Св. ап. Яков Зеведеев. Св. Донат, еп. Еврийски. Св. Игнатий, еп. Кавказки
Свети Яков е един от дванадесетте апостоли на Иисус Христос. Брат е на обичания Христов възпитаник св. ап. и евангелист Йоан Богослов. Двамата братя се родили и израснали в благочестиво юдейско семейство. Баща им се казвал Зеведей. За него в свещените книги на Новия Завет не намираме никакви сведения. Споменато е единствено името му. От евангелията узнаваме, че тяхната майка, Саломия, била една от първите дами, които повярвали в Христа. Тя постоянно придружавала Спасителя през време на Неговите пътувания из Палестина и Му пособия с материални средства. Тя е била свидетелка на кръстните премеждия, гибелта и погребението на Христа. Тя е била в групата на дамите мироносици, които - съгласно тогавашния бит - в първия ден на седмицата (неделя) отишли рано на гроба, с цел да помажат с аромати тялото Му (Марк 15:40-43; Лука 23:55; Марк 16:1; Лука 24:1).
Както Зеведей, по този начин също и неговите синове Яков и Йоан били по поминък риболовци. Семейството е било заможно. Св. евангелист Марк оповестява, че Зеведей освен имал личен рибарски транспортен съд, само че използувал и наемни работници-рибари, надничари (Марк 1:19-20). Зеведей и Саломия възпитавали своите синове в духа на праотеческата религия и благочестие. Те ги срещнали с античните пророчества за обещания от Бога Месия-Спасител. Цялото семейство живяло с пламенна вяра за това плодородно време, когато в света ще се яви Този Спасител на всички нации. По този метод Зеведеевите синове били подготвени да станат възпитаници и сътрудници на Иисус Христос. Веднъж Иисус Христос минавал по брега на Генисаретското езеро и видял Якова и Йоана да кърпят мрежите в кораба. Той ги повикал да вървят след Него. Те, като оставили татко си Зеведей и надничарите в кораба, тръгнали след Спасителя. От това време те прекратили досегашния си поминък и неразделно Го придружавали през всичкото време на Неговата проповедническа активност. Като възпитаници на Иисуса Христа Яков и Йоан показали особена обвързаност и обич към Него, похвално старание в делото на проповедта и непоколебима религия в Неговото божествено достолепие. Затова дружно със св. ап. Петър те станали най-приближени Негови възпитаници и се удостоили да станат очевидци на най-важните събития от Неговия живот и от Неговата активност. Те тримата присъствували при възкресяването на дъщерята на Иаир (Марк 5:37), били очевидци на Христовото преображение (Мат. 17:1), следили душевните премеждия на Спасителя в Гетиманската градина (Мат. 26:37). Заради непоколебимата им религия и похвалното им старание Господ нарекъл Зеведеевите синове " Воанергес ", т. е. синове на гърма. Въпреки че били непрекъснати слушатели на. Христовата проповед и непосредствени очевидци на Неговите чудеса, Зеведеевите синове изначало не могли да схванат изцяло възвишения темперамент на Неговото божествено обучение. Проповедта за Царството Божие те разбирали не в нравствен, а в дословен смисъл, като царство земно, политическо. Евангелист Матей споделя един случай, който удостоверява това тяхно погрешно схващане за Царството Божие. Веднъж Саломия, майката на Зеведеевите санове, отправила към Иисуса Христа следната молба: " Кажи, тия мои двама сина да седнат при Тебе, един отдясно, а различен отляво в Твоето царство». Иисус й дал отговор: " Не знаете, какво желаете. Можете ли да пиете чашата, която Аз ще пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се давам име?» Положителният отговор, който дали Зеведеевите синов " Можем», убедил Спасителя, че те към момента не могат да схванат вярно Неговото обучение и, с цел да ги защищити от демонстрация на горделивост и властолюбие, траял: " Който желае сред вас да бъде властник, дано ви бъде слуга; и който желае сред вас да бъде пръв, дано ви бъде раб, както Син Човечески не пристигна, с цел да Му служат, само че да послужи и даде душата Си откуп за мнозина» (Мат. 20:21-22, 26-27). Със своя живот и с апостолските си писания Яков и Йоан потвърдили, че в никакъв случай не не запомнили този съвет на своя възвишен Учител.
В свещените книги на Новия Завет не намираме сведения за живота и активността на деятел Яков след възнесението на Иисус Христос. Единственото известие, което намираме в книгата Деяния на светите апстоли, приказва за неговата мъченическа гибел: " В това време цар Ирод ури ръка на някои от църквата, с цел да им стори зло, и умъртви с меч Якова, брата Йоанов» (Деян. 12:1-2). От това известие узнаваме, че деятел Яков Зеведеев е приключил своя живот страдалчески, като бил посечен с меч. Това станало през времето на Ирод Агрипа I през 44 година Ап. Яков Зеведеевв първият страдалец за вярата от цифрата на дванадесетте апостоли. От античното църковно поверие научаваме, че св. Яков проповядвал дружно с другите апостоли в Йерусалим.. Открито и самоуверено той учел пред юдеите, че Иисус Христос е същинският Месия, Спасителят на света. Фарисеите и законоучителите той изобличавал за тяхната свирепост и за неверието им в Христа. Като не могли с думи да оборят неговите безапелационни проповеди, юдеите използували против него своята мощ и власт. Те настроили Ирод Агрипа I против християните и той подхванал гонение против Църквата. Жертва на това гонение станал деятел Яков Зеведеев. Св. Климент Александрийски оповестява, че боецът, който довел ап. Якова в съда, бил изумен от твърдостта на вярата му. Той се убедил в невинността на апостола, самичък повярвал в Христа и намерено пред всички изповядал своята религия. В.еднага и той бил наказан на гибел. Когато го докарали на мястото на наказването, Иосия - по този начин се казвал боецът - изискал амнистия от апостола и му декларирал, че и той е бил сред тези, които го упреквали. Светият деятел го прегърнал и му споделил: " Мир на тебе?! След това двамата навели глави и били посечени с меч. Християните погребали тялото на св. ап. Яков в Йерусалим. Преданието, че св. ап. Яков е проповядвал в Испания, не може да се одобри за правилно, тъй като то опонира на сведенията за живота му, който намираме в Новия Завет. Но светите му мощи били по някое време пренесени в Испания и през днешния ден испанците почитат св. ап. Яков като собствен настойник.
Както Зеведей, по този начин също и неговите синове Яков и Йоан били по поминък риболовци. Семейството е било заможно. Св. евангелист Марк оповестява, че Зеведей освен имал личен рибарски транспортен съд, само че използувал и наемни работници-рибари, надничари (Марк 1:19-20). Зеведей и Саломия възпитавали своите синове в духа на праотеческата религия и благочестие. Те ги срещнали с античните пророчества за обещания от Бога Месия-Спасител. Цялото семейство живяло с пламенна вяра за това плодородно време, когато в света ще се яви Този Спасител на всички нации. По този метод Зеведеевите синове били подготвени да станат възпитаници и сътрудници на Иисус Христос. Веднъж Иисус Христос минавал по брега на Генисаретското езеро и видял Якова и Йоана да кърпят мрежите в кораба. Той ги повикал да вървят след Него. Те, като оставили татко си Зеведей и надничарите в кораба, тръгнали след Спасителя. От това време те прекратили досегашния си поминък и неразделно Го придружавали през всичкото време на Неговата проповедническа активност. Като възпитаници на Иисуса Христа Яков и Йоан показали особена обвързаност и обич към Него, похвално старание в делото на проповедта и непоколебима религия в Неговото божествено достолепие. Затова дружно със св. ап. Петър те станали най-приближени Негови възпитаници и се удостоили да станат очевидци на най-важните събития от Неговия живот и от Неговата активност. Те тримата присъствували при възкресяването на дъщерята на Иаир (Марк 5:37), били очевидци на Христовото преображение (Мат. 17:1), следили душевните премеждия на Спасителя в Гетиманската градина (Мат. 26:37). Заради непоколебимата им религия и похвалното им старание Господ нарекъл Зеведеевите синове " Воанергес ", т. е. синове на гърма. Въпреки че били непрекъснати слушатели на. Христовата проповед и непосредствени очевидци на Неговите чудеса, Зеведеевите синове изначало не могли да схванат изцяло възвишения темперамент на Неговото божествено обучение. Проповедта за Царството Божие те разбирали не в нравствен, а в дословен смисъл, като царство земно, политическо. Евангелист Матей споделя един случай, който удостоверява това тяхно погрешно схващане за Царството Божие. Веднъж Саломия, майката на Зеведеевите санове, отправила към Иисуса Христа следната молба: " Кажи, тия мои двама сина да седнат при Тебе, един отдясно, а различен отляво в Твоето царство». Иисус й дал отговор: " Не знаете, какво желаете. Можете ли да пиете чашата, която Аз ще пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се давам име?» Положителният отговор, който дали Зеведеевите синов " Можем», убедил Спасителя, че те към момента не могат да схванат вярно Неговото обучение и, с цел да ги защищити от демонстрация на горделивост и властолюбие, траял: " Който желае сред вас да бъде властник, дано ви бъде слуга; и който желае сред вас да бъде пръв, дано ви бъде раб, както Син Човечески не пристигна, с цел да Му служат, само че да послужи и даде душата Си откуп за мнозина» (Мат. 20:21-22, 26-27). Със своя живот и с апостолските си писания Яков и Йоан потвърдили, че в никакъв случай не не запомнили този съвет на своя възвишен Учител.
В свещените книги на Новия Завет не намираме сведения за живота и активността на деятел Яков след възнесението на Иисус Христос. Единственото известие, което намираме в книгата Деяния на светите апстоли, приказва за неговата мъченическа гибел: " В това време цар Ирод ури ръка на някои от църквата, с цел да им стори зло, и умъртви с меч Якова, брата Йоанов» (Деян. 12:1-2). От това известие узнаваме, че деятел Яков Зеведеев е приключил своя живот страдалчески, като бил посечен с меч. Това станало през времето на Ирод Агрипа I през 44 година Ап. Яков Зеведеевв първият страдалец за вярата от цифрата на дванадесетте апостоли. От античното църковно поверие научаваме, че св. Яков проповядвал дружно с другите апостоли в Йерусалим.. Открито и самоуверено той учел пред юдеите, че Иисус Христос е същинският Месия, Спасителят на света. Фарисеите и законоучителите той изобличавал за тяхната свирепост и за неверието им в Христа. Като не могли с думи да оборят неговите безапелационни проповеди, юдеите използували против него своята мощ и власт. Те настроили Ирод Агрипа I против християните и той подхванал гонение против Църквата. Жертва на това гонение станал деятел Яков Зеведеев. Св. Климент Александрийски оповестява, че боецът, който довел ап. Якова в съда, бил изумен от твърдостта на вярата му. Той се убедил в невинността на апостола, самичък повярвал в Христа и намерено пред всички изповядал своята религия. В.еднага и той бил наказан на гибел. Когато го докарали на мястото на наказването, Иосия - по този начин се казвал боецът - изискал амнистия от апостола и му декларирал, че и той е бил сред тези, които го упреквали. Светият деятел го прегърнал и му споделил: " Мир на тебе?! След това двамата навели глави и били посечени с меч. Християните погребали тялото на св. ап. Яков в Йерусалим. Преданието, че св. ап. Яков е проповядвал в Испания, не може да се одобри за правилно, тъй като то опонира на сведенията за живота му, който намираме в Новия Завет. Но светите му мощи били по някое време пренесени в Испания и през днешния ден испанците почитат св. ап. Яков като собствен настойник.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ