Св. свещеномъченик Климент, епископ Анкирски
Свети Климент се родил в гр. Анкира (днешната турска столица Анкара), в региона Галатия – една от люлките на малоазийското християнство, което оставило загатна за безбройни и славни изповедници на евангелската религия. Своя бърз напредък във вярата, благочестието и изповедническото геройство той дължал на блажената си майка Ефросиния. Убедени в словата на апостола, че " не повярвал мъж бива осветлен посредством вярваща жена " (1Кор. 7:14), нейните родители я омъжили за един загрубял богохулник, само че очакванията им не се оправдали. Този мъж освен не мислел да одобри вярата на жена си, само че по всевъзможен начин полагал старания да притегли нея към езичеството. По цели нощи вярващата християнка се молила на Бога да й подари или духовно единение, или цялостна раздяла с този неповярвал мъж. Господ се отвърнал от този циничен човек, като излишен Свой раб, и той скоро починал, като оставил Ефросиния с кърмаче на ръце, на което дали името Климент.
Когато той бил на 12 години, умряла и майка му. За останалия сирак се погрижила приятелката на майка му, богатата и благородна София, която нямала деца. Тя била доста състрадателна. По време на един апетит в Галатия мнозина от жителите на Анкира оставяли на произвола на ориста своите дечица, тъй като нямали с какво да ги хранят. Климент, който и след майчината гибел се намирал под положително въздействие, събирал тези дечица и ги водел в дома на София, а тя ги хранила и обличала. Благодарение на Климентовата помощ нейната къща се трансформирала освен в дом за бедните, само че и школа за образование. Защото нейният питомец учил тези изоставени деца и ги подготвял за кръщение.
Тези негови занимания и чистият му живот събудили общото почитание към него и по тази причина рано приел свещенство, и едвам достигнал 20 години, той бил определен за Анкирски свещеник. Сега върху плещите му легнала освен грижата за Софиините питомци. Той с триумф разпространявал християнството и укрепвал всички в евангелските добродетели.
Скоро настъпило времето на тежки тествания за Църквата. Тъкмо в Мала Азия горящ и се пръснал по света пожарът на деветото гонение против християните. Главният прицел на гонителите станали християнските епископи, останалите клирици и даже църковните четци. Органите на римската власт изпълнявали царския декрет за гонението с такова старание, че в тъмниците не оставало място за углавните нарушители. Ревностният архипастир на Анкира бил първата жертва. Мъчителите изнемогвали и се сменяли един след различен в изтезанията. Пребит и стърган с стоманени зъбци, младият свещеник не приличал на себе си. Цялото му тяло се трансформирало на една рана; даже вътрешностите му се посочили. Когато най-накрая го захвърлили в тъмницата, за общо учудване на другата заран го намерили изцяло изцелен. Решили да го изпратят в Рим. Отново се заредили мъчения и тюрма, само че на Бога било угодно да го популяризира с такива изцеления, че изуменият народ всеобщо изповядвал християнството и мнозина заради това приели мъченическа гибел.
От Рим той бил трансфериран в Никомидия, където още веднъж го предали на изтезания дружно с неговия новопокръстен възпитаник Агатангел. Никога не изнемогвала душата на великия мъченик. Като виждал с очите си, какъв брой доста люде минават в християнството заради неговото страдалчество, свещеномъченикът просто се сродил с болката и самичък желал от ден на ден да страда.
Тъмничните надзорници припомнили на градското шефство за отдавнашните пандизчии Климент и Агатангел: " Много години те са мъчени от всякакви властници, само че са все живи и здрави, и ние почнахме да си мислим дали те не са безсмъртни? " По заповед на Максимин св. Климент бил отведен в Анкира и тогавашният шеф наредил да го затворят в тъмницата и всеки ден да го изтезават най-жестоко. В продължение на два месеца всеки ден нанасяли по лицето и главата на удивителния страдалец 150 удара с чепата сопа. Самите мъчители били слисани от неговото непоколебимо самообладание. Той понесъл изтезанията на единадесет мъчители от започването на гонението до мъченическата си гибел - цели 28 години.
По случай идването на нов анкирски шеф на Климент било разрешено да излезе от тъмницата в нощта против Богоявление (6 януари) и да остане измежду своето паство до 23 януари. Той правил божествената работа и произнасял проповеди, в които предсказал своята скорошна гибел и близкото преустановяване на гоненията. По време на самото свещенодействие, когато принасял безкръвната евхаристийна жертва, св. Климент Анкирски бил обезглавен дружно със своите дякони Христофор и Харитон в 296 година и техните остатъци били заровени от блажената София.
Св. страдалец Агатангел бил малтретиран до гибел и умрял малко по-рано, само че неговата памет се чества на 23 януари дружно с паметта на неговия преподавател св. Климент Анкирски.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Когато той бил на 12 години, умряла и майка му. За останалия сирак се погрижила приятелката на майка му, богатата и благородна София, която нямала деца. Тя била доста състрадателна. По време на един апетит в Галатия мнозина от жителите на Анкира оставяли на произвола на ориста своите дечица, тъй като нямали с какво да ги хранят. Климент, който и след майчината гибел се намирал под положително въздействие, събирал тези дечица и ги водел в дома на София, а тя ги хранила и обличала. Благодарение на Климентовата помощ нейната къща се трансформирала освен в дом за бедните, само че и школа за образование. Защото нейният питомец учил тези изоставени деца и ги подготвял за кръщение.
Тези негови занимания и чистият му живот събудили общото почитание към него и по тази причина рано приел свещенство, и едвам достигнал 20 години, той бил определен за Анкирски свещеник. Сега върху плещите му легнала освен грижата за Софиините питомци. Той с триумф разпространявал християнството и укрепвал всички в евангелските добродетели.
Скоро настъпило времето на тежки тествания за Църквата. Тъкмо в Мала Азия горящ и се пръснал по света пожарът на деветото гонение против християните. Главният прицел на гонителите станали християнските епископи, останалите клирици и даже църковните четци. Органите на римската власт изпълнявали царския декрет за гонението с такова старание, че в тъмниците не оставало място за углавните нарушители. Ревностният архипастир на Анкира бил първата жертва. Мъчителите изнемогвали и се сменяли един след различен в изтезанията. Пребит и стърган с стоманени зъбци, младият свещеник не приличал на себе си. Цялото му тяло се трансформирало на една рана; даже вътрешностите му се посочили. Когато най-накрая го захвърлили в тъмницата, за общо учудване на другата заран го намерили изцяло изцелен. Решили да го изпратят в Рим. Отново се заредили мъчения и тюрма, само че на Бога било угодно да го популяризира с такива изцеления, че изуменият народ всеобщо изповядвал християнството и мнозина заради това приели мъченическа гибел.
От Рим той бил трансфериран в Никомидия, където още веднъж го предали на изтезания дружно с неговия новопокръстен възпитаник Агатангел. Никога не изнемогвала душата на великия мъченик. Като виждал с очите си, какъв брой доста люде минават в християнството заради неговото страдалчество, свещеномъченикът просто се сродил с болката и самичък желал от ден на ден да страда.
Тъмничните надзорници припомнили на градското шефство за отдавнашните пандизчии Климент и Агатангел: " Много години те са мъчени от всякакви властници, само че са все живи и здрави, и ние почнахме да си мислим дали те не са безсмъртни? " По заповед на Максимин св. Климент бил отведен в Анкира и тогавашният шеф наредил да го затворят в тъмницата и всеки ден да го изтезават най-жестоко. В продължение на два месеца всеки ден нанасяли по лицето и главата на удивителния страдалец 150 удара с чепата сопа. Самите мъчители били слисани от неговото непоколебимо самообладание. Той понесъл изтезанията на единадесет мъчители от започването на гонението до мъченическата си гибел - цели 28 години.
По случай идването на нов анкирски шеф на Климент било разрешено да излезе от тъмницата в нощта против Богоявление (6 януари) и да остане измежду своето паство до 23 януари. Той правил божествената работа и произнасял проповеди, в които предсказал своята скорошна гибел и близкото преустановяване на гоненията. По време на самото свещенодействие, когато принасял безкръвната евхаристийна жертва, св. Климент Анкирски бил обезглавен дружно със своите дякони Христофор и Харитон в 296 година и техните остатъци били заровени от блажената София.
Св. страдалец Агатангел бил малтретиран до гибел и умрял малко по-рано, само че неговата памет се чества на 23 януари дружно с паметта на неговия преподавател св. Климент Анкирски.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ