На 21 март е Световният ден на поезията
Световният ден на поезията е основан през 1999 година от Юнеско. Целта на оповестения ден е да се признае публичната полезност на поетичното изкуство като притежател на езиковата хубост, културата, свободния дух и креативен заряд, който ни издига над тривиалното и постоянно ще бъде белег за висок човешки блян.
Тя ни води по пътеките, по които единствено душата може да се скита, които единствено с една дума ни водят до детски мемоари, до любовта, минала с всички си лица през нас, през синовното и патриотичното възприятие, до надълбоко затиснати мисли и усеща, до там, където ни е даже боязън да погледнем.
“Поезията въплъщава възприятието оттатък думите, ритъма оттатък смисъла, страстта оттатък мисълта. Тя е нашето " оттатък всичко ". ”
Всякакъв тип човешки напредък, технологии и цивилизация онемяват пред няколко думи в рима, които като че ли за секунда обезсмислят всичко, което е външно и непривично, с цел да ни върнат във всичко, което е съкровено и персонално. Поезията е невидимата мелодия, което думите и музиката съчетават в една дълбока вътрешна ария, която не може да бъде обяснена и оценена. Която дава разтуха, вяра, окрилява фантазиите ни и дава изказ на любовта.
Докато и един човек диша, би трябвало да помни най-малко някоя строфа, да познава името на най-малко един стихотворец. За да не бъде изгубено това завещание, с цел да не се погуби човешкия дух.
Тя ни води по пътеките, по които единствено душата може да се скита, които единствено с една дума ни водят до детски мемоари, до любовта, минала с всички си лица през нас, през синовното и патриотичното възприятие, до надълбоко затиснати мисли и усеща, до там, където ни е даже боязън да погледнем.
“Поезията въплъщава възприятието оттатък думите, ритъма оттатък смисъла, страстта оттатък мисълта. Тя е нашето " оттатък всичко ". ”
Всякакъв тип човешки напредък, технологии и цивилизация онемяват пред няколко думи в рима, които като че ли за секунда обезсмислят всичко, което е външно и непривично, с цел да ни върнат във всичко, което е съкровено и персонално. Поезията е невидимата мелодия, което думите и музиката съчетават в една дълбока вътрешна ария, която не може да бъде обяснена и оценена. Която дава разтуха, вяра, окрилява фантазиите ни и дава изказ на любовта.
Докато и един човек диша, би трябвало да помни най-малко някоя строфа, да познава името на най-малко един стихотворец. За да не бъде изгубено това завещание, с цел да не се погуби човешкия дух.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ