Занаятите се възраждат, в Пловдив майсторите празнуваха
Свети Спиридон се тачи като покровител на майсторите от време оно, само че само в Пловдив на днешния ден за това схващат и хората, които не се занимават директно със занаяти. От 20 години Етнографски музей Пловдив възвръща обичая във типа, в който е бил прочут преди век, а в него се включват от ден на ден хора.
По-рано от Задругата на майсторите, през днешния ден от Регионалната занаятчийска камара, вземат участие в достоверни национални носии в шествието през града, в поклонението пред иконата на светеца в църквата " Света Петка ", а по-късно в музея връчват майсторските свидетелства на новите членове, които са защитили уменията си с изпит. Към празнуващите пловдивски майстори се причисляват от ден на ден техни сътрудници от други градове, с цел да усетят духа на празника. Според Наделина Гроздева, организатор в Етнографския музей, ползата към занаятите се възражда на ново ниво- със старите техники се основават към този момент и модерни предмети за бита, които сами по себе си са неповторими, защото един занаятчия, колкото и идентични сякаш предмети да направи, по този начин и нито един не се повтаря. Единствено кошничарството, сякаш, не се радва на интерес, за разлика от него, плъстенето сега е настоящо, а като поминък преди години съвсем е изчезнало. С тази техника през днешния ден се вършат, примерно, съвременни облекла, до момента в който преди век се е употребило само за настилки и завивки.
Възроден е ползата и към ножарството. Тази година майсторско удостоверение ще получат четирима ножари. Различните подходи към тъканите също сега се развиват. Впрочем ползата към заниманията, ролята на видеоуроците в интернет, популяризирането на редки техники в международен мащаб способства от ден на ден хора да се обръщат към производството на неповторими произведения, а тези, които ги купуват, би трябвало да знаят, че купуват не просто нож или не просто текстилно произведение. Колкото и да са красиви и единствени, те имат още едно качество, което ги прави ценни- в тях има парченце от душата на майстора. Иначе просто не се получават.
По-рано от Задругата на майсторите, през днешния ден от Регионалната занаятчийска камара, вземат участие в достоверни национални носии в шествието през града, в поклонението пред иконата на светеца в църквата " Света Петка ", а по-късно в музея връчват майсторските свидетелства на новите членове, които са защитили уменията си с изпит. Към празнуващите пловдивски майстори се причисляват от ден на ден техни сътрудници от други градове, с цел да усетят духа на празника. Според Наделина Гроздева, организатор в Етнографския музей, ползата към занаятите се възражда на ново ниво- със старите техники се основават към този момент и модерни предмети за бита, които сами по себе си са неповторими, защото един занаятчия, колкото и идентични сякаш предмети да направи, по този начин и нито един не се повтаря. Единствено кошничарството, сякаш, не се радва на интерес, за разлика от него, плъстенето сега е настоящо, а като поминък преди години съвсем е изчезнало. С тази техника през днешния ден се вършат, примерно, съвременни облекла, до момента в който преди век се е употребило само за настилки и завивки.
Възроден е ползата и към ножарството. Тази година майсторско удостоверение ще получат четирима ножари. Различните подходи към тъканите също сега се развиват. Впрочем ползата към заниманията, ролята на видеоуроците в интернет, популяризирането на редки техники в международен мащаб способства от ден на ден хора да се обръщат към производството на неповторими произведения, а тези, които ги купуват, би трябвало да знаят, че купуват не просто нож или не просто текстилно произведение. Колкото и да са красиви и единствени, те имат още едно качество, което ги прави ценни- в тях има парченце от душата на майстора. Иначе просто не се получават.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ