Светла събота е, честваме и паметта на светите братя Кирил и Методий
Светла събота е, празнува се и паметта на светите солунски братя Константин-Кирил и Методий, славянски просветители. Двамата живели в IX век. Наричаме ги славянски просветители, тъй като дали култура на славянските нации, като основали писменост за славянския език. Тяхното дело било сполучливо продължено и развито от учениците им измежду българските славяни и последователно се популяризирало измежду други славянски нации.
Просветата, препоръчана от тях на славяните, имала ясна цел: да подкрепи усвояването от славяните на християнското обучение на техен роден език, а не на използваните тогава латински и гръцки. През миналите до тогава епохи християнството основало богата книжнина, чието асимилиране изисквало преводи на език с развита граматика и богат словник. Затова веровата активност вървяла паралелно с развиването на славянския език, а свети Константин-Кирил и Методий станали славянски просветители както в християнското обучение, по този начин и в книжовността.
Родени в Солун, двамата братя получили високо обучение в родния си град, а сетне в Цариград. Методий станал духовник в манастир на планината Олимп, южно от Мраморно море, а Константин се задълбочил в науките и бил пращан от патриаршията и двореца на църковни и държавни задачи измежду други нации.
Когато пристигнал ред на задача измежду славяните в Моравия, Константин помолил да изпратят с него и брат му Методий. Те авансово основали писменост на славянския език и създали първи преводи на най-нужните християнски книги. Последвали години на плодотворна работа, само че и на доста компликации, ходили даже при папата да защитят делото си. Там свети Константин се разболял и приел монашество с името Кирил преди гибелта си на 14 февруари 869 година
Свети Методий траял общото дело, срещнал още доста тествания, бил и в църковен затвор в Германия. Починал на 6 април 885 година в Моравия. Днес е взаимната им памет (честват се и по остарял жанр на 24 май).
Просветата, препоръчана от тях на славяните, имала ясна цел: да подкрепи усвояването от славяните на християнското обучение на техен роден език, а не на използваните тогава латински и гръцки. През миналите до тогава епохи християнството основало богата книжнина, чието асимилиране изисквало преводи на език с развита граматика и богат словник. Затова веровата активност вървяла паралелно с развиването на славянския език, а свети Константин-Кирил и Методий станали славянски просветители както в християнското обучение, по този начин и в книжовността.
Родени в Солун, двамата братя получили високо обучение в родния си град, а сетне в Цариград. Методий станал духовник в манастир на планината Олимп, южно от Мраморно море, а Константин се задълбочил в науките и бил пращан от патриаршията и двореца на църковни и държавни задачи измежду други нации.
Когато пристигнал ред на задача измежду славяните в Моравия, Константин помолил да изпратят с него и брат му Методий. Те авансово основали писменост на славянския език и създали първи преводи на най-нужните християнски книги. Последвали години на плодотворна работа, само че и на доста компликации, ходили даже при папата да защитят делото си. Там свети Константин се разболял и приел монашество с името Кирил преди гибелта си на 14 февруари 869 година
Свети Методий траял общото дело, срещнал още доста тествания, бил и в църковен затвор в Германия. Починал на 6 април 885 година в Моравия. Днес е взаимната им памет (честват се и по остарял жанр на 24 май).
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ