Софиянец пръв открива таланта на Кензо Такада в Париж
Световноизвестният японски дизайнер Кензо Такада умря на 4 октомври в Париж в резултат на затруднения от Covid-19 на 81 години. Новината бързо се понесе от всички международни организации и опечали освен стилния свят. В известията се показва, че Кензо е първият японец, съумял да се наложи в меката на модата и да отвори пътя на други свои сънародници дизайнери.
Началото на блестящата му кариера се свързва с учението му в токийския фешън лицей „ Бунка “ в края на петдесетте години. Още там той се разграничава от останалите студенти като с истинските си хрумвания разрушава консервативните показа за мъжко и дамско облекло, се споделя в информациите.
Агенциите означават също, че: „ Като беден млад дизайнер през седемдесетте години, Кензо създава първата си сбирка от налични материали. Той може да си разреши единствено части на ниска цена плат, купени от пазарите на Монмартър. Смесвайки тези материи, геният основава пачърк от флорални принтове, райета, карета и графики, и това разбъркване остава неговата запазена марка. Еклектичната му, рушаща разпоредбите, хармония уцелва точния миг и скоро стартира да се копира всеобщо. “
Но малко на брой знаят, че малко преди този момент, един софиянец, пръв в Париж, става очевидец на големия гений, който има японецът.
Александър Ешкенази отпътува за френската столица в средата на шестдесетте години, с цел да осъществя огромната си фантазия да учи кинорежисура. Тогава в София, където е роден по време на бомбандировките, такова учебно заведение няма.
В Париж още по време на войната са отпътували баба му и дядо му по бащина линия. Семейството е в близки, другарски, връзки с една друга емигрантска фамилия от България-Вартанян. Тяхната щерка Силви, към този момент е звезда на френската известна музика и й следва женитба с идола Джони Холидей.
Попаднал в големия град без да знае и дума френски, самичък и изплашен Александър търси място под парижкото слънце. Работи тук е там без триумф, до момента в който най-сетне попада на място, в което освен се усеща по-добре, само че и печели по три франка на час, като за през целия ден се събират много. Неговият шеф е българския евреин Жак Пизанти, наложил се към този момент като моделиер и мастит фабрикант в производството само че облекла.
Александър бързо привиква с новата си работа на крояч и очевидно печели благосклонностите и доверието на Пизанти, откакто той отвреме на време му разпорежда и по- виновни задания.
Веднъж в ателието влиза някакъв японец, който търси работа като шивач. Пизанти оглежда дребната му фигура и замисля се и подрежда на Ешкенази:
- Чудя се дали да го вземем. Я го ревизира какво може!-след което изчезва.
Ешкенази дава на новодошлият парче плат и му споделя: - Направи нещо.
Японецът подвига плата с едната си ръка и с ножицата в другата, стартира да реже. Съсредоточен е, работи стремително, като машина. Целият развой продължава не повече от минута-две. Накрая претендентът за работа слага плата на маникена, само че той не е към този момент остарялото необработено парче плат, а чудесна рокля, почтена да бъде изложена на витрината и на най-лъскавия парижки магазин.
Ешкенази гледа безверен на очите си. Възхитен, съумява единствено да каже: - Ти си магьостник. Как се казваш?
Кензо-отвръща азиатецът и прибавя. Дошъл съм тук в Париж да ставам моделиер. Надявам се да ме вземете, все би трябвало да стартира от някъде.
Разбира се, Кензо незабавно е нает, само че остава в ателието на Пизанти напълно за кракто, той знае, че му следва му път към върха на международната мода. И той го извървява по ослепителен метод.
Към средата на седемдесетте години дефилетата му се трансформират в събитие. Почитателите се тълпят няколко часа преди отваряне. Всеки желае да е най-близо до подиума, по който ще минат хубавиците с неговите модели, а накрай и той самият. Звездният лист на клиентките му пораства и сред тях се подреждат Бианка Джагър и Катрин Деньов и още доста други, обожаващи облеклата му дами.
А на Александър Ешкенази пък очевидно му е писано да открива звезди. По-късно, като основен режисьор на държавния ефирен канал в Ница, дава отговор за предаванията на доста фамозни събития. Между тях е и кинофестивала в Кан.
През 1985 година неговият екип прави изявление със международно незнайния и неусетен от никого участник, Емир Костурица. Александър даже е упрекван от началниците си, че си губи времето с новобранци, единствено тъй като са от неговия край.
Два дни по-късно обаче, изявлението става сензация, тъй като същия този чужд балканец с кино лентата си „ Баща в командировка “ печели Златната палма. Журналистите трескаво търсят новата звезда на международния кинонебосклон, само че Емир към този момент си е отпътувал, уверен, че няма за какво да остава в Кан, откакто кино лентата му по този начин или другояче няма да бъде видян и награден.
Веднаж Ешкенази вижда на плажа няколко виртуозно свирещи мургави музиканти. Влизали ли сте в студио пита ги и щом чува негативния отговор, завчас ги кани за фотоси. И това са може би първите телевизионни фрагменти на които се появяват „ Джипси кингс “, преди да покорят международните ранглисти.
Пак в негово предаване, в което се търсят млади гении, изгрява звездата и на Селин Дион.
Исак Гозес
Началото на блестящата му кариера се свързва с учението му в токийския фешън лицей „ Бунка “ в края на петдесетте години. Още там той се разграничава от останалите студенти като с истинските си хрумвания разрушава консервативните показа за мъжко и дамско облекло, се споделя в информациите.
Агенциите означават също, че: „ Като беден млад дизайнер през седемдесетте години, Кензо създава първата си сбирка от налични материали. Той може да си разреши единствено части на ниска цена плат, купени от пазарите на Монмартър. Смесвайки тези материи, геният основава пачърк от флорални принтове, райета, карета и графики, и това разбъркване остава неговата запазена марка. Еклектичната му, рушаща разпоредбите, хармония уцелва точния миг и скоро стартира да се копира всеобщо. “
Но малко на брой знаят, че малко преди този момент, един софиянец, пръв в Париж, става очевидец на големия гений, който има японецът.
Александър Ешкенази отпътува за френската столица в средата на шестдесетте години, с цел да осъществя огромната си фантазия да учи кинорежисура. Тогава в София, където е роден по време на бомбандировките, такова учебно заведение няма.
В Париж още по време на войната са отпътували баба му и дядо му по бащина линия. Семейството е в близки, другарски, връзки с една друга емигрантска фамилия от България-Вартанян. Тяхната щерка Силви, към този момент е звезда на френската известна музика и й следва женитба с идола Джони Холидей.
Попаднал в големия град без да знае и дума френски, самичък и изплашен Александър търси място под парижкото слънце. Работи тук е там без триумф, до момента в който най-сетне попада на място, в което освен се усеща по-добре, само че и печели по три франка на час, като за през целия ден се събират много. Неговият шеф е българския евреин Жак Пизанти, наложил се към този момент като моделиер и мастит фабрикант в производството само че облекла.
Александър бързо привиква с новата си работа на крояч и очевидно печели благосклонностите и доверието на Пизанти, откакто той отвреме на време му разпорежда и по- виновни задания.
Веднъж в ателието влиза някакъв японец, който търси работа като шивач. Пизанти оглежда дребната му фигура и замисля се и подрежда на Ешкенази:
- Чудя се дали да го вземем. Я го ревизира какво може!-след което изчезва.
Ешкенази дава на новодошлият парче плат и му споделя: - Направи нещо.
Японецът подвига плата с едната си ръка и с ножицата в другата, стартира да реже. Съсредоточен е, работи стремително, като машина. Целият развой продължава не повече от минута-две. Накрая претендентът за работа слага плата на маникена, само че той не е към този момент остарялото необработено парче плат, а чудесна рокля, почтена да бъде изложена на витрината и на най-лъскавия парижки магазин.
Ешкенази гледа безверен на очите си. Възхитен, съумява единствено да каже: - Ти си магьостник. Как се казваш?
Кензо-отвръща азиатецът и прибавя. Дошъл съм тук в Париж да ставам моделиер. Надявам се да ме вземете, все би трябвало да стартира от някъде.
Разбира се, Кензо незабавно е нает, само че остава в ателието на Пизанти напълно за кракто, той знае, че му следва му път към върха на международната мода. И той го извървява по ослепителен метод.
Към средата на седемдесетте години дефилетата му се трансформират в събитие. Почитателите се тълпят няколко часа преди отваряне. Всеки желае да е най-близо до подиума, по който ще минат хубавиците с неговите модели, а накрай и той самият. Звездният лист на клиентките му пораства и сред тях се подреждат Бианка Джагър и Катрин Деньов и още доста други, обожаващи облеклата му дами.
А на Александър Ешкенази пък очевидно му е писано да открива звезди. По-късно, като основен режисьор на държавния ефирен канал в Ница, дава отговор за предаванията на доста фамозни събития. Между тях е и кинофестивала в Кан.
През 1985 година неговият екип прави изявление със международно незнайния и неусетен от никого участник, Емир Костурица. Александър даже е упрекван от началниците си, че си губи времето с новобранци, единствено тъй като са от неговия край.
Два дни по-късно обаче, изявлението става сензация, тъй като същия този чужд балканец с кино лентата си „ Баща в командировка “ печели Златната палма. Журналистите трескаво търсят новата звезда на международния кинонебосклон, само че Емир към този момент си е отпътувал, уверен, че няма за какво да остава в Кан, откакто кино лентата му по този начин или другояче няма да бъде видян и награден.
Веднаж Ешкенази вижда на плажа няколко виртуозно свирещи мургави музиканти. Влизали ли сте в студио пита ги и щом чува негативния отговор, завчас ги кани за фотоси. И това са може би първите телевизионни фрагменти на които се появяват „ Джипси кингс “, преди да покорят международните ранглисти.
Пак в негово предаване, в което се търсят млади гении, изгрява звездата и на Селин Дион.
Исак Гозес
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ