Световният вицешампион в биатлона Владимир Илиев гостува в предаването „Код

Световният вицешампион в биатлона Владимир Илиев гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Той завоюва сребърния орден в влиятелната дисциплинираност 20 км самостоятелно на шампионата на планетата в Йостершунд. Той е роден в Троян и към този момент е бил европейски отличник на 10 км спринт. Участник е на три олимпиади и гледа към четвърта. В сбирката си от оценки има също международна купа през 2015 година и в летния биатлон, в който конкуренцията е с ролкови кънки.

- Владо, добре пристигнал в „ Код Спорт “! Подготвили сме ти цели и чакаме да ги свалиш с отговори! Българин международен вицешампион в биатлона – по какъв начин звучи това?

- За задграничните мои сътрудници звучи много впечатляващо. За България не чак толкоз, допускам. Но за мен си е огромен триумф, както и за хората, които са около биатлона. Смятам, че в действителност е един заслужен триумф в моята кариера.

- Кога по време на надпреварата в Йостершунд повярва, че ще направиш удар и ще стигнеш до медала?

- Както знаете, в биатлона е много огромна конкуренцията. Почти през цялото съревнование знаех, че ще съм на високите места, само че до самия край, а и дори по-късно, не осъзнавах, че ще заема второ място. Имаше доста мощни състезатели. Индивидуалната дисциплинираност е по-специфична и в по-задните номера бяха много мощни състезатели. Трябваше да изчакам безусловно всички да финишират. Но към този момент след норвежеца, който ме застрашаваше най-вече, знаех, че ще съм с орден. Не знаех обаче каква ще е неговата стойност.

- Критичен миг имаше ли по време на надпреварата?

- Да, имаше. Доста пъти ме питаха за това нещо, споделих го и с доста хора. Просто това беше най-тежката ми крайна обиколка, която съм правил в последните години. Наистина изискванията бяха доста тежки. Почна да вали сняг, което много забави ските. Така напъните трябваше да бъдат доста по-големи, в сравнение с по принцип. Чувствах се доста изтощен. Всеки, който е взел участие в такава дисциплинираност в биатлона, знае защо става въпрос. Няма елементарно съревнование. Доволен съм, че съумях да реализира резултата.

- През 2017 година ликува с европейската купа на 10 км спринт, в този момент заслужи сребърния орден на 20 км самостоятелно. Разстоянията са разнообразни, само че каква е онази невидима за феновете разлика сред дисциплините?

- Разликата в действителност е огромна. Индивидуалният биатлон е най-старата дисциплинираност. Тя изисква повече централизация, по-големият акцент е в стрелбата, а не върху бягането. Трябва да си много акуратен и спокоен, да се получи стрелбата и тогава към този момент може да се получи подобен резултат. Докато спринтът е по-динамична дисциплинираност. Тръгва си от самия старт на най-много. На мен ми подхождат и двете дисциплини. Винаги съм показвал тъкмо в тях хубавите си резултати.

- Стартовете в Световната купа по биатлон са доста – имаш ли съответна тактичност за тъкмо избрани надпревари или тя е общоприета за целия сезон?

- Честно да кажа, упражнявам много тъкмо заради тази причина, защото сезонът е доста дълъг и желая да се показва съвсем във всички надпревари оптимално добре. Но постоянно един състезател има съответни цели за сезона. Естествено това беше международното състезание, само че тази година имаше притеснителни обстоятелства заради пътуването ни в Америка и Канада директно преди международното и европейското състезание. Имахме доза подозрения за моята спортна форма и за самата адаптация и реаклиматизация като се върна назад. Но вътрешни организационни неща ми помогнаха да се усещам добре и съвсем не усетих тези неща. Смятам за в бъдеще да вършим същите проекти, които бяха и тази година в подобен комплициран сезон.

- Съобразяваш ли се със противниците? От кого имаш максимален почит?

- Винаги се преценявам. На трасето не чувствам боязън, само че имам уважението на всички. Всеки се труди, с цел да е там. При нас не може всеки да взе участие на Световна купа, би трябвало да си извоюваш правото. Щом е там, значи е много добър играч. Винаги имам почит, само че най-големият постоянно е бил по отношение на Оле Ейнар Бьорндален. За страдание той се отхвърли, само че пък за наслада много години се състезавах един до друг с него. Даже в този момент се сещам, че на едно международно състезание се борехме на заключителен спринт за пето място, което ми беше предходният най-хубав триумф. Победи ме, само че на финала бях щастлив, че точно той ме победи, тъй като въпреки всичко е Бьорндален, а не някой различен.

- Ти си международен вицешампион, а Краси Анев победи с европейска купа също на 20 км. Фойерверк или са тези триумфи или доказателство, че в българския мъжки биатлон се работи вярно и той върви напред и нагоре?

- Честно казано е много изненадващо за непознатите страни. Много състезатели идват лятото на Белмекен и се готвим дружно. Виждат с какви условия разполагаме. За страдание са много надалеч от европейските и от Източна Европа като центрове, екип, личен състав. От безусловно всичко, от което се нуждае спортът биатлон сме много надалеч от тях. Затова може би доста повече правят оценка нашия триумф, в сравнение с ние самите. Но това в действителност е доказателство, че в мъжкия биатлон сега има положително потомство. Има още един-двама млади биатлонисти, които също вършат хубави резултати. Смятам, че в идващите три-четири години можем да се надяваме на същите триумфи, а дай Боже и на по-големи!

- А като подготовка равнопоставени ли сме с огромните страни в този спорт или изоставаме?

- За страдание не сме. В България единственото място за качествена подготовка е Белмекен. Други центрове за биатлон съвсем няма. Всичко останало е компромисен вид и би трябвало да се готвим в чужбина. А там всичко е обвързвано с финанси, които не са ни мощна част. Оттам идва разликата и постоянно би трябвало да се съобразяваме откъм цени на хотели, местата, където се готвим и т. н. Най-голямата разлика може би идва в бюджета за смазването на ските – ваксите. Големите тимове имат огромни разработки, работят в тази сфера. Ние се доближаваме до тях, само че те са с голям бюджет. Чувал съм персонално от спортисти, че сезонният бюджет на Норвегия единствено за намазването на ските е към 1 млн. евро. А нашият бюджет тази година беше 1 млн. лв. за безусловно всичко – лагери, патрони… Биатлонът е много безценен спорт. Разликите са огромни, само че е радостно, че съумяваме не всякога, само че тази година се получи на огромните шампионати - Краси на европейското, а аз на международното. Това приказва, че може и с по-малки средства. Просто би трябвало за в бъдеще да създадем някои дребни неща за леки крачки, само че напред.

@@@

- Бил си на 11 години, когато Катя Дафовска стана олимпийска шампионка в биатлона, първата на зимна олимпиада от България. Занимаваше ли се тогава с биатлон и гледа ли надпреварата?

- Тогава не гледах надпреварата, само че бяхме на съревнование в една околност над моя роден град – Беклемето. Бяхме дребни деца, сутринта отидохме на закуска и всички треньори бяха поставили на масата си шампанско и споделиха, че се анулира надпреварата. Така разбрахме, че имаме олимпийска шампионка. Но бяхме прекомерно дребни, а и тогава не се излъчваше по този начин по малкия екран и не сме го гледали. Тогава се състезавах и упражнявах не толкоз съществено, само че постоянно по този начин се почва в един спорт.

- Може ли Владимир Илиев да е олимпийски първенец през 2022 година? Възможна ли е нова сензация?

- Винаги е допустимо. Човек стреми ли се към нещо и гледа ли единствено към него, постоянно е вероятен триумфът, само че би трябвало да се случат доста неща, да се приготвя доста добре. Да се създадат някои леки крачки напред, тъй като не може да желаеме доста. Все отново живеем в България, не сме в Норвегия или Франция. Някои леки неща би трябвало да се трансформират, с цел да мога да се съпернича допълнително надпревари с най-хубавите в света. Но е допустимо, към това се стремя. Всеки един състезател мечтае за олимпиадата. Има спортове, в които олимпиадата не е на такава респект, само че в биатлона това е най-голямото съревнование. Имам опита на олимпийски игри, въпреки и не толкоз огромен – ходил съм три пъти. Но на последните бях квалифициран и бях на доста малко от доста предно класиране.

- А в Сочи и във Ванкувър?

- Тази тематика ми е болна. На първата безусловно бяхме като туристи, доста надалеч от истината с оборудването и т. н. Но по този начин се случи, че взехме квоти и трябваше да отидем на олимпийския принцип. Към момента скърбя, че съм ходил от позиция на спорта, тъй като тотално не бях квалифициран. Като цяло и оборудването ми не отговаряше на това огромно съревнование.

- На 32 години си, само че движиш на цялостни обороти без да се пестиш в надпреварите. Какви са целите пред теб до края на твоята кариера?

- В биатлона умерено до 40 години може да се състезаваш на много високо равнище. Има доста доказателства за това. Ако всичко е наред и нямам травми, считам да вземам участие на идната олимпиада и там ми е главната цел. Разбира се, преди нея всяко едно международно и европейско състезание също са ми цели, само че виждам особено към олимпиадата. Може би след нея ще реша какво ще върша.

- А по какъв начин стартира с биатлона?

- На смешка. Живеех на място, на което децата от локалния клуб в Троян минаха всеки ден около нас. Много близо бях до стрелбището и вървях след тях, гледах и ми беше забавно. Тогава споделих на майка ми, че желая да ме запише на този спорт. Правилата бяха такива, че родител те водеше. Един ден майка ми ме заведе и оттова на смешка не съм изпускал подготовка като дете. Тръгнаха си нещата и на първото ми съревнование взех орден. Оттам като че ли по инерция започнаха да вървят нещата. Като дете взимах много медали, по този начин влязох в младежкия народен тим и малко по малко си ми стана специалност.

- А имало ли е различен спорт, който да те е привличал в тези години, когато си започвал с биатлона?

- Не. Както всяко дете, много съм играл футбол. Може би ще прозвучи нескромно, само че много спортове ми се отдават. Пробвал съм и лека атлетика, даже неотдавна участвах на маратон в Пловдив. Волейбол също. Но единствената ми обич е биатлонът, а всички останали спортове са ми занимание.

- Твоята мощна част е ски бягането – на кой биатлонист и на кой ски бегач си почитател?

- За биатлона към този момент загатнах Оле Ейнар Бьорндален, а ски-бегачите са много. В момента има един норвежец Шюр Рьоте, който е доста добър и съм му почитател. След биатлона, ски бягането е спортът, който следя най-вече. Някой пък се пущам, когато имам опция. За страдание в България няма доста надпревари.

- На няколко пъти споменахме Бьорндален, който има златен орден и от ски тичане. Мислил ли си да се пуснеш и на съревнование без пушка?

- Участвал съм веднъж в Норвегия, само че не беше Световна купа, а локалното си съревнование, което е необикновено мощно. Но там нещата са много по-различни. Имам предпочитание. Наредих се на 28-мо място, само че там разликите са доста дребни. Класирането е стряскащо, само че бях на 1:30 минути от първите шестима, които бяха олимпийски първенци. Беше и начална фаза на сезона, което в един по-късен стадий не е кой знае каква разлика от тях. Бях доста покрай звезди като Петер Нортхуг, който ме победи с 10 секунди. Беше положително съревнование за мен, само че за жалост нашият календар е доста пренаситен и нямам това време. Винаги съм желал да оказа помощ, примерно на олимпийски игри много биатлонисти се пускат на ски тичане, като свършат нашите надпревари. Но за тази цел би трябвало преди този момент да тичам в няколко надпревари, а аз нямам тази опция. Просто ние се приготвяме на други места. За в бъдеще бих се пуснал, стига да имам време и сили.

- Колко патрона изстрелваш на подготовка? Имаш ли занимания по пукотевица „ на изсъхнало “ в стрелбище?

- На подготовка е релативно – сред 60 и 150 патрона. Зависи от задачата на тренировката и от интервала. Мога да кажа, че на година изстрелвам сред 12 и 14 хиляди патрона.

- Като пари какъв брой са?

- Много. Един прекрасен спортен патрон е сред 20 и 40 ст. В националния тим сме десетина състезатели. Там е огромната разлика и може би там са ми проблемите в самата пукотевица, а ски бягането ми е по-добрата ми част, тъй като клубовете изнемогват, непостижимо им е да купуват патрони на децата и доста малко се стреля. Може би като навлезем в огромния биатлон, занапред започваме да учим някои неща в стрелбата, до момента в който другите страни към този момент са научени и стрелят безусловно всеки ден. Често съм в Германия или Австрия и виждам по какъв начин работят техните клубове. Но за жалост всичко е обвързвано с финанси. Но с доста труд и неизменност може да се реализира, както аз го направих.

- Имаш ли обред преди съревнование?

- Леки суеверни неща – постоянно потеглям от стаята с десния крайник и се прекръщавам най-много да се върна жив и здрав, тъй като едно такова съревнование изисква доста старания и сърце. Най-важното е да се върнеш в същото положение.

- А по какъв начин възстановяваш организма си при тези пъклен натоварвания? Стартовете в „ белия кортеж “ са през дребни паузи – какъв брой време ти е нужно, с цел да заредиш батериите още веднъж?

- Тренирам през летния интервал ужасно доста, с цел да може през зимата да ми е по-лесно, да съм по-подготвен и да мога да устоявам без да са нужни кой знае какъв брой тренировки сред стартовете. Възстановявам по нормалния метод – добра храна, виждам във всяка една свободна минута да си почивам, да не се занимавам със странични неща, а да прекарам допустимо най-вече време в хоризонтално състояние. Да консумирам силите си единствено на подготовка и на съревнование, а през останалото време да почивам.

- Кои са огромните ти разочарования в твоята кариера?

- Ванкувър, също и Сочи. За всяко друго съревнование, какъвто е резултатът, очевидно толкоз съм бил квалифициран. Много пъти съм имал късмет за този орден, който се случи тази година, само че в биатлона е по този начин – в пет или шест международни шампионати обратно един изстрел ми костваше медала. Един сантиметър в страни и отиваш десети, а не първи или втори. Така е било писано. Приемам, че не съм бил задоволително квалифициран и квалифициран. Затова всяка една година съм влизал все по-мотивиран в сезона и съм желал да покажа, че мога повече от предходния ми резултат.

- Твой другар ни довери една стратегия за деня ти, която единствено като я прочета и се изтощавам. Сутрин ставане в 5 часа, 20 км крос, качваш се на колата и отиваш от Троян в София на лекции в НСА, в късния следобяд се връщаш назад в Троян и правиш преход от 100 км с колело… Това допустимо ли е?

- Да, допустимо е. Доста пъти съм го правил освен поради лекции в НСА, само че и поради моето жилище в София, на което върших ремонт. Винаги е допустимо, само че би трябвало доста добре да си познаваш организма, да знаеш по кое време ти идва допълнително и да можеш да стопираш някои неща, тъй като в действителност е огромно натоварване и напрежение. 100 км с колелото не са кой знае какъв брой за мен, правил съм и доста повече.

- Ти си лице на екипа, само че по какъв начин се оправят ваксмайсторите? Имат ли качествата на твоите противници?

- Качества бих споделил, че имат, даже и повече, само че проблем са опциите. Средата, в която могат да опитват е много по-сложна при нас. При нас са четирима, а огромните тимове разполагат с 10-12 индивида, което им икономисва време преди старт и доста други неща, самите сили на състезателите, които съвсем не си пипат ските. Преди старт те отиват и ваксмайсторът им споделя: „ Това е твоят чифт. Намазан и подготвен. “ Докато аз имам авансово тестване на моите ски, по-късно те ги мажат с най-хубавата вакса. Много са комплицирани нещата и това нещо те изморява в допълнение. Не че всички са по този начин, само че най-хубавите не се занимават с това.

- В спорта допинг инспекциите са извънредно тежки – какво е да си под непрекъсната блокада от допинг-ченгетата, които си длъжен да информираш ежедневно къде си, даже и през нощта?

- За мен не е проблем от позиция да се тормозя от нещо. Когато желаят, могат да ме ревизират. Проблемът е, че всеки ден би трябвало да напишеш къде си, а някои не са привикнали непрекъснато да обръщат внимание на това. Примерно през днешния ден решаваш и отиваш с другари в Пловдив или в София, само че забравяш да отбележиш, а те идват у дома и става проблем. Всеки път като тръгваш за някъде, би трябвало да мислиш да отбележиш къде отиваш. Иначе за мен допинг инспекциите не са проблем, стига да не са в подготвително време, тъй като ми скапват тренировката.

- А в случай че ти предложат да станеш „ астматик “, ще приемеш ли? 70% от елита във вашия спорт на хартия са заболели хора…

- Така е в действителност. Много огромен % ги водят много тежко заболели хора. Аз не бих приел да съм „ астматик “. Не считам, че нуждая се от помощ от медикаменти и т. н. Доказал съм тъкмо в беговата част, че мога да се боря с най-хубавите. Не всеки ден, тъй като тези т. н. „ астматици “ не се изморяват по този начин, както може би аз. Във всеки идващ стадий на мен ми е много по-тежко, в сравнение с тях, само че се оправям. Мога да упражнявам още, с цел да съм конкурентен в съвсем всеки старт с тях.

- Колко време се виждаш на пистата?

- Още две-три години.

- Вярно ли е, че си минавал граница, бутайки кола, която не може да възпламени?

- Да, беше след съревнование. Границата беше или хърватско-сръбската, или сръбско-българската.

- Мислиш ли за семейство?

- Да, всеки мисли, само че би трябвало да ми остане малко повече свободно време.

- Казват, че един въпрос за троянец не би трябвало да се изпуска – пиеш ли троянска сливова?

- Не доста постоянно. Не обичам ракия чак толкоз.

- Успехите ни в спорта стават все по-голяма необичайност. След сребърния ти орден сигурно ще си в десетката за най-хубав състезател на годината. Какво значи това за теб?

- Това е самопризнание, което всеки един състезател е щастлив да чуе и да бъде там. Аз бях там преди две години, когато станах европейски първенец. Тогава бях под номер 7 в „ Спортист на България “. Надявам се българските публицисти от ден на ден да правят оценка самите спортове, да схващат от тях и действително да правят оценка резултатите. Самите спортове са доста разнообразни и чувствам, че много ваши сътрудници не схващат от нашия спорт. Много ми е необичайно като работиш в тази сфера по какъв начин може да е по този начин. Даже мога да дам образец – откакто взех медала, една ваша колежка ме попита в коя зала упражнявам, с цел да се обади да я чакат. Беше ми доста необичайно и споделих: „ Извинявам се, госпожо, само че ние не упражняваме в зала. “ Аз влизам в зала само за фитнес. Всичко останало ми е в природата и на чист въздух. Доста се учудих, само че се надявам в бъдеще в действителност да гледат нашите резултати и да ги правят оценка съответно, по отношение на конкуренцията.

- Какво си пожелаваш? Какви цели има още пред теб в живота?

- Пожелавам си най-много да съм жив и здрав. Екипът, който работи с мен да продължава в същия дух и да ми оказват помощ. Нашите цели са общи.