Чудесата на Свети Георги
Свети великомъченик Георги е един от най-тачените светци, а обвързваните с него изцеления и чудеса са безкрайни. Всички знаят, че той най-често е изобразяван на кон с копие, пронизващо дракон, и това напълно не е инцидентно.
Недалеч от мястото, където бил заровен Свети Георги, покрай град Бейрут, при планината Ливан, излизал от близкото езеро заплашителен дракон, който опустошавал цялата местност със смъртоносното си дихание. Хората не знаели по какъв начин да се спасят от тази неволя и тъй като били езичници, поискали съвет от идолските жреци. Те им споделили, че всяко семейство по ред би трябвало да дава по едно от децата си да бъде изядено от страшното страшилище. Като нямали различен излаз, жителите приели този съвет и всеки ден довеждали нова жертва на брега на езерото. Дошъл и редът на едничката щерка на тамошния цар. Девойката стояла на брега и обезпокоително очаквала гибелта си. Ненадейно се появил ярък младеж на бял кон с копие в ръка. Това бил великомъченик Георги.
— Защо плачеш?
— Добри момко, отдалечи се по-скоро, с цел да не загинеш дружно с мене. После му разказала всичко.
— Не се опасявай, момиче — споделил й той. — Чрез името на истинния Бог аз ще те избавя от чудовището.
— Не, положителни войниче, не погубвай себе си. Аз съм към този момент обречена. Не можеш да ме спасиш, а и ти ще загинеш. Бягай!
От езерото се задало страшното страшилище. Храбрият Христов боец, като се прекръстил и повикал на помощ Светата Троица, се спуснал към чудовището и го поразил с копието си. След това споделил на девойката да смъкна пояса си, да върже змея и да го повлече към града. Тя по този начин и направила. След това всички поданици на града и покрайнината приели християнската религия. Заради тази победа над чудовището и за показаното геройство през време на мъченията свети Георги се назовава Победоносец и се смята настойник на бойците.
Интересно е да се спомене, че ромското население също чества Гергьовден. В техните предания се споделя за един цар, който решил да изтреби ромите, като пуснал измежду тях изгладнелия си триглав дракон. Помолили се те на Господ да спре змея. Господ се смилил над тях и им изпратил Свети Георги да убие страшната злина. Ето за какво и до ден сегашен и най-бедният ром икономисва пари да купи агънце и фамилията му да го принесе жертва в чест на Свети Георги – Спасителят. Всички се обличат с нови облекла. Целият жанр се събира на едно място и се чества дружно. Музиката, танците и веселието са детайлите, които най-вече отличават ромите. По-младите вървят при по-възрастните. Празникът продължава три дни и три нощи.
Една друга история за знамение също от земите на Пафлагония разкрива по какъв начин една молитва към светеца, предизвикана от детско предпочитание, води след себе си изненадващо огромни последици по Божия промисъл. В един град в малоазийската област имало черква, отдадена на св. Георги, която обаче била изоставена и порутена, а локалните поданици били прекомерно небогати, с цел да могат да я въздигнат от руините и да възвърнат предходната й популярност. Около мястото на изоставената черква се събирали доста деца, които прекарвали времето си в безгрижни игри. Измежду децата имало едно момче, което било много срамежливо, другите все го надвивали в игрите и го подигравали за това, а това доста го огорчавало. Един ден с насълзени очи, в порутения храм, то се обърнало към Свети Георги с по детски наивна молитва: „ Моля те, Свeти Георги, помогни ми и аз да победя най-малко един път в някоя игра и ще ти донеса в църквата чудна питка, каквато единствено мама може да направи “. И не щеш ли детето почнало да печели една след друга детските игри. Сияещо от наслада, то бързо изтичало при майка си и я помолило да направи вкусна питка в подарък на Свети Георги, с цел да съблюдава обещанието, което дало в молитвата си. Впечатлена и трогната от молбите на детето, само че и с огромна респект към светеца, майката приготвила вкусна питка, а синът й изтичал до храма, с цел да я остави пред олтара още топла. Минавайки оттова, няколко търговци влезнали в църквата да се поклонят и изкушени от ухаещата питка, си споделили, че по този начин или другояче на Свети Георги не са му нужни земни богатства, по тази причина ще изядат питката и ще оставят на нейно място тамян в чест на светеца.
На потегляне обаче, достигайки до която и да било от вратите на храма, пред тях тя се превръщала в стена. Мъжете се уплашили, почнали да се молят на Бога и, с изключение на тамяна, поставили по една сребърна пара при олтара. Въпреки това обаче пътят им на открито към момента не се освобождавал. Тогава сложили и по една златна пара, само че резултатът бил същият. Накрая всеки от тях оставил в храма по една цялостна торбичка с жълтици. Едва тогава съумели да излязат от остарялата черква и да продължат по пътя си. С оставените от търговците пари, локалните поданици възстановили изоставения храм, а когато разбрали за станалото знамение, на помощ им се притекли и вярващи от цялата местност. Църквата възвърнала предходния си искра, а мястото се прочуло с още чудеса, с цел да се покаже силата и славата на Свети Георги с Божията помощ и с цел да припомня постоянно, че чистотата на детската душа е основа за святост и ключ към Царството небесно.
Друго забавно поверие, намерило място в иконите, на които е изобразяван, е обвързвано с България. На фрески, а постоянно и на гръцки и български икони е показан момък, седнал зад седлото на Свети Георги с забрадка на едната ръка и кана в другата. Сюжетът е обвързван с действително историческо събитие - разгрома на византийската войска при Анхиало и Катасирти през 917-918 година. Един момък от Пафлагония бил покорен от българите и принуден да слугува на български придворен в Преслав. Един ден, когато носи съда с топла вода на втория етаж на къщата, младежът е сграбчен от Свети Георги на коня си и отвеян завчас вкъщи си в Пафлагония. Там родителите му отслужвали панихида, защото го мислели за умрял.
Следите от чудесата на светията намираме и в житието на един от най-големите родни явления и чудотворци, бродили по нашите земи – преподобна Стойна. Тя е живяла при започване на 19-и век и водила аскетски живот в усамотение, пост и молитва. Освен с ревностната си религия Стойна се славела с необясними изцеления и свръхточни пророчества. Дори можела да левитира, за което свидетелства едно момче, зърнало чудото, до момента в който монахинята се молела, мислейки, че е сама. На въпроса по какъв начин прави всичко това Стойна непретенциозно отговаряла, че й оказва помощ конникът с копието, комуто била призвана да служи на младини. Според житието й още на седем годинки се разболяла тежко от едра шарка и ослепяла. Когато станала на 16 лета, й се явил Свети Георги, който й споделил: „ Копни в двора, където ще намериш икона и кандило. “ Сънят й в действителност се сбъднал. Впоследствие преподобна Стойна заживяла в село Златолист, като донесла със себе си точно икона на Свети Георги. Мнозина свещеници свидетелстват, че даже и през днешния ден в храм „ Свети Георги “ в селото край Сандански, където преподобна Стойна прекарала живота си, се случват голям брой чудеса.
Всяко изображение на Свети Георги е чудотворно, споделят духовниците. И въпреки всичко има икони, към които чудеса като че ли стават всекидневно. Дали са рисувани от богопомазани зографи, или мирияните край тях се молят по-усърдно, за нас земните остава мистерия. В навечерието на един от най-големите християнски празници, Мистериите на Стандарт разкриват най-изумителните чудеса станали в името на светията, както в предишното, по този начин и в наши дни.
Един от най-древните храмове в християнския свят, отдадени на мъченика, е ротондата " Св. Георги " в София. Мощи на светеца в България се пазят в едноименните храмове в Хаджидимово и в Русе, както и в Руенския манастир „ Св. Иван Рилски ” в село Скрино. Монасите там макар многото изцеления включително и на онкобoлни, заобикалят да обявяват чудесата.
Недалеч от мястото, където бил заровен Свети Георги, покрай град Бейрут, при планината Ливан, излизал от близкото езеро заплашителен дракон, който опустошавал цялата местност със смъртоносното си дихание. Хората не знаели по какъв начин да се спасят от тази неволя и тъй като били езичници, поискали съвет от идолските жреци. Те им споделили, че всяко семейство по ред би трябвало да дава по едно от децата си да бъде изядено от страшното страшилище. Като нямали различен излаз, жителите приели този съвет и всеки ден довеждали нова жертва на брега на езерото. Дошъл и редът на едничката щерка на тамошния цар. Девойката стояла на брега и обезпокоително очаквала гибелта си. Ненадейно се появил ярък младеж на бял кон с копие в ръка. Това бил великомъченик Георги.
— Защо плачеш?
— Добри момко, отдалечи се по-скоро, с цел да не загинеш дружно с мене. После му разказала всичко.
— Не се опасявай, момиче — споделил й той. — Чрез името на истинния Бог аз ще те избавя от чудовището.
— Не, положителни войниче, не погубвай себе си. Аз съм към този момент обречена. Не можеш да ме спасиш, а и ти ще загинеш. Бягай!
От езерото се задало страшното страшилище. Храбрият Христов боец, като се прекръстил и повикал на помощ Светата Троица, се спуснал към чудовището и го поразил с копието си. След това споделил на девойката да смъкна пояса си, да върже змея и да го повлече към града. Тя по този начин и направила. След това всички поданици на града и покрайнината приели християнската религия. Заради тази победа над чудовището и за показаното геройство през време на мъченията свети Георги се назовава Победоносец и се смята настойник на бойците.
Интересно е да се спомене, че ромското население също чества Гергьовден. В техните предания се споделя за един цар, който решил да изтреби ромите, като пуснал измежду тях изгладнелия си триглав дракон. Помолили се те на Господ да спре змея. Господ се смилил над тях и им изпратил Свети Георги да убие страшната злина. Ето за какво и до ден сегашен и най-бедният ром икономисва пари да купи агънце и фамилията му да го принесе жертва в чест на Свети Георги – Спасителят. Всички се обличат с нови облекла. Целият жанр се събира на едно място и се чества дружно. Музиката, танците и веселието са детайлите, които най-вече отличават ромите. По-младите вървят при по-възрастните. Празникът продължава три дни и три нощи.
Една друга история за знамение също от земите на Пафлагония разкрива по какъв начин една молитва към светеца, предизвикана от детско предпочитание, води след себе си изненадващо огромни последици по Божия промисъл. В един град в малоазийската област имало черква, отдадена на св. Георги, която обаче била изоставена и порутена, а локалните поданици били прекомерно небогати, с цел да могат да я въздигнат от руините и да възвърнат предходната й популярност. Около мястото на изоставената черква се събирали доста деца, които прекарвали времето си в безгрижни игри. Измежду децата имало едно момче, което било много срамежливо, другите все го надвивали в игрите и го подигравали за това, а това доста го огорчавало. Един ден с насълзени очи, в порутения храм, то се обърнало към Свети Георги с по детски наивна молитва: „ Моля те, Свeти Георги, помогни ми и аз да победя най-малко един път в някоя игра и ще ти донеса в църквата чудна питка, каквато единствено мама може да направи “. И не щеш ли детето почнало да печели една след друга детските игри. Сияещо от наслада, то бързо изтичало при майка си и я помолило да направи вкусна питка в подарък на Свети Георги, с цел да съблюдава обещанието, което дало в молитвата си. Впечатлена и трогната от молбите на детето, само че и с огромна респект към светеца, майката приготвила вкусна питка, а синът й изтичал до храма, с цел да я остави пред олтара още топла. Минавайки оттова, няколко търговци влезнали в църквата да се поклонят и изкушени от ухаещата питка, си споделили, че по този начин или другояче на Свети Георги не са му нужни земни богатства, по тази причина ще изядат питката и ще оставят на нейно място тамян в чест на светеца.
На потегляне обаче, достигайки до която и да било от вратите на храма, пред тях тя се превръщала в стена. Мъжете се уплашили, почнали да се молят на Бога и, с изключение на тамяна, поставили по една сребърна пара при олтара. Въпреки това обаче пътят им на открито към момента не се освобождавал. Тогава сложили и по една златна пара, само че резултатът бил същият. Накрая всеки от тях оставил в храма по една цялостна торбичка с жълтици. Едва тогава съумели да излязат от остарялата черква и да продължат по пътя си. С оставените от търговците пари, локалните поданици възстановили изоставения храм, а когато разбрали за станалото знамение, на помощ им се притекли и вярващи от цялата местност. Църквата възвърнала предходния си искра, а мястото се прочуло с още чудеса, с цел да се покаже силата и славата на Свети Георги с Божията помощ и с цел да припомня постоянно, че чистотата на детската душа е основа за святост и ключ към Царството небесно.
Друго забавно поверие, намерило място в иконите, на които е изобразяван, е обвързвано с България. На фрески, а постоянно и на гръцки и български икони е показан момък, седнал зад седлото на Свети Георги с забрадка на едната ръка и кана в другата. Сюжетът е обвързван с действително историческо събитие - разгрома на византийската войска при Анхиало и Катасирти през 917-918 година. Един момък от Пафлагония бил покорен от българите и принуден да слугува на български придворен в Преслав. Един ден, когато носи съда с топла вода на втория етаж на къщата, младежът е сграбчен от Свети Георги на коня си и отвеян завчас вкъщи си в Пафлагония. Там родителите му отслужвали панихида, защото го мислели за умрял.
Следите от чудесата на светията намираме и в житието на един от най-големите родни явления и чудотворци, бродили по нашите земи – преподобна Стойна. Тя е живяла при започване на 19-и век и водила аскетски живот в усамотение, пост и молитва. Освен с ревностната си религия Стойна се славела с необясними изцеления и свръхточни пророчества. Дори можела да левитира, за което свидетелства едно момче, зърнало чудото, до момента в който монахинята се молела, мислейки, че е сама. На въпроса по какъв начин прави всичко това Стойна непретенциозно отговаряла, че й оказва помощ конникът с копието, комуто била призвана да служи на младини. Според житието й още на седем годинки се разболяла тежко от едра шарка и ослепяла. Когато станала на 16 лета, й се явил Свети Георги, който й споделил: „ Копни в двора, където ще намериш икона и кандило. “ Сънят й в действителност се сбъднал. Впоследствие преподобна Стойна заживяла в село Златолист, като донесла със себе си точно икона на Свети Георги. Мнозина свещеници свидетелстват, че даже и през днешния ден в храм „ Свети Георги “ в селото край Сандански, където преподобна Стойна прекарала живота си, се случват голям брой чудеса.
Всяко изображение на Свети Георги е чудотворно, споделят духовниците. И въпреки всичко има икони, към които чудеса като че ли стават всекидневно. Дали са рисувани от богопомазани зографи, или мирияните край тях се молят по-усърдно, за нас земните остава мистерия. В навечерието на един от най-големите християнски празници, Мистериите на Стандарт разкриват най-изумителните чудеса станали в името на светията, както в предишното, по този начин и в наши дни.
Един от най-древните храмове в християнския свят, отдадени на мъченика, е ротондата " Св. Георги " в София. Мощи на светеца в България се пазят в едноименните храмове в Хаджидимово и в Русе, както и в Руенския манастир „ Св. Иван Рилски ” в село Скрино. Монасите там макар многото изцеления включително и на онкобoлни, заобикалят да обявяват чудесата.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ