са наранени от измененията в морските стопански зони. През март 2019 година двете страни проведоха газов конгрес с Израел и Египет, само че без да поканят Турция – счита се, че Анкара дава отговор на това предизвикателство с новите контракти с Триполи. Израел и Гърция, както и други европейски страни, оспориха турско-либийските съглашения, заявявайки, че нарушават интернационалното право. Въпреки това, с изключение на рецензии, никоя от тези страни не възнамерява за момента да употребява мощ. Най-видими ходове предприе Атина, като гърците изпратиха делегация до Източна Либия в ход, който цели да покаже, че Гърция счита да поддържа Хафтар.
Наследството на Тръмп в Близкия изток – три години по-късно
Отношенията с Турция са значими за Европа най-малкото поради турския надзор върху бежанския поток от Сирия. Гърция пробва да притегли Емирствата, Йордания, Саудитска Арабия и Египет в основаването на коалиция против съглашението сред Триполи и Турция, само че към този момент без триумф. Въпреки взаимните провокации в Средиземно море, Израел изпрати делегация да договаря с Анкара, защото газопроводите към Европа би трябвало да преминат през турски териториални води, а израелският външен министър съобщи, че страната му няма предпочитание за борба.
И въпреки да има мощни търкания със съдружниците си в НАТО и близкоизточните си противници, Турция има максимален проблем с Русия. На сирийския фронт двете страни имат съдействие, а търговията е в подем. Военните покупко-продажби могат да доближат милиарди поради закупуването от Турция на съветски Противовъздушна отбрана системи С-400, а скоро се чака Анкара да закупи ново потомство самолети „ Сухой “ вместо американските Ф-35, продажбата на които беше блокирана от американската администрация поради С-400.
Turkey is preparing to dispatch naval forces and Syrian rebels to aid the Libyan government in Tripoli, according to Bloomberg. There’s a big potential for this to escalate and spread. https://t.co/LxhTdZnEnk
— Liz Sly (@LizSly) December 28, 2019
В Либия обаче Турция и Русия имат изцяло разнообразни ползи. И двете страни имат предпочитание да създават газовите и петролни находища. Както Москва, по този начин и Анкара виждат Либия като челен пост на своето въздействие в Средиземно море. Чрез Средиземноморието и Либия, Турция желае да обезврежда арабските си противници – Египет, Саудитска Арабия и ОАЕ – и да ускори съдействието си с Катар, с който поддържат една и съща страна в Либия.
Хафтар е неговите съдружници имат вяра, че Анкара и Катар желаят да открият религиозна власт в Либия и единственият късмет за противопоставяне са силите на Хафтар. Заплахата за определяне на радикална ислямистка идеология е концепция, която европейските страни бързо одобряват, само че сега най-голямата заплаха за разрушената на части Либия, идва от милициите на Хафтар, измежду които има освен многочислени непознати бойци, само че и салафитски елементи.
Либия върви от ден на ден към раздробяване
Отвъд дипломатическото самопризнание на държавното управление в Триполи, Турция счита да разположи свои сили на терен. Очаква се през януари в Триполи и Мисрата да дойдат военноморски сили. Местни новинарски уеб сайтове към този момент оповестяват, че турски военни инструктори, специфични елементи и военна техника са пристигнали в Либия и са подготвени да оперират в съдействие със силите на Триполи.
На фона на тези събития, няколко арабски държавни управления разгласиха изказвания, които са в интерес на Хафтар, само че те бяха повторени и от Владимир Путин. Ако военният спор ескалира, това значи, че се усилва вероятността да загинат руснаци. Всъщност „ Вагнер “ към този момент има загуби, като по-рано през декември и през ноември имаше случаи на убити и пленени съветски наемници. Москва осъзнава заплахите и намерено застава против турското военно присъединяване в Либия.
Какво прави Русия в Африка
Затова Кремъл може би ще употребява сирийската карта, с цел да забави турците в Либия. Подновената атака на сирийския режим в Северозападна Сирия към този момент аргументи разселването на 235 000 души, които се насочиха към затворената все още турска граница. Офанзивата има поддръжката на съветската авиация и слага в заплаха разположените в региона турски бойци, намиращи се там по силата на турско-руски съглашения за основаване на наблюдателни бази в провинция Идлиб. В края на декември турска делегация дойде в Москва, а диалозите засегнаха освен Либия, само че и обстановката в Идлиб. Турция желае прекъсване на офанзивата на Асад поради напрежението по границата си и Русия знае доста добре това. Има опция Кремъл да предложи стопиране на офанзивите за сметка на понижаване на военното наличие на Турция в Либия.
В момента Либия е сложена в клопката на личната си война и ползите на разнообразни геополитически ползи. За момента кротичък развой наподобява освен наивно начинание, само че и немислимо да се случи. Както в Сирия, решението ще се търси в Анкара, Москва и Доха, а не в Триполи или Бенгази. Междувременно, с изключение на цивилните, никой различен не вижда причина да бъдат спрени сраженията в Либия.
31 декември 2019, 16:20 Либия стана сцена на геополитически конфликти и стопански ползи
Италиански доктор: Шумахер към този момент е доста друг от това, което помним
В Австралия: Хората бягат към плажовете под кървавочервено небе
Осъдиха китаеца, променял гени на бебета
Пожарите в Австралия: прекомерно късно за евакуация
Съединени американски щати нападнаха бази в Ирак и Сирия, Помпейо: Това беше обръщение
Бащата на Грета Тунберг: Не желая да спася Земята, а детето си
Стрелба в черква в Тексас, има жертви
ъбитията в Либия стават все по-важни както за Европейски Съюз, по този начин и за интернационалната сигурност. През последните седмици има сериозна ескалация, която няма изгледи да спре скоро и за това виновност носят ползите на районни играчи, конкуренцията за газовите находища в Средиземно море и борбата за въздействие, в която са забъркани и прилежащи на България страни. Турция изпрати сили в Либия, Гърция пробва да блокира газовото съглашение сред Триполи и Анкара, а Русия желае надзор върху петрола и газта в Либия, до момента в който Европейски Съюз следи с от ден на ден терзание ставащото по южната си граница.
Руски наемници от "Вагнер " накланят везните във войната в Либия
Погледнато отдалеко, Либия наподобява като още едно поле, на което се разиграват разнообразни ползи от районни играчи. В момента съществуват две държавни управления, които си оспорват взаимно легитимността и се състезават за превъзходство на терен. Само едно от тях е подкрепено от интернационалната общественост в лицето на Организация на обединените нации – държавното управление, ситуирано в столицата Триполи.
Но и двете – както в Триполи, по този начин и в Тобрук (в Източна Либия), разполагат с голям брой милиции, които не всеки път се преценяват с тези държавни управления. Има случаи, в които огромни градове като Мисрата, чието пристанище е едно от най-важните в Либия, имат свои милиции, въпреки публично да са под контрола на държавното управление в Триполи. Не единствено това – Либия има две правосъдни системи и две национални банки , чиито пари се печатат на разнообразни места: по този начин да вземем за пример, парите в Източна Либия са от Москва.
Ситуацията в #Либия в навечерието на турската намеса в поддръжка на Правителството на националното единение на Сарадж. pic.twitter.com/DWBEmhf96r
— De Re Militari (@remilitari) December 30, 2019
Либия е доста значима в икономическо, политическо и стратегическо значение. Страната разполага с едни от най-големите петролни находища в света , а през нейна територия минават натоварени търговски пътища, свързващи Африка със Средиземно море и Европа. Тези фактори неименуемо притеглят интереса на районни играчи, които желаят да имат повече интернационално въздействие и да управляват по-голяма част от ресурсите.
Един взор към картата е задоволителен, с цел да аргументи главоболие на всеки анализатор. Към края на 2019 година в източната част на страната се намират сили от Обединените арабски емирства, а помощ от Саудитска Арабия и Египет подкрепя силите на военния водач Халифа Хафтар, който предвожда армията на така наречен „ държавно управление в Тобрук “.
Сблъсък на ползи в Средиземно море тресе Европейски Съюз и НАТО
В Тобрук действително се намира Народното събрание на Либия, който се изнесе от столицата Триполи след 2015 г,, отказвайки да показа властта с държавното управление. На хиляда километра западно, в Триполи, пък се намира кабинетът на Файез Сераж, който има поддръжката на Организация на обединените нации и носи публично името Правителство на националното единодушие. Съгласие, явно няма, а сраженията се възобновяват многократко за последните четири години. Последната вълна от принуждение е обвързвана с офанзивата на Хафтар към Триполи от април насам, преминаваща с изменчив триумф.
За да е още по-неясна обстановката в Либия, би трябвало да допълним картата с многочислени въоръжени сили, представляващи ползите на непознати страни. Така да вземем за пример в Източна Либия се борят судански и чадски наемници, чиито заплати се изплащат от Емирствата и Египет – съществени поддръжници на държавното управление в Тобрук. ОАЕ носи виновност и за осъществяването на многочислени удари с дронове над Триполи, в това число в жилищни региони. Кайро пък дава логистична и военновъздушна поддръжка. В Либия се виждат ползите и на европейски страни – Франция поддръжка Хафтар, а Италия държавното управление в Триполи. Англия има свои разследващи елементи в Западна Либия, до момента в който очевидно е отсъствието на американците, които сега най-вече следят обстановката.
Конте: Русия и Турция, а не Европейски Съюз, дефинират какво се случва в Либия
В Либия е и Русия. През 2011 година Москва поддържа резолюцията за потребление на мощ против режима на Кадафи, а през днешния ден публично е с Хафтар, само че импровизирано договаря и с двете либийски държавни управления. По фронтовите линии на страната на Хафтар са ситуирани съветски наемници от известната компания „ Вагнер “, чиито сили през последната година бяха отчасти пренасочени от Сирия към Африка. Руснаците имат за цел да засилят наличието си в Северна Африка и Средиземно море посредством определяне на либийска военна база в допълнение към огромната съветска база в Тартус на сирийското крайбрежие.
Ердоган и Путин приказваха за Либия и Сирия
Тъй като към този момент не се вижда завършек на рецесията в Либия, Москва залага и на двете страни. Ако приетото държавно управление победи, Русия ще има позиция да договаря за своите позиции. Ако Хафтар победи и успее да сформира каквото и да е държавно управление, Москва ще може да съобщи претенциите си към неизпълнените от Кадафи задължения, а точно изплащането на милиарди долари по подписани в предишното покупко-продажби. Заради помощта, която Кремъл оказва на Хафтар, военният водач даде обещание да възобнови споразуменията.
На сцената обаче се появи още един състезател. Турция от години поддържа държавното управление в Триполи, само че до момента го правеше импровизирано. През ноември Анкара подписа серия от съглашения със Сераж, които имат за цел да обслужат районните ползи на Турция. Сделките включват установяването на нови стопански зони сред двете страни, които усилват въздействието на Анкара в зони в Средиземно море, където има находища на газ.
Три аргументи, заради които Турция господства срещата на НАТО
Друго съглашение планува военно съдействие, което значи, че Триполи може да изиска военна помощ от Турция при нужда. Подобно искане беше направено и се чака скоро Анкара да изпрати свои военни сили. Междувременно Турция изпрати близо двеста бойци от така наречен Сирийска национална войска – групировка от някогашни бунтовници, които участваха интензивно в турската интервенция в Северна Сирия през октомври 2019 година и по-рано в Африн в Северозападна Сирия. С изпращането на турски сили, войната в Либия става още по-заплетена.
The Special Representative of Secretary-General (SRSG) in Libya, @GhassanSalame, strongly condemns repeated airstrikes targeting civilian installations in western #Libya, including Al-Zawiya, Tajoura and Abu Salim. https://t.co/0GCPYKjehI pic.twitter.com/k8I7PXhTL6
— UNSMIL (@UNSMILibya) December 28, 2019
Газовото съглашение сред Турция и Триполи беше утвърдено скоростно от турския парламент в ущърб на Гърция и Кипър, които са наранени от измененията в морските стопански зони. През март 2019 година двете страни проведоха газов конгрес с Израел и Египет, само че без да поканят Турция – счита се, че Анкара дава отговор на това предизвикателство с новите контракти с Триполи. Израел и Гърция, както и други европейски страни, оспориха турско-либийските съглашения, заявявайки, че нарушават интернационалното право. Въпреки това, с изключение на рецензии, никоя от тези страни не възнамерява за момента да употребява мощ. Най-видими ходове предприе Атина, като гърците изпратиха делегация до Източна Либия в ход, който цели да покаже, че Гърция счита да поддържа Хафтар.
Наследството на Тръмп в Близкия изток – три години по-късно
Отношенията с Турция са значими за Европа най-малкото поради турския надзор върху бежанския поток от Сирия. Гърция пробва да притегли Емирствата, Йордания, Саудитска Арабия и Египет в основаването на коалиция против съглашението сред Триполи и Турция, само че към този момент без триумф. Въпреки взаимните провокации в Средиземно море, Израел изпрати делегация да договаря с Анкара, защото газопроводите към Европа би трябвало да преминат през турски териториални води, а израелският външен министър съобщи, че страната му няма предпочитание за борба.
И въпреки да има мощни търкания със съдружниците си в НАТО и близкоизточните си противници, Турция има максимален проблем с Русия. На сирийския фронт двете страни имат съдействие, а търговията е в подем. Военните покупко-продажби могат да доближат милиарди поради закупуването от Турция на съветски Противовъздушна отбрана системи С-400, а скоро се чака Анкара да закупи ново потомство самолети „ Сухой “ вместо американските Ф-35, продажбата на които беше блокирана от американската администрация поради С-400.
Turkey is preparing to dispatch naval forces and Syrian rebels to aid the Libyan government in Tripoli, according to Bloomberg. There’s a big potential for this to escalate and spread. https://t.co/LxhTdZnEnk
— Liz Sly (@LizSly) December 28, 2019
В Либия обаче Турция и Русия имат изцяло разнообразни ползи. И двете страни имат предпочитание да създават газовите и петролни находища. Както Москва, по този начин и Анкара виждат Либия като челен пост на своето въздействие в Средиземно море. Чрез Средиземноморието и Либия, Турция желае да обезврежда арабските си противници – Египет, Саудитска Арабия и ОАЕ – и да ускори съдействието си с Катар, с който поддържат една и съща страна в Либия.
Хафтар е неговите съдружници имат вяра, че Анкара и Катар желаят да открият религиозна власт в Либия и единственият късмет за противопоставяне са силите на Хафтар. Заплахата за определяне на радикална ислямистка идеология е концепция, която европейските страни бързо одобряват, само че сега най-голямата заплаха за разрушената на части Либия, идва от милициите на Хафтар, измежду които има освен многочислени непознати бойци, само че и салафитски елементи.
Либия върви от ден на ден към раздробяване
Отвъд дипломатическото самопризнание на държавното управление в Триполи, Турция счита да разположи свои сили на терен. Очаква се през януари в Триполи и Мисрата да дойдат военноморски сили. Местни новинарски уеб сайтове към този момент оповестяват, че турски военни инструктори, специфични елементи и военна техника са пристигнали в Либия и са подготвени да оперират в съдействие със силите на Триполи.
На фона на тези събития, няколко арабски държавни управления разгласиха изказвания, които са в интерес на Хафтар, само че те бяха повторени и от Владимир Путин. Ако военният спор ескалира, това значи, че се усилва вероятността да загинат руснаци. Всъщност „ Вагнер “ към този момент има загуби, като по-рано през декември и през ноември имаше случаи на убити и пленени съветски наемници. Москва осъзнава заплахите и намерено застава против турското военно присъединяване в Либия.
Какво прави Русия в Африка
Затова Кремъл може би ще употребява сирийската карта, с цел да забави турците в Либия. Подновената атака на сирийския режим в Северозападна Сирия към този момент аргументи разселването на 235 000 души, които се насочиха към затворената все още турска граница. Офанзивата има поддръжката на съветската авиация и слага в заплаха разположените в региона турски бойци, намиращи се там по силата на турско-руски съглашения за основаване на наблюдателни бази в провинция Идлиб. В края на декември турска делегация дойде в Москва, а диалозите засегнаха освен Либия, само че и обстановката в Идлиб. Турция желае прекъсване на офанзивата на Асад поради напрежението по границата си и Русия знае доста добре това. Има опция Кремъл да предложи стопиране на офанзивите за сметка на понижаване на военното наличие на Турция в Либия.
В момента Либия е сложена в клопката на личната си война и ползите на разнообразни геополитически ползи. За момента кротичък развой наподобява освен наивно начинание, само че и немислимо да се случи. Както в Сирия, решението ще се търси в Анкара, Москва и Доха, а не в Триполи или Бенгази. Междувременно, с изключение на цивилните, никой различен не вижда причина да бъдат спрени сраженията в Либия.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ