Свети безсребреници и чудотворци Кир и Йоан
Светият Божий ласкател Кир се родил и получил възпитанието си в Египетската страна, в учредения от Александър македонски град Александрия. По своите знания той бил фамозен доктор и изцерявал телесните заболявания изцяло гратис, а с боговдъхновените си слова и с образеца на добродетелния си живот лекувал душевните недъзи на людете. Посещавайки болните, той им предложил не препоръките на Гален или на Хипократ, а наставленията на светите апостоли и пророци за това, по какъв начин да се запазят от греховни недъзи, които са причина за телесните заболявания. Душевните заболявания са по-тежки недъзи спрямо всички заболявания на тялото; когато душата страда доста от грехове, постоянно се случва и тялото да заболее от неприятна болест, позволена от Бога като наказване за греховете.
Като поучавал по този начин болните, а също и като им проповядвал Божественото обучение, свети Кир довел доста езичници до знание на Истинния Бог и ги направил християни, като излекувал със своето изкуство и душите, и телата им.
В това време царувал нечестивият цар Диоклетиан, който повдигнал гонение против християните. Свети Кир бил упрекнат пред началника на града в това, че е християнин и че наставлява мнозина в християнската религия. Началникът наредил незабавно да го задържат. Като разбрал за това, свети Кир избягал от града, напуснал Египет и отишъл в Арабия. Той сторил това не заради боязън от мъчения или от гибел за Христа, само че следвайки Христовите слова: "кога ви пъдят от един град, бягайте в различен ", от предпочитание да продължи помощта си към ближните, а частично, желаейки да се приготви по-добре за страданията за своя Господ в монашеско звание. Поради това, щом дошъл в Арабия, той приел монашеския благ облик.
Самото му идване в Арабия станало по необикновен Божий промисъл, с цел да може и там да докара мнозина при Христа, да ги избави от греховното служение на идолите и да ги настави в пътя на спасението. Той оставил там и лекарското си изкуство, тъй като получил от Бога дара на чудотворството и към този момент не с медикаменти и треви, а с молебствия и със слово изцерявал всевъзможни заболявания. Чрез тези негови чудотворства се прославяло името Христово и огромно голям брой идолопоклонници, като оставили заблудите си, се обърнали към Христа, Истинния Бог.
По това време в Едеса живеел свети Йоан - благоверен християнин, който имал почетно воинско звание. Когато почнало Диоклетиановото гонение против християните той оставил воинското си звание и славата на този свят, отечеството, дома, роднините и благосъстоянието си, като счел всичко това за суетност и отишъл в Йерусалим, където, откакто минало известно време, чул за свети Кир и за осъществяваните от него чудеса, славата за които се разпространявала на всички места. Той бил налегнат от мощно предпочитание да види свети Кир и да заживее дружно с този популярен Божий ласкател. За тази цел Йоан се отправил първо към Александрия, само че като не го намерил там, старателно разпитал къде е. След това, като разбрал, че живее в Арабия, Йоан се отправил натам и като го намерил, се привързал към него с цялата си душа и станал както свидетел на чудесата му, по този начин и старателен имитатор на добродетелния му живот.
По същото това време била хваната, с цел да бъде изтезавана поради Христа, една боголюбива жена, на име Атанасия, с трите й дъщери: Теоктиста, Теодотия и Евдоксия, и била отведена в град Каноп, където живеел езическият сановник Касиан, а градоначалник бил Сириан.
Като чули за това, светите Кир и Йоан почнали да се притесняват да не би младите девици да отпаднат от Христа, от боязън пред заканите за мъчения, и заради сексапил от лъстиви обещания, още повече, че те били прекомерно млади: най-голямата - Теоктиста, била на петнадесет години, втората - Теодотия - на тринадесет, а най-малката – Евдоксия - на единадесет. Свети Кир се съмнявал и в твърдостта на майка им Атанасия, опасявайки се да не би тя поради дъщерите си - с цел да не ги подлагат на тежки мъчения и с цел да не гледа безпощадно проливаната им кръв, да склони към езическото нечестие; тъй като е известно, по какъв начин майките, подчинявайки се на естественото си възприятие, страдат със сърдечна болежка за децата си.
Затова той се отправил към този град, с цел да утвърди девойките и майка им в изповядването на Христовата религия и да ги приготви за храбро и мъжествено понасяне на мъченията. Свети Кир бил последван и от свети Йоан, и двамата дружно се отправили към град Каноп. Като се явили при Атанасия и дъщерите й, намиращи се в пандиза, те с обширни боговдъхновени слова ги утвърдили в любовта към Господа Иисуса Христа и ги убедили ревниво да предадат душите си за Него. Веднага било донесено за това на градоначалника Сириан. Един от езичниците пристигнал при него и му споделил:
- В нашия град са се появили някакви непознати хора: единият е в отшелнически облекла, а другият - във воински. Те убеждават арестуваните девици да не се покланят на нашите богове, а да останат в нечестивата си религия, т.е. да не се подчинят на царските заповеди. Убеждават ги да почитат единствено някой си Иисус и на Него да въздават Божествени почести, като подценен гибелта.
Като чул за това, Сириан се извършил с гняв и заповядал незабавно да заловят двамата мъже и да ги доведат при него. Светите Кир и Йоан били неотложно арестувани и показани пред нечестивия арбитър за разпит. Той ги попитал:
- Наистина ли вие, окаяни врагове на нашите богове, се пробвате да съблазните девиците и с всевъзможни хитрости да увеличите броя на християните, с цел да унижите нашия цар? Ако до момента сте били безумни, то най-малко в този момент оставете вашата лъжлива религия, изпълнена с всякакво магьосничество, и се постарайте да умилостивите боговете с молебствия и жертви, тъй че освен да се избавите от приготвените за вас мъчения, само че и да се удостоите с почести от нас. А в случай че не извършите това, ще познаете яростта и неумолимия яд освен на Сириан или на Диоклетиан, само че и на самите богове, които хулите, ще познаете боговете, въпреки че те са най-милосърдните отмъстители за своето безчестене.
На това светите Кир и Йоан дали отговор:
- Ние нямаме бит да приказваме доста. Твърдо знай, че в никакъв случай не ще пожелаем празните ви почести, нито пък ще се отречем от Христа, даже и да ни се наложи да пострадаме за Него.
Тогава Сириан се възпламенил от още по-голям яд, заскърцал със зъби и споделил:
- Вие, нечестивци, би трябвало да бъдете признателни на съдията за човеколюбието. Ако имате най-малко малко разсъдък, откажете се от заблудата си, с цел да се избавите от ужасно наказване. Но защото не виждам във вас нищо друго, с изключение на горделивост, неподчинение и суетно високоумие, то няма за какво да хабим доста думи; би трябвало по-скоро да се заемем за работа. Тогава вие ще получите мечтаната от вас премия и ще се покорите на царската заповед, въпреки и срещу волята си.
Като споделил това, той наредил да доведат девиците и майка им и пред тях почнал да изтезава по разнообразни способи светите мъченици Кир и Йоан: бил ги с бичове, счупил костите им с дебели тояги, опалвал ги със свещи, а обгорените места поливал с оцет и посипвал със сол, след което ги обтривал с острите ръбове на власеница, а нозете им обливал с врящ катран. Като използвал против тях всички изобретени от яростта средства за изтезание, той не пропуснал нито едно от тях, с цел да им отмъсти за смелостта и да пречупи мъжеството им, и с цел да уплаши младите девици и майка им, наблюдаващи лютите мъчения. Но богомерзкият изтезател не постигнал триумф в нищо: нито разколебал мъжеството на светите страдалци, нито уплашил девиците и майка им.
Тогава той наредил да развържат светиите и почнал да мъчи света Атанасия и дъщерите й. След дълги мъчения той се извършил с огромен позор, защото немощният женски пол по нищо не се отличавал в мъжественото понасяне на страданията от непоколебимите и непреклонни духом свети мъже - Кир и Йоан. Те имали същата религия и обич към Христа, претърпели за Него същите страдания, показали, с Божията помощ, същото геройство. Те страдали като че ли в непознати тела, без да обръщат ни минимум внимание на тъгите. Устремявали поглед към своя любим Жених, Христос Бог, който гледал страданията на невестите Си от висотата на Своята популярност и им подавал помощта Си. Мъчителят наредил да отвържат светите мъченички от оръдията за мъчения и ги осъдил на посичане с меч. Те тръгнали на гибел с наслада, като че ли отивали на венчавка. Честните глави на блажената майка Атанасия и на трите й благословени дъщери: Теоктиста, Теодотия и Евдоксия, били отсечени с меч.
След посичането им светите Кир и Йоан още веднъж били подложени на разпит. Мъчителят се обърнал към тях с дълга тирада, сякаш че проявявал грижа за здравето им, показвал им блага, след това им заречен нови мъчения и най-после ги заплашил със гибел. Когато видял, че на вятъра си губи времето, произнесъл следното дефинитивно решение:
"Кир, почитател на Галилейския Учител, и Йоан, негов единоверец, които презряха царската заповед и отхвърлиха да принесат жертви на великите богове, според царския закон, заповядваме да бъдат обезглавени. "
Като хванали мъчениците, воините им отсекли главите на същото място, където светите девици и майка им положили душите си за своя Господ. Това станало в 31-ия ден на януари. Тайни християни взели телата им и ги погребали с респект в обособени гробове в църквата "Свети деятел и евангелист Марк ": в единия гроб - светите мъченици Кир и Йоан, а в другия - света Атанасия и дъщерите й.
След доста години, при царуването на благочестивия цар Теодосий Младши, свети патриарх Кирил Александрийски, по Божия заповед посредством ангел, пренесъл мощите на светите мъченици Кир и Йоан в едно населено място, наричано Манутин, с цел да прогонят оттова голям брой бесове, за популярност на Христа, нашия Бог, прославян с Отца и Светия Дух во веки. Амин.
Като поучавал по този начин болните, а също и като им проповядвал Божественото обучение, свети Кир довел доста езичници до знание на Истинния Бог и ги направил християни, като излекувал със своето изкуство и душите, и телата им.
В това време царувал нечестивият цар Диоклетиан, който повдигнал гонение против християните. Свети Кир бил упрекнат пред началника на града в това, че е християнин и че наставлява мнозина в християнската религия. Началникът наредил незабавно да го задържат. Като разбрал за това, свети Кир избягал от града, напуснал Египет и отишъл в Арабия. Той сторил това не заради боязън от мъчения или от гибел за Христа, само че следвайки Христовите слова: "кога ви пъдят от един град, бягайте в различен ", от предпочитание да продължи помощта си към ближните, а частично, желаейки да се приготви по-добре за страданията за своя Господ в монашеско звание. Поради това, щом дошъл в Арабия, той приел монашеския благ облик.
Самото му идване в Арабия станало по необикновен Божий промисъл, с цел да може и там да докара мнозина при Христа, да ги избави от греховното служение на идолите и да ги настави в пътя на спасението. Той оставил там и лекарското си изкуство, тъй като получил от Бога дара на чудотворството и към този момент не с медикаменти и треви, а с молебствия и със слово изцерявал всевъзможни заболявания. Чрез тези негови чудотворства се прославяло името Христово и огромно голям брой идолопоклонници, като оставили заблудите си, се обърнали към Христа, Истинния Бог.
По това време в Едеса живеел свети Йоан - благоверен християнин, който имал почетно воинско звание. Когато почнало Диоклетиановото гонение против християните той оставил воинското си звание и славата на този свят, отечеството, дома, роднините и благосъстоянието си, като счел всичко това за суетност и отишъл в Йерусалим, където, откакто минало известно време, чул за свети Кир и за осъществяваните от него чудеса, славата за които се разпространявала на всички места. Той бил налегнат от мощно предпочитание да види свети Кир и да заживее дружно с този популярен Божий ласкател. За тази цел Йоан се отправил първо към Александрия, само че като не го намерил там, старателно разпитал къде е. След това, като разбрал, че живее в Арабия, Йоан се отправил натам и като го намерил, се привързал към него с цялата си душа и станал както свидетел на чудесата му, по този начин и старателен имитатор на добродетелния му живот.
По същото това време била хваната, с цел да бъде изтезавана поради Христа, една боголюбива жена, на име Атанасия, с трите й дъщери: Теоктиста, Теодотия и Евдоксия, и била отведена в град Каноп, където живеел езическият сановник Касиан, а градоначалник бил Сириан.
Като чули за това, светите Кир и Йоан почнали да се притесняват да не би младите девици да отпаднат от Христа, от боязън пред заканите за мъчения, и заради сексапил от лъстиви обещания, още повече, че те били прекомерно млади: най-голямата - Теоктиста, била на петнадесет години, втората - Теодотия - на тринадесет, а най-малката – Евдоксия - на единадесет. Свети Кир се съмнявал и в твърдостта на майка им Атанасия, опасявайки се да не би тя поради дъщерите си - с цел да не ги подлагат на тежки мъчения и с цел да не гледа безпощадно проливаната им кръв, да склони към езическото нечестие; тъй като е известно, по какъв начин майките, подчинявайки се на естественото си възприятие, страдат със сърдечна болежка за децата си.
Затова той се отправил към този град, с цел да утвърди девойките и майка им в изповядването на Христовата религия и да ги приготви за храбро и мъжествено понасяне на мъченията. Свети Кир бил последван и от свети Йоан, и двамата дружно се отправили към град Каноп. Като се явили при Атанасия и дъщерите й, намиращи се в пандиза, те с обширни боговдъхновени слова ги утвърдили в любовта към Господа Иисуса Христа и ги убедили ревниво да предадат душите си за Него. Веднага било донесено за това на градоначалника Сириан. Един от езичниците пристигнал при него и му споделил:
- В нашия град са се появили някакви непознати хора: единият е в отшелнически облекла, а другият - във воински. Те убеждават арестуваните девици да не се покланят на нашите богове, а да останат в нечестивата си религия, т.е. да не се подчинят на царските заповеди. Убеждават ги да почитат единствено някой си Иисус и на Него да въздават Божествени почести, като подценен гибелта.
Като чул за това, Сириан се извършил с гняв и заповядал незабавно да заловят двамата мъже и да ги доведат при него. Светите Кир и Йоан били неотложно арестувани и показани пред нечестивия арбитър за разпит. Той ги попитал:
- Наистина ли вие, окаяни врагове на нашите богове, се пробвате да съблазните девиците и с всевъзможни хитрости да увеличите броя на християните, с цел да унижите нашия цар? Ако до момента сте били безумни, то най-малко в този момент оставете вашата лъжлива религия, изпълнена с всякакво магьосничество, и се постарайте да умилостивите боговете с молебствия и жертви, тъй че освен да се избавите от приготвените за вас мъчения, само че и да се удостоите с почести от нас. А в случай че не извършите това, ще познаете яростта и неумолимия яд освен на Сириан или на Диоклетиан, само че и на самите богове, които хулите, ще познаете боговете, въпреки че те са най-милосърдните отмъстители за своето безчестене.
На това светите Кир и Йоан дали отговор:
- Ние нямаме бит да приказваме доста. Твърдо знай, че в никакъв случай не ще пожелаем празните ви почести, нито пък ще се отречем от Христа, даже и да ни се наложи да пострадаме за Него.
Тогава Сириан се възпламенил от още по-голям яд, заскърцал със зъби и споделил:
- Вие, нечестивци, би трябвало да бъдете признателни на съдията за човеколюбието. Ако имате най-малко малко разсъдък, откажете се от заблудата си, с цел да се избавите от ужасно наказване. Но защото не виждам във вас нищо друго, с изключение на горделивост, неподчинение и суетно високоумие, то няма за какво да хабим доста думи; би трябвало по-скоро да се заемем за работа. Тогава вие ще получите мечтаната от вас премия и ще се покорите на царската заповед, въпреки и срещу волята си.
Като споделил това, той наредил да доведат девиците и майка им и пред тях почнал да изтезава по разнообразни способи светите мъченици Кир и Йоан: бил ги с бичове, счупил костите им с дебели тояги, опалвал ги със свещи, а обгорените места поливал с оцет и посипвал със сол, след което ги обтривал с острите ръбове на власеница, а нозете им обливал с врящ катран. Като използвал против тях всички изобретени от яростта средства за изтезание, той не пропуснал нито едно от тях, с цел да им отмъсти за смелостта и да пречупи мъжеството им, и с цел да уплаши младите девици и майка им, наблюдаващи лютите мъчения. Но богомерзкият изтезател не постигнал триумф в нищо: нито разколебал мъжеството на светите страдалци, нито уплашил девиците и майка им.
Тогава той наредил да развържат светиите и почнал да мъчи света Атанасия и дъщерите й. След дълги мъчения той се извършил с огромен позор, защото немощният женски пол по нищо не се отличавал в мъжественото понасяне на страданията от непоколебимите и непреклонни духом свети мъже - Кир и Йоан. Те имали същата религия и обич към Христа, претърпели за Него същите страдания, показали, с Божията помощ, същото геройство. Те страдали като че ли в непознати тела, без да обръщат ни минимум внимание на тъгите. Устремявали поглед към своя любим Жених, Христос Бог, който гледал страданията на невестите Си от висотата на Своята популярност и им подавал помощта Си. Мъчителят наредил да отвържат светите мъченички от оръдията за мъчения и ги осъдил на посичане с меч. Те тръгнали на гибел с наслада, като че ли отивали на венчавка. Честните глави на блажената майка Атанасия и на трите й благословени дъщери: Теоктиста, Теодотия и Евдоксия, били отсечени с меч.
След посичането им светите Кир и Йоан още веднъж били подложени на разпит. Мъчителят се обърнал към тях с дълга тирада, сякаш че проявявал грижа за здравето им, показвал им блага, след това им заречен нови мъчения и най-после ги заплашил със гибел. Когато видял, че на вятъра си губи времето, произнесъл следното дефинитивно решение:
"Кир, почитател на Галилейския Учител, и Йоан, негов единоверец, които презряха царската заповед и отхвърлиха да принесат жертви на великите богове, според царския закон, заповядваме да бъдат обезглавени. "
Като хванали мъчениците, воините им отсекли главите на същото място, където светите девици и майка им положили душите си за своя Господ. Това станало в 31-ия ден на януари. Тайни християни взели телата им и ги погребали с респект в обособени гробове в църквата "Свети деятел и евангелист Марк ": в единия гроб - светите мъченици Кир и Йоан, а в другия - света Атанасия и дъщерите й.
След доста години, при царуването на благочестивия цар Теодосий Младши, свети патриарх Кирил Александрийски, по Божия заповед посредством ангел, пренесъл мощите на светите мъченици Кир и Йоан в едно населено място, наричано Манутин, с цел да прогонят оттова голям брой бесове, за популярност на Христа, нашия Бог, прославян с Отца и Светия Дух во веки. Амин.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ