Проф. Светлозар Елдъров: Историята не е супермаркет да си купиш стока по избор
Светлозар Елдъров е роден през 1956 година Завършил е история в СУ " Св. Климент Охридски ", професор, експерт по история на България и Балканите ХIX-ХХ в.: православие и католицизъм, Македонски въпрос, националноосвободителни битки на македонските и тракийските българи, военна история, политическа история. Работи в Института за балканистика с Център по тракология в Българска академия на науките. Специализирал е в Италия. Член е на научните препоръки на Македонския теоретичен институт, на Тракийския теоретичен институт и други Има към 400 научни изявления.
- Проф. Елдъров, в последните месеци в страната има мощен интерес към новото второ издание на биографията на Яне Сандански с създател Мерсия Макдермот на изд. " Синева ". Миналата седмица бе следващото показване в гр. Дупница. Възражда ли се ползата към персони като Яне Сандански?
- Може би би трябвало да изтъкнем към момента непокътнатия жив български дух на българина - да търси и да чете книги. Което доста ме радва. Второ, създателят е Мерсия Макдермот. Много добре си припомням момента, когато излезе друга книга на Макдермот - за Гоце Делчев. Беше краят на 1979 година, бях в последния курс в Софийския университет и си припомням по какъв начин тогава студентите от Историческия факултет посрещахме всяка такава новоизлязла книга с голям интерес. Горе-долу тогава дефинитивно беше вдигнато ембаргото по Македонския въпрос. Само година по-рано, през 1978 година, излязоха два доста значими документални сборника, които и в този момент ми стоят на бюрото и непрекъснато ги употребявам. Единият беше така наречен зелен алманах " Македония. Документи и материали " в издание на Българска академия на науките, а вторият - аленият алманах, издание на външното министерство, " Македония и Одринско. 1902-1904 година Дипломатически документи ". Заедно с книгата на Мерсия Макдермот се появиха и други книги от български създатели, като монографията на доцент Коста Пандов за македоно-одринското придвижване, монографията на проф. Дойно Дойнов за Креснеско-Разложкото въстание. Тогава е било взето и решението на Секретариата на Централен комитет на Българска комунистическа партия, въз основа на което бяха основани секциите и групите по националния въпрос в институтите на Българска академия на науките и другаде, с помощта на които историците от моето потомство успяхме да навлезем бурно в тематиката. На мен се падна достойнството да бъда определен с конкурс в секцията по националния въпрос в Института за военна история при Генералния щаб на Българската войска. Още преди този момент си бях купил и книгата " Апостолът на свободата " на Макдермот, която в действителност я направи известна. А когато към този момент бях защитил кандидатската си дисертация, излезе книгата за Яне. Радвам се, че този интерес от моята студентска и научна младост, който е характерен за всяка една ера от Българското възобновление насам, е, популярност богу, още жив в това динамично политическо време, което като че ли е в цялостен конфронтация с възрожденския дух.
- Англичанката Мерсия Макдермот е повече българка от доста българи, самата тя твърди, че е българка по душа. Повече от 60 години тази жена написа за България и пропагандира България в Европа. Тя даже излезе пред Европейския парламент да се извини на страната ни за това, което англичаните са й предизвикали в ХХ в...
- Малко са чужденците, които по този начин обичат България и даже е мъчно да я назовем чужденец, тъй като е живяла у нас 27 години, до 1979 година, и след това се е прибирала отново. Бил съм прекомерно млад тогава, запознахме се едвам през 2003 година на една конференция за 100-годишнината на Илинденско-Преображенското въстание. Тя и в този момент продължава да се интересува от Македонския въпрос, от националния въпрос и да следи какво става в българската историография. Беше същинско наслаждение за мен да приказвам с нея, направи ми усещане по какъв начин тя не спря нито за момент да се възхищава, да се радва и да живее повече с българското, в сравнение с ние сме привикнали. За нас България е ежедневие, а за нея е привилегия да бъде тук. Заключителното честване беше в един ресторант в народен жанр и тя безусловно не спря да играе български хора и надигра може би всички останали. Така че моето удивление към нея е като към създател, който съчетава науката с литературата. Вярно, че нейните книги ние ги познаваме в превод на Веселин Измирлиев от британски, само че книгите й в действителност като че ли са писани от българин за българите. Предполагам, че и на британски книгите й звучат по безапелационен и вълнуващ метод за британската аудитория.
- Макдермот сама признава, че Яне е най-любимият за нея от всички български герои, пробва се да влезе в душата му...
- Разбира се, че човек може да има пристрастия, когато написа, само че професионално историкът би трябвало да се придържа обективно към научните обстоятелства. Тя си има пристрастия, само че внимава да не ги демонстрира в научните си издания. Тя написа не с користолюбие, тя написа със пристрастеност в най-хубавия смисъл на думата. Така написа за Апостола, по този начин написа за Гоце и за Яне, по този начин написа за Димитър Благоев. Мерсия Макдермот не написа като тясно научен академик, само че книгите й имат научни достолепия. Тя е задграничен член на Българска академия на науките и почетен лекар на Софийския университет. Виждам в книгите умеенето й на академик, коректността й към изворите, към материалите.
- Знаем по какъв начин зацикля сега така наречен българо-македонска комисия, която сякаш би трябвало да реши по какъв начин да си разделим историята със Северна Македония, та тя да не си присвоява нашата. Там се " спънаха " в това Гоце Делчев да си остане българин, само че никой не приказва за Яне Сандански, да вземем за пример, който също е герой за освобождение на българска Македония от турците и Скопие също го " заимства " от нас? Питам със подлост, след това ще ви кажа за какво.
- Аз надълбоко почитам членовете на тази комисия, познавам ги като сътрудници. Разбирам ги, тъй като те са сложени в политически рамки. Самият контракт със Северна Македония е една политическа рамка, бих споделил доста тясна рамка, съвсем клетка. Те нямат огромен избор. Очевидно отвън тази рамка са спуснати и други наставления, които са ясни. Целта на цялото това упражнение е Северна Македония да влезе в НАТО. А по-нататък - може би да се открие вероятност и за евроинтеграция, само че ние толкоз надалеч в бъдещето не може да гледаме. Основната цел е и тази част от територията на Балканите да бъде интегрирана в НАТО. Тук е компликацията за нашите сътрудници - известни историци, които би трябвало да станат инструмент на една политика. Без подозрение, ще би трябвало да създадат компромис, както и сътрудниците от другата страна, някои от които също познавам. Преди повече от месец министър председателят Борисов даде явен ултиматум - до октомври да са се споразумели непременно за Гоце Делчев. Не са включени освен Яне Сандански, само че и други огромни фигури от българската история като Борис Сарафов, да вземем за пример, Димитър Попгеоргиев, лидерът на Кресненско-Разложкото въстание преди този момент от 1878-1879 година Но в случай че се върви по този дневен ред, който произтича от научната логичност, от процесите, от документите, от фалшификациите по тематиката за националния ни въпрос, това значи завършек на концепцията за Македония в НАТО. Защото и за 10 години не могат да приключат - би трябвало да се види кои документи, употребени в македонската историография, са фалшифицирани, кои са цялостна мистификация, кои са леко редактирани. Сега се върви по линията като че сме равноправни в историята, политическите операции стоят на една маса с нас. В това е драмата на моите сътрудници - надали някой има вяра, че историците са толкоз могъщи, че да дефинират политиката на НАТО и на международните сили. Щом са решили да вкарат Македония в НАТО, несъмнено ще го създадат.
- Може ли българската история постоянно да бъде пленник на политиката?
- Често на този въпрос давам един преносен отговор - да си представим, че на тази маса стоят не историци с два разнообразни възгледа, а седят да речем астрофизици, от едната страна са тези, съгласно които Земята е кръгла, насреща - които споделят, че е плоска. И по какъв начин ще се спогодят? Ще бъде полукръгла, полуплоска? Затова допускам, че участниците от двете страни ще бъдат принудени да намерят пресечната точка сред истината и неистината и тя ще е в политическата уместност. Толкова по-зле за историческата истина.
- Преди малко питах със подлост, тъй като имам едно друго съмнение. Дали пък за Яне Сандански не се мълчи, тъй като той е имал социалистически възгледи - правил е учебни заведения, лечебни заведения за популацията, подобрявал е бита му, желал е земята да се раздаде на селяните, и то по турско! А през днешния ден приказки за социализма не се котират.
- Като политически самостоятелен историк съм задължен да кажа, че съгласно мен Мерсия не гледа на Яне Сандански като на " теоретичен социалист ", а по-скоро като на революционен обществен модернизатор. Не може човек, написал биографията на Благоев, да подреди Сандански до него. Тя се възхищава от Сандански, само че акцентира, че в неговото обграждане има хора с доста по-култивирано политическо схващане, които са доста по-навътре в социализма от него. За мен Димо Хаджидимов да вземем за пример е нещо като политическият Вергилий на Яне Сандански, който в един избран интервал го е наставлявал политически. В това време, изключително на попрището на националноосвободителната битка и македоно-одринското придвижване, няма такова несъгласие. На социалистите не се гледа по този начин, както е на полето на вътрешния политически живот. Именно по тази причина доста социалисти вземат участие в македоно-одринското революционно придвижване в края на XIX и началото на ХХ в. През 1899-1901 година ръководител на Върховния комитет на Македоно-Одринската организация в България е поручик Борис Сарафов, който просто отваря вратата за социалистите. Платен секретар на този комитет в един миг е не различен, а Димо Хаджидимов. В оня миг се гледа на социализма като на идеология на неподчинението, на националната гражданска война. На българо-македонската комисия по-скоро са спуснати " опорни точки " всичко да се претупа по-бързо, да се създадат едно-две взаимни празнувания, с цел да може великата политическа концепция за НАТО да бъде осъществена.
- Какви " опорни точки " можем да съзрем зад обстоятелството, че напълно наскоро в Общинския съвет на гр. Сандански бе импортирано предложение Мерсия Макдермот безусловно справедливо да стане почетен жител на града. И бе отхвърлено. Как си го обяснявате?
- Идеята Мерсия Макдермот да бъде определена за почетен жител на Сандански я дадох аз, на представянето на 30 април т.г. Тя породи непринудено, до момента в който представях книгата й за Яне. Забелязах, че Макдермот е почетен жител на Карлово и на Благоевград и ми се стори някак си неуместно да не е удостоена с това звание в гр. Сандански, който освен носи името на титуляра на една от нейните книги, само че тя е свързала живота си с града, обичала го е, доста хора я познават. Тогава всички задушевно одобриха тази концепция, само че по-късно чух какво е станало. Но има малко предистория. На 21 април, в Мелник пред паметника на Яне Сандански незаконната по българските закони организация ОМО-Илинден прави честване на 104-та годишнина от гибелта му. В уеб страниците видях десетки души с македонски флагове и знаци, които към този момент са неразрешени по гръцко-македонския контракт, на българска територия организираха своя провокация и с нея желаеха да кажат, че Яне е воин от тяхната македонска история. Интересното е, че на другия ден в " 168 часа " се появи материал на журналиста Иван Бутовски под заглавие " Яне Сандански - бунтовник или господар и рекетьор ". Журналистът развива своята теза, за него въпросът не е риторичен. Към тази публикация е качено мое изявление от 2016 година, в което споделям, че в случай че обругаваме героите си, други ще ни ги вземат. Един тип - две отзиви. Но създателят коя теза обслужва - на ОМО-Илинден? Днес и Яне Сандански, и Борис Сарафов, и доста други български герои яздят своите бронзови буцефали на монументални монументи в центъра на Скопие. А ние какво споделяме? Историята не е супермаркет, от който можем да си избираме продукти по своя интерес. Дайте да вземем Гоце Делчев и Борис Сарафов, пък Яне Сандански не го щем, той е социалист, него да го дадем на македонците. Това манихейско разделяне, което виждам и в българската история, и в този момент, за мене е отвратително и в науката, и в публичното схващане.
Ще повторя - абсурдът с отхвърлянето на Мерсия Макдермот за почетен жител, е отвън всякаква логичност. Това ме накара да вляза в уеб страницата на общината и да видя кои хора са им почетни жители там. Те са 11, а измежду тях намирам Иван Славков, показан като състезателен активист и шеф на първата телевизия у нас. Аз съм съвременник на тази ера и знам, че Иван Славков не може да бъде показан по никакъв различен метод, с изключение на като брачен партньор на Людмила Живкова, шурей на Тодор Живков и първи плейбой на Народна република България. Единственият чужденец сред тези 11 е италианският предприемач Луиджи Салватори, който отворил дружество в Сандански и дава работа на 200 души. Той без подозрение е значим покровител за града, само че в случай че той дава самун на 200 души, белким Мерсия Макдермот не даде нравствен самун на България със своите книги за Апостола на свободата, за Гоце и за Яне?
- Имам едно по-простичко пояснение. Може да й е попречило това, че предизборната борба тече доста преди формалния период, а Мерсия гордо се обявява като социалистка. Ние в България не умеем да създадем нищо обикновено, когато идват избори.
- Вероятно е по този начин. Аз не съм деен на политическото занятие, само че това, което става с Яне Сандански и Мерсия Макдермот в последно време, ме възмущава. След три години ще честваме 150-годишнината на Яне и 95 години на Мерсия Макдермот, която е жива и здрава, доста енергична жена, с жизнен дух, любовта й към България я крепи. Дано да нямаме избори тогава. Очевидно е, че има боязън у хората и той ще става по-голям предвид на случилото се в последно време. Сега ще се уплашат първо симпатизантите на една фондация, след това русофилите, по-късно славянофилите, сетне синеоките и така нататък Като историк познавам и други такива исторически столетия - 1934 и 1952 година Но както е тръгнало, от очевидец може да станеш обвиняем, а от сеирджия може да станеш очевидец.
- Това, което си приказваме за политическата рамка и действителната история, ми се вижда настоящо и по отношение на новата образователна стратегия и учебниците. От историята са отстранени половината обстоятелства, има оневинявне на фашизма и заклеймяване на комунизма, тъй като историята трябвало да обслужи днешния ни " цивилизационен избор ". Това по какъв начин го оценявате?
- Оценявам го повече от професионална позиция. Аз съм историк, само че в никакъв случай не съм се стремял да вляза в колективи, които пишат учебниците по история. Защото по този начин или другояче, във всяка историческа ера, те имат едно задание, една политическа рамка. Това най-добре го изясни тия дни в телевизионно предаване проф. Евгения Калинова от Софийския университет. Познавам я и като историк, и като човек, с най-голяма благосклонност. Много добре изясни, че който влезе в тези екипи, би трябвало да се преценява с държавната политика. Моето схващане за науката е, че аз би трябвало да се преценявам единствено с историческата истина и с обстоятелствата. Да, всяка ера би трябвало да има своя политика, съобразена с съответното време. На децата съгласно мен би трябвало да се дава информация и да бъдат подтиквани да мислят. Но сред информация и операция явно има голяма разлика. И тук към този момент е моралът на тези, които пишат стратегиите и учебниците. Мисля, че проф. Калинова доста почтено отбрани своята позиция. Държавата е длъжна да има своя просветителна политика, само че не трябва идеологията да надвива в тази политика.
- Образователният министър ясно сподели, че се преподава не история, а се преподава режимът. Това не е ли нова идеологическа дисциплинираност?
- Ако желаят да имат такава дисциплинираност, дано това да не бъде историята. Казвах на млади италиански сътрудници, че преди сме били принудени да учим " Научен комунизъм ", а те ми дадоха отговор, че по времето на Мусолини децата е трябвало да учат " Фашистка нематериалност ". Щом считат, че би трябвало да има такава идеологизация, да си напишат пособия по предмет " Антикомунизъм ", само че той да е избираем въпреки всичко. Не върша апология на оня режим, тъй като няма по какъв начин да го върша - името на един мой роднина е на стената с убитите при комунизма пред НДК. Но това не ме лишава от моята обективност като историк и от моя цивилен дълг да не индоктринираме ненавист. Аз не съм ляв, не съм и десен, аз съм историк. Ако продължаваме по този начин, омразата ще се задълбочава.
- Проф. Елдъров, в последните месеци в страната има мощен интерес към новото второ издание на биографията на Яне Сандански с създател Мерсия Макдермот на изд. " Синева ". Миналата седмица бе следващото показване в гр. Дупница. Възражда ли се ползата към персони като Яне Сандански?
- Може би би трябвало да изтъкнем към момента непокътнатия жив български дух на българина - да търси и да чете книги. Което доста ме радва. Второ, създателят е Мерсия Макдермот. Много добре си припомням момента, когато излезе друга книга на Макдермот - за Гоце Делчев. Беше краят на 1979 година, бях в последния курс в Софийския университет и си припомням по какъв начин тогава студентите от Историческия факултет посрещахме всяка такава новоизлязла книга с голям интерес. Горе-долу тогава дефинитивно беше вдигнато ембаргото по Македонския въпрос. Само година по-рано, през 1978 година, излязоха два доста значими документални сборника, които и в този момент ми стоят на бюрото и непрекъснато ги употребявам. Единият беше така наречен зелен алманах " Македония. Документи и материали " в издание на Българска академия на науките, а вторият - аленият алманах, издание на външното министерство, " Македония и Одринско. 1902-1904 година Дипломатически документи ". Заедно с книгата на Мерсия Макдермот се появиха и други книги от български създатели, като монографията на доцент Коста Пандов за македоно-одринското придвижване, монографията на проф. Дойно Дойнов за Креснеско-Разложкото въстание. Тогава е било взето и решението на Секретариата на Централен комитет на Българска комунистическа партия, въз основа на което бяха основани секциите и групите по националния въпрос в институтите на Българска академия на науките и другаде, с помощта на които историците от моето потомство успяхме да навлезем бурно в тематиката. На мен се падна достойнството да бъда определен с конкурс в секцията по националния въпрос в Института за военна история при Генералния щаб на Българската войска. Още преди този момент си бях купил и книгата " Апостолът на свободата " на Макдермот, която в действителност я направи известна. А когато към този момент бях защитил кандидатската си дисертация, излезе книгата за Яне. Радвам се, че този интерес от моята студентска и научна младост, който е характерен за всяка една ера от Българското възобновление насам, е, популярност богу, още жив в това динамично политическо време, което като че ли е в цялостен конфронтация с възрожденския дух.
- Англичанката Мерсия Макдермот е повече българка от доста българи, самата тя твърди, че е българка по душа. Повече от 60 години тази жена написа за България и пропагандира България в Европа. Тя даже излезе пред Европейския парламент да се извини на страната ни за това, което англичаните са й предизвикали в ХХ в...
- Малко са чужденците, които по този начин обичат България и даже е мъчно да я назовем чужденец, тъй като е живяла у нас 27 години, до 1979 година, и след това се е прибирала отново. Бил съм прекомерно млад тогава, запознахме се едвам през 2003 година на една конференция за 100-годишнината на Илинденско-Преображенското въстание. Тя и в този момент продължава да се интересува от Македонския въпрос, от националния въпрос и да следи какво става в българската историография. Беше същинско наслаждение за мен да приказвам с нея, направи ми усещане по какъв начин тя не спря нито за момент да се възхищава, да се радва и да живее повече с българското, в сравнение с ние сме привикнали. За нас България е ежедневие, а за нея е привилегия да бъде тук. Заключителното честване беше в един ресторант в народен жанр и тя безусловно не спря да играе български хора и надигра може би всички останали. Така че моето удивление към нея е като към създател, който съчетава науката с литературата. Вярно, че нейните книги ние ги познаваме в превод на Веселин Измирлиев от британски, само че книгите й в действителност като че ли са писани от българин за българите. Предполагам, че и на британски книгите й звучат по безапелационен и вълнуващ метод за британската аудитория.
- Макдермот сама признава, че Яне е най-любимият за нея от всички български герои, пробва се да влезе в душата му...
- Разбира се, че човек може да има пристрастия, когато написа, само че професионално историкът би трябвало да се придържа обективно към научните обстоятелства. Тя си има пристрастия, само че внимава да не ги демонстрира в научните си издания. Тя написа не с користолюбие, тя написа със пристрастеност в най-хубавия смисъл на думата. Така написа за Апостола, по този начин написа за Гоце и за Яне, по този начин написа за Димитър Благоев. Мерсия Макдермот не написа като тясно научен академик, само че книгите й имат научни достолепия. Тя е задграничен член на Българска академия на науките и почетен лекар на Софийския университет. Виждам в книгите умеенето й на академик, коректността й към изворите, към материалите.
- Знаем по какъв начин зацикля сега така наречен българо-македонска комисия, която сякаш би трябвало да реши по какъв начин да си разделим историята със Северна Македония, та тя да не си присвоява нашата. Там се " спънаха " в това Гоце Делчев да си остане българин, само че никой не приказва за Яне Сандански, да вземем за пример, който също е герой за освобождение на българска Македония от турците и Скопие също го " заимства " от нас? Питам със подлост, след това ще ви кажа за какво.
- Аз надълбоко почитам членовете на тази комисия, познавам ги като сътрудници. Разбирам ги, тъй като те са сложени в политически рамки. Самият контракт със Северна Македония е една политическа рамка, бих споделил доста тясна рамка, съвсем клетка. Те нямат огромен избор. Очевидно отвън тази рамка са спуснати и други наставления, които са ясни. Целта на цялото това упражнение е Северна Македония да влезе в НАТО. А по-нататък - може би да се открие вероятност и за евроинтеграция, само че ние толкоз надалеч в бъдещето не може да гледаме. Основната цел е и тази част от територията на Балканите да бъде интегрирана в НАТО. Тук е компликацията за нашите сътрудници - известни историци, които би трябвало да станат инструмент на една политика. Без подозрение, ще би трябвало да създадат компромис, както и сътрудниците от другата страна, някои от които също познавам. Преди повече от месец министър председателят Борисов даде явен ултиматум - до октомври да са се споразумели непременно за Гоце Делчев. Не са включени освен Яне Сандански, само че и други огромни фигури от българската история като Борис Сарафов, да вземем за пример, Димитър Попгеоргиев, лидерът на Кресненско-Разложкото въстание преди този момент от 1878-1879 година Но в случай че се върви по този дневен ред, който произтича от научната логичност, от процесите, от документите, от фалшификациите по тематиката за националния ни въпрос, това значи завършек на концепцията за Македония в НАТО. Защото и за 10 години не могат да приключат - би трябвало да се види кои документи, употребени в македонската историография, са фалшифицирани, кои са цялостна мистификация, кои са леко редактирани. Сега се върви по линията като че сме равноправни в историята, политическите операции стоят на една маса с нас. В това е драмата на моите сътрудници - надали някой има вяра, че историците са толкоз могъщи, че да дефинират политиката на НАТО и на международните сили. Щом са решили да вкарат Македония в НАТО, несъмнено ще го създадат.
- Може ли българската история постоянно да бъде пленник на политиката?
- Често на този въпрос давам един преносен отговор - да си представим, че на тази маса стоят не историци с два разнообразни възгледа, а седят да речем астрофизици, от едната страна са тези, съгласно които Земята е кръгла, насреща - които споделят, че е плоска. И по какъв начин ще се спогодят? Ще бъде полукръгла, полуплоска? Затова допускам, че участниците от двете страни ще бъдат принудени да намерят пресечната точка сред истината и неистината и тя ще е в политическата уместност. Толкова по-зле за историческата истина.
- Преди малко питах със подлост, тъй като имам едно друго съмнение. Дали пък за Яне Сандански не се мълчи, тъй като той е имал социалистически възгледи - правил е учебни заведения, лечебни заведения за популацията, подобрявал е бита му, желал е земята да се раздаде на селяните, и то по турско! А през днешния ден приказки за социализма не се котират.
- Като политически самостоятелен историк съм задължен да кажа, че съгласно мен Мерсия не гледа на Яне Сандански като на " теоретичен социалист ", а по-скоро като на революционен обществен модернизатор. Не може човек, написал биографията на Благоев, да подреди Сандански до него. Тя се възхищава от Сандански, само че акцентира, че в неговото обграждане има хора с доста по-култивирано политическо схващане, които са доста по-навътре в социализма от него. За мен Димо Хаджидимов да вземем за пример е нещо като политическият Вергилий на Яне Сандански, който в един избран интервал го е наставлявал политически. В това време, изключително на попрището на националноосвободителната битка и македоно-одринското придвижване, няма такова несъгласие. На социалистите не се гледа по този начин, както е на полето на вътрешния политически живот. Именно по тази причина доста социалисти вземат участие в македоно-одринското революционно придвижване в края на XIX и началото на ХХ в. През 1899-1901 година ръководител на Върховния комитет на Македоно-Одринската организация в България е поручик Борис Сарафов, който просто отваря вратата за социалистите. Платен секретар на този комитет в един миг е не различен, а Димо Хаджидимов. В оня миг се гледа на социализма като на идеология на неподчинението, на националната гражданска война. На българо-македонската комисия по-скоро са спуснати " опорни точки " всичко да се претупа по-бързо, да се създадат едно-две взаимни празнувания, с цел да може великата политическа концепция за НАТО да бъде осъществена.
- Какви " опорни точки " можем да съзрем зад обстоятелството, че напълно наскоро в Общинския съвет на гр. Сандански бе импортирано предложение Мерсия Макдермот безусловно справедливо да стане почетен жител на града. И бе отхвърлено. Как си го обяснявате?
- Идеята Мерсия Макдермот да бъде определена за почетен жител на Сандански я дадох аз, на представянето на 30 април т.г. Тя породи непринудено, до момента в който представях книгата й за Яне. Забелязах, че Макдермот е почетен жител на Карлово и на Благоевград и ми се стори някак си неуместно да не е удостоена с това звание в гр. Сандански, който освен носи името на титуляра на една от нейните книги, само че тя е свързала живота си с града, обичала го е, доста хора я познават. Тогава всички задушевно одобриха тази концепция, само че по-късно чух какво е станало. Но има малко предистория. На 21 април, в Мелник пред паметника на Яне Сандански незаконната по българските закони организация ОМО-Илинден прави честване на 104-та годишнина от гибелта му. В уеб страниците видях десетки души с македонски флагове и знаци, които към този момент са неразрешени по гръцко-македонския контракт, на българска територия организираха своя провокация и с нея желаеха да кажат, че Яне е воин от тяхната македонска история. Интересното е, че на другия ден в " 168 часа " се появи материал на журналиста Иван Бутовски под заглавие " Яне Сандански - бунтовник или господар и рекетьор ". Журналистът развива своята теза, за него въпросът не е риторичен. Към тази публикация е качено мое изявление от 2016 година, в което споделям, че в случай че обругаваме героите си, други ще ни ги вземат. Един тип - две отзиви. Но създателят коя теза обслужва - на ОМО-Илинден? Днес и Яне Сандански, и Борис Сарафов, и доста други български герои яздят своите бронзови буцефали на монументални монументи в центъра на Скопие. А ние какво споделяме? Историята не е супермаркет, от който можем да си избираме продукти по своя интерес. Дайте да вземем Гоце Делчев и Борис Сарафов, пък Яне Сандански не го щем, той е социалист, него да го дадем на македонците. Това манихейско разделяне, което виждам и в българската история, и в този момент, за мене е отвратително и в науката, и в публичното схващане.
Ще повторя - абсурдът с отхвърлянето на Мерсия Макдермот за почетен жител, е отвън всякаква логичност. Това ме накара да вляза в уеб страницата на общината и да видя кои хора са им почетни жители там. Те са 11, а измежду тях намирам Иван Славков, показан като състезателен активист и шеф на първата телевизия у нас. Аз съм съвременник на тази ера и знам, че Иван Славков не може да бъде показан по никакъв различен метод, с изключение на като брачен партньор на Людмила Живкова, шурей на Тодор Живков и първи плейбой на Народна република България. Единственият чужденец сред тези 11 е италианският предприемач Луиджи Салватори, който отворил дружество в Сандански и дава работа на 200 души. Той без подозрение е значим покровител за града, само че в случай че той дава самун на 200 души, белким Мерсия Макдермот не даде нравствен самун на България със своите книги за Апостола на свободата, за Гоце и за Яне?
- Имам едно по-простичко пояснение. Може да й е попречило това, че предизборната борба тече доста преди формалния период, а Мерсия гордо се обявява като социалистка. Ние в България не умеем да създадем нищо обикновено, когато идват избори.
- Вероятно е по този начин. Аз не съм деен на политическото занятие, само че това, което става с Яне Сандански и Мерсия Макдермот в последно време, ме възмущава. След три години ще честваме 150-годишнината на Яне и 95 години на Мерсия Макдермот, която е жива и здрава, доста енергична жена, с жизнен дух, любовта й към България я крепи. Дано да нямаме избори тогава. Очевидно е, че има боязън у хората и той ще става по-голям предвид на случилото се в последно време. Сега ще се уплашат първо симпатизантите на една фондация, след това русофилите, по-късно славянофилите, сетне синеоките и така нататък Като историк познавам и други такива исторически столетия - 1934 и 1952 година Но както е тръгнало, от очевидец може да станеш обвиняем, а от сеирджия може да станеш очевидец.
- Това, което си приказваме за политическата рамка и действителната история, ми се вижда настоящо и по отношение на новата образователна стратегия и учебниците. От историята са отстранени половината обстоятелства, има оневинявне на фашизма и заклеймяване на комунизма, тъй като историята трябвало да обслужи днешния ни " цивилизационен избор ". Това по какъв начин го оценявате?
- Оценявам го повече от професионална позиция. Аз съм историк, само че в никакъв случай не съм се стремял да вляза в колективи, които пишат учебниците по история. Защото по този начин или другояче, във всяка историческа ера, те имат едно задание, една политическа рамка. Това най-добре го изясни тия дни в телевизионно предаване проф. Евгения Калинова от Софийския университет. Познавам я и като историк, и като човек, с най-голяма благосклонност. Много добре изясни, че който влезе в тези екипи, би трябвало да се преценява с държавната политика. Моето схващане за науката е, че аз би трябвало да се преценявам единствено с историческата истина и с обстоятелствата. Да, всяка ера би трябвало да има своя политика, съобразена с съответното време. На децата съгласно мен би трябвало да се дава информация и да бъдат подтиквани да мислят. Но сред информация и операция явно има голяма разлика. И тук към този момент е моралът на тези, които пишат стратегиите и учебниците. Мисля, че проф. Калинова доста почтено отбрани своята позиция. Държавата е длъжна да има своя просветителна политика, само че не трябва идеологията да надвива в тази политика.
- Образователният министър ясно сподели, че се преподава не история, а се преподава режимът. Това не е ли нова идеологическа дисциплинираност?
- Ако желаят да имат такава дисциплинираност, дано това да не бъде историята. Казвах на млади италиански сътрудници, че преди сме били принудени да учим " Научен комунизъм ", а те ми дадоха отговор, че по времето на Мусолини децата е трябвало да учат " Фашистка нематериалност ". Щом считат, че би трябвало да има такава идеологизация, да си напишат пособия по предмет " Антикомунизъм ", само че той да е избираем въпреки всичко. Не върша апология на оня режим, тъй като няма по какъв начин да го върша - името на един мой роднина е на стената с убитите при комунизма пред НДК. Но това не ме лишава от моята обективност като историк и от моя цивилен дълг да не индоктринираме ненавист. Аз не съм ляв, не съм и десен, аз съм историк. Ако продължаваме по този начин, омразата ще се задълбочава.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ