Свилен Русенов: Бих трудно Виталий Кличко през 1994 година в Банкок
Свилен Русинов, първенец, който дълго е воювал в тежката категория на бокса при дилетантите, гостува в предаването „ Код Спорт “. Визитката му е повече от впечатляваща. Европейски първенец в тежка категория от Бурса 1993 година Трети на олимпиадата в Барселона през 1992 година Два пъти вицешампион и един път бронзов медалист от международни шампионати. На Световната купа в Банкок в средата на 90-те побеждава Виталий Кличко, бъдещият номер 1 в света при експертите. Тогава дуелът е бил между… бъдещи кметове. Виталий през днешния ден е градоначалник на Киев, а Русинов е заместник-кмет на община Тетевен, откакто два мандата беше кмет на родното си село Градежница, което е с над 2000 души население. Има и още нещо любопитно - в края на спортния си път в ЦСКА е учил на техники братята Кубрат и Тервел Пулеви. И в този момент преди борбата за международния престол в бокса сред Кубрат и Антъни Джошуа на 12 декември, ще имаме мнение от най-висока естрада.
- Г-н Русинов, здравейте! Добре пристигнали на кръга на „ Код Спорт “! Благодарим ви, че отделихте от времето си да ни гостувате тук в Пура бара на хотел „ Маринела “! Все още е рано за тостове, само че се готвим да отворим шампанско след мача на Кубрат Пулев против Антъни Джошуа на 12 декември. Очаквате ли го?
- Благодаря за поканата! За мен е чест да съм във вашето предаване! Разбира се като българин се надявам на 12-и да отворим бутилката шампанско. Но едно е да ни се желае, а друго е да се види какво ще съставлява Кубрат на кръга.
- Трудно е да не сме пристрастни, само че въпреки всичко пробвайте действително да съпоставите мощните и слабите страни на двамата съперници за международния престол в тежка категория?
- Хубавото при тях е, че и двамата са минали през аматьорския бокс. И двамата са технични, високи, снажни, физически доста здрави, употребяват всички удари в бокса. Разбира се, както всеки един състезател, и те си имат недостатъци. Специално за Джошуа моето виждане е, че не понася тежки удари в главата. При всеки един по-тежък удар по главата, той се разконцентрира и отстъпва обратно. Докато при Кубрат, съгласно мен, повече му е смелостта, слаба отбрана. Видяхте, че на мача с Кличко получи много удари и те не бяха леки. Почти всеки един беше нокаут. Свалям му шапка, че се изправи и игра!
- Твърди, че в този момент е различен боксьор, към този момент по-опитен, не се хвърля по този начин хазартно…
- Надявам се да играе по-прибрано, да мисли за обстановката, да не се хвърля в просташки пердах, а да употребява това, което е научил като дилетант.
- Известно е, че в края на кариерата си вие сте давали уроци на кръга по време на тренировките с младите братя Пулеви в ЦСКА. На какво ги учехте?
- Да, те бяха дребни деца тогава. Тервел беше на 14 години, Кубрат на 16, въртяха се към нас. Всеки един треньор като се захване с някое дете, се надява в миналото да стане първенец – европейски, международен. Техните фантазии не знам до каква степен са стигали, само че нито един от нас – присъстващите в залата, не е помислял, че Кубрат ще стигне до два багра за международна купа. Пръв огромен в професионалния спорт! Да се наредиш сред Тайсън, Холифийлд, Ленъкс Люис е чест!
- Имаше мнение, че братята Кличко ненапълно обезличиха тежката категория със стила си на боксиране, несъмнено и с дългата си доминация на кръга – по този начин ли е?
- Моето мнение е, че в действителност, когато един тежък боксьор се наложи в категорията си, държи това състояние известно време. При него е 10 години. Ще се върна малко по-назад, говорейки за себе си и за моя съперник и другар Пешо Стоименов. Той беше към 10 години титуляр, след него застъпих аз към 12 години титуляр в една категория. Може би братята Кличко вървяха по този път. В професионалния бокс в тежка категория е доста значимо какъв управител ще имаш. Знаете там ползите какви са. И колкото е допустимо един боксьор да се задържи по-дълго време на върха, толкоз по-добре и за промоутъра.
- Какво си спомняте от вашата победа над Виталий Кличко? Може би тя е номер 2 в историята като триумф на тотално известни боксьори в света след тази на Серафим Тодоров над милиардера към този момент Мейуедър.
- Трудно е да си спомня среща от преди 24 години. В тези години Съюз на съветските социалистически републики се разцепи на няколко републики. Отиваш на съревнование и знаеш, че ще играеш с един боксьор, който е представител на Русия. А по-късно отиваш и се появяват не един, а пет-шест колоси от някогашните републики. Всяко едно съревнование беше доста мъчно. От 1994 година и мача ми с Виталий Кличко в Банкок си припомням незадълбочено, че беше висок боксьор, физически доста здрав. Бяха му първите стъпки в бокса. Освен боксьор, беше и кикбоксьор. Бих го мъчно в действителност. Но за мен беше радостно, че се оправих с него и отидох на полуфинал на това съревнование.
- На олимпийските игри в Барселона губите полуфина от нигериеца Ричард Игбайнегу. По-късно той нашумя на професионалния кръг под името Ричард Банго и даже победи боксовия Голиат – руснака Николай Валуев.
- За страдание на олимпиадата изгубих от него. Може би подцених нещата. На международното състезание в Сидни през 1991 година този боксьор го отхвърлих още в първия рунд. Но очевидно тогава пристъпих към самия мач по-сериозно, още в първия рунд се напънах и завоювах. Докато на олимпиадата взех решение да се позапазя за край с Баладо и това ми изигра неприятна смешка. Загубих със 7:9, като по средата на втория рунд счупих и палец на дясна ръка. Някъде към рунд-рунд и половина съм играл със строшен пръст. За страдание изгубих, по-късно Ричард стана експерт. Следях неговото развиване и вървеше добре, по-късно се изгуби. В началото кариерата му потегли в доста добра тенденция. Този, с който станахме трети на олимпиадата – датчанинът Брайън Нилсен, също стана експерт. Игра с Холифийлд, с Тайсън за международни трофеи. Но ние тъй като сме патриоти, доста от моето потомство не посмяхме да създадем тази стъпка и да станем експерти.
- В боксовите среди се твърди, че след измененията в страната сте имал предложение да станете спаринг сътрудник на Джордж Форман, когато той се върна в огромната игра.
- Да, имах едно такова предложение. То пристигна от Ивайло Гоцев, който сега е управител на Кубрат Пулев. По стичане на събитията срещата беше в този хотел. Видяхме се, разбрахме се за изискванията, само че тъй като бях офицер в армията, пуснах си доклад за уволняване до министъра, забавиха се нещата два-три месеца и през това време Пастора приключи своята кариера. Иначе бяха уредили в контракта къща в Щатите, бонуси… Бях решил, само че шанс.
- Имате ли своя ранглиста за най-великите в международния бокс?
- Ако приказваме за тежка категория, знаете каква е класацията, като стартираме от Мохамед Али, Форман, по-късно тези от нашето време – Боу, Холифийлд, Ленъкс.
- Интересно какво мислите за Майк Тайсън? Безспорна фигура, само че има спорни отзиви за него…
- Майк Тайсън доста малко е играл в аматьорския бокс. Неговият жанр на игра е в действителност за експерт. Според мен е заловен от улицата, има качества, попадна в положителни ръце като треньор и управител – Дон Кинг. Явно с огромна поддръжка от страна на Дон Кинг. Разбира се, Тайсън си е войник. В началото на кариерата си даваше най-много два рунда на противниците си. Но очевидно, че при тази негова игра се губи ползата и някои хора взеха решение да го спрат по някакъв метод или пък да му кажат по какъв начин да играе.
- Какво е мнението ви за мексиканеца Анди Руис, именуван от някои „ кюфте “, само че победил манекена на атлетичните тела Антъни Джошуа?
- В тежка категория не може всички да са красиви и снажни. Там сме ниски, дебели, само че Анди Руис си е боксьор. Видя се, че в предния мач победи Джошуа.
- А във втория Джошуа се опасяваше от него.
- Джошуа 12 рунда игра пердах със сянка. Не знам дали от боязън, или от тактичност, само че не се спря на кръга. Гледах целия мач и в действителност тази тактичност му донесе триумф и Джошуа победи.
- Разкажете за борбите си с кубинските наказвачи – великият Савон, подлият Баладо, който в случай че не се неистина, обвинявате в нечиста игра.
- Не, назад. Савон беше доста нападателен боксьор. Техничен, само че нападателен. Баладо беше доста техничен, имам с него два финала на международни шампионати и още няколко мача на други шампионати. Играеше като перце на кръга, а Савон беше недодялан и нападателен, пускаше доста нечисти удари. Даже аз съм един от пострадалите – 1986 година на международното състезание в Рино победих един финландец и отидох на полуфинал. Савон в моя поток победи някакъв от Филипините, само че с удар под пояса. Дисквалифицираха го и не трябваше да играя полуфинал, а да отида напряко на край. Обаче кубинците направиха протест и в последния миг не знаех дали ще играя със Савон. Пет минути преди срещата взеха решение, че ще играем. Излезе на кръга, също почна да пуска едни ъперкъти, два-три пъти ме удари в слабините, аз паднах. Ако бях решил да лежа долу на кръга, щяха да го дисквалифицират и щях да отида на край, само че какъв край, в случай, че няма да играя на него! Николай Джелатов ми се разсърди за какво съм се изправил. Можеше да го дисквалифицират и тогава Савон нямаше да вземе орден през 1986 година при започване на неговата кариера.
- Защо Куба ражда такива мощни боксьори?
- Много хора се чудят. Явно политиката им е такава. Доколкото знам, там в учебните заведения има уроци по бокс. Когато имаш идоли като Савон, Стивънсън е ясно, че децата, които порастват към теб, ще желаят да станат като тях. Боксът си е народен спорт в Куба.
- Разминахте ли се с поляка Анджей Голота?
- С Анджей имам два мача. Единият беше тук на „ Странджата “ през 1988 година преди олимпиадата в Сеул и изгубих. Отидох на олимпийските игри и за шанс жребият отреди първият мач да е с него. Кантарът ни беше на 5-6 август, а трябваше да играя към 20-и. 15 дни напрегнат. Ако го биех, отивах да играя с доста по-слаби боксьори, отивах на полуфинал или край. Претоварих се, прегрях и на мача с Голота играх доста едва и ме победи с 5:0.
- Вие сте рекордьор по републикански трофеи в родния бокс и също дълготраен капитан на националния тим. Кои от родните асове най-вече са ви впечатлявали? Не желаеме да ви слагаме в внимателно състояние да вършиме ранглисти, само че в случай че желаете, можете да сторите последователност на звездите у нас.
- По наше време – 80-те и 90-те имаше доста положителни боксьори. Като почнем от Ивайло Маринов, Сарафчето, Киркор, Тончо, тъй че не мога да направя ранглиста. Разбира се, Ивайло е геният! Всички знаем, че той беше свръхестествен боксьор. Говоря за него като най-лек, най-пъргав и най-бърз. Разбира се, другите боксьори също не са за изхвърляне! Сарафчето, Дидо, Пешо Лесов… Имаше гении – с малко тренировки правеха огромни триумфи. Говоря за Ивайло, за Сарафчето и за Кики. Аз с доста тренировки, раздавах се непрекъснато, а те с малко тренировки, ставаха първенци.
- Но пък имахме след Петър Стоименов и вас в тежка категория, което е доста влиятелно.
- Благодарение на Пешо, на Васко Босаков израснах. Аз съм в националния тим от 1981 година Приеха ме в мъжкия, тъй като в младежкия нямаше такива огромни като мен, с цел да упражнявам. И от 1981 до 1997 година бях част от националния тим за мъже.
- А какъв брой години капитан?
- След като Мишо се отхвърли, Ивайло се отхвърли, Пешо се отхвърли по здравословни аргументи, аз останах като един от най-възрастните в тима. От 1986-88 бях капитан до 1997 година
- Дълго време след края на кариерата си канихте звездите на родния бокс на събор в Градежница. Имате ли усещане какви са връзките в бокса през днешния ден спрямо тези през 80-те, 90-те години?
- След 1997-98 година боксът пропадна в една бездна, нямахме никакви триумфи. Благодарение на Краси Инински сега боксът е на от малко малко някакво равнище. Разбира се, не е това, което беше по наше време, само че тогава политиката на страната беше друга. Сега нещата много се трансформираха.
- Миговете от спортната ви кариера, към които се връщате най-често?
- Най-хубавите мигове са финалите на международните шампионати, медалът от олимпиадата, европейската купа в Бурса през 1993 година Не са малко и постоянно, когато човек седне на мира, се сеща за тях.
- Какво ви даде боксът и какво пропуснахте да вземете в кариерата си?
- Боксът ми даде доста неща – популярност, другари. Според мен изгубих детство, от 15 години до 35 съм бил постоянно в залата. И несъмнено някои тийнейджърски увлечения – колкото и да е, желае ти се да излезеш вечер на дискотека или да се прибереш заран към 4-5 часа. Но по принцип повече ми е дал, в сравнение с съм изгубил от бокса.
- Как ги видяхте вашите някогашни съотборници по време на представянето на книгата „ България на Олимп “? Беше емоционално…
- Да, несъмнено. Много хубаво мероприятие, уповавам се да има и за в бъдеще такова.
- Животът ви раздели, само че по какъв начин се видяхте?
- С някои не се бяхме виждали с години, може би 20 години. Да не приказваме с сътрудниците от другите спортове, даже повече. Видях ги изменени – кой понапълнял, кой поотслабнал, кой побелял… Такива мероприятия би трябвало да се вършат по-често. Инициативата би трябвало да бъде от министерството на спорта.
- Роден сте на 29 февруари – приемате ли този факт за някакъв знак на ориста? Как празнувате рождения си ден – единствено на високосни години ли?
- Честно да ви кажа, чествам единствено на 29 февруари. Каня много другари, няма да споделям цифрата, само че тази година за първи път наруших традицията – не поканих никой, взехме решение аз и фамилията да честваме в един от нашите планински градове и за шанс – пандемия! Наистина като се върна малко обратно във времето, човек се позамисля, че съм роден на 29-и. Много от нещата са ми ставали по стичане на събитията и то на шанс. Така станах и боксьор, по този начин ме взеха в ЦСКА.
- Тази история - по какъв начин станахте боксьор?
- Записах се да изучавам в Строителния колеж и един от съучениците тренираше бокс, предложения ме да отида да го виждам. Не бях последовател на бокса, на село мама и тате се грижат доста добре за децата и изобщо не даваха да се приказва за бокс. Отидох в залата да го виждам, видяха ме треньорите, харесаха ме и ме записаха. Аз споделих, че не желая да ставам боксьор, само че след два дни пристигна една делегация от пет-шест индивида в учебното заведение, седнахме на един диалог и те ми споделиха: „ Свилене, ела, ще те запишем, ще станеш добър боксьор, ще обиколиш света, ще вземеш медали от огромни шампионати. “ Слушах ги като дете пристигнало от махалата от едно село – Градежница, чудех се и мислех, че ме лъжат, единствено и единствено да се запиша да упражнявам. Но очевидно не са сбъркали и това, което те ми споделиха, в действителност се сбъдна.
- Прякорът ви – Чичето от кое място идва? Кой ви кръсти по този начин?
- От 1981 година съм в националния тим, 1985-86-87-88 година доста от тези титуляри, които бяха мои набори се отхвърлиха и се появиха новите – Дидо, Кики, Тончо. Бяха по на 20 години, а аз бях на 24-25. Единствено аз бях по на години и Дидо – Пинчъра един път на една подготовка, на загрявката се майтапим, той сподели: „ Хайде, Чиче! “ и ми остана прякор Чичето.
- Вие сте от една етнорелигиозна група, от която някои необичайно за какво не се обявяват – има ли аргументи? Говори ли се въобще по тази тематика?
- Честно да ви кажа, в националния тим сме доста другари. Знаете, че там тези етногрупи са доста, само че нито един от боксьорите не е обидил другия, че е представител на етнорелигиозна група. Пък и не виждам причина, че моят генезис е еди-какъв си, а пък твоят е различен, и да се ненавиждаме. Уважавали сме се, спали сме дружно, яли сме дружно и нито един от нас не е обидил приятеля си.
- Къде живеете в този момент? Нещо повече за живота ви?
- Живея в село Градежница, община Тетевен. Много хубаво селце – с учебно заведение, с детска градина. Тук живеете в града и ходите на разходка в парка, а ние живеем в парка – Централен Балкан. Условията на живот са прелестни.
- Два мандата като кмет – какво ви даде този интервал?
- Да ви кажа почтено, това, на което ме научи боксът се трансферира след това и в кметската ми работа. Отношението към хората, знаете, че ние, спортистите се почитаме, изключително боксьорите. Това, че сме съперници на кръга, не значи, че би трябвало да бъдем съперници и отвън него. Ред, дисциплинираност – наученото по времето на бокса, го приложих и като кмет.
- Лесно ли ви одобриха хората на тази позиция?
- Да, одобриха ме елементарно, уважаваха ме.
- Как е в този момент ситуацията в община Тетевен?
- Засега обикновено, както на всички места в страната.
- Има ли късмет спортът ни да изплува нагоре отново?
- Ако не се вземат ограничения на национално равнище, съгласно мен няма.
- Проблемът са клубовете – по какъв начин да се върнат тези апостоли, които търсеха в учебните заведения?
- Според мен би трябвало да се обърне по-голямо внимание на клубовете, а не на националните тимове. Национален тим ще има, когато има клуб. А ние вършим противоположното. Клубовете сме ги зарязали да се оправят сами, всички пари за националния тим. Да, само че в националния тим са четири-пет индивида и това са.
- Имаме обаче кубински треньор.
- Да се надяваме, че задачата им от две визи за олимпиадата в Токио ще се извърши, само че не виждам по какъв начин ще стане в случай, че са пет-шест боксьори титуляри и нямат конкуренция, нямат спаринг сътрудници.
- А за лична боксова школа не сте ли мислили? Наскоро някогашният международен първенец Детелин Далаклиев откри своя в град Плевен. Не е ли пътят за спорта ни това?
- Явно Детелин има поддръжката на общината, има поддръжка и от министерството. Гледах репортаж, в действителност доста хубава зала. Но не е проблем залата, проблем е дали след това ще има деца да упражняват вътре и по какъв метод ще ги запалителен да дойдат. Сега децата се увличат по други неща – телефони, цигари.
- Животът на монах на спортиста не е съвременен.
- Не е. Като му кажеш да не пуши и той се сърди. Като му кажеш да не пие бира, той отново се сърди. И на другия ден не идва на подготовка. Бях две години старши треньор в един клуб в Горна Оряховица. Еми, доста мъчно се работи с децата! Обикаляш учебни заведения, каниш ги да дойдат в залата. Идват и не знае какво е ляв и десен крайник, не знаят какво е лява и дясна ръка, не знаят по какъв начин да се направи кълбо напред и кълбо обратно. Трагедия огромна!
- Последно нещо за живота в този момент - по какъв начин си почивате? За фамилията, в случай че желаете нещо да споделите…
- В селото се усещам съвършено. Освен че бях кмет два мандата, заместник-кмет на общината, в този момент съм общински консултант, с семейството се занимаваме и със земеделие. Уплътнявам времето, а при всяка една опция, когато имам свободно време, съм в планината.
- Привилегия на днешно време.
- Точно по този начин! Особено в същото време на пандемия.
- Г-н Русинов, здравейте! Добре пристигнали на кръга на „ Код Спорт “! Благодарим ви, че отделихте от времето си да ни гостувате тук в Пура бара на хотел „ Маринела “! Все още е рано за тостове, само че се готвим да отворим шампанско след мача на Кубрат Пулев против Антъни Джошуа на 12 декември. Очаквате ли го?
- Благодаря за поканата! За мен е чест да съм във вашето предаване! Разбира се като българин се надявам на 12-и да отворим бутилката шампанско. Но едно е да ни се желае, а друго е да се види какво ще съставлява Кубрат на кръга.
- Трудно е да не сме пристрастни, само че въпреки всичко пробвайте действително да съпоставите мощните и слабите страни на двамата съперници за международния престол в тежка категория?
- Хубавото при тях е, че и двамата са минали през аматьорския бокс. И двамата са технични, високи, снажни, физически доста здрави, употребяват всички удари в бокса. Разбира се, както всеки един състезател, и те си имат недостатъци. Специално за Джошуа моето виждане е, че не понася тежки удари в главата. При всеки един по-тежък удар по главата, той се разконцентрира и отстъпва обратно. Докато при Кубрат, съгласно мен, повече му е смелостта, слаба отбрана. Видяхте, че на мача с Кличко получи много удари и те не бяха леки. Почти всеки един беше нокаут. Свалям му шапка, че се изправи и игра!
- Твърди, че в този момент е различен боксьор, към този момент по-опитен, не се хвърля по този начин хазартно…
- Надявам се да играе по-прибрано, да мисли за обстановката, да не се хвърля в просташки пердах, а да употребява това, което е научил като дилетант.
- Известно е, че в края на кариерата си вие сте давали уроци на кръга по време на тренировките с младите братя Пулеви в ЦСКА. На какво ги учехте?
- Да, те бяха дребни деца тогава. Тервел беше на 14 години, Кубрат на 16, въртяха се към нас. Всеки един треньор като се захване с някое дете, се надява в миналото да стане първенец – европейски, международен. Техните фантазии не знам до каква степен са стигали, само че нито един от нас – присъстващите в залата, не е помислял, че Кубрат ще стигне до два багра за международна купа. Пръв огромен в професионалния спорт! Да се наредиш сред Тайсън, Холифийлд, Ленъкс Люис е чест!
- Имаше мнение, че братята Кличко ненапълно обезличиха тежката категория със стила си на боксиране, несъмнено и с дългата си доминация на кръга – по този начин ли е?
- Моето мнение е, че в действителност, когато един тежък боксьор се наложи в категорията си, държи това състояние известно време. При него е 10 години. Ще се върна малко по-назад, говорейки за себе си и за моя съперник и другар Пешо Стоименов. Той беше към 10 години титуляр, след него застъпих аз към 12 години титуляр в една категория. Може би братята Кличко вървяха по този път. В професионалния бокс в тежка категория е доста значимо какъв управител ще имаш. Знаете там ползите какви са. И колкото е допустимо един боксьор да се задържи по-дълго време на върха, толкоз по-добре и за промоутъра.
- Какво си спомняте от вашата победа над Виталий Кличко? Може би тя е номер 2 в историята като триумф на тотално известни боксьори в света след тази на Серафим Тодоров над милиардера към този момент Мейуедър.
- Трудно е да си спомня среща от преди 24 години. В тези години Съюз на съветските социалистически републики се разцепи на няколко републики. Отиваш на съревнование и знаеш, че ще играеш с един боксьор, който е представител на Русия. А по-късно отиваш и се появяват не един, а пет-шест колоси от някогашните републики. Всяко едно съревнование беше доста мъчно. От 1994 година и мача ми с Виталий Кличко в Банкок си припомням незадълбочено, че беше висок боксьор, физически доста здрав. Бяха му първите стъпки в бокса. Освен боксьор, беше и кикбоксьор. Бих го мъчно в действителност. Но за мен беше радостно, че се оправих с него и отидох на полуфинал на това съревнование.
- На олимпийските игри в Барселона губите полуфина от нигериеца Ричард Игбайнегу. По-късно той нашумя на професионалния кръг под името Ричард Банго и даже победи боксовия Голиат – руснака Николай Валуев.
- За страдание на олимпиадата изгубих от него. Може би подцених нещата. На международното състезание в Сидни през 1991 година този боксьор го отхвърлих още в първия рунд. Но очевидно тогава пристъпих към самия мач по-сериозно, още в първия рунд се напънах и завоювах. Докато на олимпиадата взех решение да се позапазя за край с Баладо и това ми изигра неприятна смешка. Загубих със 7:9, като по средата на втория рунд счупих и палец на дясна ръка. Някъде към рунд-рунд и половина съм играл със строшен пръст. За страдание изгубих, по-късно Ричард стана експерт. Следях неговото развиване и вървеше добре, по-късно се изгуби. В началото кариерата му потегли в доста добра тенденция. Този, с който станахме трети на олимпиадата – датчанинът Брайън Нилсен, също стана експерт. Игра с Холифийлд, с Тайсън за международни трофеи. Но ние тъй като сме патриоти, доста от моето потомство не посмяхме да създадем тази стъпка и да станем експерти.
- В боксовите среди се твърди, че след измененията в страната сте имал предложение да станете спаринг сътрудник на Джордж Форман, когато той се върна в огромната игра.
- Да, имах едно такова предложение. То пристигна от Ивайло Гоцев, който сега е управител на Кубрат Пулев. По стичане на събитията срещата беше в този хотел. Видяхме се, разбрахме се за изискванията, само че тъй като бях офицер в армията, пуснах си доклад за уволняване до министъра, забавиха се нещата два-три месеца и през това време Пастора приключи своята кариера. Иначе бяха уредили в контракта къща в Щатите, бонуси… Бях решил, само че шанс.
- Имате ли своя ранглиста за най-великите в международния бокс?
- Ако приказваме за тежка категория, знаете каква е класацията, като стартираме от Мохамед Али, Форман, по-късно тези от нашето време – Боу, Холифийлд, Ленъкс.
- Интересно какво мислите за Майк Тайсън? Безспорна фигура, само че има спорни отзиви за него…
- Майк Тайсън доста малко е играл в аматьорския бокс. Неговият жанр на игра е в действителност за експерт. Според мен е заловен от улицата, има качества, попадна в положителни ръце като треньор и управител – Дон Кинг. Явно с огромна поддръжка от страна на Дон Кинг. Разбира се, Тайсън си е войник. В началото на кариерата си даваше най-много два рунда на противниците си. Но очевидно, че при тази негова игра се губи ползата и някои хора взеха решение да го спрат по някакъв метод или пък да му кажат по какъв начин да играе.
- Какво е мнението ви за мексиканеца Анди Руис, именуван от някои „ кюфте “, само че победил манекена на атлетичните тела Антъни Джошуа?
- В тежка категория не може всички да са красиви и снажни. Там сме ниски, дебели, само че Анди Руис си е боксьор. Видя се, че в предния мач победи Джошуа.
- А във втория Джошуа се опасяваше от него.
- Джошуа 12 рунда игра пердах със сянка. Не знам дали от боязън, или от тактичност, само че не се спря на кръга. Гледах целия мач и в действителност тази тактичност му донесе триумф и Джошуа победи.
- Разкажете за борбите си с кубинските наказвачи – великият Савон, подлият Баладо, който в случай че не се неистина, обвинявате в нечиста игра.
- Не, назад. Савон беше доста нападателен боксьор. Техничен, само че нападателен. Баладо беше доста техничен, имам с него два финала на международни шампионати и още няколко мача на други шампионати. Играеше като перце на кръга, а Савон беше недодялан и нападателен, пускаше доста нечисти удари. Даже аз съм един от пострадалите – 1986 година на международното състезание в Рино победих един финландец и отидох на полуфинал. Савон в моя поток победи някакъв от Филипините, само че с удар под пояса. Дисквалифицираха го и не трябваше да играя полуфинал, а да отида напряко на край. Обаче кубинците направиха протест и в последния миг не знаех дали ще играя със Савон. Пет минути преди срещата взеха решение, че ще играем. Излезе на кръга, също почна да пуска едни ъперкъти, два-три пъти ме удари в слабините, аз паднах. Ако бях решил да лежа долу на кръга, щяха да го дисквалифицират и щях да отида на край, само че какъв край, в случай, че няма да играя на него! Николай Джелатов ми се разсърди за какво съм се изправил. Можеше да го дисквалифицират и тогава Савон нямаше да вземе орден през 1986 година при започване на неговата кариера.
- Защо Куба ражда такива мощни боксьори?
- Много хора се чудят. Явно политиката им е такава. Доколкото знам, там в учебните заведения има уроци по бокс. Когато имаш идоли като Савон, Стивънсън е ясно, че децата, които порастват към теб, ще желаят да станат като тях. Боксът си е народен спорт в Куба.
- Разминахте ли се с поляка Анджей Голота?
- С Анджей имам два мача. Единият беше тук на „ Странджата “ през 1988 година преди олимпиадата в Сеул и изгубих. Отидох на олимпийските игри и за шанс жребият отреди първият мач да е с него. Кантарът ни беше на 5-6 август, а трябваше да играя към 20-и. 15 дни напрегнат. Ако го биех, отивах да играя с доста по-слаби боксьори, отивах на полуфинал или край. Претоварих се, прегрях и на мача с Голота играх доста едва и ме победи с 5:0.
- Вие сте рекордьор по републикански трофеи в родния бокс и също дълготраен капитан на националния тим. Кои от родните асове най-вече са ви впечатлявали? Не желаеме да ви слагаме в внимателно състояние да вършиме ранглисти, само че в случай че желаете, можете да сторите последователност на звездите у нас.
- По наше време – 80-те и 90-те имаше доста положителни боксьори. Като почнем от Ивайло Маринов, Сарафчето, Киркор, Тончо, тъй че не мога да направя ранглиста. Разбира се, Ивайло е геният! Всички знаем, че той беше свръхестествен боксьор. Говоря за него като най-лек, най-пъргав и най-бърз. Разбира се, другите боксьори също не са за изхвърляне! Сарафчето, Дидо, Пешо Лесов… Имаше гении – с малко тренировки правеха огромни триумфи. Говоря за Ивайло, за Сарафчето и за Кики. Аз с доста тренировки, раздавах се непрекъснато, а те с малко тренировки, ставаха първенци.
- Но пък имахме след Петър Стоименов и вас в тежка категория, което е доста влиятелно.
- Благодарение на Пешо, на Васко Босаков израснах. Аз съм в националния тим от 1981 година Приеха ме в мъжкия, тъй като в младежкия нямаше такива огромни като мен, с цел да упражнявам. И от 1981 до 1997 година бях част от националния тим за мъже.
- А какъв брой години капитан?
- След като Мишо се отхвърли, Ивайло се отхвърли, Пешо се отхвърли по здравословни аргументи, аз останах като един от най-възрастните в тима. От 1986-88 бях капитан до 1997 година
- Дълго време след края на кариерата си канихте звездите на родния бокс на събор в Градежница. Имате ли усещане какви са връзките в бокса през днешния ден спрямо тези през 80-те, 90-те години?
- След 1997-98 година боксът пропадна в една бездна, нямахме никакви триумфи. Благодарение на Краси Инински сега боксът е на от малко малко някакво равнище. Разбира се, не е това, което беше по наше време, само че тогава политиката на страната беше друга. Сега нещата много се трансформираха.
- Миговете от спортната ви кариера, към които се връщате най-често?
- Най-хубавите мигове са финалите на международните шампионати, медалът от олимпиадата, европейската купа в Бурса през 1993 година Не са малко и постоянно, когато човек седне на мира, се сеща за тях.
- Какво ви даде боксът и какво пропуснахте да вземете в кариерата си?
- Боксът ми даде доста неща – популярност, другари. Според мен изгубих детство, от 15 години до 35 съм бил постоянно в залата. И несъмнено някои тийнейджърски увлечения – колкото и да е, желае ти се да излезеш вечер на дискотека или да се прибереш заран към 4-5 часа. Но по принцип повече ми е дал, в сравнение с съм изгубил от бокса.
- Как ги видяхте вашите някогашни съотборници по време на представянето на книгата „ България на Олимп “? Беше емоционално…
- Да, несъмнено. Много хубаво мероприятие, уповавам се да има и за в бъдеще такова.
- Животът ви раздели, само че по какъв начин се видяхте?
- С някои не се бяхме виждали с години, може би 20 години. Да не приказваме с сътрудниците от другите спортове, даже повече. Видях ги изменени – кой понапълнял, кой поотслабнал, кой побелял… Такива мероприятия би трябвало да се вършат по-често. Инициативата би трябвало да бъде от министерството на спорта.
- Роден сте на 29 февруари – приемате ли този факт за някакъв знак на ориста? Как празнувате рождения си ден – единствено на високосни години ли?
- Честно да ви кажа, чествам единствено на 29 февруари. Каня много другари, няма да споделям цифрата, само че тази година за първи път наруших традицията – не поканих никой, взехме решение аз и фамилията да честваме в един от нашите планински градове и за шанс – пандемия! Наистина като се върна малко обратно във времето, човек се позамисля, че съм роден на 29-и. Много от нещата са ми ставали по стичане на събитията и то на шанс. Така станах и боксьор, по този начин ме взеха в ЦСКА.
- Тази история - по какъв начин станахте боксьор?
- Записах се да изучавам в Строителния колеж и един от съучениците тренираше бокс, предложения ме да отида да го виждам. Не бях последовател на бокса, на село мама и тате се грижат доста добре за децата и изобщо не даваха да се приказва за бокс. Отидох в залата да го виждам, видяха ме треньорите, харесаха ме и ме записаха. Аз споделих, че не желая да ставам боксьор, само че след два дни пристигна една делегация от пет-шест индивида в учебното заведение, седнахме на един диалог и те ми споделиха: „ Свилене, ела, ще те запишем, ще станеш добър боксьор, ще обиколиш света, ще вземеш медали от огромни шампионати. “ Слушах ги като дете пристигнало от махалата от едно село – Градежница, чудех се и мислех, че ме лъжат, единствено и единствено да се запиша да упражнявам. Но очевидно не са сбъркали и това, което те ми споделиха, в действителност се сбъдна.
- Прякорът ви – Чичето от кое място идва? Кой ви кръсти по този начин?
- От 1981 година съм в националния тим, 1985-86-87-88 година доста от тези титуляри, които бяха мои набори се отхвърлиха и се появиха новите – Дидо, Кики, Тончо. Бяха по на 20 години, а аз бях на 24-25. Единствено аз бях по на години и Дидо – Пинчъра един път на една подготовка, на загрявката се майтапим, той сподели: „ Хайде, Чиче! “ и ми остана прякор Чичето.
- Вие сте от една етнорелигиозна група, от която някои необичайно за какво не се обявяват – има ли аргументи? Говори ли се въобще по тази тематика?
- Честно да ви кажа, в националния тим сме доста другари. Знаете, че там тези етногрупи са доста, само че нито един от боксьорите не е обидил другия, че е представител на етнорелигиозна група. Пък и не виждам причина, че моят генезис е еди-какъв си, а пък твоят е различен, и да се ненавиждаме. Уважавали сме се, спали сме дружно, яли сме дружно и нито един от нас не е обидил приятеля си.
- Къде живеете в този момент? Нещо повече за живота ви?
- Живея в село Градежница, община Тетевен. Много хубаво селце – с учебно заведение, с детска градина. Тук живеете в града и ходите на разходка в парка, а ние живеем в парка – Централен Балкан. Условията на живот са прелестни.
- Два мандата като кмет – какво ви даде този интервал?
- Да ви кажа почтено, това, на което ме научи боксът се трансферира след това и в кметската ми работа. Отношението към хората, знаете, че ние, спортистите се почитаме, изключително боксьорите. Това, че сме съперници на кръга, не значи, че би трябвало да бъдем съперници и отвън него. Ред, дисциплинираност – наученото по времето на бокса, го приложих и като кмет.
- Лесно ли ви одобриха хората на тази позиция?
- Да, одобриха ме елементарно, уважаваха ме.
- Как е в този момент ситуацията в община Тетевен?
- Засега обикновено, както на всички места в страната.
- Има ли късмет спортът ни да изплува нагоре отново?
- Ако не се вземат ограничения на национално равнище, съгласно мен няма.
- Проблемът са клубовете – по какъв начин да се върнат тези апостоли, които търсеха в учебните заведения?
- Според мен би трябвало да се обърне по-голямо внимание на клубовете, а не на националните тимове. Национален тим ще има, когато има клуб. А ние вършим противоположното. Клубовете сме ги зарязали да се оправят сами, всички пари за националния тим. Да, само че в националния тим са четири-пет индивида и това са.
- Имаме обаче кубински треньор.
- Да се надяваме, че задачата им от две визи за олимпиадата в Токио ще се извърши, само че не виждам по какъв начин ще стане в случай, че са пет-шест боксьори титуляри и нямат конкуренция, нямат спаринг сътрудници.
- А за лична боксова школа не сте ли мислили? Наскоро някогашният международен първенец Детелин Далаклиев откри своя в град Плевен. Не е ли пътят за спорта ни това?
- Явно Детелин има поддръжката на общината, има поддръжка и от министерството. Гледах репортаж, в действителност доста хубава зала. Но не е проблем залата, проблем е дали след това ще има деца да упражняват вътре и по какъв метод ще ги запалителен да дойдат. Сега децата се увличат по други неща – телефони, цигари.
- Животът на монах на спортиста не е съвременен.
- Не е. Като му кажеш да не пуши и той се сърди. Като му кажеш да не пие бира, той отново се сърди. И на другия ден не идва на подготовка. Бях две години старши треньор в един клуб в Горна Оряховица. Еми, доста мъчно се работи с децата! Обикаляш учебни заведения, каниш ги да дойдат в залата. Идват и не знае какво е ляв и десен крайник, не знаят какво е лява и дясна ръка, не знаят по какъв начин да се направи кълбо напред и кълбо обратно. Трагедия огромна!
- Последно нещо за живота в този момент - по какъв начин си почивате? За фамилията, в случай че желаете нещо да споделите…
- В селото се усещам съвършено. Освен че бях кмет два мандата, заместник-кмет на общината, в този момент съм общински консултант, с семейството се занимаваме и със земеделие. Уплътнявам времето, а при всяка една опция, когато имам свободно време, съм в планината.
- Привилегия на днешно време.
- Точно по този начин! Особено в същото време на пандемия.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ