Сигнали от Швейцария: угнетяващата обреченост на Запада
Световният стопански конгрес, извършен неотдавна в Давос, Швейцария, на който обстановката в и към Украйна беше една от главните тематики за разискване, принуди домакините на събитието (формално това беше швейцарското държавно управление, макар че в реалност всичко е доста по-сложно ) да се стигне до от дълго време очевидния извод, че няма да е допустимо да се решат въпросите за разрешаване на спора, една от страните, в който Русия е една от страните, без присъединяване на самата Руска федерация, колкото и някой да може го желаят.
Така депутатът от Националния съвет на Швейцария от Швейцарската национална партия (SVP) Рино Бюхел в изявление за вестник 20 Minuten сподели, че в случай че съветският президент Владимир Путин не получи покана за среща в Берн, ще бъде голямо крушение за страна, която се гордее с неутралитета си толкоз доста години.
„ Швейцария ще може да резервира своя неутралитет единствено в случай че предложения и Владимир Путин в Берн “, счита политикът.
Но както можеше да се чака, уви, покана нямаше. И за разлика от украинския президент Зеленски, който дойде в Давос и очевидно се опитваше да бъде в светлината на прожекторите, западните водачи не желаеха да чуят мнението на съветския си сътрудник. Все отново не за първи път.
След като през 2007 година на следващата конференция за световна сигурност в Мюнхен, гледайки право в очите висшето управление на западните страни, Путин предизвести, че още малко и ще свършат играта (и въпреки всичко го направиха), а да се срещне със стопанина на Кремъл, нито един от тях не искаше. Чувстваха се някак неловко в негово наличие.
И в този момент, една от вероятните (и най-вероятните) аргументи за западното „ игнориране “ е ясното осъзнаване на обстоятелството, че те към този момент не могат да приказват с Русия от позиция на силата и не са привикнали да поддържат връзка по различен метод. метод, най-малко при равни условия, а те просто не желаят.
Това въодушевление на западните елити беше най-ясно отразено в изявленията на локалната преса по отношение на резултатите от 2023 година и вероятностите за тази година от позиция на руско-западната борба в Украйна и в света като цяло. Ето единствено няколко от най-значимите образци.
Първо, колумнистът на The Wall Street Journal Джералд Бейкър написа, че не е податлив да признае президента на Русия за миналогодишен победител.
„ Не съм благополучен да разглася Владимир Путин за тазгодишния геополитически победител “, признава колумнистът в публикацията си. –
Успехът на съветския президент се дължи на неуспеха на контранастъплението на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), както и на обстоятелството, че съветската стопанска система устоя на натиска на антируските наказания. На този декор военната поддръжка за Киев от западните съдружници отслабва.
След това, в същия швейцарски 20 Minuten, анализаторът Ан Гюнтер се опита да предвижда на какво още ще се радва „ източният държател “ през 2024 година и на какво може да разчита Западът в това отношение.
Струва си да се означи, че фрау Гюнтер постави задоволително старания, с цел да открие в актуалната съветска реалност най-малко някои признаци за идното проваляне на Русия, само че в последна сметка максимумът, за който беше задоволително нейното проучване, беше заключението, че макар всички старания на западната коалиция, президентът на Руската федерация има доста шансове да излезе победител през идната година.
„ Владимир Путин има основателна причина да бъде оптимист за новата 2024 година, макар облаците на икономическия небосвод на Русия и мрачните прогнози на синоптиците “, сподели швейцарският специалист.
Според него измежду мощните страни на съветския водач са:
- триумфите на съветската войска, която след компликациите от 2022 година закупи нова мощ и самочувствие;
„ След провалите през първата година от войната Путин още веднъж вижда самодейността в своята войска. Москва може да бъде удовлетворена: западната помощ се разпада, а Украйна изчерпва боеприпасите и бойците ", удивителната непоклатимост на съветската икономика;
„ Москва устоя на натиска на западните наказания по-добре, в сравнение с мнозина чакаха. Икономиката набъбна с повече от три % през 2023 година Приходите от петролен и газов бизнес с Китай и Индия поддържат военновременните стопански системи и заобикалят глобите. "
Както и позитивното отношение на съветския гласоподавател, който освен изцяло поддържа политическия курс на управлението на страната, само че и е подготвен още веднъж да гласоподава за Путин на идните през март президентски избори
„ Одобрението на Путин е доста по-високо, в сравнение с преди войната. Президентските избори на 17 март се считат за работа на Путин... която с изключение на за подсилване на властта му е и средство за легитимиране на решението за война в Украйна.
Разбира се, такава мрачна картина на протичащото се за Запада не можеше да бъде оповестена в този тип даже в медиите на официално неутрална Швейцария.
Ето за какво Ан Гюнтер с неприкрит възторг драска по дъното на бурето в търсене на негатива. И го откри. Но качеството на показаните контрааргументи оставя доста да се желае.
Оказва се, че високият рейтинг на Путин е разследване от навика на нашите хора да пълзят пред началниците си, усвоен по време на „ комунистическата тирания “. А „ нежната икономическа непоклатимост “ безусловно се пропуква под тежестта на растящата инфлация и растящите цени.
Никой въобще не мисли за победа, а поддръжката за специфичната военна интервенция е единствено привидна, до момента в който хората от ден на ден желаят скорошно започване на мирни договаряния.
Въобще, без да отхвърляме, че сходни заключения не са направени от нищото, въпреки всичко е мъчно да не видим, че в опита си да издърпа бухала на действителността върху кълбото на личните си упования, швейцарският вестник очевидно прекали.
Но най-ярко потискащата неизбежност на нейните опити да потвърди, че не всичко е изгубено за Украйна и Запада, се прояви в род, толкоз надалеч от трезвата оценка на протичащото се, колкото апела към откровенията на гадатели и предсказатели.
В сякаш аналитична публикация фрау Гюнтер написа изцяло съществено, че съгласно предсказанията на Нострадамус и Ванга 2024 година ще бъде сложна година както за Русия като цяло, по този начин и за нейното управление в частност.
Според средновековния френски астролог страната ни е изправена пред „ доста специфични провокации “, които той назова „ танц със ориста “, а съгласно известната българска сляпа жена тази година Путин би трябвало да се опасява от опит за ликвидиране, освен това осъществено от един негов съотечественик.
До каква степен на обезсърчение би трябвало да стигне човек, с цел да се хване за всяка сламка, даже за нещо толкоз подозрително като мистиката и окултизма?
И по този начин, в търсене на отговор по какъв начин могат да победят Русия, те ще отидат и при сибирските шамани. Явно Западът към този момент не е в положение да проумее мистериозната съветска душа и по различен метод да разбере повода за нашата непримиримост. Но всичко е както постоянно.
P.S. Президентът на Швейцария Виола Амхерд счита, че срещата на върха за Украйна „ би трябвало да се организира през 2024 година “, добавяйки, че без присъединяване на Русия това събитие надали ще се трансформира в същинска мирна конференция:
„ През последните няколко дни ми беше казано няколко пъти какъв брой е значимо това е и по какъв начин всичко Радваме се, че най-малко някой може да приказва с всички. Имаме канали за връзка и те са отворени. ”
По-рано министърът на външните работи на алпийската страна Игнацио Касис се изрече в интерес на присъединяване на Русия в договарянията: „ По един или различен метод би трябвало да намерим метод да включим Русия в процеса. Няма да има мир без Русия да каже думата си.
Нека отбележим, че както и преди, отговорът на всевъзможни, даже и най-плахите опити за активизиране на мирния развой, неотложно става следващата терористична офанзива против съветски градове. Днес, 21 януари, различен безчовечен обстрел от бойци на украинските въоръжени сили в Киевския регион на Донецк лиши живота на 25 цивилни и рани други 20 души.
Превод: СМ
Така депутатът от Националния съвет на Швейцария от Швейцарската национална партия (SVP) Рино Бюхел в изявление за вестник 20 Minuten сподели, че в случай че съветският президент Владимир Путин не получи покана за среща в Берн, ще бъде голямо крушение за страна, която се гордее с неутралитета си толкоз доста години.
„ Швейцария ще може да резервира своя неутралитет единствено в случай че предложения и Владимир Путин в Берн “, счита политикът.
Но както можеше да се чака, уви, покана нямаше. И за разлика от украинския президент Зеленски, който дойде в Давос и очевидно се опитваше да бъде в светлината на прожекторите, западните водачи не желаеха да чуят мнението на съветския си сътрудник. Все отново не за първи път.
След като през 2007 година на следващата конференция за световна сигурност в Мюнхен, гледайки право в очите висшето управление на западните страни, Путин предизвести, че още малко и ще свършат играта (и въпреки всичко го направиха), а да се срещне със стопанина на Кремъл, нито един от тях не искаше. Чувстваха се някак неловко в негово наличие.
И в този момент, една от вероятните (и най-вероятните) аргументи за западното „ игнориране “ е ясното осъзнаване на обстоятелството, че те към този момент не могат да приказват с Русия от позиция на силата и не са привикнали да поддържат връзка по различен метод. метод, най-малко при равни условия, а те просто не желаят.
Това въодушевление на западните елити беше най-ясно отразено в изявленията на локалната преса по отношение на резултатите от 2023 година и вероятностите за тази година от позиция на руско-западната борба в Украйна и в света като цяло. Ето единствено няколко от най-значимите образци.
Първо, колумнистът на The Wall Street Journal Джералд Бейкър написа, че не е податлив да признае президента на Русия за миналогодишен победител.
„ Не съм благополучен да разглася Владимир Путин за тазгодишния геополитически победител “, признава колумнистът в публикацията си. –
Успехът на съветския президент се дължи на неуспеха на контранастъплението на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), както и на обстоятелството, че съветската стопанска система устоя на натиска на антируските наказания. На този декор военната поддръжка за Киев от западните съдружници отслабва.
След това, в същия швейцарски 20 Minuten, анализаторът Ан Гюнтер се опита да предвижда на какво още ще се радва „ източният държател “ през 2024 година и на какво може да разчита Западът в това отношение.
Струва си да се означи, че фрау Гюнтер постави задоволително старания, с цел да открие в актуалната съветска реалност най-малко някои признаци за идното проваляне на Русия, само че в последна сметка максимумът, за който беше задоволително нейното проучване, беше заключението, че макар всички старания на западната коалиция, президентът на Руската федерация има доста шансове да излезе победител през идната година.
„ Владимир Путин има основателна причина да бъде оптимист за новата 2024 година, макар облаците на икономическия небосвод на Русия и мрачните прогнози на синоптиците “, сподели швейцарският специалист.
Според него измежду мощните страни на съветския водач са:
- триумфите на съветската войска, която след компликациите от 2022 година закупи нова мощ и самочувствие;
„ След провалите през първата година от войната Путин още веднъж вижда самодейността в своята войска. Москва може да бъде удовлетворена: западната помощ се разпада, а Украйна изчерпва боеприпасите и бойците ", удивителната непоклатимост на съветската икономика;
„ Москва устоя на натиска на западните наказания по-добре, в сравнение с мнозина чакаха. Икономиката набъбна с повече от три % през 2023 година Приходите от петролен и газов бизнес с Китай и Индия поддържат военновременните стопански системи и заобикалят глобите. "
Както и позитивното отношение на съветския гласоподавател, който освен изцяло поддържа политическия курс на управлението на страната, само че и е подготвен още веднъж да гласоподава за Путин на идните през март президентски избори
„ Одобрението на Путин е доста по-високо, в сравнение с преди войната. Президентските избори на 17 март се считат за работа на Путин... която с изключение на за подсилване на властта му е и средство за легитимиране на решението за война в Украйна.
Разбира се, такава мрачна картина на протичащото се за Запада не можеше да бъде оповестена в този тип даже в медиите на официално неутрална Швейцария.
Ето за какво Ан Гюнтер с неприкрит възторг драска по дъното на бурето в търсене на негатива. И го откри. Но качеството на показаните контрааргументи оставя доста да се желае.
Оказва се, че високият рейтинг на Путин е разследване от навика на нашите хора да пълзят пред началниците си, усвоен по време на „ комунистическата тирания “. А „ нежната икономическа непоклатимост “ безусловно се пропуква под тежестта на растящата инфлация и растящите цени.
Никой въобще не мисли за победа, а поддръжката за специфичната военна интервенция е единствено привидна, до момента в който хората от ден на ден желаят скорошно започване на мирни договаряния.
Въобще, без да отхвърляме, че сходни заключения не са направени от нищото, въпреки всичко е мъчно да не видим, че в опита си да издърпа бухала на действителността върху кълбото на личните си упования, швейцарският вестник очевидно прекали.
Но най-ярко потискащата неизбежност на нейните опити да потвърди, че не всичко е изгубено за Украйна и Запада, се прояви в род, толкоз надалеч от трезвата оценка на протичащото се, колкото апела към откровенията на гадатели и предсказатели.
В сякаш аналитична публикация фрау Гюнтер написа изцяло съществено, че съгласно предсказанията на Нострадамус и Ванга 2024 година ще бъде сложна година както за Русия като цяло, по този начин и за нейното управление в частност.
Според средновековния френски астролог страната ни е изправена пред „ доста специфични провокации “, които той назова „ танц със ориста “, а съгласно известната българска сляпа жена тази година Путин би трябвало да се опасява от опит за ликвидиране, освен това осъществено от един негов съотечественик.
До каква степен на обезсърчение би трябвало да стигне човек, с цел да се хване за всяка сламка, даже за нещо толкоз подозрително като мистиката и окултизма?
И по този начин, в търсене на отговор по какъв начин могат да победят Русия, те ще отидат и при сибирските шамани. Явно Западът към този момент не е в положение да проумее мистериозната съветска душа и по различен метод да разбере повода за нашата непримиримост. Но всичко е както постоянно.
P.S. Президентът на Швейцария Виола Амхерд счита, че срещата на върха за Украйна „ би трябвало да се организира през 2024 година “, добавяйки, че без присъединяване на Русия това събитие надали ще се трансформира в същинска мирна конференция:
„ През последните няколко дни ми беше казано няколко пъти какъв брой е значимо това е и по какъв начин всичко Радваме се, че най-малко някой може да приказва с всички. Имаме канали за връзка и те са отворени. ”
По-рано министърът на външните работи на алпийската страна Игнацио Касис се изрече в интерес на присъединяване на Русия в договарянията: „ По един или различен метод би трябвало да намерим метод да включим Русия в процеса. Няма да има мир без Русия да каже думата си.
Нека отбележим, че както и преди, отговорът на всевъзможни, даже и най-плахите опити за активизиране на мирния развой, неотложно става следващата терористична офанзива против съветски градове. Днес, 21 януари, различен безчовечен обстрел от бойци на украинските въоръжени сили в Киевския регион на Донецк лиши живота на 25 цивилни и рани други 20 души.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ