Свободата на медиите в България продължава да се влошава. Собствеността

Свободата на медиите в България продължава да се утежнява. Собствеността на изданията е непрозрачна и съсредоточена, властта си купува въздействие посредством разпределение на средства от европейските фондове за пресата. Журналистите са подлагани на тормоз, получават ниски заплати и трудовите и обществените им права не са предпазени. Използването на правосъдни каузи за клюка за държането на медиите в смирение и като краен резултат неналичието на доверие в тях са хроничните проблеми на медийния пазар в България.

Това са констатациите в отчет на комисаря на Съвета на Европа по правата на индивида Дуня Миятович, която бе на посещаване в България в края на ноември 2019 година и организира редица срещи за събиране на усещания за спазването на правата на индивида у нас.

Публикуваният разбор подчертава и върху ширещата се назадничавост в страната към ромите; мюсюлманите; мигрантите и лицата, търсещи леговище, към самоопределящите се като етнически македонци, както и лесбийките, гейовете, бисексуалните, транс и интерсексуалните (ЛГБТИ) хора. В него се подлага на критика и сериозното принуждение над дами и се упорства за одобрение на Истанбулската спогодба и приемане на тактиката за отбрана на детето, които бяха оттеглени от държавното управление поради липса на консенсус в обществото за тяхната нужда.

Малко притежатели управляват доста медии

Комисар Миятович отбелязва в отчета си, че българските жители се нуждаят от свободна, проверяваща и самостоятелна преса, с цел да могат да вземат участие интензивно в демократичната тъкан на обществото.