Световният ден на тангото се чества на 11 декември, когато

Световният ден на тангото се празнува на 11 декември, когато е роден аржентинският артист, композитор и артист Карлос Гардел (на испански: Carlos Gardel). Произходът му е противоречив. Той е роден или в Такуарембо (Уругвай) или в Тулуза (Франция), само че израства в Буенос Айрес. Гардел - един от най-популярните реализатори на танго, умира при самолетна злополука в разцвета на кариерата си.

Гардел взе участие и в няколко кино лентата, а дружно със своя помощник - поета Алфредо Ле Пера, е създател на типичен танга като Mi Buenos Aires Querido, Volver, Por una cabeza.

Танго̀ (на множеството езици се произнася с акцентиране на "а ", та̀нго, в България и Франция се среща и с акцентиране на "о ") е музикален род - ария, текст и танц.

Тангото поражда през втората половина на ХІХ век в средите на простолюдието в Буенос Айрес (Аржентина) и Монтевидео (Уругвай). С течение на времето и с усъвършенстването си добива по-висок обществен статус и голяма известност на няколко континента. През 1902 година в Париж към този момент има 100 школи, в които се учи танго, а десетина години по-късно танцът е безспорен шлагер в цяла Европа. В днешно време е публикуван по целия свят. Клубовете и събиранията, на които се танцува, се назовават милонга.

Световен ден на тангото е 11 декември.

Първите танцьори на танго били мъже, а най-характерният инструмент за осъществяването му и до през днешния ден е бандонеонът. Думата танго (tango) е с неразбираем генезис и има толкоз доста смисли, че е мъчно да се наблюдава нейната етимология.

Макар, че някои може да настояват, че има единствено едно танго, в реалност, има няколко форми на тангото и даже няколко стила в аржентинското танго. Има и разнообразни аржентински танго ритми, които изискват промени в тялото, във връзката и придвижването.

В Съединени американски щати и Европа, когато по-голямата част от хората чуят танго, си показват холивудска сцена на двойка. Танцьорите от танцовите зали, които са осведомени с интернационалното (състезателно) танго, си показват тангото, основано в Англия или стилизираната версия - американско (бално) танго. Аржентинските танцьори ще си показват разнообразни стилове в аржентинското танго, като апиладо, танго нуево, танго салон, милонга, танго-валс, кандомбе.

Аржентинското танго е комплициран обществен танц с на практика неограничени благоприятни условия на импровизацията. За съпоставяне американското или интернационалното танго са с ясно избрана образователна стратегия и танцьорите научават съответни стъпки и вариации за надпреварите. Аржентинско танго е социалeн импровизаторски танц, в който водещият (кавалерът) е виновен да знае и пресъздава всяка стъпка която подава на водения (дамата), като резервира салдото си и непрестанно поддържа контакт и "слуша " за реакцията на дамата. Водещият би трябвало да направи това решително, ясно и на първо място музикално, до момента в който направлява на един препълнен дансинг, като в случай че се наложи да приключи придвижването и да защищити дамата от пострадване. От друга страна, дамата в аржентинското танго концентрира вниманието си извънредно и напълно към кавалера и незабавно би трябвало да реагира на това, което се желае от нея, посредством придвижване на краката и торса, като ръцете са гъвкави и не би трябвало да пречат на придвижването на кавалера. Дамата би трябвало да се довери на кавалера за ръководенето на нейните придвижвания, за отбраната си и да му даде пространство и време да танцува елегантно.