За любовта между Том Уолш и тласкането на гюле
Световният първенец в тласкането на гюле в зала и навън Том Уолш продължава с превъзходните си изяви и в края на предишния месец сложи нов връх на Океания от 22.67 метра. В рубриката на IAAF “Обичам хвърлянията, защото… “ новозеландецът разкри по какъв начин се е зародила любовта сред него и гюлето.
“Вероятно първо съм почнал хвърлянията в учебни надпревари на 10-годишна възраст, по-късно се присъедих към клуб. Големият фактор за това аз да съм гюлетласкач през днешния ден е поради първия ми треньор Иън Бейрд, който ми даде доста сила и мотивация. Той постоянно ми споделяше за какво бих могъл да върша нещата по-точно, в сравнение с да не мога да ги върша. Заради него към момента се любувам на възприятието при съвършеното подтикване.
Имах серия от основни моменти в кариерата си, което повлия като голяма мотивация за бъдещето. Да тласкаш 16 метра с 5-килограмово гюле за първи път беше готино, тъй като по това време не знаех никого, който в миналото да е реализирал това. Другият основен миг беше появяването на Джако Гил (новозеландец и повторен международен първенец за юноши до 20 години в тласкането на гюле) в съревнование по-рано в моята кариера. Това беше голяма мотивация за мен и даже през днешния ден Джако към момента е мотивация. Друг огромен миг е изпускането да се класирам за Световното състезание в Москва през 2013 година единствено за един сантиметър.
A post shared by Tom Walsh (@tomwalshsp) on Apr 3, 2018 at 8:08pm PDT
Аз съм огромен щастливец през днешния ден, тъй като спечелвам живеейки с тласкането на гюле. Една от главните аргументи да се любувам е спортната страна на спорта. Аз ненавиждам да изгубвам и без значение дали съм в последния опит, както беше на диамантения край в Брюксел предходната година, когато бяха шести, към момента бях уверен, че ще печеля. Никога не желая да изгубвам от някого. “
Втората причина е, че одобрявам да оборвам хората. Когато бях на 18, един треньор ми сподели, че в никакъв случай няма да подтиквам надалеч, тъй като не съм бил задоволително мощен. Винаги желая да оборвам хората.
Другата причина да подтиквам гюле е, тъй като ми разрешава страховит метод на живот. Обичам пътуванията по света и закачките с момчетата, с които имаме доста готини взаимоотношения. Тласкането на гюле също ми дава избрана независимост, защото мога да запазя персоналните си часове. Това ми харесва. Като спортист, живеец в Нова Зеландия, се веселя на две лета годишно и това не е толкоз неприятен живот”, показа Уолш пред уеб страницата на международната атлетическа централа.
“Вероятно първо съм почнал хвърлянията в учебни надпревари на 10-годишна възраст, по-късно се присъедих към клуб. Големият фактор за това аз да съм гюлетласкач през днешния ден е поради първия ми треньор Иън Бейрд, който ми даде доста сила и мотивация. Той постоянно ми споделяше за какво бих могъл да върша нещата по-точно, в сравнение с да не мога да ги върша. Заради него към момента се любувам на възприятието при съвършеното подтикване.
Имах серия от основни моменти в кариерата си, което повлия като голяма мотивация за бъдещето. Да тласкаш 16 метра с 5-килограмово гюле за първи път беше готино, тъй като по това време не знаех никого, който в миналото да е реализирал това. Другият основен миг беше появяването на Джако Гил (новозеландец и повторен международен първенец за юноши до 20 години в тласкането на гюле) в съревнование по-рано в моята кариера. Това беше голяма мотивация за мен и даже през днешния ден Джако към момента е мотивация. Друг огромен миг е изпускането да се класирам за Световното състезание в Москва през 2013 година единствено за един сантиметър.
A post shared by Tom Walsh (@tomwalshsp) on Apr 3, 2018 at 8:08pm PDT
Аз съм огромен щастливец през днешния ден, тъй като спечелвам живеейки с тласкането на гюле. Една от главните аргументи да се любувам е спортната страна на спорта. Аз ненавиждам да изгубвам и без значение дали съм в последния опит, както беше на диамантения край в Брюксел предходната година, когато бяха шести, към момента бях уверен, че ще печеля. Никога не желая да изгубвам от някого. “
Втората причина е, че одобрявам да оборвам хората. Когато бях на 18, един треньор ми сподели, че в никакъв случай няма да подтиквам надалеч, тъй като не съм бил задоволително мощен. Винаги желая да оборвам хората.
Другата причина да подтиквам гюле е, тъй като ми разрешава страховит метод на живот. Обичам пътуванията по света и закачките с момчетата, с които имаме доста готини взаимоотношения. Тласкането на гюле също ми дава избрана независимост, защото мога да запазя персоналните си часове. Това ми харесва. Като спортист, живеец в Нова Зеландия, се веселя на две лета годишно и това не е толкоз неприятен живот”, показа Уолш пред уеб страницата на международната атлетическа централа.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ