Свикнали сме, когато говорим за външния дълг на българската икономика,

Свикнали сме, когато приказваме за външния дълг на българската стопанска система, да боравим с големи за страната ни суми - от порядъка на десетки милиарди евро. Важно е да уточним че тук става дума както за отговорностите на страната към външни кредитори, по този начин и за заемите, вземани от банки и компании от чужбина. Като в тази ситуация няма значение дали тези заеми са получени от външни кредитори или от задграничните притежатели на българските компании - все е дълг и все е външен. Поради всички тези елементи Брутния външен дълг на България е в пъти по-голям от Брутния външен дълг на страната. В края на май 2019-та съотношението е 1 към 3.73 в интерес на Брутния външен дълг на България.

Неговият общ размер е към 33.8 милиарда евро, до момента в който този на страната е близо 9.06 милиарда евро и то по данни на Министерството на финансите. Според Българска народна банка размерът на държавния външен дълг е малко над 5.4 милиарда евро. Причината в това разминаване е, че Българска народна банка регистрира като външен единствено дълга, който е ръцете на външни кредитори. Министерството на финансите регистрира като външен дълг всички облигации, деноминирани в непозната валута, без значение от обстоятелството, че към 40% от тях са благосъстоятелност на български финансови институции - банки, пенсионни фондове и застрахователни компании.

Според статистиката на Българска народна банка Брутният външен дълг на България наподобява в действителност голям, само че е значимо да се знае, че на чиста основа той е негативен - минус 4.08 милиарда евро. Ще рече, че в общ проект задграничните активи на българската стопанска система (като финансови вземания) са с над 4 милиарда евро повече от отговорностите й към външни кредитори. А това е добър индикатор за устойчивостта на стопанската система ни по отношение на външни земетресения.

Статистиката на Българска народна банка демонстрира и някои други трендове. Според нея за първите пет месеца на 2019-та Брутният външен дълг на България е повишен с 455.6 млн. евро, като главната причина за това са вътрешно фирмените отговорности, които от началото на годината са се нараснали с 419.2 млн. евро. При това са се нараснали на чиста основа, тъй като за първите пет месеца на 2019-та задграничните вложители са дали на своите дъщерни сдружения у нас (тук не се включват банките) общо към 1.12 милиарда евро заеми, само че и българските компании са погасили за този интервал към своите акционери към 700 млн евро отговорности. Това демонстрира положителния коефициент на кредитоспособност на българските компании с задгранична благосъстоятелност. Но самият факт, че външните вложители избират да поддържат фирмите си у нас със заемно финансиране, а не през увеличение на капитала, приказва неприятно за репутацията, с която нашият бизнес климат се употребява в чужбина.