Светослав Иванов е един от 8-те успели мъже в инициативата

Светослав Иванов е един от 8-те съумели мъже в самодейността " He's The Man ", които ще опишат своята рецепта за кариерно развиване и благополучие на особено събитие на 13 ноември в City Stage. Разговорът за положителния образец е по покана на #URBN.dir.bg - платформата на Dir.bg, насочена към младежите и тяхното динамично всекидневие.

В изявлението си пред Dir.bg водещият на " 120 минути " споделя детайлности за професионалния си опит като сътрудник в арабските страни по време на първите огромни терористични атентати и по какъв начин това е асъдействало за развиването му като публицист, какви умения е придобил и по какъв начин се е трансформирал като персона. За него любознанието към света, привързаността към хората и сериозния взор към властта са главната рецепта за триумф в региона на публицистиката.

Ето какво още споделя той:

- Г-н Иванов, каква е рецептата да бъдеш сполучлив публицист и то прекомерно млад?

- Не мисля, че има друга рецепта от любознанието към света, привързаността към хората, сериозният взор към властта и уважението към публиката. Но си мисля, че човек би трябвало да има и шанс. А аз съм огромен късметлия. Още преди да навърша 24 години имах опция да обикалям и опознавам света, пътувах доста, срещах се с хора, които носят друга просвета и страсти. Когато арабските страни пламнаха преди 10 години, имах шанса да видя с очите си протичащото се в множеството страни в района, когато Европа беше разтърсена от първите огромни терористични атентати, също следих и предавах от мястото на събитията, което ми даде опция да свържа процесите тук, с явленията там. Имах опцията да се срещна и да беседвам с хора, които рядко позволяват медии до себе си. Афганистан, Ирак, Иран, Палестина, Израел, Ливан, даже Конго. Безценен професионален и житейски опит. Двете вървят ръка за ръка и те вършат по-уверен и по-смирен. Създадох и доста същински другарства по целия свят. Това доста ми оказва помощ в работата като водещ на " 120 минути ". Някои от най-интересните имена в " Роуминг " са хора, с които имаме някаква история в предишното. И по тази причина вести от нашето предаване неведнъж са намирали своя път към международните медии.

- Как намирате салдото сред работата и фамилията, публицистиката е една от най-ангажиращите специалности? Не се ли разкъсвате и може ли да кажете дали сте по-отдаден на специалността си или на фамилията си?

- Обичам своята специалност, само че няма нещо, което да обичам повече от фамилията си. В този смисъл, няма проблем в салдото, тъй като знаете, че Вяра (бел. ред. брачната половинка му) също е публицист и не е нужно да си приказваме за неща, които са ясни и на двама ни. Но няма по-голямо благополучие от времето с моите две девойки.

- Какво мислите за медийната среда в България, за подправените вести, за уеб страниците брадви?

- Медийната среда е разследване на доста неща. Всички прекосяваме през сложен интервал, на тази тематика съм приказвал много. Това, което желая хората да схванат е, че в България не се случва нищо неповторимо, което да не се случва в други елементи на Европа и по света. Особено в нашия район сега. Ударите, които технологиите нанесоха на старите бизнес модели на обичайните медии, лишиха огромна част от цената и независимостта им и те все по-често попадат в ръцете на предприемачи, които гледат на тях като на инструмент за поддръжка на главните си бизнес инициативи, които нямат нищо общо с медийния бизнес.

Но имат вяра ли им хората? Каква е изгодата за обществото от съществуването на сходни издания? Ще пристигна ден, в който всички, които вършат взаимни отстъпки със съвестта си, ще би трябвало да дават отговор за дейностите си и ще изчезнат от пейзажа. Може да ви звучи идеалистично, само че при по-голям обществен или стопански прелом, тези медии ще бъдат последните, които ще имат въздействие върху решенията, които ще са нужни на обществото.

Колкото до подправените вести, виждам на тях като на належащо зло, което ще ни докара до идващото ходило на социална зрялост. Когато всички канали са отворени и обществените мрежи дават опция за точно ориентиране на всевъзможни послания, няма по какъв начин да няма подправени вести. Но колкото повече са те, толкоз по-малко ще стават в средносрочен проект.

Просто ще си изградим имунитет. Всички неистини имат период на валидност. Сайтове с подправени вести и операции? Да, има ги. Но като на следващия ден изчезнат на никого няма да му направи усещане. А те ще изчезнат, повярвайте ми. И тук е положителната вест за всички медии, които минават през бурята сега, вършейки работата си по класическите правила - хората сами ще стартират да търсят още веднъж авторитетните си източници, тъй като ще се уморяват от ден на ден от нелепости и операции. Същото се случва и в политиката - колкото повече популисти идват на власт, толкоз по-малко популисти ще идват на власт. Защото това е единственият метод да забележим нескрито, че те не оферират ефикасни решения. Стига да не провокират нов огромен международен спор, несъмнено. Аз съм реалист - в днешния свят има неща, през които би трябвало да преминем. И да го създадем с достолепие.

- Как обществените мрежи преструктурираха уеб страниците и политиката?

- Драматично. Всеки желае да приказва на всички и се стреми да доближи до всички. Това има два резултата - опростяване на обществените послания и предлаганите решения. Политиците от години приказват като в кръчмата и това е някаква нова нормалност, подбудена от днешния ден. Не най-умните, и най-образованите ръководят света сега. Напротив, навлезли сме във времето на късите форми. Всичко се смалява, пасира се смислово, с цел да може да се смели без доста старания. Кашата в стомаха ражда каша в главата.

Все повече недоволството ще е виртуално, до момента в който не се смесят виртуалната и действителната визия за света. Масово закърнява и ще закърнява устрема към познание, тъй като всяка информация е на един клик в " Google ". Това има отношение към закърняването на груповата памет на обществата. Решенията ще се взимат на основата на виртуален напън и ще бъдат моделирани по метод, който да води до виртуално утвърждение. Най-силно крещящите ще доближават до най-вече хора. Това ражда заплахата от нови форми на властническо ръководство в бъдеще. Но аз имам вяра, че както и да се трансформират технологиите, човешката природа е една и съща от хиляди години. Тя има тъмна, само че има и светла страна, която ще откри своя път към едно по-добро на следващия ден.

- Вие възстановихте един полузабравен род в публицистиката - мненията, кое Ви накара да го извършите?

Въртим се в информативен ураган, който ежеминутно засмуква нашето внимание със страховита експедитивност. Този ураган е толкоз мощен и забързан, че събития от предходната седмица ни наподобяват като събития от предишния месец. А събитията от предишния месец за нас са се случили като че ли преди година. В тази обстановка на свръх натовареност, съзнанието стартира да изкривява визията за време и пространство. Затова подтекстът е от основно значение за разбирането на днешните събития. Моята цел не е да споделям на хората какво да мислят. А да ги карам да се замислят.

- Разработвали сте и тематиката за ислямистите в Лондон, каква е вашата прогноза за Брекзит?

При Брекзит няма спечелили. Но аз нямам доверие, че той въобще ще се случи. Дори се обзаложих с английският евродепутат Джефри Ван Орден, който ми беше на посетители в студиото преди месец. Той беше уверен, че на 31 октомври, Англия излиза от Европейски Съюз. На мен " Брекзит " към момента ми наподобява като нещо нереално. Тук не разясня дали той е нещо положително или неприятно. Той демонстрира, че сходни решения толкоз мощно разделящи обществото на две половини, не би трябвало да се взимат с референдум. Защото когато няма ясно изразено мнение в едната посока, обществата се разделят, което заплашва целостта им близко бъдеще. Целият референдум беше голяма неточност и нямам концепция по какъв начин ще завърши тази каша.

- Промени ли се нещо в страната ни след тези локални избори?

Не мисля, че станахме очевидци на трагична смяна. Ако желаеме нещо да се промени, нещо генерално, действаме като общество. Ако не желаеме - поносим, стискаме зъби и си пишем статуси във " Facebook ". Никога не би трябвало да забравяме, че всяка власт е отражение на груповия нрав в едно село, град или страна. Пасивността също е функционалност на този нрав и намира отражение в своеволията и укрепването на властта. Това е ситуацията.

- Кое е Вашето неосъществено изявление? А фантазия?

- Гледам да сбъдвам фантазиите си. Като се замислиш, за разлика от политиците, ние се явяваме на избори не един път на четири години в неделя, а всяка неделя, когато желаеме от хората да ни гледат и да ни гласоподават доверие. И постоянно броя на феновете ни е фрапантно по-голям от гласувалите на последните избори за която и да е партия. Мечтаех да имам опция да поговоря със Стивън Хокинг. Мечтая за изявление със Стивън Кинг. А също и с Новак Джокович. Имам и две огромни цели, които ще извърша до края на годината в " 120 минути ". Ще видите.

- Чувствате ли се свободен публицист и кои са най-големите провокации пред публицистиката?

Чувствам се задоволително свободен, с цел да върша това, което обичам. Горд съм, че единствено в границите на няколко месеца ми гостуваха шефовете на BBC, Financial Times, DW и Свободна Европа. И това по никакъв начин не е инцидентно - това е препоръка както за нашия труд в bTV, по този начин и за нашия екип, с който вършим " 120 минути ". В нашата специалност, водеща би трябвало да е личната ти визия за правдивост, положително и неприятно, вярно и погрешно. Проблемите в специалността са доста. Но аз не съм от хората, които обичат да се самобичуват или да влизат в ролята на " оплаквачи " на гилдията. Аз давам отговор на провокациите с труд и религия в обществото. По темперамент съм позитивен и търпелив човек. Но нямам проблем когато се наложи кръстът да се трансформира в меч. Не се опасявам от борби, стига да са обективни.

- Трудно ли е да бъдеш етичен публицист или за Вас да говорите на езика на дипломацията е към този момент детска игра. Как се реализира това?

Дипломацията не може да е публицистика. Журналистиката е много по-директна и изисква по-прям метод. Етиката обаче е линия, която нито един човек, който работи професионално не трябва да прекрачва.

" He's The Man " ще се организира на 13 ноември в City Stage от 16:00ч.

Повече за пристрастеността на Светослав Иванов към радио и телевизионната публицистика, за това по какъв начин обществените мрежи въздействат на политиката и с кого мечтае да направи изявление, може да разберете като прочетете цялото изявление на уеб страницата Dir.bg .