Вън религията от образованието!
Светска страна ли е България? Не се майтапя, запитвам се. Че не е страна, от дълго време е ясно, само че най-малко се броеше за световна. Щом обаче даде едни милиони повече на Светия синод по закон и към този момент взе да мирише на вяра много по-силно.
А религията, уважаеми, е най-голямата спънка пред развиването на човечеството. Независимо за коя вяра става въпрос (защото думичката " камикадзе " не идва от християнството или исляма и не значи " самоубиец ", а " Божествен вятър " ), кървавите изтъпления на хората в нейно име през цялата човешка история са безчет! Достатъчно е единствено малко да се поинтересува човек, да попрочете и ще научи – обикновени неща, които се учат даже още в учебно заведение - към момента. Един от най-ярките образци за силата на религията е Константин Велики. Когато слага фактическото начало на Византия, той прави по този начин, че религията да стане основа на страната. И основната причина е една – формата на ръководство да оцелее през вековете. Един Бог, един император – всичко друго, което не изнася на тази формула, е разкол! Този урок е добре усвоен и в други религии – " правата религия " все е една, друго се позволява единствено от статистическо любознание! Именно поради тази омерта, доста велики човешки мозъци са били спирани да разцъфнат през вековете – задоволително е да си спомним да вземем за пример Ян Хус, а други велики мозъци е трябвало да се преценяват с религията, в случай че не желаят сами да ревизират доколо правилни са тезите ѝ – Галилео Галилей да вземем за пример.
Това напълно малко припомняне на историческите вреди от религията е извънредно належащо щом приказваме за проекти за бъдещето. Такъв проект е и Националната тактика за детето, по която позиция изрече Българската православна черква. Разбира се, с цел да не минаваме в другата прекаленост, всяка една позиция следва да я разгледаме, само че никога да не ѝ даваме повече тежест, в сравнение с сочи логиката – тъкмо това, което Църквата в никакъв случай не е желала. И по този начин – дано подходим към църковната позиция по-светски.
1. " Чрез религиозното обучение в детските градини и учебните заведения се образоват освен мозъците, само че и сърцата на най-малките членове на нашето общество. Това ще рече, че заниманията по Религия (в частност: Християнство-Православие) откриват на децата святата загадка за това, че индивидът е основан по Божий облик ".
При изричането на тъкмо тези думи избор БПЦ по отношение на Стратегията на децата следва безусловно да спрем да слушаме каквото и да е нататък. Реално църквата желае децата да бъдат учени, че са основани по облик на Бог и да забравим всички научни открития по отношение на еволюцията на живота на планетата, в това число човешкия, които не престават да се натрупат. Науката не е дала отговори на всеки въпрос, който си слагаме, само че търси отговори на база научния способ – проучване на обещано събитие, създаване на догадка за съществуването, инспекция на хипотезата чрез на практика опити. Религията залага извънредно на вярата – само че вярата в това, което тя споделя, тъй като по този начин споделя – без опити и без доказателства за справедливост. Ако ще развиваме такова обучение, по-добре напряко да хлопваме кепенците и да слагаме катинара.
2. " Водещият принцип " Всички права за всички деца " основава дисбаланс в Националната тактика за детето 2019-2030 година, тъй като абсолютизира правата на детето, като че ли то може да бъде обсъждано като пълностоен индивид отвън своето семейство и отвън йерархичните връзки с родителите му. Родителите не трябва да бъдат лишавани от правото им да обезпечават и да избират типа детско образование и обучение съгласно своите морални, религиозни и педагогичен убеждения ".
Всъщност, уважаеми попове, тактиката е ЗА детето, по тази причина и следва преди всичко да са неговите права. И повода е доста елементарна – то не може да ги отбрани, по тази причина страната т.е. възрастните го вършат – от други възрастни. Родителите имат право да възпитават както желаят детето си, стига това да не пречи както на развиването на самото дете, по този начин и на обществото. Или по-просто казано – демокрацията като строй, а сякаш в нея живеем, позволява да вършим каквото желаем, стига да не пречим на другите. Това е основното – да не пречим на другите! Точно това изискване изключва да вършим безусловно всичко, което ни се ще. Иначе стигаме до миг, в който на някои им се ще да набиват по 10-20 шамара дневно на детето си, тъй като са неудовлетворени от личната си незначимост, или даже по-лоши неща. А ролята на страната да предотврати такова нещо е добре да бъде по-силна поради един елементарен факт – груповият разсъдък!
Тук, обаче, поддръжка и за позицията на църквата – не трябва да се пресолява манджата и да се измества родителят напълно. Гаранция може да е единствено работещата правосъдна система – само че такава в България има единствено на думи и тъкмо по тази причина са основателни страховете " джендър идеология " в тази тенденция! Държавата ги подклажда и сама, когато в тактиката влиза механично прекачване на механизми и термини от други системи, които работят напълно друго от нашата. Например – че що е то телесно наказване следва да се дефинира ! Ето това непосредствено поражда съмнение – правиш тактика без изчистени термини!
3. " По-хуманно и съответстващо на божествения закон е да се приказва на децата и младежта за полезността на живота, брака и детерождението, в сравнение с да им се внушава, че забременяването е елементарно отстранимо, че абортът е суверенно право на майката или че двама или повече души могат да живеят без брак и да съжителстват на фамилни начала, в това число и в случай че са от един и същи пол ".
Тази тематика е безусловно строго самостоятелна и единствената твърда големина тук е лекарската преценка дали има заплаха за детето. Оттам насетне решението следва да е първо на майката, след това и на бащата – и то да е водено само и единствено от претекстовете им дали са подготвени да дадат всичко от себе си, с цел да пораства бъдещето дете като човек. И преди всичко в това уравнение е обичта – в случай че нея я няма, в действителност приказваме единствено за физическа обвивка. Съответно дано Църквата каже – духовното или физическото?
За край подсещам - един от главните профили на джихадистите-камикадзе, поради които постоянно медиите " гърмят ", е половата им незадоволеност, а тя се образува когато е цялостно с табута по отношение на познанието за тялото - и с великански религиозни неистини що е то секс. Това е резултатът от " религиозно обучение " - сещайте се за него, когато прекалено много ви забрули " божествения вятър "!
Автор: Ивайло Ачев
А религията, уважаеми, е най-голямата спънка пред развиването на човечеството. Независимо за коя вяра става въпрос (защото думичката " камикадзе " не идва от християнството или исляма и не значи " самоубиец ", а " Божествен вятър " ), кървавите изтъпления на хората в нейно име през цялата човешка история са безчет! Достатъчно е единствено малко да се поинтересува човек, да попрочете и ще научи – обикновени неща, които се учат даже още в учебно заведение - към момента. Един от най-ярките образци за силата на религията е Константин Велики. Когато слага фактическото начало на Византия, той прави по този начин, че религията да стане основа на страната. И основната причина е една – формата на ръководство да оцелее през вековете. Един Бог, един император – всичко друго, което не изнася на тази формула, е разкол! Този урок е добре усвоен и в други религии – " правата религия " все е една, друго се позволява единствено от статистическо любознание! Именно поради тази омерта, доста велики човешки мозъци са били спирани да разцъфнат през вековете – задоволително е да си спомним да вземем за пример Ян Хус, а други велики мозъци е трябвало да се преценяват с религията, в случай че не желаят сами да ревизират доколо правилни са тезите ѝ – Галилео Галилей да вземем за пример.
Това напълно малко припомняне на историческите вреди от религията е извънредно належащо щом приказваме за проекти за бъдещето. Такъв проект е и Националната тактика за детето, по която позиция изрече Българската православна черква. Разбира се, с цел да не минаваме в другата прекаленост, всяка една позиция следва да я разгледаме, само че никога да не ѝ даваме повече тежест, в сравнение с сочи логиката – тъкмо това, което Църквата в никакъв случай не е желала. И по този начин – дано подходим към църковната позиция по-светски.
1. " Чрез религиозното обучение в детските градини и учебните заведения се образоват освен мозъците, само че и сърцата на най-малките членове на нашето общество. Това ще рече, че заниманията по Религия (в частност: Християнство-Православие) откриват на децата святата загадка за това, че индивидът е основан по Божий облик ".
При изричането на тъкмо тези думи избор БПЦ по отношение на Стратегията на децата следва безусловно да спрем да слушаме каквото и да е нататък. Реално църквата желае децата да бъдат учени, че са основани по облик на Бог и да забравим всички научни открития по отношение на еволюцията на живота на планетата, в това число човешкия, които не престават да се натрупат. Науката не е дала отговори на всеки въпрос, който си слагаме, само че търси отговори на база научния способ – проучване на обещано събитие, създаване на догадка за съществуването, инспекция на хипотезата чрез на практика опити. Религията залага извънредно на вярата – само че вярата в това, което тя споделя, тъй като по този начин споделя – без опити и без доказателства за справедливост. Ако ще развиваме такова обучение, по-добре напряко да хлопваме кепенците и да слагаме катинара.
2. " Водещият принцип " Всички права за всички деца " основава дисбаланс в Националната тактика за детето 2019-2030 година, тъй като абсолютизира правата на детето, като че ли то може да бъде обсъждано като пълностоен индивид отвън своето семейство и отвън йерархичните връзки с родителите му. Родителите не трябва да бъдат лишавани от правото им да обезпечават и да избират типа детско образование и обучение съгласно своите морални, религиозни и педагогичен убеждения ".
Всъщност, уважаеми попове, тактиката е ЗА детето, по тази причина и следва преди всичко да са неговите права. И повода е доста елементарна – то не може да ги отбрани, по тази причина страната т.е. възрастните го вършат – от други възрастни. Родителите имат право да възпитават както желаят детето си, стига това да не пречи както на развиването на самото дете, по този начин и на обществото. Или по-просто казано – демокрацията като строй, а сякаш в нея живеем, позволява да вършим каквото желаем, стига да не пречим на другите. Това е основното – да не пречим на другите! Точно това изискване изключва да вършим безусловно всичко, което ни се ще. Иначе стигаме до миг, в който на някои им се ще да набиват по 10-20 шамара дневно на детето си, тъй като са неудовлетворени от личната си незначимост, или даже по-лоши неща. А ролята на страната да предотврати такова нещо е добре да бъде по-силна поради един елементарен факт – груповият разсъдък!
Тук, обаче, поддръжка и за позицията на църквата – не трябва да се пресолява манджата и да се измества родителят напълно. Гаранция може да е единствено работещата правосъдна система – само че такава в България има единствено на думи и тъкмо по тази причина са основателни страховете " джендър идеология " в тази тенденция! Държавата ги подклажда и сама, когато в тактиката влиза механично прекачване на механизми и термини от други системи, които работят напълно друго от нашата. Например – че що е то телесно наказване следва да се дефинира ! Ето това непосредствено поражда съмнение – правиш тактика без изчистени термини!
3. " По-хуманно и съответстващо на божествения закон е да се приказва на децата и младежта за полезността на живота, брака и детерождението, в сравнение с да им се внушава, че забременяването е елементарно отстранимо, че абортът е суверенно право на майката или че двама или повече души могат да живеят без брак и да съжителстват на фамилни начала, в това число и в случай че са от един и същи пол ".
Тази тематика е безусловно строго самостоятелна и единствената твърда големина тук е лекарската преценка дали има заплаха за детето. Оттам насетне решението следва да е първо на майката, след това и на бащата – и то да е водено само и единствено от претекстовете им дали са подготвени да дадат всичко от себе си, с цел да пораства бъдещето дете като човек. И преди всичко в това уравнение е обичта – в случай че нея я няма, в действителност приказваме единствено за физическа обвивка. Съответно дано Църквата каже – духовното или физическото?
За край подсещам - един от главните профили на джихадистите-камикадзе, поради които постоянно медиите " гърмят ", е половата им незадоволеност, а тя се образува когато е цялостно с табута по отношение на познанието за тялото - и с великански религиозни неистини що е то секс. Това е резултатът от " религиозно обучение " - сещайте се за него, когато прекалено много ви забрули " божествения вятър "!
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ