Фотографът Йозеф Куделка гостува в България с изложба Изгнание
Световноизвестният фотограф Йозеф Куделка гостува в България, с цел да открие изложбата си " Изгнания ". 75-те фотографии, които е дарил на центъра " Помпиду ", за първи път напущат Франция, с цел да бъдат показани в Софийската градска художествена изложба. Изложбата може да бъде забелязана до 9-ти юни.
След като рискува живота си, с цел да снима Пражката пролет през 1968 -а и напуща Чехословакия, Йозеф Куделка не изпитва нужда да се връща някъде.
Казва, че да си заточеник е късмет, който те задължава да започнеш от нулата, само че от самото заточение в никакъв случай няма завръщане. Куделка и неговите черно-бели облици си наподобяват - те са странстващи, отритнати, само че и свободни.
Йозеф Куделка: Тук има едно куче, погледнете го! Човек, който не се храни добре да вземем за пример, ще се разпознава с него. Мисля че положителната фотография е тази, която е способна да каже разнообразни неща на разнообразни хора. Така и за всеки обособен човек думата заточение може да има друго значение. Kогато се върнах в Чехословакия, имаше хора, които ми споделиха: " Твоето заточение е и мое заточение, тъй като въпреки и да не съм напуснал страната, аз се трансфорах във вътрешен бежанец ".
Днес фотографът, който не желае да има това, което назоваваме собствен дом, е най-известен по света със фотосите от своята татковина, а българин, който бил издател в Чехия, го убедил да събере спомените си в книга.
Йозеф Куделка: Пражката пролет беше огромна покруса, само че съм удовлетворен, че бях там, когато се случи. Случилото се беше знамение и всичко друго оставаше на втори проект. Този извънреден миг ни накара да изпитаме изключителни неща. Интересното е, че моите фотоси бяха оповестени година по-късно събитие. И все пак бяха вест!
Макар и сериозен към цифровия свят, Куделка прави оценка едно от неговите изобретения - цифровия фотоапарат, който му дава свободата да пътува и да снима, без мисълта за ленти.
След като рискува живота си, с цел да снима Пражката пролет през 1968 -а и напуща Чехословакия, Йозеф Куделка не изпитва нужда да се връща някъде.
Казва, че да си заточеник е късмет, който те задължава да започнеш от нулата, само че от самото заточение в никакъв случай няма завръщане. Куделка и неговите черно-бели облици си наподобяват - те са странстващи, отритнати, само че и свободни.
Йозеф Куделка: Тук има едно куче, погледнете го! Човек, който не се храни добре да вземем за пример, ще се разпознава с него. Мисля че положителната фотография е тази, която е способна да каже разнообразни неща на разнообразни хора. Така и за всеки обособен човек думата заточение може да има друго значение. Kогато се върнах в Чехословакия, имаше хора, които ми споделиха: " Твоето заточение е и мое заточение, тъй като въпреки и да не съм напуснал страната, аз се трансфорах във вътрешен бежанец ".
Днес фотографът, който не желае да има това, което назоваваме собствен дом, е най-известен по света със фотосите от своята татковина, а българин, който бил издател в Чехия, го убедил да събере спомените си в книга.
Йозеф Куделка: Пражката пролет беше огромна покруса, само че съм удовлетворен, че бях там, когато се случи. Случилото се беше знамение и всичко друго оставаше на втори проект. Този извънреден миг ни накара да изпитаме изключителни неща. Интересното е, че моите фотоси бяха оповестени година по-късно събитие. И все пак бяха вест!
Макар и сериозен към цифровия свят, Куделка прави оценка едно от неговите изобретения - цифровия фотоапарат, който му дава свободата да пътува и да снима, без мисълта за ленти.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ