Страхове ~ Николай РЬОРИХ
Своите мистични пътувания по света, съветският художник, мъдрец и идеалист Николай Рьорих (1874 ~ 1947) разказва в дневници и цикли от картини. Публикува също и поетични притчи, сказания, есета и стихове. Споделяме парченце от неговия свят, събран в „ Притчи, сказания, стихове ” на издателство „ Изток-Запад ”.
(„ Сергий Строитель ”, 1925, Николай Рьорих)
Страхове
Извисяваха се дъбове. Червенееха смолисти борове. Под тях в буренясалите възвишения гниеха остарели кости.
Жълтееха и просветваха цветя. В падините зеленееше трева. Търколи се към залез слънцето.
На поляната кацна жерав и изкряска, колкото му глас държи:
– Бягайте, бягайте!
И се скри в края на гората.
Високо в небето изграчи гарван:
– Край, край!
Дрозд извика от трепетликата:
– Страшно, ужасно!
Авлига изпя:
– Горкият, горкият!
Скворецът долетя от хълма, налегнат от страдание:
– Сполетя го, сполетя го!
А кълвачът додаде:
– Заслужено, справедливо!
Свраката издърдори:
– Ще опиша, ще опиша!
Дори червенушката изцвъртя:
– Лошо, неприятно!
Точно по този начин беше. От земята, от дърветата и от небето се носеха свистене, дрънчене и съсък.
Край Старата канара отвъд Мечата долчинка се беше заселил чужд дъртак.
По през целия ден залагаше хитри примки за птици. А след това с огромни старания учеше всяка птица на една дума.
Изпращаше странникът птиците в гората, всяка птица – с думата й. А пасажерите пребледняваха и губеха кураж, като чуваха страшните птичи думи.
Ала старецът се усмихваше. Обикаляше гората, ходеше на реката, крачеше из тревистите поляни. Слушаше птиците и думите им не всяваха в него боязън.
Единствено на него беше известно, че те знаят единствено по една дума и нищо друго не могат да кажат.
От „ Притчи, сказания, стихове ”, Николай Рьорих, превод: Огняна Иванова, изд. „ Изток-Запад ”
Картина(заглавна): „ Избушка в горах ”, 1911, Николай Рьорих
