svetlina.online Бесарабската българска Райна Манджукова написа силен текст в социалната. Украйна

...
svetlina.online
Бесарабската българска Райна Манджукова написа силен текст в социалната. Украйна
Коментари Харесай

От Бесарабия: 200 години сме оцелели без България, ще оцелеем и следващите двеста

 svetlina.online Бесарабската българска Райна Манджукова написа мощен текст в обществената. Украйна има желание да асимилира българите от Бесарабия. По този метод се ликвидира досегашният статут на бесарабските българи да живеят и се развиват в етнически еднородна среда. Нашето Външно министерство обаче закъснява със своята реакция българската реакция. Това провокира огорчението на Райна Манджукова

Преди повече от 20 години един банатски българин ми сподели нещо, от което доста ме заболя. Бях одеве постъпила в Агенцията за българите в чужбина, когато ме изпратиха в комантировка в Банат, на празника на Стар Бешенов. Годината бе 1993, тъкмо-тъкмо България беше почнала същински да опознава сънародниците си в околните и далечни страни, стартира да работи основаната предната година организация за българите в чужбина, влезе в действие Постановление на Министерски съвет 103...

Изобщо обрисуваше се един сериозен интерес към българите в чужбина от страа на страната. И на фона на този оптимизъм внезапно чух: " Оцелели сме без България 300 години, ще оцелеем и още 300... “ Няма да разясня мотива, провокирал тежките думи. Дори не съм доста сигурна и дали го помня. Но помня болката, която усетих.

Болката беше двойна. От една страна, стана ми обидно, че ето, България толкоз прави, пробва се, а среща непризнателност. От друга обаче разбирах, че в съответния случай бешеновци имат право, и че аз, като българка от една друга чужбина, освен че мога да ги схвана, само че и съм солидарна с тях.

И болката остана.

Аз продължих да работя в организацията и дълги години се идентифицирах с българската страна, с нейната политика за българите по света. Много постоянно съм заявявала, че тази политика би трябвало следва на първо място ползите на България, повтаряла съм, че не е подходящо да се търси в тези взаимоотношения кой на кого е задължен.

Но чувството за кръстопът, за разтягане сред тук и там, сред ние (България) и ние (българите в чужбина) се връщаше всякога, когато разбирах, че не по този начин би трябвало се случва едно или друго, не по този метод би трябвало да реагира България, че грешките, които позволяваме, се дължат на прословутите и изтъркани до разкъсване " липса на съгласуваност сред институциите “, " неявяване на държавна политика (стратегия, доктрина) “, само че най-често - на обикновено непознаване на общностите или съответните обстановки.

И всякога се сещах за думите на възрастния банатски българин и се молех да не ги чуя отново.

Но ги чух още веднъж. Този път в Унгария. От водача на българската общественост там, млад, просветен, съумял да консолидира общността и търсещ пълноценни, построени на партньорство взаимоотношения с България. А България не можа да откри средства с цел да резервира 100-годишното българско учебно заведение. После ги чух и от българите в Чехия, на които " майка-България “ лиши Дома...

И въпреки всичко не имах вяра, че в миналото иска ми се желае аз самата да ги произнеса и то във връзка с моята Бесарабия.

Но не щеш ли пристигна, наподобява, и този миг. За следващ път България вместо да изпише вежди, на път е да извади очи.

Говоря за... (Всъщност, сега поставям съществени старания да не употребявам епитети – никакви! Ама никакви...) Говоря за реакцията на българския Парламент на административната промяна в Украйна.

Впрочем, даже не за това. Защото за мен нещата са пределно ясни. Аз зная къде е на крушката опашка. Ясно ми е кой е основателят " казусът “ да бъде обсъден в българските коридори на властта, на кого е преференциално това и за какво имено тези хора и политически партии го поддържат. Точно по тази причина не съм се включвала в никакви полемики във ФБ и съм избягвала да разясня някъде другаде. В последна сметка българскиите парламентаристи, подкрепили декларацията, ще се успокоят с възприятието за изпълнен родолюбив дълг и всичко ще завърши. И по тази причина нямам никакво, но никакво предпочитание да разясня самата декларация. Мога единствено да се срамя за нея...

От друга страна обаче осведомителните ми канали не престават да преливат от материали по тематиката. Авторитетни български малките екрани, вестници и интернет-платформи не престават да разчепкват тематиката, повтаряйки освен това едни и същи погрешни обстоятелства, и да показват неведение и отвращение да знаят по какъв начин стоят нещата в действителност.

Колеги публицисти! За толкоз години, за толкоз ходения в Бесарабия (да, тъй като вие сте ходили там, за разлика, да вземем за пример от българския дипломат в Киев, който не е!) не разбрахте ли, че Болградския регион е български. За каква замяна на националния състав и усвояване говорите? На колкото и в каквата и да е настройка да се преформатира, той отново ще си остане български. На каквито и да е административни единици да бъде разграничен, българите отново ще са болшинство! Отвори ли някой най-малко Уикипедия да напише Болградски регион. Ще ви излезе всичко – население, езици, народен състав на региона. При това публикацията е на български. Защо никой не мисли, до момента в който написа? Защо никой не пита? За да угодим на властта? Или не, по-скоро ето най-сетне можем да покажем какви патриоти сме и какъв брой милеем за нашите сънародници в Бесарабия, които неприятната Украйна тормози. Сега ще види тя – няма да я пуснем в Европейския съюз! Боже...

Но в случай че сме толкоз патриоти, за какво никой в България не отрази изказването на друга група представители на същия този Болградски регион отпред с Viktor Kurtev, основател на неправителствената организация Центр за развиването на Бесарабия, които поддържат промяната и считат, че тя позитивно ще се отрази освен на икномическото развиване на селата им, само че и в културно отношение? Те не са ли бесарабски българи? Тяхното мнение не е ли значимо за България?

Ако сте толкоз патриоти, за какво на никое място в материалите няма и думичка за българите отвън Болградския регион?

Моето село е в Измаилския регион, прилежащият, само че за разлика от Болградския, българските села са единствено 6 и са ситуирани по този начин, че сега са в разнообразни общини. Ако има опасения за размиване на българското, то е за тези села, за селата в Саратския, Арцизския, Тарутинския региони, където фактически в една ОТГ попадат български, украински, съветски, молдовски села. Но нашата смела публицистика и подгряваната от нея будна фейсбук-общественост нямат никаква визия за това. Преписахме прес-релийза на Народното събрания и се усещаме горди. И както постоянно, въобще не ни интересуват самите бесарабските българи. Важното е да има атрактивно заглавие, скандално съдъжание, а може и размахване на пръст (е не мога да се сдържа: в един от мненията във ФБ един бележит публицист акцентира че " в случай че Украина желае да влезе в Европейския съюз, би трябвало да съблюдава разпоредбите “ ).

А бесарабските българи в Бесарабия четат в интернет (да, да, нищо че са небогати и нещастни и понякога някой в България инициира някаква акция по какъв начин да ги спасим, преселвайки ги в запустелия севеозапад или в Странджа, все пак, представете си, те също имат интернет) какъв брой сме загрижени и по какъв начин самоотвержено Народното събрание на България се застъпва за ориста им и си задават все същите въпроси за образованието в България, за българското поданство, за културното сътрудничесто и доста други, които все остават без отговор.

И си споделят " 200 години сме оживели без България, ще оцелеем и идващите двеста “.

И аз съм уверена, че ще оцелят. И бесарабските, и банатските и българите в Унгария и в Чехия. Но без България.

Послепис 1

И още по тематиката на загрижеността. За месеците изключително положени по какъв начин никой, но никой не се сети да сложи въпроса какво се случва със стотиците бесарабски студенти, хванати в клопката на карантината. Както никой сега не се вълнува за ориста на Постановление на Министерски съвет 103 за идната образователна година, до момента в който десетки деца в Бесарабия се питат дали ще има банкет... Само да вземем за пример

Послепис 2

Имам доста другари публицисти в разнообразни медии, които постоянно ме търсят за 29 октомври или за мнение при други случаи, когато става дума за бесарабските българите. Предполагам, че в този момент не са ме потърсили от почитание към персоналната ми тъга. Благодаря ви за което. Но недоумявам за какво никой не е потърсил мнение на Център на бесарабските българи в България, на неговия ръководител

Janna Suslina, която сега е в епицентъра на събитията, в самия Болград. Ей по този начин, с цел да се чуе мнение, без претенциите то да е меродавно. Как никой не се е сетил да набере номера на Пламен Павлов?.. Недоумявам...

 
Източник: varna24.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР