Светите мъченици Сергий и Вакх живели през третия век. Били

...
Светите мъченици Сергий и Вакх живели през третия век. Били
Коментари Харесай

Св. мъченици Сергий и Вакх

Светите мъченици Сергий и Вакх живели през третия век. Били поданици на Рим. Имали високо обучение. В зрялата си възраст се отличили като първи сановници при двора на император Максимиан, който ги обичал за тяхната мъдрост в съвещанията по огромните държавни въпроси и за тяхната смелост в боевете.
Този, който е желаел да измоли нещо от императора, се обръщал първо за ходатайството на Сергий и Вакх, известни като хора най-близки на владетеля и почитани от всички.
Самите Сергий и Вакх малко ценели своето високо състояние пред императорския двор. Те, като християни, мислели единствено за едно – по какъв начин да угодят на Бога.
Предприето било грубо гонение против Църквата. Максимиан се опитал да приложи всички средства, които съгласно него са могли да унищожат в душите на християните вярата в същинския Бог.Той се учудил, като разбрал, че и неговите обичани сановници са християни. Отначало не желал да повярва. Мислел, че завистници с клюки желаят да погубят царските любимци. Скоро обаче се убедил, че му е казана истината.
Провеждало се шумно езическо тържество. Императорът се отправил към капището да принесе жертва. Подир него вървели велможите и военачалниците. Максимиан забелязал, че Сергий и Вакх не са пристигнали. Заповядал да ги повикат в капището. Ако не желаят да дойдат, принудително да ги доведат. Сергий и Вакх застанали вън от капището и молили Бога да просвети невярващите и да им яви славата Си. Войниците ги хванали и ги завели при императора. Максимиан им заповядал да вземат присъединяване в обреда в чест на боговете.
- Не можем да осъществим волята ти, господарю – споделили самоуверено те. – Не можем да се покланяме на бездушни идоли, тъй като почитаме Бога Небесни, Който е сътворил небето и земята.
След това почнали да увещават императора да се обърне към същинския Бог. Пламнал от яд, Максимиан не желаел повече да слуша. Заповядал да им снемат знаците на тяхното високо звание, воинските пояси и пръстени. Императорски чиновници ги облекли в женски облекла и почнали да ги развеждат из града за смях на всички.
Максимиан се надявал, че сановниците, привикнали към респект, не ще могат да понасят подобен срам и ще се отрекат от вярата си. Но се измамил. Сергий и Вакх счели не за срам, а за популярност и чест да търпят ругатни поради Христовото име. Останали твърди във вярата си.
Максимиан ги повикал и почнал ласкаво да ги увещава:
- Верни и общителни мои другари, по какъв начин се решихте да оскърбите великите богове? Как се решихте да огорчите мене и да си навлечете такова нечестие? Вие знаете по какъв начин ви обичам. Но мога ли умерено да виждам по какъв начин вие подлагате на оскърбление нашите велики богове? Не ми се желае да ви предам на гибел. Затова ви апелирам – откажете се от Тоя дърводелски Син, Когото евреите разпънали на кръст като изверг. Не се прелъстявайте от християнските басни, само че се обърнете към нашите велики богове. Тъй ще получите от мене милости повече, в сравнение с до момента.
Напразни се оказали увещанията и обещанията на императора. Въодушевени от обич и религия, умъдрени от Пресветия Дух, Сергий и Вакх с огромна мощ потвърдили на императора суетността на идолопоклонството. Изповядали Спасителя като Единороден Син Божи.
Разгневен до лудост, императорът заповядал да изпратят мъжествените изповедници при един от източните шефове на име Антиох, прочут със своята свирепост и ненавист към християните. В писмото си Максимиан заповядал на Антиох да използва всички ограничения и средства, с цел да склони Сергий и Вакх да се отрекат от вярата си. В случай че не успее, да ги накаже със гибел.
При пътуването си двамата изповедници непрекъснато се молели на Господа да ги поддържа. И Господ ги подкрепил и укрепил. Обрадвал ги с отлично събитие.
Войниците и изповедниците спрели на едно място да пренощуват. Стаята на Сергий и Вакх ненадейно била огряна от невероятна светлина. Явил се ангел, който им споделил:
- Дерзайте, чиновници Христови, и се борете като положителни воини Христови. Вие ще успехите и ще получите от Христа Бога небесни венци. Той няма да отстъпи от вас при вашите премеждия. Ще ви дава помощ и мощ!
Това привидение изпълнило сърцата им с наслада. Те траяли бодро пътя, като славели Бога с псалми и други духовни песни.
Антиох се почудил, като видял доведени при него като подсъдими царските велможи, за които знаел, че имат огромна мощ пред императора. Сам той получавал от тях благосклонност.
Като разбрал защо са доведени, Антиох почнал да ги моли да се отрекат от вярата си. Наред с това им показал ужаса от смъртно наказване. Опитал се да ги заплаши.
Те му дали отговор:
- Напразни са твоите думи. Честта и безчестието на тоя свят, животът и гибелта – всичко това е нищо за ония, които чакат безконечния живот. Христос е наш живот. Смъртта за Христа Господа е облага за нас.
Антиох заповядал да затворят Сергий в тюрма. За Вакх разпоредил да бъде безпощадно обичай. При ужасния побой Вакх предал душата си на Бога. Управителят заповядал да хвърлят тялото му на хищни зверове. Християните обаче скрито го погребали в пещера, в която сами се скривали при гонения.
В тъмницата Сергий скърбял за раздялата си със своя другар Вакх. През нощта след мъченическата гибел Вакх му се явил в светла дреха, със сияещо от небесна наслада лице. Възвестил му, че към този момент е минал към безконечния благословен живот. Той го укрепил за идния героизъм.
Сергий почнал радостно да чака гибелта. На другия ден той отново твърдо изповядал вярата си пред Антиох. Предстояло на шефа да замине за различен град в региона си. Във връзка с това Антиох измислил чудовищно наказване за този, от който в предишното очаквал благосклонност. Като тръгнал на път, той взел със себе си и Сергий, обут в стоманени обуща с остри гвоздеи, които при всяка крачка се забивали в нозете му. Антиох пътувал на кон, а Сергий трябвало да върви след него с тия ужасни обуща.
Зает с мисли за небесното, при пътуването Сергий не чувствал болките. Той пеел псалм 39: " Твърдо се уповавах на Господа, и Той се наклони към мене и чу моите вопли. Извлече ме от заплашителен трап, от тинесто тресавище, сложи на камък нозете ми и утвърди стъпките ми ".
След като пристигнали на избраното място, Антиох наредил да заключат Сергий в тюрма. Там през нощта ангел Господен излекувал раните на мъченика.
На другия ден Сергий се явил на разпит здрав. Това знамение не смекчило сърцето на Антиох. Той не сложил разсъдъка си в деяние да разбере силата Божия. Сергий бил подложен на нови жестоки мъчения. Най-после бил наказан на гибел.
Пред палача мъченикът изпросил време за къса молитва. Чул глас от Небето, който го викал при Господа. И той радостно навел глава под меча на палача.
Светите мъченици Сергий и Вакх потърпевши за тържеството на Божията черква в 295 година.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР