Свръх задлъжнелите държави като Португалия Италия, Гърция, Испания от така

Свръх задлъжнелите държави като Португалия Италия, Гърция, Испания от така ...

ЕЦБ легитимира финансовия нихилизъм и бюджетната разюзданост.

Свръх задлъжнелите държави като Португалия Италия, Гърция, Испания от така наречения кръг на прасетата (PIGS) могат спокойно да продължат да водят разюздана бюджетна политика и да загърбват необходимостта от болезнени структурни реформи, нужни за намаляването на огромните им задължения. Опасността това да ги докара до фалит засега е ниска, защото финансовият им популизъм ще продължи да се радва на закрилата на ЕЦБ. Това най-общо са изводите от решенията, взети на заседанието на Управителният съвет на ЕЦБ на 12 септември.

Според официалното пресссъобщение на ЕЦБ лихвеният процент по улеснението за депозит ще бъде намален с 10 базисни пункта до -0,50%. Лихвеният процент по основните операции по рефинансиране и лихвеният процент по пределното кредитно улеснение ще останат непроменени при сегашните им нива съответно от 0,00% и 0,25%. Управителният съвет сега очаква ключовите лихвени проценти на ЕЦБ да останат на сегашните си или по-ниски нива, докато прогнозата за инфлацията стабилно се сближи до ниво, достатъчно близко до, но под 2% в рамките на прогнозния й хоризонт и подобно сближаване е постоянно отразена в основата на динамиката на инфлацията.

За свръхзадлъжнелите държави това означава, че бюджетните им разходи за обслужването на лихви по вече натрупани заеми по бъдещ външен дълг ще останат на поносимо ниско ниво. С други думи, опасността да не могат да посрещнат ангажиментите по текущо обслужване на дълга, остава в поносими за държателите на този дълг граници. При това стимулите да се емитира нов дълг остават, защото банките в съответните страни, които го купуват, могат спокойно да се рефинансират срещу взетите от тях държавни ценни книжа при ЕЦБ отново на ниски цени. Както пише в съобщението на ЕЦБ нетните покупки ще бъдат рестартирани по програмата за закупуване на активи (APP) на Управителния съвет с месечен темп от 20 милиарда евро, считано от 1 ноември. Управителният съвет очаква те да се кандидатират толкова дълго, колкото е необходимо, за да засилят въздействащото въздействие на своите лихвени проценти и да приключат малко преди да започне да повишава ключовите лихвени проценти на ЕЦБ.

Реинвестициите на главни плащания от падежи на ценни книжа, закупени съгласно APP, ще продължат изцяло за продължителен период от време след датата, когато Управителният съвет започне да повишава ключовите лихвени проценти на ЕЦБ, и във всеки случай, докато необходими за поддържане на благоприятни условия за ликвидност и достатъчна степен на парично настаняване.

Освен това ЕЦБ заявява, че параметрите на новата серия от тримесечни целеви операции за дългосрочно рефинансиране (TLTRO III) ще бъдат променени, за да се запазят благоприятни условия за банково кредитиране, да се гарантира безпроблемното предаване на паричната политика и да се подкрепи допълнително приспособимата позиция на паричната политика. Лихвеният процент за всяка операция вече ще бъде определен на нивото на средния лихвен процент, прилаган в основните операции по рефинансиране на Евросистемата през целия живот на съответната TLTRO. За банки, чието допустимо нетно кредитиране надвишава референтния процент, прилаганият при операциите TLTRO III ще бъде по-нисък и може да бъде толкова нисък, колкото средният лихвен процент по депозитната система, преобладаващ през целия период на операцията. Падежът на операциите ще бъде удължен от две на три години.

И още според ЕЦБ, за да се подпомогне банковото предаване на паричната политика, ще бъде въведена двустепенна система за резервно възнаграждение, в която част от притежаваните от банките свръх ликвидност ще бъдат освободени от отрицателната лихва за депозит.

От всичко това се получава, че ако Гърция емитира нов дълг за 50 млрд. Евро, който носи годишна доходност от например от 2% годишно, гръцките банки ще го вземат с удоволствие, защото веднага ще могат да го заложат в ЕЦБ срещу финансиране по което ще плащат на централната банка бъб Франкфурт лихва от 0.25% годишно и тези взети средства ще могат да оставят на депозит в същата тази ЕЦБ като за част от тези депозити може да се окаже, че бремето на отрицателните лихви ще отпадне. Същото важи и за италианските банки които са основни държатели на огромния италиански дълг. Е за какво стимулиране на кредитирането при така схема говорим. Създава се впечатление, че единствената цел на ЕЦБ е да спаси от фалит държавите от PIGS. Само, че по този начин ЕЦБ развързва ръцете на политиците от същите тези страни да водят популистка фискална политика, вместо да ги притисне да извършат болезнените но необходими структурни промени.

Що се отнася до банковия сектор като цяло решенията на ЕЦБ по никакъв начин няма да го накарат да отпуска повече заеми за бизнеса. И това категорично бе заявено наскоро от шефовете на "Дойче банк" и на "Комерцбанк". При намаляващ икономически ръст платежоспособните кредитополучатели не вземат кредити дори ако лихвата им намалее от 1% на 0.8% годишно, защото не планират инвестиции. По-рисковите клиенти пък не също няма да станат по-привлекателни за кредиторите, които се отнасят отговорно към своя бизнес, защото регулациите обвързват заемите за по-рискови клиенти с по-високи разходи за провизии и мониторинг.

Ефектът за банките от сегашното решение на ЕЦБ ще доведе до допълнително свиване на нетните приходи от лихвени маржове, които най-вероятно те ще се опитат да компенсират с увеличаванена приходите от такси и комисиони и дори с отрицателни лихви върху депозитите. Това важи с пълна сила и за България, където решението на ЕЦБ би трябвало автоматично да доведе до увеличаване на отрицателната лихва, която банките плащат по свръхрезервите си в БНБ от 0.6% на 0.7 процента. Същото важи и за парите на фискалния резерв на правителството в БНБ. /news.bg

Източник: dnesplus.bg