Св. преподобни Маркиан
Свети Маркиан бил доведен като младеж от Рим в Цариград, където неговите родители се преселили. Той бил само дете и правоприемник на голямото им благосъстояние. Това станало през царуването на Пулхерия (414-453 г.) и Маркиан (450-457 г.).
От невръстни години преподобни Маркиан доста обичал да върви на свещенодействие и не пропущал да слуша прелестните песнопения на службите в Юстиниановата " Св. София ". Тогавашният патриарх, евентуално Анатолий (449-458 г.), възлюбил неговата младежка ревнивост и го причислил към своя клир. Макар и прекомерно млад, заради неговата разумност и чист живот той бил почетен прекомерно скоро със духовнически ранг и получил високата работа " иконом на великата Цариградска черква ".
Когато родителите му умряли и тяхното огромно благосъстояние минало в ръцете му, св. Маркиан се обрекъл на доброволна мизерия и цялото родителско имане използвал за подкрепяне на бедните и за градеж и възобновяване на Божии храмове. С изключително величие се отличавала издигнатата с негови средства черква в чест на св. Анастасия Римлянка. Когато един от неговите другари го попитал, за какво пръска толкоз злато за градежа и украсата на една черква, Маркиан му дал отговор:
- Ако ти имаше щерка и би поискал да я дадеш за булка на някой аристократ, белким няма да прахосаш доста злато, с цел да я украсиш с драгоценни камъни? А в този момент, когато съм се заел да построя черква за една прелестна Христова булка, сгодена за най-прекрасния от всички човешки синове Жених и проляла кръвта си за Него, да щадя ли своето имане и да позволи ли тя да не бъде задоволително украсена?
Колкото разхитителен бил св. Маркиан за благоукрасата на Божиите храмове, толкоз безсърдечен бил към самия себе си. Той се обличал в най-грубо и оскъдно облекло, само че и тези жалки облекла рядко оставали на гърба му.
Ето какво се случило в деня, когато пренасяли върху каляска мощите на св. великомъченица Анастасия от остарялата и дребна черква в издигнатия от Маркиан възвишен и благолепен храм. В тържествената върволица взели участие императорът, патриархът, велможите и многохиляден народ. Маркиан вървял пред колесницата дружно с другите свещеници, всички облечени във фелони. Към него пристъпил един дрипльо и го помолил за лепта. Преподобният, който в никакъв случай не бил прибирал ищец, нямал нищо в себе си и, както постоянно, имал единствено една дреха на гърба си... Тогава той се измъкнал незабелязано от шествието в едно притурно място, свалил единствената си дреха, дал я на просека и останал единствено в своя духовнически фелон. След това траял да върви с процесията до новия храм, в който положили светите мощи и го осветили.
Патриархът заповядал на Маркиан да вземе присъединяване с него и с останалите свещенослужители при отслужването на първата литургия в новия храм. Когато настанало времето свещениците да умият ръцете си, св. Маркиан се чудел по какъв начин да се прикрие, с цел да не видят другите, че под фелона си е гол. Някои от служещите свещеници и дякони погледнали към него и видели, че той носи под фелона си блестяща златоукрасена дреха, каквато нямал даже самият император. Възмутили се, че един презвитер може по този начин суетно да използва за долна дреха такова луксозно одеяние и даже съобщили на самия патриарх за това. След приключване на светата работа, светейшият патриарх укорил смутения Маркиан, че е поставил дреха, която повече наподобява на царя, в сравнение с един духовник. Напразно смутеният презвитер обяснявал, че той в никакъв случай не е слагал на себе си скъпи и красиви облекла. Патриархът, който и самичък бил видял чудната дреха на преподобни Маркиан, ядосано му заповядал да надигне фелона си. Тогава всички видели, че под фелона си Маркиан е гол. Той бил заставен да опише за просяка и за единствената си дреха и всички популяризирали Бога, Който дарувал такава загадка берекет на тия, които Го обичат. В своята доброволна беднотия свети Маркиан всеки път помнел думите на св. деятел Павел: " като имаме издръжка и облекло, дано с това бъдем удовлетворени " (1Тим. 6:8).
Заради многото добродетели на неговия подвижнически живот Бог удостоил Своя ласкател Маркиан с даровете на чудотворството. Той изгонвал бесове, лекувал заболели и възкресил една бременна жена и нейното още неродено детенце. С молитва спрял пожара, който застрашавал неговата черква " Св. Анастасия ". Въздигнал и обновил храмове в чест на св. великомъченица Ирина, на св. Теодора и на св. Теодор. Прибирал нощно време открити мъртъвци и ги погребвал по християнски бит. Отвърнал от разпътство голям брой блудници и правил всички богоугодни каузи.
Преподобни Маркиан умрял преди да довърши новия храм на св. мъченица Ирина. Погребали го с огромна чест в Данииловия манастир " Св. Йоан Предтеча ". Съпругата на Лъв Велики (457-474 г.) Верина довършила с огромно благолепие църквата " Св. великомъченица Ирина ", като я преименувала в чест на самия преподобни Маркиан презвитер.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
От невръстни години преподобни Маркиан доста обичал да върви на свещенодействие и не пропущал да слуша прелестните песнопения на службите в Юстиниановата " Св. София ". Тогавашният патриарх, евентуално Анатолий (449-458 г.), възлюбил неговата младежка ревнивост и го причислил към своя клир. Макар и прекомерно млад, заради неговата разумност и чист живот той бил почетен прекомерно скоро със духовнически ранг и получил високата работа " иконом на великата Цариградска черква ".
Когато родителите му умряли и тяхното огромно благосъстояние минало в ръцете му, св. Маркиан се обрекъл на доброволна мизерия и цялото родителско имане използвал за подкрепяне на бедните и за градеж и възобновяване на Божии храмове. С изключително величие се отличавала издигнатата с негови средства черква в чест на св. Анастасия Римлянка. Когато един от неговите другари го попитал, за какво пръска толкоз злато за градежа и украсата на една черква, Маркиан му дал отговор:
- Ако ти имаше щерка и би поискал да я дадеш за булка на някой аристократ, белким няма да прахосаш доста злато, с цел да я украсиш с драгоценни камъни? А в този момент, когато съм се заел да построя черква за една прелестна Христова булка, сгодена за най-прекрасния от всички човешки синове Жених и проляла кръвта си за Него, да щадя ли своето имане и да позволи ли тя да не бъде задоволително украсена?
Колкото разхитителен бил св. Маркиан за благоукрасата на Божиите храмове, толкоз безсърдечен бил към самия себе си. Той се обличал в най-грубо и оскъдно облекло, само че и тези жалки облекла рядко оставали на гърба му.
Ето какво се случило в деня, когато пренасяли върху каляска мощите на св. великомъченица Анастасия от остарялата и дребна черква в издигнатия от Маркиан възвишен и благолепен храм. В тържествената върволица взели участие императорът, патриархът, велможите и многохиляден народ. Маркиан вървял пред колесницата дружно с другите свещеници, всички облечени във фелони. Към него пристъпил един дрипльо и го помолил за лепта. Преподобният, който в никакъв случай не бил прибирал ищец, нямал нищо в себе си и, както постоянно, имал единствено една дреха на гърба си... Тогава той се измъкнал незабелязано от шествието в едно притурно място, свалил единствената си дреха, дал я на просека и останал единствено в своя духовнически фелон. След това траял да върви с процесията до новия храм, в който положили светите мощи и го осветили.
Патриархът заповядал на Маркиан да вземе присъединяване с него и с останалите свещенослужители при отслужването на първата литургия в новия храм. Когато настанало времето свещениците да умият ръцете си, св. Маркиан се чудел по какъв начин да се прикрие, с цел да не видят другите, че под фелона си е гол. Някои от служещите свещеници и дякони погледнали към него и видели, че той носи под фелона си блестяща златоукрасена дреха, каквато нямал даже самият император. Възмутили се, че един презвитер може по този начин суетно да използва за долна дреха такова луксозно одеяние и даже съобщили на самия патриарх за това. След приключване на светата работа, светейшият патриарх укорил смутения Маркиан, че е поставил дреха, която повече наподобява на царя, в сравнение с един духовник. Напразно смутеният презвитер обяснявал, че той в никакъв случай не е слагал на себе си скъпи и красиви облекла. Патриархът, който и самичък бил видял чудната дреха на преподобни Маркиан, ядосано му заповядал да надигне фелона си. Тогава всички видели, че под фелона си Маркиан е гол. Той бил заставен да опише за просяка и за единствената си дреха и всички популяризирали Бога, Който дарувал такава загадка берекет на тия, които Го обичат. В своята доброволна беднотия свети Маркиан всеки път помнел думите на св. деятел Павел: " като имаме издръжка и облекло, дано с това бъдем удовлетворени " (1Тим. 6:8).
Заради многото добродетели на неговия подвижнически живот Бог удостоил Своя ласкател Маркиан с даровете на чудотворството. Той изгонвал бесове, лекувал заболели и възкресил една бременна жена и нейното още неродено детенце. С молитва спрял пожара, който застрашавал неговата черква " Св. Анастасия ". Въздигнал и обновил храмове в чест на св. великомъченица Ирина, на св. Теодора и на св. Теодор. Прибирал нощно време открити мъртъвци и ги погребвал по християнски бит. Отвърнал от разпътство голям брой блудници и правил всички богоугодни каузи.
Преподобни Маркиан умрял преди да довърши новия храм на св. мъченица Ирина. Погребали го с огромна чест в Данииловия манастир " Св. Йоан Предтеча ". Съпругата на Лъв Велики (457-474 г.) Верина довършила с огромно благолепие църквата " Св. великомъченица Ирина ", като я преименувала в чест на самия преподобни Маркиан презвитер.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ