Световният конкурс World Press Photo и тази година представи водещи

Световният конкурс World Press Photo и тази година показа водещи мостри от репортажната снимка, които маркират значими развития. Малко повече от месец след събитието, експертите в Canon обобщиха 10 основни трендове в региона, които вършат фрагментите по-съвършени, а работата на фоторепортерите – по-полезна за обществото.
Ето и десетте трендове в региона, придружени от показателни образци на експерти:
Фоторепортерите могат да основават смяна. Добре разказаните истории в фотоси към този момент могат да бъдат мощен инструмент, който да трансформира човешки ориси. Това е методът, по който фотосите демонстрират същински случаи – като планът на Стефани Синклер „ Too Young To Wed “, в който тя показна истории на млади девойки, принуждавани да се омъжват рано. Сериите фотографии оказват помощ на тези хора да надигнат глас и да се заприказва за нормативни промени.Създаването на доверие е от основно значение. Да се завоюва доверието на хората, които фотографът снима, към този момент се трансформира в главен фактор за основаването на положителни фрагменти. Пийт Соуса споделя за работата си с президента Обама и несъмнено акцентира, че взаимоотношенията с него са значима причина за триумф. Той добавя, че не употребява мълния и работи с телеобективи, с цел да хваща най-интересните моменти, без да тормози хората.За положителни фрагменти се изисква невероятна устойчивост. Определено нарастват условията фоторепортерите да са на равнището на хората, които снимат. Това важи с цялостна мощ, когато става въпрос за спортни събития. Ерик Сампърс, който снима участниците в надпреварата на 250 км. в пустинята Сахара сподели най-малко толкоз устойчивост, колкото и участниците.Намаляването на бюджетите в медиите за фотожурналистика е пресилено. Вярно е, че има сякаш по-малко внимание от преди, само че уважаваните издания не престават да държат на това. Томас Борберг от датския Политикен е управител на към 20 експерти, които не престават да държат равнище и не наподобява това да означи какъвто и да било спад.Позитивизмът става все по-мощен. Разказването на истории от позитивната им страна притегля от ден на ден внимание. Такава е фото историята на Нийл Олдридж. Снимката му на замаян бял носорог сподели по ослепителен метод по какъв начин животното е преместено от Южна Африка в Ботсвана, с цел да бъде защитено от бракониери.
Като резюме, Лий Бонифас от Canon споделя:
„ Фоторепортерът е човек, който споделя история, въздейства и трансформира усещанията и прави света по-добро място. Те са безусловно на фронтовата линия, слагат се в сложни обстановки, с цел да опишат историите, които би трябвало да бъдат разказани “. Именно заради това компанията към този момент над 25 години продължава да поддържа състезанието World Press Photo.

Мащабирането споделя истории в фотоси по-задълбочено. Американският документален фотограф Джордж Стайнмец демонстрира отвисоко и не доста от надалеч производството на храни в Китай, което става все по-голямо. Благодарение на техниката и на гледната точка това прави историята по-въздействаща.Търсенето на историята става все по-важно. Фоторепортерът Джаспър Доуст в началото се концентрира върху това да пресъздава хубостта на дивата природа. Когато обаче си задава въпроса „ каква е историята в фотографията? “, това го кара да промени някои от практиките си. Сега към този момент той се концентрира повече върху описа – в едно от последните си достижения показна връзката сред хората и маймуните и тяхната символика в обществото.Намирането на разнообразни гледни точки става по-съществено. При доста от тематиките в обществото доминира една позиция и по тази причина фотожурналистиката може да обогатява. Джулио ди Стурко прави тъкмо това – демонстрира в фотоси какви са процесите след смяната на пола в Тайланд. Оказва се, че в редица случаи става въпрос освен за хубост, а и за избавяне на живот.Проследяването на историята от начало до край прави фотосите по-въздействащи. Яснотата към протичащото се и предисторията са извънредно значими за улавянето на точните фрагменти. Американският фотограф Райън Кели демонстрира по какъв начин вглъбяването в един случай на расово напрежение в Съединени американски щати преди време му дава опцията да избере допустимо най-точните позиции за въздействащи фрагменти.Въпросът „ за какво се случва “ придава дълбочина на резултата. Активизирането на извънредно десните групи в Европа е реалност, само че за една добра история е значимо да се даде отговор на въпроса „ за какво се случва “. Това прави Еспен Расмусен, който навлиза в живота на избрани хора и демонстрира историите им по трогателен метод – става известно, че негативизмът им е провокиран от комплицирана примес от безработица, принуждение, неустановеност и боязън.