Средновековната крепост в Свищов разкрива тайните си
Свищов е ситуиран на брега на река Дунав - в най-южната точка на реката, с най-вдаденото във вътрешността в територията на страната дунавско пристанище. Това е направило града значимо място още от древността.
Поради характерното географско разположение на града тук през 48 година сл. Хр. се настанява Осми Августовски легион, преименуван по-късно от император Веспасиан на Първи Италийски легион (най-верният легион на императора). В покрайнините на днешния град Свищов по римско време е съществувало населено място под името Нове (Novae), учредено с Decretum Terris на император Веспасиан от 69 година.
За да се "извадят " тайните пред очите на свищовлиите и гостите на града, Община Свищов стартира археологическото изследване на крепостта в местността Калето от 15 май. Основната му цел е развиването на културния туризъм в района, заяви проф.Николай Овчаров, началник на разкопките. Археологическото изследване се финансира с 30 хиляди лв. от Община Свищов.
Свищовската цитадела е една от дребното в страната, която оказала опозиция на нахлуващите у нас османски турци. Пред опасността тя да бъде опожарена и разрушена бойците са я бранили до последно и са останали правилни на клетвата към цар Иван Шишман. За малко крепостта е била резиденция и на влашкия държател Влад Цепеш - Дракула, описа проф.Овчаров.
В годините обратно крепостта е проучвана относително едва. Единствените разкопки са правени през 1961 година.
На рид съвсем в центъра на Свищов е кацнала цитадела, чиито руини се издигат на стратегическо място, разкриващо невероятна панорама на изток, запад и север. След варварските нашествия от средата на 3 в., на хълма Калето (араб. KALE- цитадела, укрепление) в северната част на днешния град Свищов е построена цитадела. На към 150 м югозападно от върха на хълма са открити два сегмента от крепостна стена и външна кула. Тази стена е издигната на ската на хълма и евентуално го е опасвала целия, а градежът й е присъщ за времето след 4 век. В крепостта са открити дребни находки от разнообразни столетия, което приказва за дълго и непрестанно обитаване на хълма.
На базата на исторически извори и археологически материал от извършените там разкопки, крепостта е датирана в 13-14 век. Според османски летописи в 1641 година тя е завземана от влашкия челник Влад Цепеш.
Най-ранно сведение за свищовската средновековна цитадела и града, намираме в "Хрониката на Нешри ", която отразява турското завоюване на българските земи в края на 14 век. В нея откриваме, че Зищова (Свищов) е присъединен към крепостите, влизащи в Шишманова земя. В хрониката се споделя по какъв начин Али паша, в завоевателния си поход по брега на Дунава, стигнал до свищовската цитадела и изискал войводата на Свищов да я съобщи непринудено, само че той отказал и се приготвил за пердах, оказал упорита опозиция и се покорил едвам когато му привършили припасите.
След завладяването на крепостта, в нея е настанен непрекъснат турски гарнизон. Калето е маркирано и върху картата на Фра Мауро от 1459 година под името Sisco. През 14-15 век тя се загатва по отношение на походите на унгарския крал Сигизмунд (1396 г.) и на Владислав Варненчик (1444 г.). По-достоверни и подробни данни за крепостта се намират в съчиненията на турските хронисти и пътешественици от 17 в. Хаджи Калфа и Евлия Челеби.
В 1791 година градът се загатва в репортажи на задгранични публицисти във връзка Австро-турската война от 1787-1791 година и подписването на Свищовския мир сред воюващите страни. За финален път измежду историческите извори крепостта се загатва по отношение на Руско-турската война от 1806-1812 година, когато турският гарнизон капитулира без опозиция на 1 септември 1810 година и ген. Каменски заповядва да се възпламени градът, да се унищожи до основи укреплението и да се взриви цитаделата. След този разгром турците я изоставят, само че крепостта съществува още дълго време, като порутен архитектурен комплекс. Камъните й се употребяват за изграждане на турската казарма "Ени къшла " през 1850 година.
Поради характерното географско разположение на града тук през 48 година сл. Хр. се настанява Осми Августовски легион, преименуван по-късно от император Веспасиан на Първи Италийски легион (най-верният легион на императора). В покрайнините на днешния град Свищов по римско време е съществувало населено място под името Нове (Novae), учредено с Decretum Terris на император Веспасиан от 69 година.
За да се "извадят " тайните пред очите на свищовлиите и гостите на града, Община Свищов стартира археологическото изследване на крепостта в местността Калето от 15 май. Основната му цел е развиването на културния туризъм в района, заяви проф.Николай Овчаров, началник на разкопките. Археологическото изследване се финансира с 30 хиляди лв. от Община Свищов.
Свищовската цитадела е една от дребното в страната, която оказала опозиция на нахлуващите у нас османски турци. Пред опасността тя да бъде опожарена и разрушена бойците са я бранили до последно и са останали правилни на клетвата към цар Иван Шишман. За малко крепостта е била резиденция и на влашкия държател Влад Цепеш - Дракула, описа проф.Овчаров.
В годините обратно крепостта е проучвана относително едва. Единствените разкопки са правени през 1961 година.
На рид съвсем в центъра на Свищов е кацнала цитадела, чиито руини се издигат на стратегическо място, разкриващо невероятна панорама на изток, запад и север. След варварските нашествия от средата на 3 в., на хълма Калето (араб. KALE- цитадела, укрепление) в северната част на днешния град Свищов е построена цитадела. На към 150 м югозападно от върха на хълма са открити два сегмента от крепостна стена и външна кула. Тази стена е издигната на ската на хълма и евентуално го е опасвала целия, а градежът й е присъщ за времето след 4 век. В крепостта са открити дребни находки от разнообразни столетия, което приказва за дълго и непрестанно обитаване на хълма.
На базата на исторически извори и археологически материал от извършените там разкопки, крепостта е датирана в 13-14 век. Според османски летописи в 1641 година тя е завземана от влашкия челник Влад Цепеш.
Най-ранно сведение за свищовската средновековна цитадела и града, намираме в "Хрониката на Нешри ", която отразява турското завоюване на българските земи в края на 14 век. В нея откриваме, че Зищова (Свищов) е присъединен към крепостите, влизащи в Шишманова земя. В хрониката се споделя по какъв начин Али паша, в завоевателния си поход по брега на Дунава, стигнал до свищовската цитадела и изискал войводата на Свищов да я съобщи непринудено, само че той отказал и се приготвил за пердах, оказал упорита опозиция и се покорил едвам когато му привършили припасите.
След завладяването на крепостта, в нея е настанен непрекъснат турски гарнизон. Калето е маркирано и върху картата на Фра Мауро от 1459 година под името Sisco. През 14-15 век тя се загатва по отношение на походите на унгарския крал Сигизмунд (1396 г.) и на Владислав Варненчик (1444 г.). По-достоверни и подробни данни за крепостта се намират в съчиненията на турските хронисти и пътешественици от 17 в. Хаджи Калфа и Евлия Челеби.
В 1791 година градът се загатва в репортажи на задгранични публицисти във връзка Австро-турската война от 1787-1791 година и подписването на Свищовския мир сред воюващите страни. За финален път измежду историческите извори крепостта се загатва по отношение на Руско-турската война от 1806-1812 година, когато турският гарнизон капитулира без опозиция на 1 септември 1810 година и ген. Каменски заповядва да се възпламени градът, да се унищожи до основи укреплението и да се взриви цитаделата. След този разгром турците я изоставят, само че крепостта съществува още дълго време, като порутен архитектурен комплекс. Камъните й се употребяват за изграждане на турската казарма "Ени къшла " през 1850 година.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ