Светослав Овчаров: Съвременните русофили са като религиозни фундаменталисти
Светослав Овчаров е от хората, които без непотребен звук, са построили филмография в размер като за няколко режисьорски живота. Историята на България е неизменима част както от игралните му филми (през последното десетилетие това са " Зад кадър ", който споделя действителната история на разграничено от тоталитарната политика семейство, и " Врагове ", който се развива по време на Балканската война), по този начин и от документалните му продукции (последно " Човека и народа ", който изследва живота на Тодор Живков, и " Известният чужд " за общественика Иван Стоянович).
В най-новата страница на българското кино той взе участие и като косценарист и продуцент на филмите на Светла Цоцоркова ( " Сестра ", " Жажда " ) и Надежда Косева ( " Ирина " ).
Най-новият му документален филм " Второто избавление " е основан взаимно с историчката Евелина Келбечева. Двамата се потапят в дълго проучване на събитията в България сред 1944 и 1947 година, което те виждат не просто като началото на комунистическия режим у нас, само че и като действителна руска окупация. Чрез недостъпни допреди няколко години архивни материали филмът споделя по какъв начин тя води до политически и финансов срив, а също по този начин и до нравствена смяна в българското общество, която съгласно създателите проличава и до през днешния ден.
Филмът е в кината от края на 2021 година, само че стихия от мнения провокира първото му телевизионно лъчение в края на април, съвпаднало с продължаващата над две месеца война в Украйна, спорната информация за нахлуване на съветската войска към Молдова, двойствената политика на ръководещата коалиция към Украйна, публичните полемики към запазването на руските монументи в България, а в по-широк международен проект и преосмислянето на Русия като страна, която не се е отърсила от своето империалистично минало.
Реклама
Овчаров се надява, че хората ще гледат кино лентата му, който е неговият принос към това " да не се постанова един ден децата ни да вършат филм " Третото избавление ".
Кадър от " Второто избавление "
Въпреки че филмът е по кината от известно време, с телевизионната си премиера " Второто избавление " предизвика вълна от реакции, които до момента липсваха. Как си обяснявате този отклик?
Войната в Украйна отвори очите на мнозина, че историческите паралели с оповестяването на война на България от Съюз на съветските социалистически републики през септември 1944 година и това, което става през днешния ден в Украйна, са доста директни.
Използват се същите идеологически клишета, същите неистини и дезинформация: преследват се някакви несъществуващи нацисти, някой би трябвало да бъде освободен, някой би трябвало да бъде осъден и погубен. Измислят се врагове, с цел да има съображение за навлизане. Империята постанова своите ползи по всевъзможен начин, с безочливост и типичното за империалистическото мислене възприятие за ненаказуемост. Но хората в действителност към този момент желаят да знаят, желаят да гледат, желаят да приказват. Въпросът беше по какъв начин филмът да стигне до повече хора.
Реклама
Никой не вярваше, че Българска национална телевизия ще излъчи " Второто избавление ". По време на полемики с публиката в кината (а филмът има невероятна орис - вървеше по едно и също време на пет екрана в София), когато загатвах Националната телевизия и опцията филмът да бъде показан там, нормално аудиторията се смееше иронично. Не зная дали смехът беше ориентиран към мен, или към Българска национална телевизия. Но по едно и също време с това непрестанно чувах изречението: " Този филм би трябвало да се покаже по Българска национална телевизия! " Забележете, никой не загатваше огромните частни малките екрани, които имат по-големи зрителски аудитории. Хората се съмняваха и се надяваха, което значи, че надълбоко в себе си хората се усещат свързани с публичната телевизия и я усещат тяхна. Е, демонстрираха го по Българска национална телевизия. Какъв беше процесът ви на работа с проф. Евелина Келбечева, изключително в преместването на историческите данни в описа?
Тя е основателят на този план. На мнозина е известна нейната фанатична ангажираност с тематиката. Заедно работихме в архива, където прекарахме дълги месеци. Тя водеше своите мемоари, аз моите, по-късно си ги разменяхме. Всеки от нас изваждаше разнообразни акценти от документите, които ни минаваха пред очите. Всъщност, това, което е във кино лентата, е вероятно 2-3 % от отделените документи.
Интересното е, че въпреки всичко документите са непокътнати. Това е архивът на съюзническата контролна комисия и са се съхранявали в архива на Министерство на външните работи и са били недостъпни в продължение на десетилетия за историците. Преди няколко години са предадени (не без съпротива) в ДА " Архиви ". Няколко откриватели са ги употребили, с цел да напишат текстове за икономическите последици на окупацията. Великолепни текстове! Проблемът на историческите проучвания е, че те остават затворени в един вътрешен кръг на ползватели, а тиражът даже и на най-хубавото и сполучливо издание не надвишава няколкостотин бройки. Само пиратските гледания на " Второто избавление " бяха повече от 10 000. Тъй че количествено аудиторията е несъизмерима.
Другото забавно е, че в годините, когато са създавани тези документи (1944 - 1947), държавността към момента е била непокътната. Кметове, регионални шефове, воински началници изпращат донесения за злоупотреби, принуждение, убийства, осъществени от Червената войска. Въпреки смилането на държавния уред след 9 септември 1944 година към момента длъжностните лица си правят работата. Всичко това е немислимо няколко години по-късно.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Войната в Украйна 2 Свят 3 Свят 1 Войната в Украйна 2 Свят 3 Свят 1 Свят 2 Ритейл 3 Свят Реклама
Аз не съм историк макар четиридесетина филми, които съм направил по исторически сюжети. Моята работа е да конструирам разкази, да съумявам да описвам по този начин, че хората да не си излизат по средата на кино лентата. С годините и много работа в библиотеки и архиви в половината свят съм изработил някакъв метод към документите - да чувствам хората зад тях.
Изкуството борави с хора, не с документи. В нашия филм има едно писмо, в което човек се оплаква, че руска военна кола е блъснала и умъртвила единственото му дете, а водачът даже не спрял. В текста на документа, набран на пишеща машина, е написано: " с жена ми имаме едно дете ", по-късно " имаме " е зачертано и върху същата дума е написано " имахме ". Нали си представяте по какъв начин ръката на индивида механично е написала " имаме " и какъв брой време и старания му е коствало да го преправи на " имахме ". Ако предходни генерации са отгледани с избрана идеология, механизмите на която са частично разказани във кино лентата, то по какъв начин си обяснявате актуалното русофилство?
Русофилството е тип вяра. В нея няма " материалистическо пояснение ". Разбира се, голямата част от хората с русофилски убеждения са потомци на такива. В техните фамилии всичко, обвързвано с Русия, се приема аксиоматично, като доктрина. Често фамилиите са свързани с съответни облаги, които са извличали техните близки в близкото и не толкоз близкото минало от верността към Русия (Съветския съюз, комунистическата доктрина).
И защото да си просто " келепирджия " е някак си публично укоримо, всичко се забулва в ароматния тамян на русофилската концепция. В тази религиозна мъгла се смесват легенди и дезинформация, суеверна религия и чувство за бъдещи дивиденти. Ако продължим с алюзията с религията, то актуалните русофили са по-скоро " религиозни фундаменталисти ", а както знаем, този тип фундаментализъм има като съществена задача връщането на религиозните структури като господстващи в обществото. Сещайте се защо владичество става дума.
Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
В най-новата страница на българското кино той взе участие и като косценарист и продуцент на филмите на Светла Цоцоркова ( " Сестра ", " Жажда " ) и Надежда Косева ( " Ирина " ).
Най-новият му документален филм " Второто избавление " е основан взаимно с историчката Евелина Келбечева. Двамата се потапят в дълго проучване на събитията в България сред 1944 и 1947 година, което те виждат не просто като началото на комунистическия режим у нас, само че и като действителна руска окупация. Чрез недостъпни допреди няколко години архивни материали филмът споделя по какъв начин тя води до политически и финансов срив, а също по този начин и до нравствена смяна в българското общество, която съгласно създателите проличава и до през днешния ден.
Филмът е в кината от края на 2021 година, само че стихия от мнения провокира първото му телевизионно лъчение в края на април, съвпаднало с продължаващата над две месеца война в Украйна, спорната информация за нахлуване на съветската войска към Молдова, двойствената политика на ръководещата коалиция към Украйна, публичните полемики към запазването на руските монументи в България, а в по-широк международен проект и преосмислянето на Русия като страна, която не се е отърсила от своето империалистично минало.
Реклама
Овчаров се надява, че хората ще гледат кино лентата му, който е неговият принос към това " да не се постанова един ден децата ни да вършат филм " Третото избавление ".
Кадър от " Второто избавление "
Въпреки че филмът е по кината от известно време, с телевизионната си премиера " Второто избавление " предизвика вълна от реакции, които до момента липсваха. Как си обяснявате този отклик?
Войната в Украйна отвори очите на мнозина, че историческите паралели с оповестяването на война на България от Съюз на съветските социалистически републики през септември 1944 година и това, което става през днешния ден в Украйна, са доста директни.
Използват се същите идеологически клишета, същите неистини и дезинформация: преследват се някакви несъществуващи нацисти, някой би трябвало да бъде освободен, някой би трябвало да бъде осъден и погубен. Измислят се врагове, с цел да има съображение за навлизане. Империята постанова своите ползи по всевъзможен начин, с безочливост и типичното за империалистическото мислене възприятие за ненаказуемост. Но хората в действителност към този момент желаят да знаят, желаят да гледат, желаят да приказват. Въпросът беше по какъв начин филмът да стигне до повече хора.
Реклама
Никой не вярваше, че Българска национална телевизия ще излъчи " Второто избавление ". По време на полемики с публиката в кината (а филмът има невероятна орис - вървеше по едно и също време на пет екрана в София), когато загатвах Националната телевизия и опцията филмът да бъде показан там, нормално аудиторията се смееше иронично. Не зная дали смехът беше ориентиран към мен, или към Българска национална телевизия. Но по едно и също време с това непрестанно чувах изречението: " Този филм би трябвало да се покаже по Българска национална телевизия! " Забележете, никой не загатваше огромните частни малките екрани, които имат по-големи зрителски аудитории. Хората се съмняваха и се надяваха, което значи, че надълбоко в себе си хората се усещат свързани с публичната телевизия и я усещат тяхна. Е, демонстрираха го по Българска национална телевизия. Какъв беше процесът ви на работа с проф. Евелина Келбечева, изключително в преместването на историческите данни в описа?
Тя е основателят на този план. На мнозина е известна нейната фанатична ангажираност с тематиката. Заедно работихме в архива, където прекарахме дълги месеци. Тя водеше своите мемоари, аз моите, по-късно си ги разменяхме. Всеки от нас изваждаше разнообразни акценти от документите, които ни минаваха пред очите. Всъщност, това, което е във кино лентата, е вероятно 2-3 % от отделените документи.
Интересното е, че въпреки всичко документите са непокътнати. Това е архивът на съюзническата контролна комисия и са се съхранявали в архива на Министерство на външните работи и са били недостъпни в продължение на десетилетия за историците. Преди няколко години са предадени (не без съпротива) в ДА " Архиви ". Няколко откриватели са ги употребили, с цел да напишат текстове за икономическите последици на окупацията. Великолепни текстове! Проблемът на историческите проучвания е, че те остават затворени в един вътрешен кръг на ползватели, а тиражът даже и на най-хубавото и сполучливо издание не надвишава няколкостотин бройки. Само пиратските гледания на " Второто избавление " бяха повече от 10 000. Тъй че количествено аудиторията е несъизмерима.
Другото забавно е, че в годините, когато са създавани тези документи (1944 - 1947), държавността към момента е била непокътната. Кметове, регионални шефове, воински началници изпращат донесения за злоупотреби, принуждение, убийства, осъществени от Червената войска. Въпреки смилането на държавния уред след 9 септември 1944 година към момента длъжностните лица си правят работата. Всичко това е немислимо няколко години по-късно.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Войната в Украйна 2 Свят 3 Свят 1 Войната в Украйна 2 Свят 3 Свят 1 Свят 2 Ритейл 3 Свят Реклама
Аз не съм историк макар четиридесетина филми, които съм направил по исторически сюжети. Моята работа е да конструирам разкази, да съумявам да описвам по този начин, че хората да не си излизат по средата на кино лентата. С годините и много работа в библиотеки и архиви в половината свят съм изработил някакъв метод към документите - да чувствам хората зад тях.
Изкуството борави с хора, не с документи. В нашия филм има едно писмо, в което човек се оплаква, че руска военна кола е блъснала и умъртвила единственото му дете, а водачът даже не спрял. В текста на документа, набран на пишеща машина, е написано: " с жена ми имаме едно дете ", по-късно " имаме " е зачертано и върху същата дума е написано " имахме ". Нали си представяте по какъв начин ръката на индивида механично е написала " имаме " и какъв брой време и старания му е коствало да го преправи на " имахме ". Ако предходни генерации са отгледани с избрана идеология, механизмите на която са частично разказани във кино лентата, то по какъв начин си обяснявате актуалното русофилство?
Русофилството е тип вяра. В нея няма " материалистическо пояснение ". Разбира се, голямата част от хората с русофилски убеждения са потомци на такива. В техните фамилии всичко, обвързвано с Русия, се приема аксиоматично, като доктрина. Често фамилиите са свързани с съответни облаги, които са извличали техните близки в близкото и не толкоз близкото минало от верността към Русия (Съветския съюз, комунистическата доктрина).
И защото да си просто " келепирджия " е някак си публично укоримо, всичко се забулва в ароматния тамян на русофилската концепция. В тази религиозна мъгла се смесват легенди и дезинформация, суеверна религия и чувство за бъдещи дивиденти. Ако продължим с алюзията с религията, то актуалните русофили са по-скоро " религиозни фундаменталисти ", а както знаем, този тип фундаментализъм има като съществена задача връщането на религиозните структури като господстващи в обществото. Сещайте се защо владичество става дума.
Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ