Кой е най-добрият източник на енергия
Свят Кой е най-хубавият източник на сила Мнение на специалиста по околна среда Боян Рашев 
27 януари 2020, 10:47 
Източник: iStock/Getty Images
се по-често публичната полемика гравитира към въпроса:
„ Кой е най-хубавият източник на сила? “
Горе-долу от началото на 21 век доста хора считат, че са намерили отговора в:
„ 100%-ВЕИ или единствено възобновими енергийни източници! “
Това е толкоз необятно публикувано, че през днешния ден се чува от съвсем всяка най-висока естрада в света, като се стартира от авторитетни научни списания, медии и неправителствени организации, срещите на върха на Организация на обединените нации, годишната среща на огромния бизнес в Давос и се стигне до обещанията и политиките на фирмите и държавните управления по света и най-много Европа.
Гореописаното единство е плашещо заради доста аргументи, само че тук ще подчертавам единствено върху връзката му с действителността или по-скоро ужасяващата липса на такава. Това ясно се вижда на долната фигура, която демонстрира няколко неоспорими обстоятелството: а) енергийното ползване непреклонно расте; б) фосилните горива (нефт, газ и въглища) заемат 80% и този дял не понижава и в) енергийните ни източници стават все по-разнообразни, т.е. явно няма един „ най-хубав “.
За всеки рационален човек е ясно, че другите енергийни източници имат преимущества и дефекти в разнообразни приложения и най-после всяка страна или област употребява микс, който най-добре пасва на локалните физикогеографски и социално-икономически условия и потребностите на потребителя.
Биомасата дълго време е била главен енергиен източник за човечеството. И през днешния ден към момента се употребява за отопление и готвене на доста места – тъкмо там е и най-мръсният въздух по света. Енергийната ѝ компактност е толкоз ниска, че не е ефикасен източник за произвеждане на електричество. Но най-големият проблем на биомасата е невъзможността да се възпроизвежда задоволително бързо, с цел да задоволи непрекъснато растящия международен енергиен апетит.
Въглищата си остават най-евтиният източник за контролируемо и надеждно произвеждане на ток в огромни количества съвсем на всички места по света. Неслучайно, в исторически проект те зареждат всяка индустриална гражданска война по света – от Англия през 19-ти век, през Германия, Съединени американски щати, Русия, Япония, Китай до Индия през днешния ден и Африка на следващия ден. Да, добивът и изгарянето им водят до значими екологични въздействия, само че в отнoсително по-слабо развити стопански системи това не е от водещо значение. Освен това, в доста страни въглищата са единственият важен локален енергиен запас, а енергийната самостоятелност в никакъв случай не е била и няма да бъде банален въпрос.
Нефтът има доста висока енергийна компактност – 1 кг. петрол съдържа силата, която може да се складира в 15 кг. литиево-йонна батерия. Освен това елементарно се складира и транспортира – контейнер на кола коства хиляда пъти по-малко от батерия. Това го прави незаместим в превоза – коли, камиони, кораби и самолети се движат, употребявайки някаква форма на модифициран петрол. Обаче държи цената му висока и лимитира използването за ток или топлота.
Ядрената сила има несравнимо огромна енергийна компактност – от единица гориво създава хиляди пъти повече сила от всеки различен източник. Идеална база за всяка електроенергийна система е, само че е доста комплицирана за прекъсване и стартиране и по тази причина не може да отговори на изменчивия темперамент на потреблението. Може да бъде извънредно чиста и безвредна, само че това изисква чудесно ръководство, което не може да бъде обезпечено постоянно и на всички места. Публичният ѝ имидж е съвсем необратимо погубен в някои основни страни.
Хидроенергията е страховит източник, който може да се употребява както за базова, по този начин и за пикова сила. Обаче изцяло зависи от наличния запас, както и от капризите на времето – мисля, че тъкмо сега ясно го осъзнаваме. Освен това нужната инфраструктура за огромно произвеждане е с великански мащаби и безусловно унищожава природата на доста реки и езера. Геотермалната сила, отпадъците, приливите и отливите също имат своя принос, само че той е местен и с стеснен мащаб.
Слънчевата и вятърната сила са любимците на деятелите и политиката, които имат вяра в 100%-ВЕИ. Все повече поевтиняват и намират голям брой приложения – от базовото стопляне на вода, през самостоятелно зареждане на съоръжения, отдалечени обекти, къщи, минни комплекси, цели острови, до великански фабрики за обезсоляване на вода. Но и те са мощно подвластни от наличния запас – слънчево греене или междинна скорост напразно. Най-големите им дефекти обаче са извънредно ниската енергийна компактност и безспорната непредсказуемост на производството – не могат да подсигуряват и един ват сила във всеки един миг. Малко хора си дават сметка какъв брой сериозно, разрушително и скъпо е това за енергийната система.
Електричеството не е енергиен източник, а по-скоро форма на транспорт на сила, която се създава от гореизброените източници. Първата електроцентрала започва работа преди 140 години, само че през днешния ден делът на електричеството в крайното енергийно ползване на международно равнище е единствено 20% и едвам крета нагоре. За това има доста аргументи. Тъй като няма ефикасен метод да се складира и придвижва далеко – токът е вързан към жицата, а загубите са функционалност на дистанцията – електричеството е и ще си остане местна стока за стеснен брой приложения. Наличните технологии за предпазване на ток в акумулатори са безпределно надалеч от нужните мащаби. И най-вероятно ще си останат там.
Неслучайно оставих природния газ най-сетне. Въпреки, че всички приказват за ВЕИ-революция, последните няколко години газът притегля лъвския къс от енергийните вложения по света. Той превзема планетата, тъй като е чист, благонадежден, ефикасен, отделя по-малко парникови излъчвания от въглищата (2-3 пъти) и нефта (-30%) и намира непосредствено приложение на всички места – електричество, отопление, превоз, промишленост. Газовите централи могат да работят както за базова сила, по този начин и за контролиране на мрежата и пикова сила. Няма по-ефективен енергиен източник за отопление от газа. Целият превоз може да мине на газ и навлизането му там към този момент е в ход. Докато бе вързан към тръбите, нямаше капацитет за световна търговия, само че през днешния ден кораби, влакове, камиони и съоръжения за втечняване и регазификация, които я вършат допустима, никнат като гъби след дъжд. Цените от ден на ден се стабилизират на такова равнище, че в страни като Съединени американски щати дори въглищата стават неконкурентни. Добивът и потреблението порастват стремглаво. Ресурсите и запасите са великански и порастват дори още по-бързо. А в случай че в сметките прибавим и газовите хидрати по морското дъно, се оказва, че имаме сила за хилядолетия напред, включително в България. Тя обаче не е „ въглеродно-неутрална “.
Та най-краткият и реален отговор на въпроса за най-хубавия енергиен източник е:
„ Няма подобен! Имаме потребност от толкоз доста сила за толкоз разнообразни приложения, че щем не щем ще използваме всичко, до което можем да се докопаме. „ 100%-каквото и да е “ е химера, която ще ни коства прекомерно скъпо. “
Газът от ден на ден ще господства, само че няма безусловно никакъв късмет, нито смисъл, да навлиза в приложенията на другите източници, в случай че те правят избрана работа по-надеждно, на ниска цена или чисто.
Графиката на международното енергийно ползване, 80% от което се обезпечава от фосилните горива, ясно демонстрира, че от колкото и висока естрада да са отправени, апелите за „ незабавна декарбонизация “ в идващите 10-20 години си остават безсмислени. Просто няма по какъв начин да стане!
Далечното бъдеще може и да принадлежи на тока, батериите, водорода или термоядрения синтез – никой не може да знае. Дотогава можем да използваме ВЕИ за доста неща, само че най-големият дял на растежа ще пристигна от газа. А ние в България не сме подготвени да се възползваме!
27 януари 2020, 10:47 Източник: iStock/Getty Images се по-често публичната полемика гравитира към въпроса:
„ Кой е най-хубавият източник на сила? “
Горе-долу от началото на 21 век доста хора считат, че са намерили отговора в:
„ 100%-ВЕИ или единствено възобновими енергийни източници! “
Това е толкоз необятно публикувано, че през днешния ден се чува от съвсем всяка най-висока естрада в света, като се стартира от авторитетни научни списания, медии и неправителствени организации, срещите на върха на Организация на обединените нации, годишната среща на огромния бизнес в Давос и се стигне до обещанията и политиките на фирмите и държавните управления по света и най-много Европа.
Гореописаното единство е плашещо заради доста аргументи, само че тук ще подчертавам единствено върху връзката му с действителността или по-скоро ужасяващата липса на такава. Това ясно се вижда на долната фигура, която демонстрира няколко неоспорими обстоятелството: а) енергийното ползване непреклонно расте; б) фосилните горива (нефт, газ и въглища) заемат 80% и този дял не понижава и в) енергийните ни източници стават все по-разнообразни, т.е. явно няма един „ най-хубав “.
За всеки рационален човек е ясно, че другите енергийни източници имат преимущества и дефекти в разнообразни приложения и най-после всяка страна или област употребява микс, който най-добре пасва на локалните физикогеографски и социално-икономически условия и потребностите на потребителя.
Биомасата дълго време е била главен енергиен източник за човечеството. И през днешния ден към момента се употребява за отопление и готвене на доста места – тъкмо там е и най-мръсният въздух по света. Енергийната ѝ компактност е толкоз ниска, че не е ефикасен източник за произвеждане на електричество. Но най-големият проблем на биомасата е невъзможността да се възпроизвежда задоволително бързо, с цел да задоволи непрекъснато растящия международен енергиен апетит.
Въглищата си остават най-евтиният източник за контролируемо и надеждно произвеждане на ток в огромни количества съвсем на всички места по света. Неслучайно, в исторически проект те зареждат всяка индустриална гражданска война по света – от Англия през 19-ти век, през Германия, Съединени американски щати, Русия, Япония, Китай до Индия през днешния ден и Африка на следващия ден. Да, добивът и изгарянето им водят до значими екологични въздействия, само че в отнoсително по-слабо развити стопански системи това не е от водещо значение. Освен това, в доста страни въглищата са единственият важен локален енергиен запас, а енергийната самостоятелност в никакъв случай не е била и няма да бъде банален въпрос.
Нефтът има доста висока енергийна компактност – 1 кг. петрол съдържа силата, която може да се складира в 15 кг. литиево-йонна батерия. Освен това елементарно се складира и транспортира – контейнер на кола коства хиляда пъти по-малко от батерия. Това го прави незаместим в превоза – коли, камиони, кораби и самолети се движат, употребявайки някаква форма на модифициран петрол. Обаче държи цената му висока и лимитира използването за ток или топлота.
Ядрената сила има несравнимо огромна енергийна компактност – от единица гориво създава хиляди пъти повече сила от всеки различен източник. Идеална база за всяка електроенергийна система е, само че е доста комплицирана за прекъсване и стартиране и по тази причина не може да отговори на изменчивия темперамент на потреблението. Може да бъде извънредно чиста и безвредна, само че това изисква чудесно ръководство, което не може да бъде обезпечено постоянно и на всички места. Публичният ѝ имидж е съвсем необратимо погубен в някои основни страни.
Хидроенергията е страховит източник, който може да се употребява както за базова, по този начин и за пикова сила. Обаче изцяло зависи от наличния запас, както и от капризите на времето – мисля, че тъкмо сега ясно го осъзнаваме. Освен това нужната инфраструктура за огромно произвеждане е с великански мащаби и безусловно унищожава природата на доста реки и езера. Геотермалната сила, отпадъците, приливите и отливите също имат своя принос, само че той е местен и с стеснен мащаб.
Слънчевата и вятърната сила са любимците на деятелите и политиката, които имат вяра в 100%-ВЕИ. Все повече поевтиняват и намират голям брой приложения – от базовото стопляне на вода, през самостоятелно зареждане на съоръжения, отдалечени обекти, къщи, минни комплекси, цели острови, до великански фабрики за обезсоляване на вода. Но и те са мощно подвластни от наличния запас – слънчево греене или междинна скорост напразно. Най-големите им дефекти обаче са извънредно ниската енергийна компактност и безспорната непредсказуемост на производството – не могат да подсигуряват и един ват сила във всеки един миг. Малко хора си дават сметка какъв брой сериозно, разрушително и скъпо е това за енергийната система.
Електричеството не е енергиен източник, а по-скоро форма на транспорт на сила, която се създава от гореизброените източници. Първата електроцентрала започва работа преди 140 години, само че през днешния ден делът на електричеството в крайното енергийно ползване на международно равнище е единствено 20% и едвам крета нагоре. За това има доста аргументи. Тъй като няма ефикасен метод да се складира и придвижва далеко – токът е вързан към жицата, а загубите са функционалност на дистанцията – електричеството е и ще си остане местна стока за стеснен брой приложения. Наличните технологии за предпазване на ток в акумулатори са безпределно надалеч от нужните мащаби. И най-вероятно ще си останат там.
Неслучайно оставих природния газ най-сетне. Въпреки, че всички приказват за ВЕИ-революция, последните няколко години газът притегля лъвския къс от енергийните вложения по света. Той превзема планетата, тъй като е чист, благонадежден, ефикасен, отделя по-малко парникови излъчвания от въглищата (2-3 пъти) и нефта (-30%) и намира непосредствено приложение на всички места – електричество, отопление, превоз, промишленост. Газовите централи могат да работят както за базова сила, по този начин и за контролиране на мрежата и пикова сила. Няма по-ефективен енергиен източник за отопление от газа. Целият превоз може да мине на газ и навлизането му там към този момент е в ход. Докато бе вързан към тръбите, нямаше капацитет за световна търговия, само че през днешния ден кораби, влакове, камиони и съоръжения за втечняване и регазификация, които я вършат допустима, никнат като гъби след дъжд. Цените от ден на ден се стабилизират на такова равнище, че в страни като Съединени американски щати дори въглищата стават неконкурентни. Добивът и потреблението порастват стремглаво. Ресурсите и запасите са великански и порастват дори още по-бързо. А в случай че в сметките прибавим и газовите хидрати по морското дъно, се оказва, че имаме сила за хилядолетия напред, включително в България. Тя обаче не е „ въглеродно-неутрална “.
Та най-краткият и реален отговор на въпроса за най-хубавия енергиен източник е:
„ Няма подобен! Имаме потребност от толкоз доста сила за толкоз разнообразни приложения, че щем не щем ще използваме всичко, до което можем да се докопаме. „ 100%-каквото и да е “ е химера, която ще ни коства прекомерно скъпо. “
Газът от ден на ден ще господства, само че няма безусловно никакъв късмет, нито смисъл, да навлиза в приложенията на другите източници, в случай че те правят избрана работа по-надеждно, на ниска цена или чисто.
Графиката на международното енергийно ползване, 80% от което се обезпечава от фосилните горива, ясно демонстрира, че от колкото и висока естрада да са отправени, апелите за „ незабавна декарбонизация “ в идващите 10-20 години си остават безсмислени. Просто няма по какъв начин да стане!
Далечното бъдеще може и да принадлежи на тока, батериите, водорода или термоядрения синтез – никой не може да знае. Дотогава можем да използваме ВЕИ за доста неща, само че най-големият дял на растежа ще пристигна от газа. А ние в България не сме подготвени да се възползваме!
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ