За 30 години Унгария замени една стена с друга
Светлините на прожекторите ще бъдат ориентирани в понеделник към унгарския министър председател Виктор Орбан по случай честването на 30-ата годишнина от разрушаването на Желязната завеса - събитие, контрастиращо с усърдието, с което той издига нови стени по границите на страната си.
На 19 август в Шопрон - градче, граничещо с Австрия, е проведена публична възпоменателна демонстрация, отдадена на " паневропейския пикник ", състоял се там през 1989 година Това основно събитие беляза първото пропукване в стената, разделяща Европа на два блока след Втората международна война, и разрешило тогава на близо 600 източногерманци да избягат през Унгария.
Същата година, сега, когато комунистическите режими в Източна Европа рухваха, Виктор Орбан - по това време млад политически опозиционер, стана доста прочут с въздействащата си тирада пред голяма навалица в Будапеща, в която той настоя руските войски да изоставен страната му. Макар неговите критици да считат, че ролята му в събитията от онази година след това е била пресилена, апелът му за " гражданска народна власт " получи мощен отзив.
Кулминацията на почналия тогава развой на отваряне на граници настъпи през 2004 година, когато Унгария и няколко прилежащи ѝ страни влязоха в Европейския съюз. Унгарците бяха едни от най-въодушевените членове на съюза в практикуване на новопридобитото си право на свободно придвижване. А през днешния ден, съгласно Евростат, към 350 хиляди унгарци в трудоспособна възраст живеят из цяла Европа, от близо 500 000 маджарски жители, живеещи отвън страната с население от малко под 10 милиона души.
Ислямофобия
В годините директно след рухването на комунизма въпросът за имиграцията в Унгария дълго време беше оставен на назад във времето на фона на емиграцията към западната част на континента. Политиката във връзка с влизането на чужденци на територията й прочее по това време беше изцяло демократична.
В края на 80-те години и през 90-те години на предишния век хиляди етнически унгарци, бягащи от Румъния, бяха признати с отворени прегръдки, също както и минимум 50-те хиляди души, изгонен от войните в някогашна Югославия, измежду които доста босненски мюсюлмани.
Болдижар Над от Централноевропейския университет отбелязва по отношение на това, че никой тогава не е поставял под подозрение обосноваността на даването на право на леговище на босненските мюсюлмани, което е в контрастност с ислямофобията, преобладаваща публичния дискурс в Унгария през днешния ден. " Войната, която се водеше в Югославия, беше война в прилежаща страна. В южните градове се чуваха бомбардировките " от другата страна на границата, изяснява Над. " В Унгария се знаеше, че хората, които идват, се нуждаят от протекция ", добавя той. И въпреки всичко, когато ставаше въпрос за разрешаване на трайно определяне в страната, всички държавни управления, пристигнали на власт след 1989 година, отдаваха желание на етническите унгарци от прилежащите страни.
Това отношение стана още по-изразено, откакто Виктор Орбан стана министър председател - пост, който заемаше първо от 1998 до 2002 година и на който се намира от 2010 година до през днешния ден. За отбелязване е, че той втвърди риториката против имиграцията от други региони на света още преди рецесията от 2015 година, обвързвана с всеобщото преселение на мигранти към Европа.
" Суверенитет "
След като Унгария разреши на хиляди чужденци да минат през територията й, с цел да стигнат до Западна Европа, по-късно държавното управление подреди да бъдат издигнати огради с бодлива тел по продължение на южната граница и позволи на полицията " да отблъсква " мигрантите към Сърбия.
Според политолога Золтан Кисей от консервативния мозъчен концерн Институт на 21 век, тези, които виждат несъгласие в позициите на Виктор Орбан от 1989 година и от 2015 година, са разбрали погрешно претекстовете му. Преди 30 години той беше угрижен повече за " суверенитета на Унгария ", в сравнение с за отваряне, единствено по себе си, на границите, акцентира Кисей.
Орбан, прочее, се изясни по този въпрос в тирада пред баварския районен парламент през октомври 2016 година " Отварянето на границите през 1989 година и защитаването на тези граници през днешния ден са двете страни на една и съща монета ", съобщи изрично той тогава. През 1989 година " ние се борехме за свободата на Европа, а в този момент пазиме тази независимост ", добави министър председателят. /БТА
На 19 август в Шопрон - градче, граничещо с Австрия, е проведена публична възпоменателна демонстрация, отдадена на " паневропейския пикник ", състоял се там през 1989 година Това основно събитие беляза първото пропукване в стената, разделяща Европа на два блока след Втората международна война, и разрешило тогава на близо 600 източногерманци да избягат през Унгария.
Същата година, сега, когато комунистическите режими в Източна Европа рухваха, Виктор Орбан - по това време млад политически опозиционер, стана доста прочут с въздействащата си тирада пред голяма навалица в Будапеща, в която той настоя руските войски да изоставен страната му. Макар неговите критици да считат, че ролята му в събитията от онази година след това е била пресилена, апелът му за " гражданска народна власт " получи мощен отзив.
Кулминацията на почналия тогава развой на отваряне на граници настъпи през 2004 година, когато Унгария и няколко прилежащи ѝ страни влязоха в Европейския съюз. Унгарците бяха едни от най-въодушевените членове на съюза в практикуване на новопридобитото си право на свободно придвижване. А през днешния ден, съгласно Евростат, към 350 хиляди унгарци в трудоспособна възраст живеят из цяла Европа, от близо 500 000 маджарски жители, живеещи отвън страната с население от малко под 10 милиона души.
Ислямофобия
В годините директно след рухването на комунизма въпросът за имиграцията в Унгария дълго време беше оставен на назад във времето на фона на емиграцията към западната част на континента. Политиката във връзка с влизането на чужденци на територията й прочее по това време беше изцяло демократична.
В края на 80-те години и през 90-те години на предишния век хиляди етнически унгарци, бягащи от Румъния, бяха признати с отворени прегръдки, също както и минимум 50-те хиляди души, изгонен от войните в някогашна Югославия, измежду които доста босненски мюсюлмани.
Болдижар Над от Централноевропейския университет отбелязва по отношение на това, че никой тогава не е поставял под подозрение обосноваността на даването на право на леговище на босненските мюсюлмани, което е в контрастност с ислямофобията, преобладаваща публичния дискурс в Унгария през днешния ден. " Войната, която се водеше в Югославия, беше война в прилежаща страна. В южните градове се чуваха бомбардировките " от другата страна на границата, изяснява Над. " В Унгария се знаеше, че хората, които идват, се нуждаят от протекция ", добавя той. И въпреки всичко, когато ставаше въпрос за разрешаване на трайно определяне в страната, всички държавни управления, пристигнали на власт след 1989 година, отдаваха желание на етническите унгарци от прилежащите страни.
Това отношение стана още по-изразено, откакто Виктор Орбан стана министър председател - пост, който заемаше първо от 1998 до 2002 година и на който се намира от 2010 година до през днешния ден. За отбелязване е, че той втвърди риториката против имиграцията от други региони на света още преди рецесията от 2015 година, обвързвана с всеобщото преселение на мигранти към Европа.
" Суверенитет "
След като Унгария разреши на хиляди чужденци да минат през територията й, с цел да стигнат до Западна Европа, по-късно държавното управление подреди да бъдат издигнати огради с бодлива тел по продължение на южната граница и позволи на полицията " да отблъсква " мигрантите към Сърбия.
Според политолога Золтан Кисей от консервативния мозъчен концерн Институт на 21 век, тези, които виждат несъгласие в позициите на Виктор Орбан от 1989 година и от 2015 година, са разбрали погрешно претекстовете му. Преди 30 години той беше угрижен повече за " суверенитета на Унгария ", в сравнение с за отваряне, единствено по себе си, на границите, акцентира Кисей.
Орбан, прочее, се изясни по този въпрос в тирада пред баварския районен парламент през октомври 2016 година " Отварянето на границите през 1989 година и защитаването на тези граници през днешния ден са двете страни на една и съща монета ", съобщи изрично той тогава. През 1989 година " ние се борехме за свободата на Европа, а в този момент пазиме тази независимост ", добави министър председателят. /БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ