Разтърсващо Послание От Един Български Емигрант В Лондон! Тук Думата „Българин“ Е
„ Свободен полет или една по-различна емигрантска история
Идва още веднъж началото на следващата нова година. И с началото на всяка година си насочваме благопожелание към самите себе си – какво желаеме да променим в живота си, кои кътчета на света желаеме да посети, по какъв начин желаеме да изглеждаме, кого мечтаем да срещнем. После дните стартират да се натрупат, а копнежите ни като снега биват спомен за нещо красиво, само че бързо изпарило се, стъпкано под забързаното всекидневие. Тук е моментът да припомня, чe ние сме тези, които би трябвало да следваме фантазиите си, не те нас. И когато тръгнеш да гониш фантазиите си, тогава започваш да бягаш с вятъра, крилете ти те водят там, където сърцето ти към този момент е препускало…
Така стартира и моето премеждие наречено “Лондон ”. И защото в последно време се изписаха какви ли не неща за живота на емигранта дано стартира по този начин: Когато биваш воден от личните си фантазии, където и да идеш ти в никакъв случай не си посетител. Когато се чувстваш благополучен на обещано място, имаш правото да бъдеш част от него. Преди да бъда атакуван, дано уточня – родината е една и тя постоянно ще си остане една, най-скъпата и блага, също като майчиното рамо. Но това никога не значи, че нямaш право да потърсиш своето място в света. Така или другояче ние всички сме птици и отлитаме задоволително бързо от този свят, с цел да режем сами крилете си и да слагаме граници на фантазиите си.
С идването ми в Лондон разбрах едно – думата “българин ” за множеството хора не е обичана. Разбрах и още нещо – лицето, което показваш на света за себе си, ще приказва освен за теб, само че и за страната ти доста повече от всички неща изписани по медиите. Неведнъж са ме питали от кое място съм и постоянно гордо съм казвал името на България. Няма да укривам, че постоянно това е будило удивление. Нека не се заблуждаваме – междинната извадка на хората, идващи в Англия, сигурно не демонстрират същинското лице на българина. Не би трябвало да съдим другите какво мислят за нас самите, дано постъпките ни приказват сами.
Когато в най-натовареното време в метрото в Лондон всички бягат напред-назад, една стара дама стоеше с две огромни чанти пред голям брой стълби, подминавана от стотици англичани. Тогава отидох и просто и споделих: “Нека ви оказа помощ ”. И един българин, да тъкмо оня “простият и крадящият ”, да, тъкмо той сподели какво е да бъдеш добър измежду реката подминаващи студени англичани.
Нима трябваше да ги спра, белким трябваше да им кажа: “Ето такива сме в действителност българите ”. Не и не е нужно.
Важното е да помним кои сме и постъпките ни да резервират тази доброта в нас и, когато отново ме попитат: “Ти от кое място си? ”, без никакъв позор ще отвърна: “От България ”. От тези, които няма да подминат дамата в метрото. Онези, които могат да мечтаят и да летят, които знаят от кое място идват, обичат родината си и демонстрират на целия свят лицето. Защото посланиците на България сме в действителност всички ние по света и вместо да хулим кой какво мисли за нас, дано се постараем личното си лице, което демонстрираме пред света, да ни кара да се гордеем. Приятен полет! ”/випнюз168
Идва още веднъж началото на следващата нова година. И с началото на всяка година си насочваме благопожелание към самите себе си – какво желаеме да променим в живота си, кои кътчета на света желаеме да посети, по какъв начин желаеме да изглеждаме, кого мечтаем да срещнем. После дните стартират да се натрупат, а копнежите ни като снега биват спомен за нещо красиво, само че бързо изпарило се, стъпкано под забързаното всекидневие. Тук е моментът да припомня, чe ние сме тези, които би трябвало да следваме фантазиите си, не те нас. И когато тръгнеш да гониш фантазиите си, тогава започваш да бягаш с вятъра, крилете ти те водят там, където сърцето ти към този момент е препускало…
Така стартира и моето премеждие наречено “Лондон ”. И защото в последно време се изписаха какви ли не неща за живота на емигранта дано стартира по този начин: Когато биваш воден от личните си фантазии, където и да идеш ти в никакъв случай не си посетител. Когато се чувстваш благополучен на обещано място, имаш правото да бъдеш част от него. Преди да бъда атакуван, дано уточня – родината е една и тя постоянно ще си остане една, най-скъпата и блага, също като майчиното рамо. Но това никога не значи, че нямaш право да потърсиш своето място в света. Така или другояче ние всички сме птици и отлитаме задоволително бързо от този свят, с цел да режем сами крилете си и да слагаме граници на фантазиите си.
С идването ми в Лондон разбрах едно – думата “българин ” за множеството хора не е обичана. Разбрах и още нещо – лицето, което показваш на света за себе си, ще приказва освен за теб, само че и за страната ти доста повече от всички неща изписани по медиите. Неведнъж са ме питали от кое място съм и постоянно гордо съм казвал името на България. Няма да укривам, че постоянно това е будило удивление. Нека не се заблуждаваме – междинната извадка на хората, идващи в Англия, сигурно не демонстрират същинското лице на българина. Не би трябвало да съдим другите какво мислят за нас самите, дано постъпките ни приказват сами.
Когато в най-натовареното време в метрото в Лондон всички бягат напред-назад, една стара дама стоеше с две огромни чанти пред голям брой стълби, подминавана от стотици англичани. Тогава отидох и просто и споделих: “Нека ви оказа помощ ”. И един българин, да тъкмо оня “простият и крадящият ”, да, тъкмо той сподели какво е да бъдеш добър измежду реката подминаващи студени англичани.
Нима трябваше да ги спра, белким трябваше да им кажа: “Ето такива сме в действителност българите ”. Не и не е нужно.
Важното е да помним кои сме и постъпките ни да резервират тази доброта в нас и, когато отново ме попитат: “Ти от кое място си? ”, без никакъв позор ще отвърна: “От България ”. От тези, които няма да подминат дамата в метрото. Онези, които могат да мечтаят и да летят, които знаят от кое място идват, обичат родината си и демонстрират на целия свят лицето. Защото посланиците на България сме в действителност всички ние по света и вместо да хулим кой какво мисли за нас, дано се постараем личното си лице, което демонстрираме пред света, да ни кара да се гордеем. Приятен полет! ”/випнюз168
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ