Свети мъченици Минодора, Митродора и Нимфодора от Витиния
Светите родни сестри Минодора, Митродора и Нимфодора живеели в края на третия и началото на четвъртия век. Родината им е региона Витиния, в северозападната част на Мала Азия. Те били християнки още от най-ранни години.
Почувствали увлечение към наблюдателен живот. Породило се в тях предпочитание да служат на Бога в непорочност и девство. Затова напуснали родителския дом, пристигнали в Никодимия и отсам се отдалечили на един висок необитаем рид, близо до планината Пития, при топлите минерални води. Предали се на труд, пост и молитва. Заради това Бог ги удостоил с дара на чудотворство. Водели при тях заболели от разнообразни заболявания. С гореща молитва те ги изцерявали. Помагали на всички страдащи. Из всички области в близост се заговорило за тях. Навсякъде станали известни като дивни церителки и помощнички на хората в бедите и неволите им.
По това време забушувало грубо гонение срещу християните. Управителят на Витиния Фронтон разбрал за светите девици и ги повикал при себе си на съд. Присъстващите на разпита били удивени от ангелската хубост на лицата им, огряни от благодатта на Светия Дух.
Управителят се обърнал към тях с ласкави думи. Поискал нежно да ги убеди да се отрекат от вярата си в Христа Бога.
- Хубави девойки – споделил им той, - вижда се, че всички наши богове са ви обикнали и са ви надарили с такава дивна хубост. Те са подготвени да ви удостоят и с огромни почести. Съгласете се единствено да им принесете жертва и да им се поклоните! Аз ще приказвам на императора Максимиан за вас. Той ще ви уважи с блага. Ще ви омъжи за големци от своя двор. Тъй вие ще се наслаждавате от всички наслади на живота.
Най-голямата сестра, Минодора, му декларирала:
- Бог ни е основал и украсил със Своя облик. Ние се покланяме Нему. Не желаеме да слушаме за различен господ. Дарове и почести не ни са нужни. Не желаеме да се омъжваме. Чрез вярата и любовта ние сме се съединили завинаги с Господа Иисуса Христа. Той е наша чест, наша популярност, наше благосъстояние. От Него не може да ни отлъчи нито цар, нито целия свят!
Така дали отговор и другите сестри. Всички уверено декларирали, че са подготвени по-скоро да претърпят най-люти мъчения, в сравнение с да се отрекат от Господа.
Дълго ги убеждавал шефът – ту им описвал насладите, които ги чакат, в случай че се отрекат от Христа, ту ги заплашвал с най-ужасни мъчения, в случай че не престават да изповядват вярата си в Спасителя.
Девойките останали правилни на своята изповед.
- И насладите и мъченията са краткотрайни – споделили те. – А ние желаеме да живеем постоянно с нашия Господ, Когото обичаме най-вече от всичко на света!
Управителят видял, че са напразни напъните му да ги склони да се поклонят на идолите. Затова заповядал да отведат двете по-малки сестри в пандиза, а по-голямата – Минодора – да бият и мъчат.
Били девойката два часа по цялото тяло. А тя единствено молела и славела Бога:
- Господи Иисусе Христе, наслада моя, обич на моето сърце, към Тебе притичвам! Надеждо моя, апелирам Те – приеми в мир душата ми!
С тия думи тя умряла.
След четири дни мъчителят извикал при себе си по-малките сестри – Митродора и Нимфодора. Показал им раздраното тяло на сестра им и отначало почнал да ги убеждава да принесат жертва на боговете, с цел да не ги сполети същата орис.
У девиците се възпламенила още по-голяма ревнивост към Бога.
Като видели мъртвото тяло на сестра си, те в един глас извикали към нея:
- Благословена си ти, сестро и майко наша, че се удостои да бъдеш увенчана с страдалчески венец и да влезеш в чертога на Небесния Жених. Моли се на Господа да повика и нас на тоя свет героизъм, та да дойдем при Него и да се поклоним на Неговото великолепие!
След това се обърнали към шефа и една след друга му споделили:
- Защо се бавиш? Нашите членове са подготвени да бъдат раздрани, главите ни – да бъдат отсечени. Сърцата ни са подготвени за мъжествено самообладание! Ние няма да преклоним колене пред лъжливи богове. Ние ще умрем радостно за Христа Господа, нашия Жених!
Митродора и Нимфодора били също грубо мъчени. Накрая били удостоени също с мъченическа гибел.
В неукротимия си яд към мъртвите Фронтон заповядал да накладат огън и да хвърлят в него телата им, с цел да изгорят. Но паднал гръм от небето, който го поразил дружно с всичките му прислужници. Проливен дъжд угасил огъня.
Християните погребали с чест телата на светите три сестри в един гроб покрай топлите води.
Това станало сред годините 305 и 311.
По-късно била издигната черква над гроба им. Наречена била с техните имена – Свети мъченици Минодора, Митродора и Нимфодора.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Почувствали увлечение към наблюдателен живот. Породило се в тях предпочитание да служат на Бога в непорочност и девство. Затова напуснали родителския дом, пристигнали в Никодимия и отсам се отдалечили на един висок необитаем рид, близо до планината Пития, при топлите минерални води. Предали се на труд, пост и молитва. Заради това Бог ги удостоил с дара на чудотворство. Водели при тях заболели от разнообразни заболявания. С гореща молитва те ги изцерявали. Помагали на всички страдащи. Из всички области в близост се заговорило за тях. Навсякъде станали известни като дивни церителки и помощнички на хората в бедите и неволите им.
По това време забушувало грубо гонение срещу християните. Управителят на Витиния Фронтон разбрал за светите девици и ги повикал при себе си на съд. Присъстващите на разпита били удивени от ангелската хубост на лицата им, огряни от благодатта на Светия Дух.
Управителят се обърнал към тях с ласкави думи. Поискал нежно да ги убеди да се отрекат от вярата си в Христа Бога.
- Хубави девойки – споделил им той, - вижда се, че всички наши богове са ви обикнали и са ви надарили с такава дивна хубост. Те са подготвени да ви удостоят и с огромни почести. Съгласете се единствено да им принесете жертва и да им се поклоните! Аз ще приказвам на императора Максимиан за вас. Той ще ви уважи с блага. Ще ви омъжи за големци от своя двор. Тъй вие ще се наслаждавате от всички наслади на живота.
Най-голямата сестра, Минодора, му декларирала:
- Бог ни е основал и украсил със Своя облик. Ние се покланяме Нему. Не желаеме да слушаме за различен господ. Дарове и почести не ни са нужни. Не желаеме да се омъжваме. Чрез вярата и любовта ние сме се съединили завинаги с Господа Иисуса Христа. Той е наша чест, наша популярност, наше благосъстояние. От Него не може да ни отлъчи нито цар, нито целия свят!
Така дали отговор и другите сестри. Всички уверено декларирали, че са подготвени по-скоро да претърпят най-люти мъчения, в сравнение с да се отрекат от Господа.
Дълго ги убеждавал шефът – ту им описвал насладите, които ги чакат, в случай че се отрекат от Христа, ту ги заплашвал с най-ужасни мъчения, в случай че не престават да изповядват вярата си в Спасителя.
Девойките останали правилни на своята изповед.
- И насладите и мъченията са краткотрайни – споделили те. – А ние желаеме да живеем постоянно с нашия Господ, Когото обичаме най-вече от всичко на света!
Управителят видял, че са напразни напъните му да ги склони да се поклонят на идолите. Затова заповядал да отведат двете по-малки сестри в пандиза, а по-голямата – Минодора – да бият и мъчат.
Били девойката два часа по цялото тяло. А тя единствено молела и славела Бога:
- Господи Иисусе Христе, наслада моя, обич на моето сърце, към Тебе притичвам! Надеждо моя, апелирам Те – приеми в мир душата ми!
С тия думи тя умряла.
След четири дни мъчителят извикал при себе си по-малките сестри – Митродора и Нимфодора. Показал им раздраното тяло на сестра им и отначало почнал да ги убеждава да принесат жертва на боговете, с цел да не ги сполети същата орис.
У девиците се възпламенила още по-голяма ревнивост към Бога.
Като видели мъртвото тяло на сестра си, те в един глас извикали към нея:
- Благословена си ти, сестро и майко наша, че се удостои да бъдеш увенчана с страдалчески венец и да влезеш в чертога на Небесния Жених. Моли се на Господа да повика и нас на тоя свет героизъм, та да дойдем при Него и да се поклоним на Неговото великолепие!
След това се обърнали към шефа и една след друга му споделили:
- Защо се бавиш? Нашите членове са подготвени да бъдат раздрани, главите ни – да бъдат отсечени. Сърцата ни са подготвени за мъжествено самообладание! Ние няма да преклоним колене пред лъжливи богове. Ние ще умрем радостно за Христа Господа, нашия Жених!
Митродора и Нимфодора били също грубо мъчени. Накрая били удостоени също с мъченическа гибел.
В неукротимия си яд към мъртвите Фронтон заповядал да накладат огън и да хвърлят в него телата им, с цел да изгорят. Но паднал гръм от небето, който го поразил дружно с всичките му прислужници. Проливен дъжд угасил огъня.
Християните погребали с чест телата на светите три сестри в един гроб покрай топлите води.
Това станало сред годините 305 и 311.
По-късно била издигната черква над гроба им. Наречена била с техните имена – Свети мъченици Минодора, Митродора и Нимфодора.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ