Ветеранът от Поглед Енчо Господинов за Горбачов, Рейгън и края на СССР
Световни медии и местни медийки ни затрупват с планини от оценки за отишлия си от този свят Горбачов. Свят, който той искаше да промени към по-добро, само че гледайки към настъпващата зима и отстъпващия политически разсъдък, в последна сметка си остава свирепа джунгла. Така стартира спомените си за първия и единствен президент на Съюз на съветските социалистически републики ветеранът-репортер от в. " Поглед " и някогашен заместник-генерален секретар на Международния червен кръст - Енчо Господинов.
Като сътрудник на остарелия “ПОГЛЕД ” съм отразявал три от срещите на Горбачов с президента Рейгън: в Женева, Вашингтон и Москва. И двамата желаеха да създадат нещо значимо. Успяха единствено отчасти. Особено в основаването на очаквания. Повечето неосъществени.
Сега, от дистанцията на времето можем по-ясно да разберем какво е имал поради китайският министър председател Чжоу Енлай, когато е дал отговор, че е още прекомерно рано да даваме оценка на Великата френска революция…
През ноември 1985 срещата в Женева звучеше съвсем като Ода на насладата. Три години по-късно, към този момент в Москва, президентът Рейгън подсети хладно: ”Доверяй, само че проверяй!
Trust, but verify! ”
Горбачов наподобява не обърна съществено внимание на тази фраза. Защото пропусна да трансформира в формален контракт това, което Рейгън, Джордж Буш Старши, държавният секретар Джеймс Бейкър и канцлерът Хелмут Кол му обещаваха. После критиците на Горбачов с лекост го упрекнаха, че наивно е пропилял златната опция, което довело до разумния край: крахът на Съветския съюз.
Малката железна дрънкулка на първия и финален президент на Съветския съюз, поставена пред “МИСЛИ ”-те на Макиавели припомня, че предоверяването в политиката и на обещанията на политиците може да докара до тъжни последствия. Нещо, което виждаме през днешния ден във всички направления. Както и усещаме мразовития лъх на зимата, цялостна с обещания за танкери и втечнени очаквания.
Моят сътрудник Хю Сайди, който в продължение на близо половин век водеше рубриката “Президентството ” в в миналото елитното списание “Тайм ”, разказва с горделивост и печал по какъв начин пред очите му 11 американски президенти са строели кули от слонова кост, илюзии и обещания. Някои са съумели повече в строителството, други не. И той също припомня като Чжоу Енлай, че би трябвало да изчакаме, преди да отсечем с перото по какъв начин да оценяваме Бил Клинтън: по случая със сочната Моника или по Югославия. Деликатна материя е оценяването.
И Горбачов изпита персонално огорчението: едни акцентираха куража му, други - наивността и нарцисизма му.
На Путин и на Байдън през днешния ден остава да решат какво да вършат с този несретен свят, който се търкаля като снежна топка надолу, до момента в който безпомощна Европа гледа с обезсърчение нагоре към облаците в очакване на Годо…
Като сътрудник на остарелия “ПОГЛЕД ” съм отразявал три от срещите на Горбачов с президента Рейгън: в Женева, Вашингтон и Москва. И двамата желаеха да създадат нещо значимо. Успяха единствено отчасти. Особено в основаването на очаквания. Повечето неосъществени.
Сега, от дистанцията на времето можем по-ясно да разберем какво е имал поради китайският министър председател Чжоу Енлай, когато е дал отговор, че е още прекомерно рано да даваме оценка на Великата френска революция…
През ноември 1985 срещата в Женева звучеше съвсем като Ода на насладата. Три години по-късно, към този момент в Москва, президентът Рейгън подсети хладно: ”Доверяй, само че проверяй!
Trust, but verify! ”
Горбачов наподобява не обърна съществено внимание на тази фраза. Защото пропусна да трансформира в формален контракт това, което Рейгън, Джордж Буш Старши, държавният секретар Джеймс Бейкър и канцлерът Хелмут Кол му обещаваха. После критиците на Горбачов с лекост го упрекнаха, че наивно е пропилял златната опция, което довело до разумния край: крахът на Съветския съюз.
Малката железна дрънкулка на първия и финален президент на Съветския съюз, поставена пред “МИСЛИ ”-те на Макиавели припомня, че предоверяването в политиката и на обещанията на политиците може да докара до тъжни последствия. Нещо, което виждаме през днешния ден във всички направления. Както и усещаме мразовития лъх на зимата, цялостна с обещания за танкери и втечнени очаквания.
Моят сътрудник Хю Сайди, който в продължение на близо половин век водеше рубриката “Президентството ” в в миналото елитното списание “Тайм ”, разказва с горделивост и печал по какъв начин пред очите му 11 американски президенти са строели кули от слонова кост, илюзии и обещания. Някои са съумели повече в строителството, други не. И той също припомня като Чжоу Енлай, че би трябвало да изчакаме, преди да отсечем с перото по какъв начин да оценяваме Бил Клинтън: по случая със сочната Моника или по Югославия. Деликатна материя е оценяването.
И Горбачов изпита персонално огорчението: едни акцентираха куража му, други - наивността и нарцисизма му.
На Путин и на Байдън през днешния ден остава да решат какво да вършат с този несретен свят, който се търкаля като снежна топка надолу, до момента в който безпомощна Европа гледа с обезсърчение нагоре към облаците в очакване на Годо…
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ