Световните цени на храните се понижиха през април за трети

Световните цени на храните се намалиха през април за трети следващ месец, наранени от икономическото и логистичното отрицателно влияние на пандемията от ковид, заяви в четвъртък организацията за храните на Организация на обединените нации, съобщи БНР, базирайки се на Ройтерс.

Ценовият показател на Организацията по издръжка и земеделие (FAO) към Организация на обединените нации, който мери месечните промени в цените на кошница от артикули, включваща зърнени култури, маслодайни растения, млечни артикули, месо и захар се намали с 3,4% по отношение на март до равнище от 165,5 пункта (спрямо 172,2 пункта месец по-рано).

Ценовият показател на захарта на FAO падна до 13-годишно дъно, понижавайки се единствено в границите на април с 14,6%. Спадът е провокиран от понижаване на потреблението предвид на наложената карантина и обсада в доста страни поради ковид, както и заради по-ниското търсене от производителите на етанол поради внезапното поевтиняване на суровия нефт, заяви основаната в Рим организация към Организация на обединените нации.

Ценовият показател на растителното масло се намали през април с 5,2% по отношение на март (когато падна с 12%) вследствие на падащите цени на палмовото, соевото и рапично масло, до момента в който показателят на цените на млечните артикули се намали с 3,6%, като цените на маслото и на млякото на прахуляк означиха двуцифрени намаления.

Индексът на месото спадна с 2,7%, като частичното възобновяване на импортното търсенето от Китай не съумя да компенсира спада при вноса на други места по света. Агенцията на Организация на обединените нации също по този начин съобщи, че огромните страни производителки са претърпели логистични спънки, до момента в който въведените антивирусни блокади в доста страни са предизвикало внезапен спад на продажбите.

" Пандемията удари както търсенето, по този начин и предлагането на месо, защото затварянето на заведения за хранене и понижените приходи на семействата водят до по-ниско ползване. В същото време дефицитът на работна ръка от страна на преработвателната хранително-вкусова индустрия се отрази отрицателно на навременните индустриални системи ", показват от FAO.

За разлика от останалите показатели обаче, показателят на цените на зърнените култури се намалява единствено леко, защото интернационалните цени на пшеницата и ориза се покачиха доста, до момента в който тези на царевицата спаднаха внезапно.

Цените на ориза се покачиха по отношение на март със 7,2% в огромна степен заради краткотрайните ограничавания за експорт от Виетнам, които след това бяха анулирани, съобщи Организацията по издръжка и земеделие. Цените на пшеницата пък се покачиха през април с 2,5% на фона на известията за бързо запълване на експортната квота от страна на Русия.

Въпреки това цените на едрозърнестите култури, в това число царевицата, паднаха с 10% поради пониженото търсене както на фуражи, по този начин и за производството на биогорива.

В същото време FAO резервира значително постоянна прогнозата си за международното произвеждане на зърнени култури на равнище от 2,72 милиарда тона през 2019 година, само че понижи прогнозата си за потреблението на зърнени култури през 2019/2020 година с 24,7 милиона тона, основно поради въздействието на ковид върху международната стопанска система.

Базираната в Рим организация също по този начин показа първите си прогнози за световното предложение и търсене на пшеница през сезон 2020/2021, като предвижда международно произвеждане в размер на 762,6 милиона тона, което в общ проекта подхожда на равнище от 2019 година

FAO съобщи, че чака по-малка годишна продукция в Европейския съюз, Северна Африка, Украйна и Съединените щати, само че това ще бъде значително обезщетено от по-големи реколти в Австралия, Казахстан, Русия и Индия.

Очаква се световното ползване на пшеницата през 2020/21 година да бъде устойчиво, като предстоящото нарастване на потреблението на храни да надвишава пониженията при фуражите и промишлените потребности.