Маринчо Георгиев, уролог: Свръхактивният пикочен мехур засяга еднакво мъже и жени
Свръхактивният пикочен мехур (СПМ) е лечимо здравно положение, при което мехурът е по-активен, в сравнение с нормално. Вместо да остане неподвижен, до момента в който урината го изпълва, мускулът (на процедура мехурът съставлява мускул) се свива постоянно и безусловно непредвидимо и непринудено. Много постоянно това кара човек да изпитва ненадейно предпочитание да уринира и пациентите, които страдат от това положение, са безусловно неподготвени за неочаквания ентусиазъм, заяви " Труд бг ".
Така изяснява положението СПМ проф. доктор Маринчо Георгиев, шеф Клиника по урология в Александровска болница, в профилирания портал moiat-mehur.bg. Първият български уеб страница за хората, живеещи със СПМ, е основан с поддръжката на Българското урологично сдружение. Чрез платформата всеки може да си направи тест за самокритика, да прочете практични препоръки за всекидневието, да стартира тренировки за пикочен мехур.
Симптомите на СПМ са: ненадейно и неудържимо предпочитание за уриниране, което е мъчно да се задържи; постоянно уриниране - осем или повече пъти в денонощието; никтурия - пробуждане един или повече пъти през нощта за уриниране; уринарна инконтиненция - възприятието за нужда от изпразване на пикочния мехур е толкоз мощно, че може да изпуснете урина, преди да стигнете до тоалетната. Симптомите могат да се появят още в ранна възраст и се задълбочават с годините.
" СПМ е друго положение от уринарната стрес-инконтиненция, при която тези позиви на процедура отсъстват - изяснява проф. Георгиев. - За сметка на това при изпитание - кихане, кашляне, качване или слизане по стълби - се получава неволево изпускане на урината, само че това не е свръхактивен пикочен мехур. "
Състоянието може да засегне както мъже, по този начин и дами, даже и деца. Доскоро се смяташе, че главно дамите страдат от този проблем, само че последните огромни изследвания с големи групи хора демонстрираха, че след 60-годишна възраст мъже и дами като периодичност се изравняват, а след 65 година тази при мъжете даже е по-голяма.
Хората със свръхактивен пикочен мехур не постоянно търсят здравна помощ и съвет заради убеждението, че няма лекуване за това положение. Голяма част се тормозят да споделят, изключително в случай че имат изпускания на урина. Проучвания демонстрират, че към 40% от хората, страдащи от казуса, в никакъв случай не са посетили доктор, макар че са имали тежки недоволства. Някои считат, че могат да се оправят сами с казуса, а на тези, които решат да потърсят лекарска помощ, им би трябвало една година, до момента в който го създадат. Това е притеснително във връзка с вярната диагностика и лекуване, акцентира урологът.
СПМ може да бъде следен с уместно лекуване. Диагнозата се слага основно на база на признаците и посредством изключване на други вероятни аргументи. Лекарят може да назначи и разбор на урината, който демонстрира съществуването на глюкоза, кръв или данни за зараза - чести аргументи за сходни признаци. В някои случаи може да е належащо ориентиране към експерт за спомагателни проби като уродинамично проучване. То нормално се прави като амбулаторна процедура в болница. Това, което човек може самичък да направи, е да промени диетата си, да прави извършения за тазовите мускули и да тренира пикочния си мехур.
Така изяснява положението СПМ проф. доктор Маринчо Георгиев, шеф Клиника по урология в Александровска болница, в профилирания портал moiat-mehur.bg. Първият български уеб страница за хората, живеещи със СПМ, е основан с поддръжката на Българското урологично сдружение. Чрез платформата всеки може да си направи тест за самокритика, да прочете практични препоръки за всекидневието, да стартира тренировки за пикочен мехур.
Симптомите на СПМ са: ненадейно и неудържимо предпочитание за уриниране, което е мъчно да се задържи; постоянно уриниране - осем или повече пъти в денонощието; никтурия - пробуждане един или повече пъти през нощта за уриниране; уринарна инконтиненция - възприятието за нужда от изпразване на пикочния мехур е толкоз мощно, че може да изпуснете урина, преди да стигнете до тоалетната. Симптомите могат да се появят още в ранна възраст и се задълбочават с годините.
" СПМ е друго положение от уринарната стрес-инконтиненция, при която тези позиви на процедура отсъстват - изяснява проф. Георгиев. - За сметка на това при изпитание - кихане, кашляне, качване или слизане по стълби - се получава неволево изпускане на урината, само че това не е свръхактивен пикочен мехур. "
Състоянието може да засегне както мъже, по този начин и дами, даже и деца. Доскоро се смяташе, че главно дамите страдат от този проблем, само че последните огромни изследвания с големи групи хора демонстрираха, че след 60-годишна възраст мъже и дами като периодичност се изравняват, а след 65 година тази при мъжете даже е по-голяма.
Хората със свръхактивен пикочен мехур не постоянно търсят здравна помощ и съвет заради убеждението, че няма лекуване за това положение. Голяма част се тормозят да споделят, изключително в случай че имат изпускания на урина. Проучвания демонстрират, че към 40% от хората, страдащи от казуса, в никакъв случай не са посетили доктор, макар че са имали тежки недоволства. Някои считат, че могат да се оправят сами с казуса, а на тези, които решат да потърсят лекарска помощ, им би трябвало една година, до момента в който го създадат. Това е притеснително във връзка с вярната диагностика и лекуване, акцентира урологът.
СПМ може да бъде следен с уместно лекуване. Диагнозата се слага основно на база на признаците и посредством изключване на други вероятни аргументи. Лекарят може да назначи и разбор на урината, който демонстрира съществуването на глюкоза, кръв или данни за зараза - чести аргументи за сходни признаци. В някои случаи може да е належащо ориентиране към експерт за спомагателни проби като уродинамично проучване. То нормално се прави като амбулаторна процедура в болница. Това, което човек може самичък да направи, е да промени диетата си, да прави извършения за тазовите мускули и да тренира пикочния си мехур.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ