Най-незаслужилите световни шампиони
Световното състезание в Русия е към своя край. Днес Франция и Хърватия ще дефинират новия първенец. Докато съставът на " петлите " е цялостен със звезди, то този на " ватрените " разполага със мощно ядро и къса скамейка. Въпреки това не можем да кажем, че при успех за селекцията на Златко Далич, ще има незаслужили.
Не подобен обаче е казусът с петима посредствени футболисти, печелили международно състезание.
5. Луизао
Луиз Бомбонато Гулар, прочут като Луизао, сменя клубовете си като носни кърпички. Той е един от дребното, играли за цели четири бразилски гранда - " Сантос ", " Палмейрас ", " Сао Пауло " и " Коринтианс ". Не оставя трайна на никое място. Няма повече от 50 мача за нито един от общо 14-те тима, чиито екип носи.
Записва несполучливи интервали в испанския " Депортиво " Ла Коруня и немския " Херта ". И на двете места не разчитат на него, само че получава повиквателна от националния тим на Бразилия за Мондиал 2002. В Южна Корея и Япония влиза на два пъти като запаса - един от тях в полуфинала против Турция.
Бразилия победи, а Луизао се окичва със златен орден...
4. Клаудио Борги
Кариерата на Борги стартира през 1981 година в " Архентинос Хуниорс ", където работи като атакуващ халф. По това време мнозина го съпоставят с великия Диего Марадона. Всъщност Борги е взет точно за заместител на бъдещата Божия ръка.
Клаудио притегля интереса на президента на " Милан " Силвио Берлускони и последният го довежда на " Сан Сиро " през 1987 година Представен е като част от новото звездно трио на " росонерите ". Позира до Марко Ван Бастен и Рууд Гулит.
Тогава в Серия " А " има предел - не повече от двама чужденци. Така Борги е пратен чартърен в опашкаря " Комо ". На идната година броят е повишен на трима, само че треньорът Ариго Саки държи да бъде взет Франк Рийкард. Не го виним за което...
В последна сметка Борги напуща " Милан " и опитва шанса си в Швейцария, преди да се завърне в Южна Америка. Въпреки това попада в състава на Аржентина за Мексико '86. Там стартира като титуляр в две срещи, а " гаучосите " подвигат трофея, водени от Марадона.
3. Бернар Диомеде
Кариерата на Диомеде стартира в " Оксер " през 1992 година, където прекарва 8 сезона. Прави дубъл във Франция единствено четири години по-късно. Действа по крилото и бележи 30 гола в 176 мача. Превръща се в съществена трансферна цел на Жерар Улие. Преминава в " Ливърпул " през 2000 година за сума в размер на 3 млн. евро.
В дебюта си за мърсисайдци отбелязва хубав гол със задна ножица против " Съндърланд ". Попадението обаче не е зачетено, макар че повторенията демонстрират - топката е минала голлинията с целия си размер.
Диомеде оставя положителни усещания в първия си мач, само че по този начин и не привиква с живота на Острова. Изиграва единствено 5 срещи с " аления " екип. Следва престои чартърен в " Аячо " през 2003 година и прекосяване във втородивизионния френски " Кретеи ".
Най-големият триумф в кариерата му е Мондиал 1998. Повикан е изненадващо, а още по-странното е, че стартира като титуляр в дуелите от груповата фаза. Забит е на пейката в елиминациите. Повече не облича националната фланелка, само че става международен първенец и има фотоси по какъв начин чества с капитана Лилиан Тюрам и сегашния селекционер на " петлите " - Дидие Дешан.
2. Роке Жуниор
Кариерата на Роке Жуниор в Бразилия е впечатляваща. Той изиграва над 200 мача за " Палмейрас " и се трансформира в клубна легенда.
Това не убягва на европейските грандове и през 2000 година бранителят минава в " Милан ". Не съумява да се наложи там и през 2003 година подписва с британския " Лийдс ". Изгонен е в дебюта си за йоркширци. Впоследствие записва 7 мача с " белия " екип, в които отборът позволява отчайващите 24 попадения. Вкарва два гола на " Манчестър Юнайтед ", само че и това не оказва помощ. Феновете на " Еланд Роуд " дефинират привличането му като " неуспех ".
Въпреки слабото показване по терените на Стария континент, Роке пропуща единствено един мач на Бразилия от Мондиал 2002. Опазва суха мрежа във финала против Германия, извоюван от Феномена Роналдо. Тогава това е трети следващ край за " Селесао " и втора купа в рамките единствено на 8 години.
1. Клеберсон
Клеберсон потегля от " Атлетико " Паранаензе през 1999 година. Става първенец на Бразилия през 2001 година На идната година е извикан в националния тим за международното състезание. Там влиза като промяна в два мача, преди да пробие в стартовата единайсеторка за четвъртфинала. Вдига купата дружно с гореспоменатия Роке Жуниор.
Предричат му блестящо бъдеще. През 2003 година Сър Алекс Фъргюсън го взима за заместител на Малката магьосница - Хуан Себастиан Верон. Клеберсон обаче се контузва още във втория си мач за " алените дяволи ", а след това записва единствено 30 срещи с екипа на " Юнайтед ". Следват интервали в Турция, родната Бразилия и Съединени американски щати, където сега управлява школата на " Филаделфия Юниън ".
Не подобен обаче е казусът с петима посредствени футболисти, печелили международно състезание.
5. Луизао
Луиз Бомбонато Гулар, прочут като Луизао, сменя клубовете си като носни кърпички. Той е един от дребното, играли за цели четири бразилски гранда - " Сантос ", " Палмейрас ", " Сао Пауло " и " Коринтианс ". Не оставя трайна на никое място. Няма повече от 50 мача за нито един от общо 14-те тима, чиито екип носи.
Записва несполучливи интервали в испанския " Депортиво " Ла Коруня и немския " Херта ". И на двете места не разчитат на него, само че получава повиквателна от националния тим на Бразилия за Мондиал 2002. В Южна Корея и Япония влиза на два пъти като запаса - един от тях в полуфинала против Турция.
Бразилия победи, а Луизао се окичва със златен орден...
4. Клаудио Борги
Кариерата на Борги стартира през 1981 година в " Архентинос Хуниорс ", където работи като атакуващ халф. По това време мнозина го съпоставят с великия Диего Марадона. Всъщност Борги е взет точно за заместител на бъдещата Божия ръка.
Клаудио притегля интереса на президента на " Милан " Силвио Берлускони и последният го довежда на " Сан Сиро " през 1987 година Представен е като част от новото звездно трио на " росонерите ". Позира до Марко Ван Бастен и Рууд Гулит.
Тогава в Серия " А " има предел - не повече от двама чужденци. Така Борги е пратен чартърен в опашкаря " Комо ". На идната година броят е повишен на трима, само че треньорът Ариго Саки държи да бъде взет Франк Рийкард. Не го виним за което...
В последна сметка Борги напуща " Милан " и опитва шанса си в Швейцария, преди да се завърне в Южна Америка. Въпреки това попада в състава на Аржентина за Мексико '86. Там стартира като титуляр в две срещи, а " гаучосите " подвигат трофея, водени от Марадона.
3. Бернар Диомеде
Кариерата на Диомеде стартира в " Оксер " през 1992 година, където прекарва 8 сезона. Прави дубъл във Франция единствено четири години по-късно. Действа по крилото и бележи 30 гола в 176 мача. Превръща се в съществена трансферна цел на Жерар Улие. Преминава в " Ливърпул " през 2000 година за сума в размер на 3 млн. евро.
В дебюта си за мърсисайдци отбелязва хубав гол със задна ножица против " Съндърланд ". Попадението обаче не е зачетено, макар че повторенията демонстрират - топката е минала голлинията с целия си размер.
Диомеде оставя положителни усещания в първия си мач, само че по този начин и не привиква с живота на Острова. Изиграва единствено 5 срещи с " аления " екип. Следва престои чартърен в " Аячо " през 2003 година и прекосяване във втородивизионния френски " Кретеи ".
Най-големият триумф в кариерата му е Мондиал 1998. Повикан е изненадващо, а още по-странното е, че стартира като титуляр в дуелите от груповата фаза. Забит е на пейката в елиминациите. Повече не облича националната фланелка, само че става международен първенец и има фотоси по какъв начин чества с капитана Лилиан Тюрам и сегашния селекционер на " петлите " - Дидие Дешан.
2. Роке Жуниор
Кариерата на Роке Жуниор в Бразилия е впечатляваща. Той изиграва над 200 мача за " Палмейрас " и се трансформира в клубна легенда.
Това не убягва на европейските грандове и през 2000 година бранителят минава в " Милан ". Не съумява да се наложи там и през 2003 година подписва с британския " Лийдс ". Изгонен е в дебюта си за йоркширци. Впоследствие записва 7 мача с " белия " екип, в които отборът позволява отчайващите 24 попадения. Вкарва два гола на " Манчестър Юнайтед ", само че и това не оказва помощ. Феновете на " Еланд Роуд " дефинират привличането му като " неуспех ".
Въпреки слабото показване по терените на Стария континент, Роке пропуща единствено един мач на Бразилия от Мондиал 2002. Опазва суха мрежа във финала против Германия, извоюван от Феномена Роналдо. Тогава това е трети следващ край за " Селесао " и втора купа в рамките единствено на 8 години.
1. Клеберсон
Клеберсон потегля от " Атлетико " Паранаензе през 1999 година. Става първенец на Бразилия през 2001 година На идната година е извикан в националния тим за международното състезание. Там влиза като промяна в два мача, преди да пробие в стартовата единайсеторка за четвъртфинала. Вдига купата дружно с гореспоменатия Роке Жуниор.
Предричат му блестящо бъдеще. През 2003 година Сър Алекс Фъргюсън го взима за заместител на Малката магьосница - Хуан Себастиан Верон. Клеберсон обаче се контузва още във втория си мач за " алените дяволи ", а след това записва единствено 30 срещи с екипа на " Юнайтед ". Следват интервали в Турция, родната Бразилия и Съединени американски щати, където сега управлява школата на " Филаделфия Юниън ".
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ