Св. апостол Симеон, брат Господен по плът
Свети Симеон, наименуван брат Господен по плът, е бил сродник на Иисус Христос, а не Негов брат в директния смисъл на думата. Той е бил наследник на Клеопа, брата на Йосиф Обручник, и брат на свети деятел Яков, първият иерусалимски свещеник.
След възнесението на Спасителя св. Симеон проповядвал Евангелието в Юдея. През 62 или 63 година неговият брат, йерусалимският свещеник Яков, бил погубен с камъни. На негово място йерусалимските християни избрали Симеона, който съгласно античното църковно поверие управлявал йерусалимската черква повече от 40 година.
През време на юдейската война, която приключила с разрушаването на Йерусалим и храма от Веспасиан и Тит (70 г.), Симеон отпътувал дружно с другите християни за град Пела, който се намирал на изток от р. Йордан и бил зависим на Ирод Агрипа II. След това отново се върнал в Йерусалим и управлявал църквата до гибелта си.
Като завладяли Юдея, римляните преследвали потомците на Давидовия жанр. Те се страхували да не би някой от потомците на Давид да провежда юдеите, да се разгласи против кесаря и да възвърне юдейското царство.
Като довели Симеона при царския наместник Атика, римляните се пробвали да го принудят да се отхвърли от вярата си в Христа, като използвали изначало препоръки и закани, а след това и мъчения. Тогава Симеон бил на към 120 години. Но макар старостта, той твърдо понасял страданията и останал правилен на своите християнски убеждения. Мъжеството, търпението и твърдостта му удивили самите мъчетели. Най-после Симеон бил разпънат на кръст (107 г.).
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
След възнесението на Спасителя св. Симеон проповядвал Евангелието в Юдея. През 62 или 63 година неговият брат, йерусалимският свещеник Яков, бил погубен с камъни. На негово място йерусалимските християни избрали Симеона, който съгласно античното църковно поверие управлявал йерусалимската черква повече от 40 година.
През време на юдейската война, която приключила с разрушаването на Йерусалим и храма от Веспасиан и Тит (70 г.), Симеон отпътувал дружно с другите християни за град Пела, който се намирал на изток от р. Йордан и бил зависим на Ирод Агрипа II. След това отново се върнал в Йерусалим и управлявал църквата до гибелта си.
Като завладяли Юдея, римляните преследвали потомците на Давидовия жанр. Те се страхували да не би някой от потомците на Давид да провежда юдеите, да се разгласи против кесаря и да възвърне юдейското царство.
Като довели Симеона при царския наместник Атика, римляните се пробвали да го принудят да се отхвърли от вярата си в Христа, като използвали изначало препоръки и закани, а след това и мъчения. Тогава Симеон бил на към 120 години. Но макар старостта, той твърдо понасял страданията и останал правилен на своите християнски убеждения. Мъжеството, търпението и твърдостта му удивили самите мъчетели. Най-после Симеон бил разпънат на кръст (107 г.).
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ