Светла Симеонова е родена във Видин. Завършила е гимназия и

Светла Симеонова е родена във Видин. Завършила е гимназия и колеж "Проф. Асен Златаров " със компетентност "Монтьор на електрически уреди и апарати ". Има три дъщери и две внучки на 5 и на 1 години. Живяла е и е работила 13 години в Гърция. Сега е продавач в КООП-магазин. Председател е на читалище "Искра 1906 ". Номинирана е от Българска социалистическа партия за кандидат-кмет на село Орлинци, община Средец, област Бургас, за частичните локални избори, които ще се състоят на 14 октомври. Бюлетината й е с номер 6.

"Убедена съм, че ще направя всичко по силите си, с цел да живеят хората в Орлинци по-добре "

- Г-жо Симеонова, разкажете за вашето село.
- Нашето село е малко. В него непрекъснато живеят към 350 индивида. Орлинци се намира в Югозападна България и е на към 17 км от община Средец и на към 50 км от Бургас. Независимо от това, че към 60 на 100 от жителите му са роми, хората тук живеят заедно и обичат своето обитаемо място.
Селото ни има дълголетна история. То се загатва още по време на Османската империя под името Орханлъ. Става част от територията на България след Съединението през 1885 година с името Орхан кьой. По-късно е преименувано на Орханово, а от 1989 година носи името Орлинци.
Старите хора описват няколко митове от кое място идва името на селото ни. Първата е, че то е обвързвано с идването на българите на Балканския полуостров, когато селото носело името на един от синовете на хан Омуртаг - Орхан. Според второто поверие обитаемото място е кръстено на турския султан Орхан.
Третото съмнение е, че името е обвързвано с унищожителни емидемии, сполетели селото в предишното. Умирали всички и нямало кой да помогне ни на хората, ни на животните. Тогава старейшините решили, че в случай че селото се заоре с три бразди от двама братя-близнаци с ясеново рало, теглено от два вола-близнаци, чумата ще отмине. Така и станало. Запалили огън и всички минали през жаравата. После се умили в аязмото и заболяването избягала. Хората почнали да наричет селото Ораното, Орханкьой и така нататък Със настоящето си име обитаемото място е кръстено по книгата "Орлите на Странджа " на Атанас Премянов.
- Какво ви стимулира да се кандидатирате за кмет на това славно село?
- Пътувала съм доста по света като екскурзовод на рейс. Била съм 13 години в Гърция. В Орлинци пребивавам от 10 години. Искам да оказа помощ на хората тук да заживеят по-добре. Знам, че изборите са частични и след към 1 година са постоянните. Но считам, че в случай че хората ми гласоподават доверие и ме изберат за собствен кмет, ще натрупам опит и ще ги управлявам добре.
Познавам всички поданици на селото. Всеки ден се срещам с тях, тъй като са постоянните ми клиенти. Говоря си с тях, а те си споделят проблемите. Още като влезе някой в магазина, чувствам дали е болен, дали е печален и се пробвам да му оказа помощ. Ако пък някой не пристигна няколко дни, изпращам да ревизират какво му се е случило.
Знам, че кметът на толкоз малко село надали има опция да направи кой знае какъв брой доста за жителите му. Но когато хората са задружни, когато има кой да ги поведе и да им дава хрумвания, те могат и сами да създадат нещо положително за себе си и за обитаемото място.
В Орлинци няма занаят, с изключение на магазина на КООП и малко частно заведение, в което хората се събират заран и вечер. Повечето от съселяните ми работят в близката община Средец, само че се прибират в Орлинци. Децата, които са към 70, учат в близкото село Загорци.
- Вие сте ръководител на читалището. Каква активност се развива в него?
- Читалището ни е привлекателен център на жителите на Орлинци. Имаме основани три самодейни групи - за най-малките, за по-възрастните и за пенсионерите. Особено дейна е детската групировка. Децата пеят, танцуват и се забавляват от сърце и с готовност. Има последователност. Бабите учат по-младите на старите песни, присъщи за района, демонстрират им старите обичаи. Съставите вземат участие във всички празници на селото. Участваме и в изяви на други места и в надпревари и състезания.
Организираме надпревари за рисунки на асфалт за най-малките. Събираме ги на Коледа, Нова година, Лазаровден. Правим им фешън ревюта, в които те са манекените. Интересно им е и научават доста нови неща. След мероприятията ги черпим и те са щастливи
Имаме богата библиотека, която се употребява от всички. По-миналата година спечелихме план за 7 хиляди лв.. С тях обновихме читалището, направихме витрини със остарели фотоси, които демонстрират историята на културната институция и изявите на нашите самодейци. Имаме издадена книга за Орлинци, написана от Жеко Златев.
- Казахте, че желаете да помогнете на своите съселяни и да извършите живота им по-лесен. Какви хрумвания имате за това?
- Най-болната тематика, която се точи с години и не е решена, е положението на улиците. Вече 5-6 години слушаме непрекъснато по какъв начин те ще се оправят, само че нищо не се случва. Пътищата в селото са в извънредно положение. Забравени са от бога. Кални са през зимата, тънат в прахуляк през лятото.
В окаяно положение е и шосето, което свързва Орлинци със Загорци, по което се движи рейсът с възпитаници. Това е път без регулация, само че за нас е значим. През зимата 20% от родителите не пускат децата си на учебно заведение, тъй като се опасяват да не се случи нещо неприятно с тях по пътя. Наистина става ужасно, като завали сняг и задуха вятър.
Наскоро по план, който кметството завоюва, направихме детска площадка. На нея има люлки, пързалки и други занимания за малчуганите. Те се събират, играят си и уплътняват свободното си време. Учим ги да пазят имуществото, тъй като след това те няма да има къде да играят.
Децата са мой приоритет. Ще направя всичко, което е по-силите ми, с цел да имат щастливо детство и заслужен живот. Те са страхотни, стига да има кой да ги поведе и да им даде малко подтик...
Имам концепция да създадем игрище за по-големите. Вместо да вървят да се люлеят на люлките на дребните и да ги чупят, може да се провеждат и да спортуват, да играят футбол или каквото желаят.
Близо до центъра на селото има страхотна равна поляна. Тя може да се трансформира в прелестно игрище и то с доста малко средства. Като направиш нещо на младите и им кажеш, че е тяхно, те ще го пазят. Не трябват кой знае какъв брой доста пари. Младежите могат сами да си слагат маркировката и да си сковат малки врати или пък с малко помощ от кметството, или от спонсори, да се закупят и инсталират нужните уреди.
Има помещение, което беше несъмнено за юношески клуб. То обаче сега не действа. Може да се купи билярдна маса, табли, шах и да има къде да се събират по-големите девойки и момчета, а за какво не и по-възрастните хора.
Друг неуреден от години проблем е този с уличното осветяване. Трябваше преди две години да докарат и да инсталират 37 тела на улицата през един електрически дирек. Това обаче не се случи. Има отдалечени къщи, в които живеят възрастни хора, и през зимата, когато се стъмва рано, е съвсем невероятно да се прибират сами.
Кофите за боклук се чистят веднъж в месеца. Звъним през седмица в общината в Средец няма ли да дойдат да съберат боклука, само че оттова ни дават отговор, че имали единствено една кола за транспортиране на сметта. Това е парадокс, ние сме една от най-големите общини и не е допустимо да няма задоволително коли.
Черквата ни "Света Петка " се нуждае от главен ремонт. Няколко пъти я разрушават, крадат камбаната, икони и утвар. Селската чешма би трябвало да се постегне, тъй като все по-често се запушва с клони и отпадъци.
От две години приказваме да се слагат легнали служители на реда, тъй като има рисково място, където децата пресичат. А по шосето се движат интензивно трактори, сеялки и други машини. Ей такива работи!
Не обичам да давам празни обещания, които не съм сигурна, че ще мога да извърша. Но съм уверена, че ще направя всичко по силите си, с цел да живеят хората в Орлинци по-добре. Трябва да има взаимност, да си оказваме помощ и да сме положителни един към различен.